Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 01.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 1892 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано
е по молба, вх. № 114095/19.09.2019 г. на Национална агенция за приходите, гр.
София за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Г.Т.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, поради настъпила неплатежоспособност на
дружеството.
Молителят твърди, че е активно
процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като съгласно чл.
3, ал. 1, т. 10, вр. ал. 10 ЗНАП представлява държавата пред съответния окръжен
съд в производства за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на нейни публичноправни длъжници. Държавата била носител на изискуеми вземания
от „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, представляващи данък добавена
стойност в размер на 14254412,92 лева – главница и 3497563,33 лева - обезщетение за забава върху главницата,
установени в ревизионни актове от 25.06.2015
г. и 29.06.2015 г..
Изпълнение на тези публични задължения „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, не
релевирало, което сочело, че дружеството е неплатежоспособно, още
повече, че в търговския регистър не били обявени годишните му финансови отчети
за последните три години.
В тази връзка
релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 632 ТЗ -
установяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност, като длъжникът едновременно с това бъде обявен в несъстоятелност.
На ответника „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, не е предоставен
срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г.
на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 –
чл. 133 ГПК са неприложими, а в проведеното съдебно заседание същият не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „Г.Т.“ ЕООД, е
капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към
депозирането й, е с регистриран капитал от 10000 лева, изцяло внесен.
С ревизионен акт № Р-2215-1310458-091-001/25.06.2015 г. е
установено, че за „Г.Т.“ ЕООД са възникнали задължения за данък добавена
стойност в размер на 6025728,18 лева за периода 01.02.2013 г. – 05.07.2013 г. и
11.07.2013 г. – 31.10.2013 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 1168313,48
лева. Ревизионният акт е връчен по реда на чл. 32 ДОПК чрез залепване на
уведомление на 19.08.2015 г., като на 03.09.2015 г. е влязъл в сила.
От представения ревизионен акт № Р-22221514000678-091-001/29.06.2015
г. се установява, че ответното дружество е носител на задължения за данък върху
добавената стойност в размер на 8279006,69 лева за периода 01.01.2012 г. –31.01.2013
г., както и на задължение за престиране на обезщетение за забава в размер на 232949,85
лева. Ревизионният акт е връчен на представляващия „Г.Т.“ ЕООД – С.С.А.на
04.08.2015 г., като не се установява да е оспорен, поради което е влязъл в сила
на 19.08.2015 г..
От
извършена служебна
справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, да е носител на вещни права
върху недвижими имоти.
Служебна справка в търговския регистър установява, че по
партидата на дружеството изобщо не са заявени за обявяване годишни финансови
отчети, порди което е приложима презумпцията за
настъпила неплатежоспособност поради незаявяване за обявяване на годините
финансови отчети за последните три години, която не е опровергана.
В производството са приети подадени от
ответника годишни данъчни декларации за 2013 г. и 2014 г., в които е деклариран
отрицателен счетоводен финансов резултат (загуба).
С определение от 25.09.2019 г. съдът е дал възможност на
молителя и на кредиторите на дружеството в 14-дневен срок от вписване на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ да привнесат разноски по сметка на СГС в
размер на 6000 лева, които да обезпечат развитието на производството, като това
процесуално задължение не е изпълнено в определения 14-дневен срок.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната
агенция за приходите разполага с активна
процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за търговец,
носител на задължение за
удовлетворяване на публично държавно вземане, ето
защо следва да се прецени дали в полза на държавата е възникнало вземане за данък
добавена стойност със задължено лице „Г.Т.“ ЕООД.
Легалното определение на публично вземане се съдържа в
разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК и данъците са визирани в т. 1 на
разпоредбата, като установяването им не се осъществява по гражданскоправен
ред. Ето защо, ако публичното вземане е установено в ревизионен акт, който е
влязъл в сила, както в случая, то съществуването на вземането е безспорно
установено. Длъжникът „Г.Т.“ ЕООД не твърди и не ангажира доказателства да е
погасил установените публичноправни задължения, затова съдът е длъжен да счита
държавата за активно легитимирана по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не съществуването
на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено
като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Разгледана по същество молбата по чл. 625 ТЗ е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени
състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо
само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В настоящото производство молителят
се позовава само на общото основание – неплатежоспособност, поради което и само
то е предмет на разглеждане.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение
на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3) задължение
по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима
към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се
отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. №
937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и
други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да
е налице приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния
му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически
анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад. Този
анализ следва да се извърши въз основа на събраните по делото доказателства,
включително чрез приемане на заключение на съдебно-икономическа експертиза, установяваща
основните счетоводни показатели за дейността на длъжника, и по-специално –
определяне на коефициентите за ликвидност и финансова автономност. Заключение в настоящото производство не е
изготвено, тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си да обявява в
търговския регистър годишните си финансови отчети за нито един отчетен период,
съответно не представя доказателства за опровергаване на презцумпцията за
неплатежоспособност при наличие на предпоставките по чл. 608, ал. 2 ТЗ – към предявяване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (19.09.2019 г.) не
са заявени за обявяване годишните финансови отчети за 2018 г., 2017 г. и 2016
г., поради което „Г.Т.“ ЕООД се презумира
да е било неплатежоспособно, още повече, че не е изпълнило публичноправните си
задължения, установени с влезли през 2015 г. ревизионни актове.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, ответникът е носител на краткосрочни и изискуеми задължения
за данък добавена стойност, които са с настъпил падеж и в значителен размер. А
липсват данни длъжникът изобщо да притежава активи.
В случая за никаква част за от икономическото
съкществуване на дружеството не е било възможно изчисляване на показателите за
ликвидност, тъй като от една страна липсват счетоводни документи, а от друга
страна в търговския регистър не са обявени годишни финансови отчети. Това
означава, че „Г.Т.“ ЕООД не е разполагало с ликвидни краткосрочни активи чрез
които да погаси възникналите публичноправни задължения. Тази невъзможност
датира от най-рано от 2015 г., като няма доказателства състоянието да е
преодоляно през следващите отчетни периоди.
Изпълнение на задълженията към държавата и към
приключване на устните състезания не се установява, което означава, че е налице
и хипотезата на спиране на плащанията. При спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение
на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „Г.Т.“ ЕООД е спряло плащанията
на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на презумпцията по
чл. 608, ал. 3 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка не се оспорва
от ответника.
Извод за настъпилата
неплатежоспособност е изводим и в приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Фактическият й състав включва кумулативното осъществяване на следните
елементи: 1) възникнало административно задължение за обявяване на ГФО в
търговския регистър спрямо търговеца, по отношение на който се иска откриване
на производството по несъстоятелност; 2) неизпълнение на това задължение,
предпоставено от изтичане на крайния срок за заявяване, установен в приложимия
ЗСч; 3) неизпълнението на задължението за заявяване на ГФО трябва да е налице
за всеки от трите последни ГФО преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (в
случая за 2016, 2017 и 2018 година).
Изхожда се от разбирането, че когато търговецът не заявява за обявяване
годишните си финансови отчети за три последователни отчетни периода, той цели
да избегне даването на публичност на негово влошено финансово–икономическо
състояние, данни за което ще се съдържат в ГФО.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което налага съдът да определи началната дата на
това състояние.
По въпроса за
начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от
20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата
е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи
от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че първото установеното непогасено публичноправно
задължение на „Г.Т.“ ЕООД е за данъчния период 01 - 31.01.2012 г., поради което
същото е с настъпила на 14.02.2012 г. изискуемост, тъй като към този момент е било
дължимо внасянето на ДДС за м. януари 2012 г., съгласно чл. 89, ал. 1 вр. чл.
125, ал. 5 ЗДДС (действаща редакция към 14.02.2012 г.), затова като начална
дата на неплатежоспособността съдът приема датата 15.02.2012 г. (денят, следващ
изтичането на срока за внасяне на ДДС, от който „Г.Т.“ ЕООД е изпаднало в
забава), към която затрудненията на ответника имат траен характер и не
представляват проявление на временни затруднения в дейността на предприятието, още
повече, че състоянието в никой последващ момент не е било преодоляно, а за
финансовите 2013 г. и 2014 г. са отчетени загуби в значителни размери.
Предвид липсата на данни за
наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за покриване на
началните разноски за производството по несъстоятелност, и при неизпълнено
задължение от молителя, респ. от други негови кредитори за внасяне на сумата
6000 лева, указано им с определение от 25.09.2019 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно, каквото изрично искане
обективира и молителят. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито
се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора в полза на
молителя НАП се поражда правото да получи разноските за производството, но тъй
като същият не претендира присъждането им, съдът не следва служебно да ангажира
отговорността за разноски на „Г.Т.“ ЕООД. В
случая обаче молителят е освободен от задължението да внесе държавна такса за
производството, затова същата следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 15.02.2012 г..
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение
на „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище ***.
СПИРА
производството по т. дело № 1892/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на
основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването в ТРРЮЛНЦ на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще
бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „Г.Т.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище ***.
ОСЪЖДА „Г.Т.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, да заплати в полза бюджета на Софиски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 250 (двеста и петдесет)
лева – държавна такса за производството, която да се събере от масата на
несъстоятлността.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в ТРРЮЛНЦ и може да се обжалва в 7-дневен срок от обявяването му
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ за обявяването
му, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: