Р Е Ш Е Н И Е № 100
Гр.Сливен, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 80
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 144 и чл. 107, ал. 4 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ГЕОКАР“ ЕООД, ЕИК:…………., представлявано от у. Г.Д.С., с адрес: ***, против Акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-02002018104214-135-002 от 08.11.2018год. издаден от М. Н. Я. – Г. и. по п. при ТД на НАП Бургас, с който са установени задължения на „ГЕОКАР“ ЕООД по ЗКПО за 2015 г. на обща стойност 4 476, 27 лева, от които 3 539,97 лева главница и 936,30 лева лихви върху главницата, изчислени към 08.11.2018 г. потвърден с Решение № 10 от 22.01.2019год. издадено от Т. П. К. – Д. на ТД на НАП Бургас.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорвания АУЗ, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че с придобиването на активите закупени от „Тайтън машинъри България" АД и „ОПТИКОМ" ООД и предмет на Договор за финансов лизинг на движимо имущество № L-16- 2789/12.05.2016г. сключен между „Дойче лизинг България" ЕАД в качеството му на „лизингодател" и „Геокар" ЕООД в качеството му на „лизингополучател, са „придобити" от „ГЕОКАР" ЕООД за целите на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за з. с., още през 2016 год., като „придобиването" по смисъла на чл.189 ал.2 т.1 от ЗКПО не следва да се бърка с „придобиване на собственост" по смисъла на общото гражданско законодателство. Заявява, че „придобиването" по смисъла на чл.189б, ал.2, т.1 и т.2 от ЗКПО следва да се тълкува и разглежда по реда на СС 17 - Лизинг, разпоредбите на ЗКПО, вкл. §1, т.46 от ДР на ЗКПО и приложимото Европейско законодателство, а не по смисъла на чл.77 от ЗС, който регламентира понятието „придобиване на собственост". Счита, че с придобиването на нова земеделска техника - дисков култиватор VADERSTAD, хедер Уиндроуер ЖНВ 9.1 и хедер подбирач ПП- 3.4, е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, тъй като въпросните активи са придобити в регламентирания от закона срок по силата на сключен договор за финансов лизинг, като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива, като "придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО са и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на оспорвания акт, като незаконосъобразен и потвърждаващото го решение.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от п. п. адв. П.Ш. ***, който в хода на устните състезания поддържа жалбата по изложените в
нея аргументи и произтичащото от него искане за отмяна на атакувания АУЗ.
Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 250 лева, съобразно представен списък.
Ответникът по оспорването - Директор на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - гр.Бургас, чрез п. си п. гл. ю. Ж. Д., в хода на устните състезания оспорва жалбата. Счита, че не са изпълнени условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, тъй като предвид събраните доказателства - техниката, за която се твърди, че ще се ползва облекчението, не е придобита съгласно изискванията на тази разпоредба, предвид че същата е с договор за лизинг. Отправя искане за нейното отхвърляне. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след цялостна проверка на атакувания акт съобразно чл. 160, ал.2 от ДОПК, констатира следното:
„ГЕОКАР“ ЕООД е регистриран з. п. от 26.03.2012 г. съгласно представената регистрационна карта, издадена
от ОД "Земеделие"- г. С., с налични заверки за 2012, 2013, 2014, 2015,
2016, 2017 и 2018 години, като за стопанската
2015/2016 г. регистрационната карта е с презаверка от 26.02.2016 г. Извършваната от дружеството-жалбоподател дейност
през ревизирания период е з. - п., е.,
р., с.
За отчетната 2015 г. от дружеството е подадена Годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2000И0050888/17.03.2016г., в която „ГЕОКАР“ ЕООД е декларирало, че ще ползва данъчно облекчение - преотстъпен корпоративен данък в размер на 3 539, 97 лева.
На 08.02.2016 г. между „Тайтън Машинъри България" АД (продавач) и оспорващият „ГЕОКАР" ЕООД (купувач) е сключен Договор за покупко - продажба на селскостопанска техника № 506-401ТМ/08.02.2016 г./ л. 249-251 /, съгласно който е договорено закупуването на Дисков култиватор VADERSTAD CARRIER CRXL625, на стойност 43 000 EUR без ДДС или 51 600 EUR с ДДС. Съгласно чл.4.2 от договора купувачът и продавачът са договорили цената на техниката да бъде заплатена, както следва: 5 000 EUR с ДДС в срок до 3 дни от подписване на договора и 46 600 EUR с ДДС в срок до 30.04.2016 г. Въз основа на договора от продавача „Тайтън Машинъри България" АД е издадена проформа фактура №TM_INV0016835/11.02.2016 г. за сумата от 9 779,15 лв. с ДДС, представляваща договореният аванс в размер на 5 000 EUR, която сума е платена от купувача – „Геокар“ ЕООД по банков път с платежно нареждане за кредитен превод на 11.02.2016 г.
Съгласно представена по делото Оферта за доставка на селскостопанска техника № 313 от 10.03.2016 г. /л. 255 / изготвена от „Оптиком" ООД, с получател оспорващият по делото - „ГЕОКАР" ЕООД е договорена доставката на следната техника:Хедер - Уиндроуер ЖНВ 9,1 - на стойност 11 190 EUR без ДДС и Хедер - Подбирач ПП- 3,4 - на стойност 7 950 EUR без ДДС. Обща стойност на селскостопанската техника по офертата - 19 140 EUR без ДДС или 22 968 EUR с ДДС. За направената поръчка на селскостопанска техника от страна на продавача „Оптиком" ООД е съставена проформа фактура № 00000217/18.03.2016 г. за сумата от 4 492,15 лв., представляваща аванс за доставка на селскостопанска техника по офертата в размер на 10%, която сума е заплатена от купувача по банков път, съгласно платежно нареждане за кредитен превод на 25.03.2016 г./ л.257 /.
На 12.05.2016 г. „ГЕОКАР" ЕООД сключва с „Дойче Лизинг България" ЕАД Договор за финансов лизинг № L-16-2789/12.05.2016 г., съгласно който лизингодателя се съгласява да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя лизинговите обекти: Дисков култиватор VADERSTAD CARRIER CRXL 625, Хедер - Уиндроуер ЖНВ9,1 и Хедер - Подбирач ПП - 3,4, с доставна цена 62 140 EUR и лизингова цена 66 179, 84 EUR, със срок на договора 43 месеца. Съгласно чл.4 от договора е посочено следното: "Договорът се сключва с опция, но не и със задължение за придобиване на лизинговия обект от Лизингополучателя ("отворен край") по смисъла на ОУ". Съгласно чл. 11 от Договора до десет дни от сключване е дължима встъпителна вноска в размер на 8 128 EUR, такса лизингово обслужване 372,84 EUR и други.
От „Дойче Лизинг България" ЕАД са издадени следните фактури преди предаване на активите: фактура № **********/19.05.2016 г. за заплащане на първоначална лизингова вноска, такса за лизингово обслужване и други такси в общ размер от 20 526,46 лв. с ДДС и фактури № 9000005103/14.06.2016г., № 9000005104/14.06.2016г. и № 9000005105/14.06.2016 г. за дължими застраховки в общ размер от 1041,33 лв. /л. 267-270/
На 18.05.2016 г. „ГЕОКАР" ЕООД заплаща на „Дойче Лизинг България" ЕАД само сумата от 7 296,47 лв. /л.271/, като съгласно изготвената по делото счетоводна експертиза сумата от 7 296,47 лв. е получена като разлика от общо дължимото 21 567,79 лв. и платените преди това и приспаднати суми на „Оптиком" ООД (4 492,15 лв.) и на „Тайтън Машинъри България" АД (9 779,15 лв.)
На 20.05.2016 г. е сключено споразумение между „Дойче Лизинг България" ЕАД (купувач), „ГЕОКАР" ЕООД (лизингополучател) и „Тайтън Машинъри България" АД (продавач), съгласно което платената сума от 5000 EUR от лизингополучателя се приспада от задължението за плащане от купувача към продавача, а лизингополучателя остава да дължи сумата от 160 EUR на продавача. Продавача издава данъчно кредитно известие за издадената фактура № 3812/11.02.2016 г. на лизингополучателя.
С приемо-предавателни протоколи от 20.05.2016 г. от „Тайтън Машинъри България" АД и „Оптиком" ООД, в присъствието на лизингодателя „Дойче Лизинг България" ЕАД на „ГЕОКАР" ЕООД са предадени активите - VADERSTAD модел CARRIER CRXL 625, Хедер - Уиндроуер ЖНВ 9,1 и Хедер - Подбирач ПП - 3,4 – фабрично нови.
С резолюция за извършване на проверка № П-02002018104214-0РП-001/12.06.2018г. /л. 64/ С. И.– Н. на с. при ТД на НАП-гр.Бургас, е разпоредила в срок до 12.09.2018 г. да бъде извършена проверка на „Геокар“ ЕООД, като осъществяването на същата е възложено на М. Н. Я. на длъжност г. и. по п. при ТД на НАП-гр.Бургас. С промяна на резолюция за извършване на проверка № П-02002018104214-0РП-002/12.09.2018г. /л.62/, срокът за извършване на проверката е удължен до 12.11.2018 г.
С искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П-02002018104214-040-001/12.06.2018 г. /л.65/ от „Геокар“ ЕООД са изискани документи – регистрационна и анкетна карта за регистрация като з. п., издадени от
МЗХ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017 г. и 2018 г.; инвентарни книги; счетоводен
и данъчен амортизационен план за периода 2014г.-2016 г.; първични счетоводни
документи за закупени нови сгради или построени по стопански начин и нова
земеделска техника, необходими за дейността по производство на н. р. и ж. п. за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г.; копие на сключени договори/анекси във
връзка с доставките, приемо-предавателни протоколи и други съпроводителни
документи; счетоводни справки за осчетоводяването на фактурите във връзка с
ползвано облекчение по чл. 189б от ЗКПО, хронологични регистри на сметки от гр.
20, оборотна ведомост за 2015 г. и 2016 г.; всички документи/договори и
платежни документи/ за получени държавни
помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет
и счетоводни регистри, в които са отразени; надлежна аналитична отчетност, с
оглед проследяване спазването на условията за преотстъпване и инвестиране на
преотстъпения данък за 2014 г. и 2015 г.
Поисканите документи и справки са представени от дружеството на 13.06.2018 г. /л.67/.
На 11.09.2018г. по електронен път на дружеството е връчена покана по чл. 103 от ДОПК № П-02002018104214-177-001/10.09.2018 г. /л.60 /, с която на проверяваното лице е даден 14-дневен срок, в който да бъде коригирана подадената от него декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015г. Като причина за указаната корекция на данъчната декларация е посочено, че „Геокар“ЕООД няма право на преотстъпен данък за 2015 г. в размер на 3 539, 97 лева и същият е дължим за бюджета, поради неспазване условията на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО за преотстъпване на данъка върху доходите за 2015г., доколкото активите, в които същият е инвестирал, не са придобити от задълженото лице в срок до 31.12.2016г. Позоваването е на чл. 77 от ЗС и на представения договор за финансов лизинг от 12.05.2016 г. за закупуване на земеделска техника, съгласно който правната сделка по придобиване на новата земеделска техника ще бъде реализирано през 2019 г.. Такава коригираща декларация не е подадена от страна на „Геокар“ЕООД / Протокол 1166384/07.11.2018 г. – л.57/.
С Акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-02002018104214-135-002 от 08.11.2018год. издаден от М. Н. Я. – Г. и. по п. при ТД на НАП Бургас /л.38/, на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК е установен корпоративен данък за периода 01.01.2015-31.12.2015 г. и определена дължима сума за довнасяне в размер на 4 476, 27 лева, от които 3 539,97 лева главница и 936,30 лева лихви за просрочие върху главницата, изчислени към 08.11.2018 г..
В мотивите на акта са обсъдени изложените по-горе фактически обстоятелства. Обсъдено е наличието на предпоставките по чл. 189б, ал. 2, т. 1-9 от ЗКПО. Органите по приходите са приели, че от посочените условия не е налице само условието по т.1 - преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, доколкото закупените на основание договор за финансов лизинг активи не са били придобити от дружеството до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, т.е. до 31.12.2016г. В тази връзка органът по приходите е приел, че дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък за 2015год. в земеделска техника - култиватор VADERSTAD с доставчик - „Тайтън машинъри България" АД и хедер Уиндроуер ЖНВ 9.1 и хедер подбирач ПП-3.4 с доставчик - „ОПТИКОМ" ООД, придобити по Договор за финансов лизинг на движимо имущество № L-16-2789/12.05.2016г. сключен между „Дойче лизинг България" ЕАД в качеството му на „лизингодател" и „Геокар" ЕООД в качеството му на „лизингополучател", според който договор собствеността върху съответните активи ще бъде прехвърлена на „ГЕОКАР" ЕООД след изтичане срока на договора - 10.12.2019г.. Прието е, че съгласно договора за лизинг, проверяваното дружество не придобива собствеността на активите в срока по чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО – 01.01.2015г.-31.12.2016г., което е едно от условията на цитираната разпоредба, независимо, че част от цената на въпросните активи е заплатена през 2016г. Въз основа на това е заключено, че за „ГЕОКАР" ЕООД не е налице право на преотстъпен данък за 2015г. в размер на 3 539, 97 лева и същият е дължим за бюджета. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК проверяващият екип е начислил лихви за просрочие в размер на 936, 30 лева, изчислени за периода от 01.04.2016 г. до 08.11.2018 г. върху главницата.
АУЗ № П-02002018104214-135-002 от 08.11.2018год. е съобщен на „ГЕОКАР" ЕООД по електронен път на 15.11.2018г. (л. 51). Несъгласно със същия, дружеството го оспорва пред Директора на ТД на НАП-гр.Бургас с жалба вх. № 15635/19.11.2018 г. /л. 17/. В същата са изложени аргументи, че в случая са налице предпоставките на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО за преотстъпване на данък за 2015г., тъй като активите са закупени чрез договор за финансов лизинг, а по силата на чл.14, §6, „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014г. на Комисията, помощта обхваща закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Посочено е също, че земеделската техника е предадена на дружеството с два броя приемо-предавателни протоколи от 20.05.2016 г. и активите са заприходени в счетоводсдтвото по сметка 204/4 Промишлени машини и оборудване.
С решение № 10 от 22.01.2019год. на териториалния директор на ТД на НАП - град Бургас /л.10/ обжалваният акт за установяване на задължения е потвърден. Решаващият орган е приел, че дружеството не е придобило посочените в АУЗ активи в срока по чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО (т.е. до 31.12.2016г.) по аргументите, изложени в него, поради което задължението на лицето, установено с АУЗ е правилно определено.
Решението е съобщено на оспорващото дружество на 04.02.2019 г.. /видно от разписка – л.14/. Жалбата е подадена на 15.02.2019 г. чрез Директора на ТД на НАП – Бургас с вх. № 2084. Въз основа на същата е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на оспорвания АУЗ.
В рамките на съдебното дирене е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се приема от съда като неоспорено от страните, обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14- дневен срок, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебна проверка. Актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, е обжалван от дружеството по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и е потвърден с решение на директора на ТД на Националната агенция за приходите - гр. Бургас, което е задължителна процесуална предпоставка за съдебното му оспорване.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Атакуваният акт за установяване на дължим корпоративен данък и лихви за просрочие е издаден в писмен вид и от оправомощен по закон орган съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, подписан е с електронен подпис, валиден към датата на издаването му и след провеждането на редовно възложена с резолюция на оправомощено лице проверка. Актът съдържа правни и фактически основания за издаването му. С оглед на това съдът приема, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същият обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон, като направените в този смисъл възражения от страна на дружеството - оспорващ, съдът намира за основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. В чл.189б, ал.2 от ЗКПО е посочено, че корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (т.1); активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица (т.2); дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации (т.3); преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване (т.4); настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване (т.5); определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите по т. 1; активите по т. 1 не заместват съществуващи активи (т.8); за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор; в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз (т.9).
По делото няма спор между страните и съдът приема за безспорно установено, че : дружеството е регистрирано като з. п.; преотстъпеният данък е инвестиран в закупуването на земеделска техника за целите на дружеството; закупената техника е нова и е използвана в земеделието; техниката подпомага дейността на дружеството по производство на н. з. п.; активът е придобит по пазарни условия от несвързани лица; дейността на з. п. продължава да се осъществява период от поне три години, след годината на преотстъпване на корпоративния данък, което се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с ГДД; преотстъпения данък не превишава 50 % от настоящата стойност на активите, определена към датата на преотстъпване на помощта; настоящата стойност на всички активи, определена към датата предоставяне на помощта, не превишава прагът от левовата равностойност на 500 000 евро; определеният праг не е заобиколен чрез изкуствено разделяне на активите; активите не заместват съществуващи активи; дружеството е изпълнило и всички условия уредени в чл.167 от ЗКПО, а именно, че към 31 декември на съответната година, данъчно задълженото лице няма: подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и лихви свързани с невнасяне в срок на публичните задължения.
Спорът се свежда до това спазено ли е изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО активите по ал.1, да са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (в случая в периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., доколкото се касае за преотстъпен данък за 2015г.).
В тази връзка органът по приходите счита, че доколкото въпросните активи – култиватор, хедер и хедер подбирач, са закупени чрез договор за финансов лизинг и дружеството не е придобило собствеността върху тях до 31.12.2016г., не е налице основанието по чл.189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък, поради липсата на една от кумулативно предвидените в законовия текст предпоставки - тази по чл.189, ал.2, т.1 от ЗКПО, като приема, че приложение намира чл. 77 от ЗС.
Този извод не се споделя от настоящия съдебен
състав.
Данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014г. Помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство е предвидена в чл. 14 на Регламента. Съгласно чл. 52 от Регламента, той влиза в сила на 1 юли 2014 г. и се прилага до 31 декември 2020 г. като е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
В чл.189б, ал.2, т.2 във
връзка с т. 1 от ЗКПО,
законодателят е разписал термина/понятието „придобит" актив, а не е разписал термина
„придобиване на собственост". Съгласно чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014
г., помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на
лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в земеделска техника – култиватор, хедер и хедер подбирач, на основание договор за финансов лизинг, сключени през 2016 г. Според ССчЕ, активите са отразени по дебита на счетоводна сметка 613 „Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи" за периода 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., на 31.05.2016 г., и срещу кредита на сметка 159 „Други заеми и дългове", партида „L-16-2789/12.05.2016 г. лизингов договор с „Дойче лизинг България".Същите са заприходени по дебита на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА" и са отразени по дебита на сметка 204 „Машини, съоръжения, оборудване" подгрупа 4, със следните стойност: Дисков култиватор VADERSTAD CARRIER CRXL 625 - 84 936,89 лв.; Хедер - Уиндроуер ЖНВ 9,1 -22 103,34 лв. и Хедер - Подбиран ПП - 3,4 - 15 703,44 лв. Вещото лице посочва, че машините са заведени в счетоводния амортизационен план на дружеството през м. май 2016 г. и за същите се начисляват амортизационни отчисления, съгласно определената амортизационна политика за собствените активи на дружеството.
Договорът за финансов лизинг намира счетоводно разяснение в Счетоводен стандарт 17 (СС-17) - Лизинг. Съгласно т. 2 от СС-17 Финансов лизинг означава лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. Следователно по смисъла на СС-17, финансовият лизингов договор има за предмет прехвърлянето на собствеността върху актива като право на наемателя. Налице е наемане на ДМА, който става собственост на наемателя с първата извършена вноска, независимо че се изплаща на части и процесът на юридическо придобиване е отложен във времето. Поради тази причина, съгласно указаното в стандарта, получаването на лизинговия актив за ползване се отчита от лизингополучателя като придобиване:
Съгласно т.4.3. от Счетоводен стандарт 17 при лизинговия договор, лизингополучателя:
а) отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква "б" стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи - в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
е) намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
Изхождайки от разпоредбите на СС-17 и нормата на чл. 55 от ЗКПО, в условията на финансов лизинг, лизингополучателят е задължен да признае наетият актив и в данъчно-амортизационния план, както и да признава данъчни амортизации и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна амортизация (като собствен актив), а не на база на конкретния срок на лизинговия договор. Т.е. при финансовия лизинг счетоводният стандарт предвижда, че лизинговата вещ се признава едновременно и като актив и като пасив в счетоводния баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за срока на договора, като наетия актив се записва в неговото счетоводство по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, макар и да липсва прехвърляне на собственост.
За разлика от оперативния лизинг, при финансовия лизинг на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността, като в този смисъл е решение на СЕС от 16.02.2012 г. по делото С-118/11. В решението, в т.40 е посочено че " Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.“
Съгласно ССчЕ : финансовият лизинг е признат като актив и пасив в счетоводния баланс на дружеството с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на активите предмет на договора за лизинг; Активите са записани в счетоводните регистри на дружеството по справедлива стойност; Дружеството начислява амортизация на активите, в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи; Дружеството отчита като задължение определената в договора обща сума на всички плащания; Дружеството намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
Ето защо при така установените факти е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, тъй като активите са придобити в регламентирания от закона срок (01.01.2015г.-31.12.2016г., а именно през 2016г.) по силата на сключения договор за финансов лизинг. Обстоятелството, че в този срок дружеството не е придобило собствеността върху процесните активи, не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на "придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя /лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС -17 "Лизинг".
С оглед гореизложеното, съдът намира, че изводът на органа по приходите, че закупените през 2016 г. чрез договор за финансов лизинг активи – култиватор, хедер и хедер подбирач, не са придобити в срока по чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, е неправилен, респективно по отношение на въпросните активи са налице предпоставките на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Към момента на ползване на данъчното облекчение по отношение на з. п. са били изпълнени всички условия по чл. 189б от ЗКПО, поради което за него е възникнало произтичащото от цитираната разпоредба право да преотстъпи корпоративен данък в размер на 3 539, 97 лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че актът за установяване на задължение, с който са установени задължения на „ГЕОКАР“ ЕООД по ЗКПО за 2015 г. на обща стойност 4 476, 27 лева, от които 3 539,97 лева главница и 936,30 лева лихви върху главницата, изчислени към 08.11.2018 г., е незаконосъобразен и следва да се отмени.
При този изход на спора, предвид изрично направеното искане за присъждане на деловодни разноски, съдът намира, че на основание чл. 161 от ДОПК на дружеството - жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 250 лева съобразно представения списък: 50 лева заплатена държавна такса и 200 лева депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № П-02002018104214-135-002 от 08.11.2018год. издаден от М. Н. Я. – Г. и. по п. при ТД на НАП Бургас, с който са установени задължения на „ГЕОКАР“ ЕООД по ЗКПО за 2015 г. на обща стойност 4 476, 27 лева, от които 3 539,97 лева главница и 936,30 лева лихви върху главницата, изчислени към 08.11.2018 г. потвърден с Решение № 10 от 22.01.2019год. на Директор на ТД на НАП Бургас, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите град Бургас да заплати на „ГЕОКАР“ ЕООД, ЕИК:……………, представлявано от у. Г.Д.С., с адрес: ***, направените разноски по
делото в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: