РЕШЕНИЕ
№ 260020/12.10.2022 година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд, Четвърти граждански
състав,
На дванадесети септември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш
Цветанов,
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 1320 по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.Г.Н. и Т.С.Н. срещу Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите, с която се
иска да се приеме за установено
по отношение на ищците, че ответната страна не е собственик на поземлен имот с
настоящ идентификатор 02837.503.1139, по КККР на гр. Батак.
Твърденията на ищците са, че процесният имот
представлява обособена част от реституирана през 2005г. по реда на ЗСПЗ
земеделска земя (ливада) на наследници на Н. П., и че са го закупили през
2008г. Поддържа се, че Решението на ОСЗГ – Батак, с което е било възстановено
правото на собственост е стабилен и законосъобразно постановен административен
акт, основаващ се и на решение на РС-Пещера по гр. д. № 364/2004г. Сочи се, че
след спечелен от Държавата съдебен спор с Община Батак, по гр.д. № 38/2011г. по
описа на РС-Пещера относно принадлежността на правото на собственост върху
поземлени имоти, сред които и процесния – този имот фигурирал в кадастъра като
държавна собственост, с което се обосновава правния интерес от настоящия иск. Предвид
изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответната страна не е собственик на поземлен имот с настоящ идентификатор
02837.503.1139 по КККР на землището на гр. Батак. Претендират се съдебни
разноски.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор искът
се оспорва като неоснователен при съображения, че процесният имот е част от
гори - балталъци, част от горския
фонд, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, с оглед което се
иска косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ-Батак, за чийто порок се сочи
и липсата на подпис на член от състава на комисията. Поддържа се, че доколкото
не са били изпълнени процедури по чл. 14-14г от ЗГ по промяна на
предназначението на земите, в които попада имота – с включването му в
устройствен план (урбанизирана територия) не се е променил титуляря на правото
на собственост върху него. Чрез оспорване наличието на предпоставките за
възстановяване правото на собственост на праводателите им се оспорва и правото
на собственост на ищците.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становищата на
страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
за право собственост - по чл. 124, ал.1 ГПК.
При такъв иск предмет на доказване е правото на собственост на ответника
върху имота. В тежест на ответника е да докаже това свое право. В случая то е основано на твърдението, че
имотът представлява гори-балталъци, част от горския фонд.
Между страните няма спор, а и от приетите доказателства се установяват
следните обстоятелства: През 2008г. ищците са закупили поземлен имот с номер
1901, с площ 4756 кв. м., с номер I. в кв. 23, по плана на
курорт „Язовир Батак“ (НА № 134, том. IV, рег. №5555, дело №675/2008г. на нотариус Г. К. – л.10). Праводателите на продавачите
(трети лица-помагачи на ищците по делото) по тази сделка са се легитимирали
като собственици на имота въз основа на Решение №2300А/18.05.2005г.на
ОСЗГ-Батак. Същият имот в последствие е обозначаван с идентификатор
02837.503.369 по КККР на гр. Батак (Удостоверение за описание и
идентичност на недвижим имот УПИ IX – „Хотел, ИВС и търговия“
кв. 23 - л.50), след което е бил разделен на имоти с идентификатори 02837.503.1138 и 02837.503.1139.
От заключението на
приетата по делото съдебно-лесотехническа експертиза става ясно, че проценият
имот 02837.503.1139 попада в границите имот с пл. № 000100 по Лесоустройствен план на
държавна горскостопанска единица „Ракитовска“ от 1951г. и Лесоустройствения
план на ДДивС-Ракитово от 2000г., като в последния е част от подотдел „и“ на
отдел 194, по отношение на който държавата е призната за собственик по гр.д. №
38/2011г. по описа на РС-Пещера. Според становището на вещото лице инж. Белчев
– от таксационната характеристика на съответния отдел и подотдел се установява,
че той представлява курортна гора – горски фонд; а от Дефинитивен стопански план
на Ракитовската общинска гора, съставен през 1930г., утвърден с Указ №
129/26.07.1930г. се установява, че съответните гори са предоставени като
балталъци от старо време на жителите на Ракитово – за общо ползване. Уместно е
да се посочи, че изготвената по делото друга съдебно-техническа експертиза от
вещо лице инж. Г. не разколебават горните изводи, а личните правни тълкувания
на експерта споделени в съдебно заседание са ирелевантни - като касаещи правни
въпроси и намиращи се извън поставените му задачи. Приложеното по делото Писмо
с Изх. №450/22.04.2013г. на ДГС-Ракитово
също няма обвързваща материална доказателствена стойност, като представляващо
становище на орган, без меродавна компетентност по въпроса който засяга
изявлението му.
При така установените факти следва да се извърши и
допустимия съобразно чл. 17, ал. 2 от ГПК, т. 4 от Тълкувателно Решение № 6 от
10.05.2006 г. по гр. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно Решение №
5 по т.гр. д. № 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС косвен съдебен контрол на валидността
и материалната законосъобразност на административния акт за реституция, от
който ищците черпят правата си.
Oснованията за нищожност на административен акт са
териториална, йерархическа и материална
некомпетентност на административния орган. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
проверката за законосъобразност се осъществява по принцип в рамките
на наведените от насрещната страна възражения, освен ако
незаконосъобразността следва пряко от съдържанието на административния акт или се касае до приложение на
императивни правни норми (в такъв смисъл - Решение
№ 244 от 15.05.2010 г. по гр. д. №
60/2009 г., ВКС, II г.о.).
Решението на ОСЗГ може да бъде нищожно или унищожаемо
поради 5 порока –
чл.146 АПК (чл.41, ал.3 ЗАП-отм.), като в
случая посоченият от ответника е – материална некомпетентност на органа, издал
акта. (Тълкувателно решение № 2 от
14.05.1991 г. на ОСГК на ВС) Но компетентността не следва да се разглежда
като количествено понятие - сбор (обем) от правомощия, отдадени на определен
орган, а на основата на общото учение за правосубектността. Материална
незаконосъобразност е налице, когато административния акт е постановен в
нарушение на материалноправните разпоредби по издаването му. Всяко нарушение на
материалноправните норми, уреждащи условията за възстановяване на
собствеността, което е довело до решение различно от законосъобразното, е
основание за отмяната му, респ. - незачитане на вещните права при спор за
собственост по реда на косвения съдебен контрол. В разпоредбите на чл. 4
ППЗВСГЗГФ и § 5, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗВСГЗГФ
е посочено кои гори и земи от горски фонд не подлежат на възстановяване. Сред
тях са - балталъци (гори, отстъпени от древно време на град или село за вечно
ползване), към каквито доказано принадлежи процесния имот. Ето защо нарушението
на материалноправна разпоредба от страна на ОСЗГ-Батак води до нищожност на
нейното решение №2300А/18.05.2005г., на което е основан и титулът за
собственост на ищците.
В допълнение следва да
се посочи и че на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат имоти, имали качеството
„земеделски земи“ към момента на колективизацията, а ако са имали друго
предназначение, следва да се установи одържавяване по отменения чл.12 ЗСГ или
друга хипотеза на отнемане, предвидена в чл.10 и сл. ЗСПЗЗ - Решение № 183/1.11.2016 г. по гр.д. №
702/2016 г., I г.о. Съгласно даденото в чл.2 т.2 от ЗСПЗЗ понятие
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и -
не са включени в горския фонд. В конкретния случай от ангажираните по делото
доказателства не се установява процесният имот да е представлявал земеделска
земя, а напротив - че е включен в горския фонд.
Във връзка с
позоваването на страните на експертизи по други дела – следва да се посочи принципното
положение, че даденото по друго дело експертно заключение не може да се
използва по настоящото дело (така - Решение
№ 636/24.03.1977г. по гр. д. № 3017/1976г., I г.о. на ВКС).
Относно доводите на
ищцовата страна за недопустимост на косвения съдебен контрол – посоченото от
нея решение по гр. д. № 364/2004г. на РС-Пещера постановено във
връзка с претенция по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не е постановено в производство, в
което може да се приеме, че е упражнен пряк съдебен контрол върху
административен акт. То е декларативно и установително. С него се признава за
установено по отношение на ОСЗГ правото на ищеца да възстанови собствеността си
върху конкретния имот – земеделска земя. Процедурата по реституция обаче,
представлява сложен фактически състав, за чието крайно конститутивно действие е
необходимо да се постанови и последващо решение на ОСЗГ, в което, при спазване
изискванията на ЗСПЗЗ (чл.18ж и чл. 18з ППЗСПЗЗ), да се определят земите, върху
които се възстановява собствеността по отправеното заявление, като земята се
конкретизира по вид (нива, ливада, лозе и д.р), по размер и по местонахождение,
придружено със скица на имота (Решение
№530/24.09.2002г. IV г.о. на ВКС). Без нея не се постига вещен ефект.
Следователно само решението на съда по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не е достатъчно да
легитимира ищеца като собственик на възстановени земеделски земи. Самостоятелно
такова решение няма правен ефект дори за преценка дали са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за осъществяване на земеделската реституция,
защото след влизането му в сила е възможно заявителят да не го представи на
ОСЗГ и процедурата по реституцията да не продължи изобщо, а е възможно също и
да го представи, но органът да постанови отказ.
С оглед гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В същия смисъл е налице и практика на въззивната инстанция по сходни казуси (Решение № 260083/09.03.2021г. по в. гр. д. №
28/2021г. на ОС-Пазарджик, Решение № 125/21.09.2021г. по в. гр. д. № 447/2021г.
на ОС- Пазарджик)
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на претендирани
деловодни разноски има само ответната страна. Същата ги е посочила в списък по
чл. 80 ГПК (л.459) Реалното им извършване се установява от приложените по
делото платежни нареждания (л.196, л.197, л.378) за общо 2071 лв., а следва да
й се присъди и определено от съда, съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. Доколкото определеното от съда възнаграждение на вещото лице в размер 470
лв. по назначената съдебно-техническа (геодезическа) експертиза е внесено като
депозит само до сумата от 400 лв. – то на основание чл. 77 ГПК - загубилата
спора ищцова страна следва да бъде осъдена да заплати разликата от 70 лв.
При тези мотиви Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Н.
с ЕГН ********** и Т.С.Н. с ЕГН ********** срещу
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр. София,
адрес: ***, иск за приемане за установено по отношение на ищците, че ответната страна не е
собственик на поземлен имот с настоящ идентификатор 02837.503.1139, по КККР на
гр. Батак.
ОСЪЖДА П.Г.Н. с ЕГН ********** и Т.С.Н. с ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: ***, да заплатят на Държавата, чрез МЗХГ, гр. София, ***,
представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите, сумата от 2371 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Н. с ЕГН ********** и Т.С.Н. с ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ***, да заплатят по депозитната сметка на РС-Пещера сумата
от 70 лева – за доплащане на възнаграждение на вещо лице по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната
на ищците – В.Л.В. с ЕГН **********, Т.И.В. с ЕГН ********** и Д.Н.Г. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /