РЕШЕНИЕ № 260213
/ 15.12.2022г.
гр. Перник, 15.12.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря
Михаела Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 06118 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове от М.К.В., Д.Е.П., К.Г.П. и Д.Г.П., чрез пълномощника им адв. А.А.,
срещу И.Д.Т. и Г. Великова Т., за признаване за установено по отношение на
ответниците, че по наследство от
общия си наследодател К.П.Г., починал на 27.05.1990 г., и реституция по ЗСПЗЗ, завършила с издаване на решение № 02/16.11.1998 г.
на ПК-Драгичево
и скица с изх. № 498/16.11.1998 г., ищците са собственици на УПИ ХІV-427 в кв. 111 по плана на с. Рударци, община Перник, с площ на целия имот от 853
кв.м., при граници: от изток-поземлен имот
с пл. № 3427, от запад- улица, от север- УПИ ІХ-426, и от юг- улица, като М.К.В. е собственик на 1/ 2
идеална част, Д.Е.П. е собственик на 1/ 6 идеална част, К.Г.П. е собственик на
1/ 6 идеална част и Д.Г.П. е
собственик на 1/ 6 идеална част. В
исковата молба е направено и искане за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на
нотариален акт № 114, том II, рег. № 2062,
дело № 283 от 2019 г., с който ответниците
И.Д.Т.
и Г. Великова Т. са признати за
собственици на процесния имот на основание
давностно владение.
Ищците твърдят, че с решение
№ 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево и скица с
изх. № 498/16.11.1998 г. правото на собственост върху процесния поземлен имот е
било възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К.П.Г., починал на 27.05.1990 г.- неговите деца М.К.В. и Георги Кирилов П.,
като наследилата го съпруга Домна Г.Г. е починала на 01.02.1997 г.- преди
възстановяването. Сочи се, че Георги Кирилов П. е починал на 07.02.2011 г. и е
оставил за свои наследници съпругата си Д.Е.П. и децата си К.Г.П. и Д.Г.П.,
които са наследили в равни части притежаваната от техния наследодател 1/ 2
идеална част от процесния имот. Поддържа се, че след възстановяване на правото
на собственост върху имота, същият непрекъснато е бил владян единствено и само
от наследниците на К.Г.П., съответно от ищците.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на положителния
установителен иск от обстоятелството, че ответниците са били признати за
собственици на процесния имот по давност с нотариален акт № 114, том II, рег. № 2062, дело № 283 от 2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И.Д.Т. и Г. Великова Т., чрез пълномощника им адв. С.И., са депозирали писмен
отговор, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни,
излагайки подробни съображения за това. Считат, че положителният установителен
иск се явява недопустим, тъй като ищците не владеят имота, а разполагат с
ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. Направили са възражение за придобиване въс
основа на давностно владение на имота, което твърдят, че осъществяват
необезпокоявано от 11.04.1983 г., когато в полза на И.Д.Т.
е било учредено право на строеж върху имота с договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя. Молят да бъде осъществен косвен контрол за
законосъобразност на решение
№ 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево и
същото да бъде отменено,
като твърдят, че скица с изх. №
498/16.11.1998 г. и удостоверение с изх. № 498/16.11.1998 г. са издадени от
некомпетентен орган- техническата служба на с. Рударци, а не на Община Перник. Поддържат,
че решението на поземлената комисия противоречи и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй
като имотът е бил застроен от ответниците с гараж, за който е издаден Акт за
узаконяване № 11/25.05.2006 г. от главния архитект на Община Перник.
В отговора на
исковата молба е инкорпориран насрещен отрицателен установителен иск, предявен от И.Д.Т.
и Г. Великова Т. против М.К.В.,
Д.Е.П., К.Г.П. и Д.Г.П. за
установяване, че ответниците по насрещния иск не
са собственици на процесния имот и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на
нотариален акт № 3, том I, рег. № 145,
дело № 14 от 29.01.1999 г., поправен с нотариален акт № 13, том I, рег. № 583, дело № 42 от 15.03.2000 г., с който ищците по
първоначалния иск за признати за собственици на имота.
С определение № 183/15.08.2022 г. по ч.гр.д.
№ 1334/2022 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато
касационно обжалване на въззивно определение
№ 982 от 17.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 705/2021 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено постановеното по настоящото дело протоколно определение от 21.10.2021 г. в частта, с която е върната като недопустима насрещната искова молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С писмо на ОСЗ-Перник е представена преписка с вх. №
2084/20.02.1992 г. за землището на с. Рударци, видно от която в полза на
наследниците на К.П.Г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е
издадено решение
№ 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево
за възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот с пл. № 427 с площ 100 кв.м. в улица- неосъществена и на
имот с пл. № 427 с площ 850 кв.м., попадащ в парцел ХІV в кв. 111- застроен незаконно. В решението е посочено, че имотът е
установен със скица с изх. № 498/16.11.1998 г. и удостоверение №
498/16.11.1998 г. от техническата служба с. Рударци, община Перник, приложени
към решението. Със същото решение е отказано възстановяването на правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот с пл. №
427 с площ 755 кв.м. в парцел Х в кв. 111 и на имот с пл. № 427 с площ 840 кв.м. в парцел ІХ в кв. 111, тъй като същите са застроени.
От представеното удостоверение № 498/16.11.1998 г. е
видно, че същото е относно имот с пл. № 427 в
кв. 111 и е издадено на наследниците на К.П.Г. ***. Удостоверението е подписано от техник и от кмета Г. П..
В т. 3 от удостоверението е посочено, че имотът е отреден, както следва: 100
кв.м. в улица- неосъществена, 755 кв.м. в парцел Х в кв. 111 застроен, 840 кв.м. в парцел ІХ в кв. 111 застроен и 850 кв.м. в
парцел ХІV в кв. 111- застроен незаконно.
Напълно дословно са индивидуализирани имотите и в самото решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево.
Видно от писмо с вх. №
276272/28.09.2021 г. на кмета на кметство Рударци, съгласно намерените в кметството
разчетно-платежни ведомости за периода от 1996 г. до 1999 г. кмет е бил Георги
Кирилов П..
От удостоверение за наследници К.П.Г. се установява, че същият е починал на 27.05.1990 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Домна Г.Г.,
починала на 01.02.1997 г., дъщеря си М.К.В. и сина си Георги Кирилов П.,
починал на 07.02.2011 г. и оставил за наследници съпругата си Д.Е.П. и сина си К.Г.П.
и дъщеря си Д.Г.П..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ № 3, том I, рег. № 145, дело № 14 от 29.01.1999 г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № 13,
том I, рег. № 583,
дело № 42 от 15.03.2000 г., Георги Кирилов П. и М.К.В. са признати за
собственици на дворно място с площ от 950 кв.м., състоящо се от процесния УПИ ХІV-427 в кв. 111 по плана
на с. Рударци, община Перник, с площ от
850 кв.м., и от 100 кв.м. от имот пл. № 427, включен в улица- неосъществена.
С
приложения договор за отстъпено право на строеж/суперфиция/ върху държавна земя
на 11.04.1983 г. Първи районен народен съвет- гр. Перник е учредил в полза на И.Д.Т.
право на строеж върху държавно урегулирано място, парцел ХІV-427 в кв. 111 по плана
на с. Рударци, състоящ се от 850 кв.м.,
като титулярят на правото на строеж се е задължил да строи по одобрен архитектурен
проект в петгодишен срок.
С
решение № 8517/03.10.2005 г. на Върховния административен съд е обезсилено
представеното решение № 24/08.04.2005 г. по адм.д. № 1164/2004 г. на Пернишкия
окръжен съд и е оставена без разглеждане жалбата на И.Д.Т. ***, обективиран в
писмо с изх. № ТЗ-194/16.07.2004 г., да узакони строежа на гаража в процесния УПИ ХІV-427.
С решението на ВАС преписката по
жалбата на И.Д.Т. е изпратена на РДНСК по компетентност. Със
заповед № ДК 10-06/28.12.2005 г. на началника на РДНСК- Перник отказът на кмета
на Община Перник, обективиран в писмо с изх. № ТЗ-194/16.07.2004 г., за
узаконяване е отменен.
Издадено е удостоверение от 21.04.2006 г. за търпимост по
§ 16 от ПР на ЗУТ в
уверение на това, че гараж в УПИ
ХІV-427 в кв. 111 по плана на с. Рударци, община Перник е построен от И.Д.Т.
съгласно съгласувано петко за гараж от 02.11.1983 г. в парцела с отстъпено
право на строеж според договор от 11.04.1983 г., като обектът е търпим строеж
по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е в съответствие с действащите правила и нормативи и
не подлежи на премахване или забрана за ползване.
Представен е и акт за узаконяване № 11/25.05.2006 г. за
узаконяване на името на И.Д.Т. на „Гараж и помощна
стая“ със ЗП-30 кв.м. в УПИ
ХІV-427 в кв. 111 по плана на с. Рударци, община Перник. Приложени са и документите,
въз основа на които е издаден актът за узаконяване- заявление от И.Д.Т.
с вх. № ТР 194/15.01.04 г., протокол № 18-9 от 07.04.06 г. на ОБЕСУТ, одобрен
инвестиционен проект на 10.04.2006 г., становище в част „Конструктивна“ от инж.
Георги Емилов Пешевски от 21.02.2006 г., оценка за съответствие в в част
„Конструктивна“ от инж. Румяна П. Велева, клетвена
декларация с нотариална заверка на подписа, подписана на 23.02.2006 г. от
Йордан Кулев Ламбов, собственик на УПИ ІХ-426 в кв. 111 по плана
на с. Рударци, с която деклараторът е потвърдил съгласието си, което е
през 1983 г. на съседа си по място И.Д.Т. да построи
гараж на границата на имотите им, както и самата декларация от1983 г., нотариално заверени
декларации от 02.03.2006 г. от И.Д.Т., решение № 8517/03.10.2005 г. на
Върховния административен съд.
Приложени
са още решение № 8/05.07.2007 г. по адм.д. № 1100/2006 г. на ПОС, с което е
отхвърлена жалбата на Георги Кирилов П. и М.К.В. против заповед № ДК 10-05/30.06.2006
г. на началника на РДНСК- Перник, с която е потвърден акт за узаконяване № 11/25.05.2006 г.,
както и решение № 5218/08.05.2008 г. по адм.д. № 1083/2008 г. на ВАС, с което е
оставено в сила решение № 8/05.07.2007 г. по адм.д. № 1100/2006 г. на ПОС.
Видно
от удостоверение за граждански брак, ответниците И.Д.Т. и Г. Великова Т. са
сключили граждански брак на 06.03.1974 г. в гр. София.
Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 114, том II, рег. № 2062, дело № 283 от 2019 г., с който въз основа на обстоятелствена проверка ответниците И.Д.Т.
и Г. Великова Т. са признати за
собственици на основание
изтекла в тяхна ползва придобивна давност на процесния УПИ ХІV-427 в кв. 111 по плана
на с. Рударци, община Перник, с площ от
853 кв.м., заедно с построения в него Гараж с помощна стая със застроена площ
от 30 кв.м.
Като писмени доказателства по делото са приети още
удостоверение от 27.04.1998 г., издадено от данъчна служба- гр. Перник на И.Д.Т.
в уверение на това, че от 06.08.1986 г. е декларирал дворно място от 850 кв.м.
и гараж със стая; фактура от 11.06.1986 г. за платена такса за прикачване и
узаконяване на нови инсталации, разписки за платени от ответника местни данъци
и такси за процесния имот, молба с вх. № 375/13.04.1998 г., подадена от
ответника до кмета на с. Рударци, с което моли да удостоверение относно датата
на построяване на гаража в процесния имот, както и получения отговор на
молбата.
Представени
са също така писмо от 27.05.2006 г. от И.Д.Т. до кмета на с. Рударци, за което
няма данни да е получено от адресата, нотариална покана от 29.05.2008 г.,
изпратена от Георги Киролов П. и М.К.В. до И.Д.Т. с предложение ответникът да
закупи процесното място, отговор на нотариалната покана от И.Д.Т. и констативен
протокол от 03.07.2008 г., съставен от нотариус Маруся Маркова.
Приложена е молба с вх. № 21/ТР-5805 от 07.10.2021 г.,
подадена от ищците, чрез адв. А.,*** въз основа на издаденото от съда съдебно
удостоверение, с което се моли да се предостави информация относно това до коя
година техническата службаа на Община Перник е била разпределена/районирана в
отделни населени места на територията на общината, е които да се съхранявали и
поддържали всички кадастрални и регулационни планове за наседелените места, в
коя година е обобщена техническата служба на общината и др. По делото, въпреки
предоставената от съда възможност, не е предоставено удостоверение, издадено от
Община Перник и съдържащо изисканата от ищците информация.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Тинка Е. Павлова, Димитър Цветанов Димитров, Асен Чанов И., Цвета К.
Пеева, Асен Йорданов Ламбов и Петьо Тодоров Грозданов. Свидетелските показания
са във връзка с осъществяваното върху имота владение и не следва да се обсъждат
с оглед правните изводи, изложени по-долу.
По делото е изслушана и приета като неоспорена съдебнотехническа
експертиза. От заключението на вешото лице се установява, че в северозападния ъгъл
на процесния поземлен имот има изградена масивна постройка със стоманобетонни
плочи и колони, тухлени стени, измазана, стоманобетонен поктив, покрит с LT ламарина.
Състои се от гараж от западната част към улицата и стая от изток. Под стаята е
изградено мазе. Сградата е построена през 1986 г. Имотът е поддържан,
терасиран, е него има трайни насаждения- плодни дървета, застроен е, ограден с
мрежа на метални колове, като част от тях били наведени, но в нормално
състояние. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ако оградата е мрежа,
поставена върху кол, няколко седмици след премахване на кола се заличават
всички следи и не може да се каже дали е имало предишна ограда.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
С положителния установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи
съществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от
нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с
дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях
съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването
или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен
иск, с решението по който тази несигурност в правото ще бъде отстранена. Що се
касае до правния интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, то практиката на ВКС и
правната доктрина са последователни, че този интерес
винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно
носителят на правото, предмет на делото, да
е направил "разумна субективна преценка".
В настоящия случай правният интерес на ищците от
предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се установява от наличието на издаден в полза на
ответниците констативен нотариален акт. Несъмнено
е, че когато противната страна оспорва
правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е
в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е
и действителна. Поради това съдът намира за
неоснователно твърдението на ответниците за недопустимост на предявените
искове.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се
произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от
това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на
решението, доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор.
Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си
нищожността на административния акт. Такова правомощие има само
административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при
спазване на правилата на АПК/ в този смисъл-
решение № 230 от
31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК/.
Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната
законосъобразност на административен
акт, когато той се противопоставя
на страна по делото, която не е била участник в административното производство
по издаването и обжалването му.
С Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК е разяснено, че реституцията на земеделски земи и гори се извършва по
административен ред. Органът, натоварен с възстановяване на правото на
собственост, е общинската служба по земеделие по местонахождението на
подлежащия на възстановяване имот. Функциите й са изчерпателно изброени в
нормата на чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. Производството се развива между административния орган
и направилия искане за реституция, поради което е едностранно. В него не се
разглеждат спорове за собственост, а ОСЗ се произнася по основателността на
искането за възстановяване. Доказването е значително улеснено, тъй като е
ограничено до писмени доказателства (преки или косвени), легитимиращи
направилия искането за възстановяване като носител на това право.
С оглед особеностите на реституционната
процедура, ответниците не са участвали в производството по издаване на процесното решение
№ 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево,
като решението имс е противопоставя, тъй като с него ищците обосновават
легитимацията си като собственици на процесния имот.
Поради това и в изпълнение на задължението си по чл. 17, ал. 2 ГПК
настоящият съдебен състав е длъжен да разгледа направените от ответниците
оспорвания на валидността и законосъобразността на решението на поземлената
комисия, тъй като то им се противопоставя.
Съдът не споделя възраженията на ответниците за
незаконосъобразност на решението на поземлената комия поради нарушение чл. 10,
ал. 7 ЗСПЗЗ с оглед извършеното в него застрояване с гараж. Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда
възстановяване правата на собствениците върху земеделски земи, които след
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства са включени в
границите на урбанизираните територии (населени места), като постановява, че
възстановяване не се извършва, ако върху земите при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.
Следователно, наличието на сграда, построена при спазване на нормативните
изисквания или започнал законен строеж преди 01.03.1991 г. представляват пречки
за реституцията. Съгласно § 1д от ДР на ЗСПЗЗ спазването на всички нормативни
изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се
удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават
строителството на сградата. Според настоящия състав "спазването на всички
нормативни изисквания" означава не само да са спазени строителните
/технически и благоустройствени/ правила и норми за осъществяване на
строителство, но и да са издадени необходимите строителни книжа за разрешаване
и започване на строежа. Само в такъв случай строежът би бил осъществен
"при спазване на всички нормативни изисквания". Ако сградата е
изградена без строителни книжа или в отклонение от тях, като незаконен строеж и
след това, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, строежът е узаконен, при което съответните
органи са удостоверили спазването на техническите и благоустройствени норми при
построяването на сградата, то също е налице предвиденото в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
изключение, препятстващо настъпване ефекта на реституцията в полза на бившия
собственик. В обобщение, условието "спазване на всички нормативни
изисквания" следва да е налице към началото на реституционния процес.
Именно затова разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 5 ППЗСПЗЗ изисква при
възстановяване на имоти в границите на урбанизираните територии да се представи
удостоверение от техническата служба на общината, което да съдържа информация
учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е
започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Обратно, узаконяването на сградата, извършено
след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с
положително решение, няма правно значение и не би могло да създаде занапред
пречка за възстановяване на вече признатото право на собственост /така- решение № 94 от
14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 547/2015 г., II г. о., ГК/. В случая извършеното в процесния имот строителство от
ответниците е било узаконено едва с Акт за узаконяване № 11/25.05.2006 г. от
главния архитект на Община Перник, след издаване на процесното решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево, поради което не са били налице пречки за възстановяване
на собствеността по реда на чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ / в
редакцията към момента на издаване на процесното решение, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г./ поземлената комисия постановява решение за възстановяване на
правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места,
определени със застроителния и регулационен план или с околовръстен полигон въз
основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, които съдържат данни дали имота е нанесен в
кадастралния план, респективно в КК, ако такава е одобрена, с кой номер, на кой
е записан, има ли учредено право на строеж към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв е размера на свободната
и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване имот не е заснет в
кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.,
изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план, който да отразява
границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по действащият
кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и на одобрената кадастрална
карта, където има такава.
В чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1 ППЗСПЗЗ /в приложимата към
същия момент редакция/ в
случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл.
11, се подава заявление в 2 екземпляра, към което се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на
общината. Поземлената комисия може служебно да изиска издаването на
удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от
направените постъпки от собствениците.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установи, че процесното решение
№ 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево е
издадено въз основа на удостоверение № 498/16.11.1998 г., което от своя страна
е издадено на наследниците на К.П.Г. ***.
Удостоверението е подписано от техник и от кмета Георги
Кирилов П., който е и един от наследниците на К.П.Г. и
наследодател на ищците.
Правомощията на кметовете на кметства са
уредени в чл. 46 ЗМСМА и сред тях не е регламентирано издаването на
удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. По делото липсват и
доказателства кметът на с. Рударци да е имал пълномощията на член на
техническата служба на Община Перник към момента на издаване на удостоверение № 498/16.11.1998 г. Оттук се налага
изводът, че удостоверението е издадено от некомпетентен орган и като такова е
нищожно.
Дори кметът на с. Рударци да беше упълномощен да издава
удостоверенията по чл. 13, ал. 4 и ал. 5
ППЗСПЗЗ, в случая с удостоверение № 498/16.11.1998 г. е нарушено
императивното правило на приложимия към момента на издаването
му чл. 9 от Закона за административното производство /отм./, съгласно което не
е можело да участва в производството длъжностно лице, което е било
заинтересувано от изхода му или е имало с някои от заинтересуваните граждани
или организации отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото
безпристрастие, в които случаи по свой почин или по искане на някой от
заинтересуваните то е можело да бъде отведено. Удостоверението е било издадено на наследниците на К.П.Г. от един от
самите тях- неговия син и кмет на с. Рударци към 1998 г. Георги Кирилов П.. Ето защо това удостоверение е
невалиден административен акт.
Съгласно трайната практика на ВКС, издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и
ал. 6 ППЗСПЗЗ е задължителна предпоставка за възстановяване на собствеността
върху имот в строителните граници на населените места по реда на ЗСПЗЗ като
елементи от фактическия състав на реституцията. Тези удостоверения и скици служат за индивидуализация на имота в хода на
административната процедура, поради което не е нужно издаването на нова скица
към решението на поземлената комисия /в този смисъл- решение
№ 144 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2019 г., I г. о., ГК, решение № 104 от
22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2018 г., I г. о., ГК, решение № 330 от
21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 478/2008 г., II г. о., ГК, решение
№ 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 806/2010 г., I г. о., ГК, решение № 254 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2009 г., II г. о., ГК, определение № 602 от 29.11.2013
г. на ВКС по гр. д. № 4630/2013 г., I г. о., ГК и др./.
Процесното решение
№ 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево е
издадено въз основа на нищожно удостоверение по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че не е
осъществен фактическият състав на реституционната процедура по отношение на
процесния имот. Съобразявайки практиката, обективирана в решение
№ 153 от 20.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 245/2019 г., II г. о., ГК, това обосновава
извод за недопустимост на съдебното производство по предявения иск за
собственост, като преждевременно предявен. В ЗСПЗЗ е предвидена процедура за
възстановяване на собствеността на лицата по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ върху
земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, респ. обобществяването
им, която гарантира реализиране на предвиденото в този реституционен закон
субективно материално право на възстановяване на собствеността им върху тези
имоти. Предвидено е започване на тази процедура с подаване на заявление по чл.
11, ал. 1 ЗСПЗЗ и приключването й с постановяване на решение на поземлената
комисия по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Докато трае тази процедура
заявилият правото си на възстановяване /собственик, респ. наследник/ не може да
търси съдебна защита поради липса на легитимация да предяви иск с предмет
защитимо свое право. Приемайки процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване на
собствеността за недовършена, до постановяване на валидно решение от
териториално компетентната поземлена комисия
въз основа на валидни и законосъобразни удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, сега ОбСЗ, съдът следва да прекрати производството по иска поради
процесуалната му недопустимост.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
Ответниците са направили
разноски в размер на 2270 лева, от които 50 лева- държавна такса по насрещния
иск, 300 лева за възнаграждение на вещо лице и 1920 лева с ДДС- адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие от 12.02.2021 г.
На ответниците не се дължат
разноските за държавна такса, тъй като насрещната искова молба е върната като
недопустима.
Съдът намира за основателно
възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
като съобрази фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
сумата от 700 лева.
Поради това на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски в размер на общо 1000 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо поради преждевременно предявяване на исковете производството по гр.д. № 06118
по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година, образувано по подадени от
М.К.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Е.П., с ЕГН **********, с адрес ***, К.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и Д.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника им адв. А.А., срещу И.Д.Т., с ЕГН **********, и Г. Великова Т., с
ЕГН **********,***, положителни установителни искове по чл. 124 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че по наследство от общия си наследодател К.П.Г., починал на 27.05.1990 г., и реституция по ЗСПЗЗ, ищците
са собственици на УПИ ХІV-427 в кв. 111 по плана
на с. Рударци, община Перник, с площ на целия имот от 853
кв.м., при граници: от изток-поземлен имот
с пл. № 3427, от запад- улица, от север- УПИ ІХ-426, и от юг- улица, като М.К.В. е собственик на 1/ 2
идеална част, Д.Е.П. е собственик на 1/ 6 идеална част, К.Г.П. е собственик на
1/ 6 идеална част и Д.Г.П. е
собственик на 1/ 6 идеална част от имота.
ОСЪЖДА
М.К.В.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Е.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, К.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и Д.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.Д.Т.,
с ЕГН **********, и Г. Великова Т.,
с ЕГН **********,***, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/–
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: