РЕШЕНИЕ № 260057
гр. Хасково, 24.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО, граждански състав, на трети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в открито заседание, в състав:
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове :
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при
секретаря В.К., като
разгледа докладваното от мл. съдия Вражилова В.гр.дело №900 по описа за 2020г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ал.2, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба на „Граничар 50“ ООД-гр.***, с управител А.Г.Д., срещу действията на ДСИ при РС-Свиленград, изразяващи се в наложен запор чрез опис и публична продан на движими вещи- електрическа бормашина- голяма настолна, цвят зелен и електрическа бормашина- малка, цвят зелен, както и наложен запор чрез съобщение за опис на движима вещ- гилотина, обективирани съответно в Протокол за опис на движимо имущество от 06.08.2020г., Протокол за публична продан на движими вещи от 26.08.2020г. и Съобщение за опис от 28.08.2020г. по изпълнително дело №20205620400054 по описа на ДСИ при РС-Свиленград, образувано по издаден на 27.01.2012г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 795/2011г. по описа на Районен съд- Свиленград, в полза на взискателя ЕТ„Е. Б.“- *** срещу длъжника „М. 91“ЕООД- ***.
В жалбата се сочи, че търговско дружество „Граничар 50“ ООД-гр.*** е собственик на УПИ IV- 1988 в кв.171Б по действащия план на гр.***, ведно с построена в имота коларо-железарска работилница, част от която била отдадена под наем на длъжника „М.91“ ЕООД- ***, ведно с находящото се там оборудване. В тази връзка между страните бил подписан Договор за наем от 04.03.2003г. за срок от една година, неразделна част от който бил Протокол за предаване на вещи- машини и съоръжения, собственост на наемодателя. В жалбата се твърди, че именно вписаните в него голяма и малка бормашина и гилотина, представлявали предмет на обжалваните изпълнителни действия на ДСИ при РС-Свиленград. Сочи се, че договорът за наем на помещението, ведно с Протокола за опис на движимото имущество в него, били подновявани ежегодно, включително и през 2020г.. Твърди се, че третото лице „Граничар 50“ ООД -гр.*** узнало на 08.09.2020г. за действията по изпълнение, предприети от ДСИ, след като управителят бил уведомен от наемателя и длъжник по изпълнителното дело за насрочен на 16.09.2020г. опис на движима вещ- гилотина, както и за проведена на 26.08.2020г. публична продан на движими вещи- електрическа бормашина голяма настолна, цвят зелен и електрическа бормашина, малка, цвят зелен.
В заключение жалбоподателят счита, че ДСИ е извършил изпълнителни действия/запор и публична продан/ в имот и по отношение на вещи, които не са собственост и във владение на длъжника по изпълнителното дело, доколкото представляват предмет на договор за наем, по силата който последният е наемател на същите.
Намира така извършените от ДСИ действия по изпълнение за незаконосъобразни и като такива моли съда да бъдат отменени.
Депозираната жалба е администрирана съгласно изискванията на чл. 436, ал. 2 от ГПК, като в законоустановения срок са постъпили писмени възражения единствено от длъжника по изпълнителното дело- „М.91“ ООД, с които се потвърждават изложените в жалбата факти и се изразява съгласие с аргументите на третото лице за незаконосъобразност действията на ДСИ.
В мотивите на ДСИ, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, се описва хронологията на извършените действия по изпълнителното дело и се прави извод за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че по отношение на движимите вещи- два броя настолни електрически бормашини изпълнителните действия са приключили и същите са били освободени от изпълнение преди датата на подаване на частната жалба, а по отношение движимата вещ- гилотина за рязане на метал- изпълнителните действия са започнали с налагането на запор чрез изпращане на съобщение до длъжника по делото. Като аргумент за неоснователността на частната жалба се изразява становище, че представеният договор за наем между длъжника и третото лице е без достоверна дата, а списъкът, в който фигурират два броя бормашини и гилотина, не може да бъде приет като неразделна част от него.
Хасковският окръжен съд, като взе
предвид изложеното в жалбата, мотивите на съдебния изпълнител и след преценка на
събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от трето лице на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на обжалване по настоящото дело са действията на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 20205620400054, изразяващи се в наложен запор чрез опис и публична продан на движими вещи- електрическа бормашина- голяма настолна, цвят зелен и електрическа бормашина- малка, цвят зелен, както и наложен запор чрез съобщение за опис на движима вещ- гилотина, обективирани съответно в Протокол за опис на движимо имущество от 06.08.2020г., Протокол за публична продан на движими вещи от 26.08.2020г. и Съобщение за опис от 28.08.2020г.. Изпълнителното дело е образувано по издаден на 27.01.2012г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 795/2011г. по описа на Районен съд- Свиленград, в полза на взискателя ЕТ„Е.Б.“- *** срещу длъжника „М.91“ ЕООД- ***, като частната жалба е подадена от търговско дружество „Граничар 50“ООД- трето лице, което не е страна по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 436, ал. 1, пр. 2 ГПК, жалбата следва да се подаде в двуседмичен срок, който за третото неучастващо в изпълнителното производство лице, тече от узнаване на съответното действие на съдебния изпълнител. Съдът намира, че настоящата жалба е подадена в срок, тъй като не се опровергават твърденията на жалбоподателя за времето, в което е узнал за обжалваните действия на ДСИ, а именно на 08.09.2020г., когато е бил уведомен от длъжника по изпълнителното дело за получено съобщение във връзка с насрочен на 16.09.2020г. опис на движима вещ-гилотина.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК изрично посочва подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица, и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно, императивно и поради това действията на СИ, които не отговорят на условията, посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, не подлежат на съдебен контрол. В разглеждания случай дружеството – жалбоподател се явява трето лице. Третите лица, които не са страни в производството по принудителното изпълнение могат да обжалват действията на СИ само в случаите посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК. Тези разпоредби визират правото на жалба срещу действията на СИ на лица, които се намират във владение на вещите или имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение.
Безспорно жалбоподателят по настоящото дело обжалва действията на ДСИ в качеството си на трето лице, като претендира, че е собственик на описаните движими вещи в Протокол за опис на движимо имущество от 06.08.2020г., Протокол за публична продан на движими вещи от 26.08.2020г. и Съобщение за опис от 28.08.2020г., изготвени във връзка с извършени изпълнителни действия по изпълнително дело №20205620400054 по описа на ДСИ при РС-Свиленград.
От приетите по делото доказателства се установява, че ИД № 20205620400054 по описа на ДСИ при РС-Свиленград е образувано на основание чл. 426 ал.1 и ал.2 ГПК, въз основа на молба с вх. № 6846/28.06.2020 г., депозирана от взискателите Х.Ц.Б., Ц.Х.Б. и С.Х.Б.- всичките наследници на починалата Е.Д.Б. с ЕТ „Е.Б.“- гр.***, срещу длъжника „М.91“ЕООД- гр.***. Изпълнителното производство е въз основа на издаден на 27.01.2012г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 795/2011г. по описа на Районен съд- Свиленград, в полза на взискателя ЕТ„Е.Б.“- *** срещу длъжника „М. 91“ЕООД- ***. Длъжникът е осъден да заплати на взискателя във връзка със задължения по фактура №629/01.09.2011г. сумите: 5280 лева главница, както и законна лихва, считано от 22.11.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 105.60 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и комисионни и 300 лева- възнаграждение за адвокат.
По образуваното изпълнително дело е изпратена от ДСИ покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 02.07.2020 г. от управителя на „М. 91“ЕООД- гр.***.
С протокол за опис на движимо имущество/ електрическа бормашина- голяма настолна, цвят зелен и електрическа бормашина- малка, цвят зелен/ от 06.08.2020г., срещу който е насочена жалбата по настоящото дело, изпълнителното действие е извършено в присъствието на представител на длъжника- управителят Д.Н., който прави възражение, че вещите са собственост на третото лице- „Граничар 50“ООД. На 26.08.2020г. е проведена публична продан чрез явен търг с устно наддаване на така описаните и запорирани движими вещи, която на основание чл.482 ал.10 от ГПК е обявена от ДСИ за нестанала поради неявяване на наддавачи, а вещите са освободени от изпълнение.
С призовка за принудително изпълнение и съобщение за налагане на запор, получени лично на 21.08.2020г. от управителя на длъжника, е насрочено за 26.08.2020г. извършването на опис на движима вещ „Гилотина“. С депозирана от управителя на „М. 91“ЕООД молба по изпълнителното дело е поискана отмяна на така планираното действие по изпълнение, аргументирана с твърдението, че собственик на процената движима вещ е трето лице, а именно „Граничар 50“ ООД. В подкрепа на така направеното възражение пред ДСИ са представени заверени копия на Договор за наем от 02.01.2020г. между „Граничар 50“ ООД- наемодател и „М.91“ ЕООД- наемател и Протокол към договор – опис на имущество на „Граничар 50“ ООД, намиращо се в тенекеджийска работилница от 04.03.2003г.. Така депозираната молба е оставена без уважение от ДСИ, след което на длъжникът е изпратена нова призовка за принудително изпълнение, с която за 16.09.2020г. отново е насрочен опис на движима вещ „Гилотина“.
Приложените към молбата възражение договор за наем от 02.01.2020г. и опис на инвентар към него от 04.03.2003г. са представени и с настоящата жалба и са приети като писмени доказателства по делото. Същото е сторено и по отношение на идентични като съдържание договори за наем между горепосочените страни съответно от 04.03.2008г., 02.01.2018г. и 02.01.2019г., както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание надлежни писмени доказателства /констативен/ от 15.12.2016г. от „Граничар 50“ООД- гр.***, представляващ УПИ IV- 1988 в кв.171Б по действащия план на гр.***
Разпоредбата на чл. 435, ал.4 ГПК защитава правата в
изпълнителното производство на трето лице, при наличието на две кумулативно
предвидени предпоставки: 1) когато изпълнението е насочено върху движими вещи,
които в деня на налагане на запора се намират в негово владение и 2)
запорираните вещи са собствени на третото лице към
датата на налагане на запора (аргумент за противното от чл. 435, ал.4, изр. второ от ГПК), т.е., този
процесуален способ за защита срещу изпълнението е поставен на разположение на
владеещия собственик на движимите вещи,
върху които е насочено изпълнението, който не е страна по изпълнителното
производство.
В настоящия случай,
жалбоподателят несъмнено е трето лице, доколкото не е длъжник по изпълнението и
в жалбата си по чл. 435, ал.4 от ГПК твърди, че е собственик
на запорираните движими вещи и
упражнява владението си върху тях чрез длъжника по изпълнителното дело-
държател на облигационно основание- сключен на 02.01.2020г., договор за наем без
достоверна дата. Действително в случая са налице двете кумулативно изискуеми
предпоставки на разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК. Въпреки това остава въпросът
за идентичността на съдържащите се в представения към договора за наем протокол
движими вещи с
вещите, посочените в Протокол
за опис на движимо имущество от 06.08.2020г., Протокол за публична продан на
движими вещи от 26.08.2020г. и Съобщение за опис от 28.08.2020г. по
изпълнително дело №20205620400054 по описа на ДСИ при РС-Свиленград.
При съпоставка между
описаните в посочените актове на ДСИ вещи и
тези, за които жалбоподателят твърди, че са негова собственост, се установява,
че е налице съвпадение само по наименование, но не и по други идентифициращи параметри
и белези. Вещите, предмет на обжалваните изпълнителни действия и тези, описани
в протокола към договора за наем, представляват машини със специфични
технически характеристики, поради което извод за тяхната идентичност не може да
се направи единствено въз основа на тяхното наименование и формални белези, тъй
като съдът не разполага със специални знания, за да направи такава преценка.
Отделно от това настоящият съдебен състав
следва да подчертае, че възниква съмнение относно достоверността на датата,
положена върху представения към договора за наем протокол за опис на инвентар
от 04.03.2003г.. За последната се твърди от жалбоподателя, че съответства на
първия по време подписан между страните договор за наем на тенекеджийска
работилница дотолкова, доколкото същият е бил подновяван ежегодно, включително
и през 2020г.. Това обстоятелство, съотнесено към общодостъпната информация,
съдържаща се в Търговския регистър относно дата на учредяване на търговско
дружество „М. 91“ЕООД- 27.06.2007г., буди недоумение относно възможността
последното да фигурира като страна в наемно правоотноошение през 2003г..
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Хасковският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Граничар 50“ООД-гр.*** ЕИК *********, с управител А.Г.Д., срещу действията на ДСИ при РС-Свиленград, изразяващи се в наложен запор чрез опис и публична продан на движими вещи- електрическа бормашина- голяма настолна, цвят зелен и електрическа бормашина- малка, цвят зелен, както и наложен запор чрез съобщение за опис на движима вещ- гилотина, обективирани в Протокол за опис на движимо имущество от 06.08.2020г., Протокол за публична продан на движими вещи от 26.08.2020г. и Съобщение за опис от 28.08.2020г. по изпълнително дело №20205620400054 по описа на ДСИ при РС-Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.