Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 17.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гражданско дело №5404 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, „***“,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК: ***,
представлявано от *** - Изпълнителен директор и *** - Прокурист, действащи чрез
пълномощника си Г.Г.С., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно
peг. № ***, ***г. по описа на *** - нотариус с район на действие - СРС, вписана
под № 151 в регистъра на Нотариалната камара Сл. тел.: *** против И.И.Н., ЕГН: **********,***,
в която се твърди следното : след успешно проведено заповедно производство, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата на
която на длъжника И.И.Н. е разпоредено да заплати на "***" ЕАЛ
дължими по Договор за кредит суми. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, на 25.07.2019г. заявителят е уведомен от
заповедния съд по ч.гр.д. № 3602/201 9г., по описа на Районен съд-Плевен, I-ви
състав, че следва да подаде иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок.
На
13.06.2018г. между „***" ЕАД (Банката) и кредитополучателят И.И.Н. е
подписан Рамков договор №*** за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта ***, с който е отпуснат кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева.
Кредитният лимит е напълно усвоен
от кредитополучателя на 13.06.2018г.
Съгласно
чл.430 ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.33 от Договора
страните са уговорили, че за ползваната част от кредитния лимит,
кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на 18.9%
(осемнадесет цяло и девет десети процента), като лихвата се начислява върху
ползваната част от лимита за периода, през който е ползван.
В чл.47 от Договора страните са
уговорили, че при изцяло или частично неплащане на минималната погасителна
вноска в посочения в Договора срок, Банката начислява обезщетение за забава -
наказателна лихва в размер на 10 % на годишна база върху забавената сума.
Съгласно
чл.43 от Договора, минималната погасителна вноска за кредитна карта *** е в
размер на 5 % (пет на сто) от общата дължима сума (усвоен кредитен лимит с
добавени лихви, такси и комисиони), плюс непогасени минимални погасителни
вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит,
плюс вноски за разсрочени операции, но не по-малко от 10 лева/ 5 евро.
Банката
е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков
кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно
ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания
и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на
договорните отношения между страните.
Обстоятелства, довели до
настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита:
Основно
задължение на заемателя, съгласно чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок. Съгласно чл.139 от Договора, кредитополучателят е длъжен да
погаси по всяко време използвания кредитен лимит. Съгласно чл.144 от Договора,
кредитополучателят е длъжен да обслужва редовно и в срок ползваната част от
кредитния лимит в съответствие с условията по Договора. Съгласно чл.59, буква
„а“ от Договора - Банката има право да обяви всички суми по кредита за
предсрочно изискуеми и незабавно платими, в случай че кредитополучателят не е
спазил което и да е условие от Договора. Кредитополучателят не е заплатил
дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати - 16.11.2018г.,
16.12.2018г., 16.01.2019г.,16.02.2019г., 16.03.2019г.
и 16.04.2019г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна
разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя И.И.Н. на 07.05.2019г. с писмо с изх.№ *** от 11.04.2019г.
Видно от приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на
кредитополучателя, посочен в Договора за кредит, с което съгласно чл.202. от
Договора, се счита за получено. Според Решение № 40/17.06.2015г. по т.д.№ 601
/2014г. на ВКС, I т.о., както и Решение № 148/02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г.
на ВКС, I т.о., е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от
Банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът
между страните предвижда определени предпоставки, при наличие на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника
изявлението на Банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. В случая писмото не е получено, защото пратката не е била потърсена.
Фактическото получаване на уведомлението от длъжника не е осъществено, поради неговото
бездействие, а кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението
си за уведомяването им, упражнявайки правомощието си да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. В Договора е предвидена уговорка - чл.202., че
изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако достигнат до адреса
за кореспонденция на кредитополучателя. Тази уговорка е действителна и не е
неравноправна, защото нейната цел е да се защитят интересите на Банката в
случай на недобросъвестно поведение на страната, която се укрива и поставя в
невъзможност другата страна да упражни права, за което е необходимо
уведомяване.
Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена
на 07.05.2019г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения
падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение
№ 99 от 01.02.2013 г. по т.д. №610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд
е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Банката
е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. №3602/201 9г. по описа на Районен съд -
Плевен, I- ви състав.
Съдът
е сезиран с искане да признае за установено спрямо ответника И.И.Н.
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Рамков
договор № *** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта *** от
13.06.2018г., а именно:
-
изискуема главница в размер на 1 000.00 лева;
-
изискуема редовна лихва в размер на 43.38 лева, начислена за периода от
16.11.2018г. до 16.01.2019г. включително;
-
изискуема наказателна лихва в размер на 1.88 лева, начислена за периода от
16.12.201 8г. до 16.01.2019г. включително;
-
изискуема такса в размер на 20.00 лева;
-
законна лихва за забава за периода от 31.05.2019г. до изплащане на вземането.
2. При условията на евентуалност
- в случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, на
основание чл.79 от ЗЗЛ, във връзка с чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от
ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013г. (т. 116), се парви искане за осъждане на ответника И.И.Н., да заплати на „***"
ЕАЛ гореописаните суми.
Твърди
се, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент
длъжникът изпада в забава. Исковата молба има характер на уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията ни за
главницата. Процесиите ни вземания, претендирани с настоящия иск стават
предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на
връчване на ответника на настоящата искова молба ( Решение № 178 от 12.1 1.2010
г. по т.д. N° 60/2010 г. , т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следва да зачете този
юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право,
настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл.235,
ал.З от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Когато с предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването
на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва
да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото
от закона потестативно право на неговия носител. В подобен аспект е и
постановеното в решение № 61/ 30.04.2010 г. по т.д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК,
първо отделение в което е прието, че въз основа на приложението на чл.235, ал.3
от ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, ако в
течение на делото притезанието стане изискуемо (Решение № 167 от 22.12.2014
год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174 по описа за
2013 год.)
Съгласно, приетото от ОСГТК на ВКС в ТР №
4/2013 г. (т.1 1 6.), въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. Съгласно Решение № 321-1968-111 на ВС, разглеждането на
евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото
неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по
него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му по същество /така и Решение № 285-1977-11 на ВС/).
Претендират се разноски по делото .
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор не е
депозиран от ответницата.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, като с исковата молба е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В о.с.з. ответницата , редовно призована, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала
искания по доказателствата.
Съдът,
след като взе предвид представените доказателства по делото и становището на
ищцовото дружество, намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, като се постанови
неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д. №3602/2019год. по описа на ПлРС, от което се установява, че
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за
процесната сума. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим и основателен.
Налице
са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната
страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на
ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с
оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в
същата.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се
постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по
същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищцовата страна направените по делото разноски : в настоящето производство в размер 275лв. – за внесена държавна такса и разноски в минимален размер за
един юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.И.Н., ЕГН: **********,***,
ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление:***, „***“, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК: ***, сумите, както следва : изискуема главница в размер на
1 000.00 лева; изискуема редовна лихва в размер на 43.38 лева, начислена за
периода от 16.11.2018г. до 16.01.2019г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер на 1.88 лева, начислена за периода от 16.12.201 8г. до
16.01.2019г. включително; изискуема такса в размер на 20.00 лева; законна лихва
за забава за периода от 31.05.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3602/ 2019год. по описа на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК И.И.Н., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, „***“, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията под ЕИК: ***, разноски, както следва : за исковото производство
в размер 275лв. и за заповедното производство по ч.гр.д. № 3602/2019год. – 75лв.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: