№ 386
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
20223110107343 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от "Ф. - П" ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** срещу „П.А.К." АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. ***, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД вр. чл. 367 и чл.372 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1920 лева по договор за превоз от 26.07.2018
г. (въз основа на който е издадена фактура №**********/26.07.2018 г. на
стойност от 1920 лева за извършен транспорт на трактор от с. ***); сумата от
120 лева по договор за превоз от 16.04.2019 г. (въз основа на който е издадена
фактура №**********/16.04.2019 г. на стойност от 720 лева за извършен
транспорт на строителна техника от гр. ***); сумата от 1080 лева по договор
за превоз от 16.05.2019 г. (въз основа на който е издадена фактура
№**********/16.05.2019 г. на стойност от 1080 лева за репатриране на
трактор и продълбочител по маршрута гр. ***) и сумата от 5163.40 лева по
договор за превоз от 12.05.2020 г. (въз основа на който е издадена фактура
№**********/12.05.2020 г. на стойност от 5163.40 лева за извършен
транспорт на трактор от ***), ведно със законната лихва върху главниците от
предявяване на исковата молба – 14.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновава предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения: като изправна по облигационните правоотношения страна, във
връзка със сключени между страните договори за превоз на товари, в периода
26.07.2018г.-12.05.2020г. е извършил транспортни услуги по различни
маршрути. За извършите услуги са издадена посочените фактури. Твърди, че
е извършил уговорените транспортни услуги, но до настоящия момент
ответникът не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на
уговорените възнаграждения. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е
налице правен интерес от получаване на реално изпълнение. Въпреки
1
настъпилият падеж, изпълнение на задължението за плащане не е налице и
понастоящем. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение
по предявените искове.
В рамките на предоставената им възможност в срока и по реда на чл.
131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението
му, съобразно което оспорва изцяло насочените срещу него искове по
основание и размер.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните
поддържат заявените становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Представени са Фактура № **********/26.07.2018г. на стойност 1920
лева с ДДС; Фактура № **********/16.04.2019г. на стойност 720 лева с ДДС;
Фактура № **********/16.05.2019г. на стойност 1080 лева с ДДС; Фактура №
**********/12.05.2020г. на стойност 5163.40 лева с ДДС, издадени от Ф.-П
ЕООД, като доставчик на П.А.К. АД, като получател за извършени услуги –
транспорт на строителна техника.
Представени са Товарителница за обществен автомобилен превоз в
страната от дата 15.05.2019г., ведно с пътен лист; Международна
товарителница, ведно с Товарителница за обществен автомобилен превоз в
страната от дата 12.05.2020г.; Пътен лист от 12.05.2020г..
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че фактурите са
осчетоводени в счетоводството на ищеца в хронологичен регистър по дебита
на сметка 411 «Клиенти» с общата стойност по фактурите; по кредита на
сметка 703 «Приходи от услуги» с данъчната основа по фактурите и по
кредит на сметка 453/2 «Начислен ДДС по продажби» със стойността на ДДС
по тях. Счетоводството на ищеца е било водено при съобразяване на
изискванията и принципите на ЗСч. Общата стойност по всички фактури се
равнява на 8 883.40 лв. По счетоводни данни сметка 411 «Клиенти» има
начално кредитно салдо за надплатена сума в размер на 100 лв., която е
прихваната от задължението по процесните фактури. Плащането на дата
27.05.2020г. по банков път в размер на 600 лв. е осчетоводено, като е
намалена стойността по фактура № **********/16.04.2019г. и остатъкът по
нея се равнява на 120 лв. По счетоводни данни вземането от ответника общо
се равнява на 8 183.40 лв. В счетоводството на ответника фактурите са
осчетоводени по дебит на сметка 613 «Разходи за придобиване на ДМА» с
данъчната основа по фактурите; по дебит на сметка 453/1 «Начислен ДДС по
покупки» със стойността на ДДС по тях и по кредит на сметка 401
«Доставчици» с общата стойност по фактурите. По счетоводни данни сметка
401 «Доставчици» има начално дебитно салдо за надплатена сума в размер на
100 лв., която е прихваната от задължението по процесните фактури.
Плащането на дата 27.05.2020г. по банков път в размер на 600 лв. е
осчетоводено, като е намалена стойността по фактура №
**********/16.04.2019г. и остатъкът по нея се равнява на 120 лв. По
счетоводни данни задължението към ищеца общо се равнява на 8 183.40 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
2
По допустимостта: Предявените искове са процесуално допустими -
налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от
предявяването им – ищецът претендира вземане от неплатено превозно
възнаграждение при твърдение за наличие на валидно търговско
правоотношение между страните по договори за превоз и неизпълнение на
насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка, както и
изпадане в забава на ответника. Правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД вр.
чл. 367 и чл.372 ТЗ.
Характерът на извършеното от ищеца действие - превозване на товари
по възлагане на ответника и оформяне на необходимите за това документи, с
посочени по вид, количество и цена товари, сочи за възникване на сочените
превозни договорни правоотношения между страните. Ищцовото дружество
носи доказателствената тежест да установи наличие на сключен договор
между страните за извършване на превоз на товари; изпълнение на
задълженията му на превозвач по договорите - осъществен превоз/транспорт
на товара предмет на договора; предаването на товара на местоназначението.
Правният режим на договора за превоз е уреден в чл. 367 и сл. ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 367 ТЗ с договора за превоз, превозвачът се
задължава срещу възнаграждение да превози до определено място багаж или
товар. Нормата на чл.372, ал.1 ТЗ предвижда, че товародателя плаща
превозното възнаграждение при сключване на договора, ако не е уговорено
друго.
Договорът за превоз е консенсуален, неформален и двустранен. За
сключването му е необходимо съвпадане на насрещните волеизявления на
съконтрахентите по него относно съществените му елементи – превозваните
товари и превозното възнаграждение /навлото/. В настоящия случай от
приетите писмени доказателства се установи, че между ответното дружество,
като товародател и ищцовото дружество, като превозвач е постигнато
съгласие по съществените елементи на договор – превозвания товар –
селскостопанска техника и превозното възнаграждение /навлото/ с ДДС.
Ответникът не е навел конкретни оспорвания досежно претенциите на
ищеца.
Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и заключението
по ССчЕ, извършеното от ответника частично плащане, сочи на извода, че е
налице изпълнение на задълженията на ищеца като превозвач по договора -
осъществен превоз/транспорт на товара предмет на договора; предаването на
товара на местоназначението при уговорените между страните условия.
Според изричната разпоредба на чл.50, ал.2 ЗАП действителността на
договора за превоз не зависи от издаването и редовността, т.е. липсата на
реквизити на товарителницата.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице и
договор за международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, съгласно
чл. 1 от същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и
мястото на доставянето й се намират в две различни държави /по договор за
превоз от 12.05.2020 г., въз основа на който е издадена фактура
№**********/12.05.2020 г. на стойност от 5163.40 лева за извършен
3
транспорт на трактор от ***/. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът
за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга
самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на заявката за
международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна
на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с
всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да
заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на
превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз.
Относно самото доставяне на стоката от превозвача на уговореното място и
на посоченото от самия възложител лице не се спори, а и тези обстоятелства
са отбелязани в самата CMR-товарителница. Между страните по делото няма
спор за това, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения договор за
международен автомобилен превоз.
Установи се от приетото и неоспорено заключение по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза, че процесните четири фактури са
осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, като получени
доставки на услуги и задължение към доставчика общо 8 183.40 лв. Фактът
на посоченото осчетоводяване и извършеното частично плащане по една от
фактурите, сочи на извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора за превоз – превозил е товарите и ги е предал на получателя.
При преценка доказателствената стойност на процесните фактури за
извършената услуга, както и за значението на осчетоводяването им от
ответното дружество, настоящия състав съобрази формираната по реда на
чл. 290 ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд,
обективирана в решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/08г., решение №
42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г., на ІІ т.о, решение № 211 от 30.01.2012
г. по т.д. № 1120/10 г., на ІІ т.о, решение № 109 от 07.09.2011 г. по т.д. №
465/10 г. на ІІ т.о., решение № 92 от 07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. и др.,
според която практика съдът е длъжен да прецени доказателственото
значение на фактурата за удостоверените в нея факти, заедно с всички
останали доказателства по делото, включително с осчетоводяването на
процесните фактури в счетоводството на съконтрахентите. Осчетоводяването
на процесните фактури в счетоводството на ответното дружество, вкл. и
включването им в дневника му за покупките за съответните данъчни периоди,
представлява недвусмислено признание, както за съществуването на
правоотношение по договор за превоз /наличието на които договор не се
оспорва от страните, а и се доказва и от приложените по делото
доказателства./, така и за извършването на превоза. Съобразявайки
изложеното и преценявайки всички относими по делото доказателства, съдът
намира предявените искове за частично основателни.
Следва да се отхвърли претенцията по фактура №**********/26.07.2018
г. на стойност от 1920 лева за извършен транспорт на трактор от с. *** за
разликата над 1820 лева до 1920 лева, предвид установеното от вещото лице.
Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД постановява, че този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
4
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според
разрешенията дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г.,
ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по
чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от
закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е
направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76,
ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.
Претенциите по останалите фактури са основателни в заявения размер
Следва да се присъди и законна лихва върху главниците от предявяване на
исковата молба – 14.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в настоящото исково производство.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Претендираните разноски в
размер на 42 лева за образуване на изпълнително дело и налагане на запор не
подлежат на присъждане в настоящото производство.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него,
подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност
на искането в доказаните параметри, а именно: 383.35 лева лева дължимата и
заплатена държавна такса; 250 лева – депозит за вещо лице; и 1720 лева -
платено възнаграждение за един адвокат. Така разноските направени в
настоящото производство, които следва да се възложат в тежест на ответника
възлизат на 2324.94 лева, съразмерно на уважената част от претенциите.
5
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.А.К." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
*** ДА ЗАПЛАТИ на "Ф. - П" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 1820 лева по договор за превоз от 26.07.2018г.
(въз основа на който е издадена фактура №**********/26.07.2018 г. на
стойност от 1920 лева за извършен транспорт на трактор от с. ***), сумата от
120 лева по договор за превоз от 16.04.2019 г. (въз основа на който е издадена
фактура №**********/16.04.2019 г. на стойност от 720 лева за извършен
транспорт на строителна техника от гр. ***); сумата от 1080 лева по договор
за превоз от 16.05.2019 г. (въз основа на който е издадена фактура
№**********/16.05.2019 г. на стойност от 1080 лева за репатриране на
трактор и продълбочител по маршрута гр. ***) и сумата от 5163.40 лева по
договор за превоз от 12.05.2020 г. (въз основа на който е издадена фактура
№**********/12.05.2020 г. на стойност от 5163.40 лева за извършен
транспорт на трактор от ***), ведно със законната лихва върху главниците от
предявяване на исковата молба – 14.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД вр. чл. 367 и чл.372 ТЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1820 лева до предявения размер от
1920 лева по договор за превоз от 26.07.2018 г. (въз основа на който е
издадена фактура №**********/26.07.2018 г. на стойност от 1920 лева за
извършен транспорт на трактор от с. ***), като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.А.К." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
*** ДА ЗАПЛАТИ на "Ф. - П" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. *** сумата от 2324.94 лева, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавни
такси; депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6