Решение по дело №2257/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260253/21.05.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2257 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от ДКЦ „Свети Георги" ЕООД - Хасково против „Ролинг" ООД.

Ищецът твърди, че съгласно Акт № 4754/11.12.2003 г. за държавна собственост - частна, бил собственик на  недвижим имот, находящ се в гр. Хасково, кв. 80, УПИ - I, № 1657, включващ земя от 31 748 кв.м. и построени в него сгради, сред които и ведомствена бензиностанция, със застроена площ от 16 кв.м., на един етаж, при граници на имота: север - УПИ IV; юг - бул. „Съединение"; изток - УПИ III-1681; запад - бул. „Ст. Стамболов", който по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, представлявал поземлен имот с идентификатор 77195.725.5, с адрес: гр. Хасково, ул. „Стефан Стамболов" № 2 с площ от 30 832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1657, квартал: 80, парцел I, а ведомствената бензиностанция била отбелязана като сграда с идентификатор 77195.725.5.16, застроена площ от 18 кв.м., на 1 етаж, предназначение: сграда за търговия, съседи: 77195.725.39; 77195.725.80; 77195.725.7; 77195.725.6; 77195.725.4; 77195.725.264; 77195.725.189. Тази ведомствена бензиностанция била построена през 1972 година и се състояла от сграда, една „колонка", от която се зареждали с гориво „бензин" автомобилите, обслужващи бившата Военна поликлиника, /сега ДКЦ „Свети Георги" ЕООД – Хасково/ и автомобилите на МО, разположена непосредствено до сградата и резервоар /цистерна/, вкопан в земята. С докладна записка от д-р Петър Бекяров - управител на ДКЦ „Свети Георги" ЕООД - Хасково през 2004 г., било отправено искане до Министъра на отбраната за даване на разрешение за учредяване на срочно право на строеж в полза на наемателя на обекта „Ведомствена бензиностанция" към този момент - „Микбул" ООД за срок от 10 години. С Докладна записка № 11-00-941/20.10.2004 г. до МО от зам. Министъра на отбраната било поискано разрешение за учредяване на срочно право на строеж върху съоръжения, необходими за функциониране на бензиностанцията в полза на „Микбул" ООД, като след изтичане на срока целият обект ведно с изградените съоръжения следвало преминат в активите на ищеца, а наемните отношения с наемателя щели да продължат, тъй като правото на строеж било само за обособени части от обекта, а за останалите заети от него части - терен и сграда, щял да продължи да заплаща съответния договорен наем. Министърът на отбраната разрешил учредяване на срочно право на строеж за срок от пет години в полза на „Микбул" ООД.  С Договор от 05.11.2004 г. за отстъпено право на строеж върху държавен терен съгласно закона за собствеността и във връзка с чл. 17 ПРУПДТДДУК, ДКЦ „Свети Георги" ЕООД - Хасково отстъпило право на строеж върху 50 кв.м., съгласно одобрен проект за изграждане на съоръжения необходими за функциониране на обект - бензиностанция за обществено ползване, находяща се в кв. 80, УПИ - I, № 1657 по одобрения и действащ план на гр. Хасково на „Микбул" ООД за срок от 5 години, считано от датата на подписване на договора, срещу сумата от 785 лева. След сключването на този договор „Микбул" ООД предприело действия по реализирането на отстъпеното право на строеж, а именно: работещата „колонка" на обекта била преместена пред сградата, била поставена до нея още една „колонка" за дизелово гориво и още един резервоар /цистерна/ за съхранение на дизеловото гориво, вкопан в земята, които според ищеца не представлявали „изграждане на съоръжения необходими за функциониране на обект - бензиностанция". С договор за продажба от 18.01.2006 г., обективиран в Нотариален акт № 10, том 1, peг. № 371, дело № 9 от 2006 г. на нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC - Хасково, то продало на ответника отстъпеното му право на строеж за сумата от 4 600 лева. Веднага след това „Ролинг" ООД извършил следното: подменил двете „колонки" за „бензин" и за дизелово гориво с нови, подменил единия от резервоарите с нов, тъй като бил компроментиран /повреден/, а в сградата за търговска дейност с идентификатор 77195.725.5.16 обособил санитарен възел и поставил мивка. След извършване на тези действия, на ответника било издадено Разрешение № ДК-07-9/20.02.2009 г. от РДНСК Хасково за ползване на бензиностанцията. Поддържа се, че „Ролинг" ООД не станал собственик на отстъпеното право на строеж поради нищожност на сделката поради липсата на предмет и противоречие със закона. В тази връзка се сочи, че учредяването право на строеж предполагало бъдещо изграждане, а в настоящия случай това право било вече реализирано. Освен това съоръженията, предмет на процесния договор, не били самостоятелен обект на правото на собственост (респ. и годен обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ и чл. 181 ЗУТ), а представлявали необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - парцел, сграда или отделен обект в нея в случая - бензиностанция, поради което не могли да бъдат предмет на прехвърлителна сделка и следователно били изключени от гражданския оборот. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се обяви за нищожен договор за суперфиция, обективиран в Нотариален акт за продажба на отстъпено право на строеж върху недвижим имот № 10, том 1, peг. № 371, дело № 9 от 2006 . на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC - Хасково,  поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, като се присъдят на ищеца направените разноски по делото.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстотелства, като навежда следните насрещни твърдения: нямало идентичност между обект „бензиностанция", посочен в Акта за държавна собственост в инвентарната книга на ищеца с инв. № 012, и новоизградения обект в изпълнение на Разрешение за строеж № 254/9.7.2002 г. от Община Хасково, а било осъществено ново строителство в изпълнение на одобрени проекти съгласно изискванията на ЗУТ. Праводателят на ответника като собственик на правото на строеж започнал изграждане на обекта, който към 18.01.2006 г. не бил завършен в груб строеж, и бил завършен от последния. Позоваването на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ било некоректно, тъй като в т. 38 било ясно дефинира що е то „строеж", а именно не само „надземни", но и „подземни". Всеки строеж, попадащ в тази дефиниция, бил и „обект" по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Предвид изложеното се иска да съдът да отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Акт № 4754 за държавна собственост частна от 11.12.2003 г., Списък на дълготрайни материални активи към 31.12.2019 г., Договор за отстъпено право на строеж върху държавен терен съгласно Закона за собствеността и във връзка с чл. 17 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, сключен на 05.11.2004 г. между ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД и „Микбул“ ООД, Нотариален акт за продажба на отстъпено право на строеж върху недвижим имот № 10, том 1, рег. № 371, дело № 9 от 2006 г., Решение за строеж № 254/09.07.2002 г., Решения за ползване № ДК-08-8/06.02.2009 г. и № ДК-07-9/20.02.2009 г., Протокол от 16.02.2009 г. за установяване на годността за ползване на строежа „Бензиностанция“, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и отговора на ответника и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ванчо Тенев Вълков и Димитър Колев Начев за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 15.03.2021 г. /л. 100 – л. 101 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесните сграда и съоръжения към бензиностанцията се намират в западната част на поземлен имот с идентификатор 77195.725.5, като са отделени с ограда от юг от останалата част от имота. Подходът към уличната мрежа е от запад от ул. "Стефан Стамболов", който е общ и за други сгради от имота в северозападната му част, като в тази част липсва отделяне с ограда на терен за бензиностанцията. Съгласно геометричното решение към проекта сградата и съоръженията към бензиностанцията с подходите за обслужване на МПС обхващат терен около 1 дка, но в този терен на обекта не може да се локализира мястото на площта от 50 кв.м, върху които е отстъпено право на строеж. На място съществува масивна офис сграда, като на югоизток от нея е видима водопроводната и канализационна връзка към изградения в сградата тоалетен възел, а на запад - две бетонови шахти с метални капаци за люковете с филтри, през които става зареждането с гориво и бетонова шахта - нафтоутаител. На изток от сградата се намират две бетонови шахти с метални капаци за ревизия на подземно положените резервоари за гориво, на юг - една бетонова шахта с метален капак, в която е съществуващият преди 2002 г. резервоер за гориво, а на североизток - две бензиноколонки, монтирани на тротоарен остров. Според вещото лице Татяня М. извършените реконструкция и разширение на обект „Бензиностанция", предвидени и изпълнени по одобрените проекти, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В тази връзка се изяснява, че в югоизточната част на съществуващата сграда - офис е изпълнен санитарен възел с изграждане на две преградни неносещи стени с дебелина 12 см и са направени водопроводно и канализационно отклонение за захранването му, изместено е мястото на старата колонка, отразена на скицата с виза за проектиране, същата е заменена с нова и е поставена втора бензиноколонка на север от съществуващата сграда, положени са два нови резервоари за гориво изток от сградата-офис, като е запазен един съществуващ резервоар, направени са нови шахти с филтри за зареждане с гориво на запад от сградата. Описаните по-горе изпълнени строително-монтажни дейности не са със самостоятелно функционално предназначение, а са част от построената преди това бензиностанция, нямат отделен идентификатор по ЗКИР и не представляват „обект" по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Тук е уместно да се отбележи, че ищецът има правен интерес да претендира прогласяване нищожността на процесния договор, макар и да не е страна по него, тъй като същият смущава неговото правно положение. Това е така, защото той е собственик на имота, върху който е отстъпено правото на строеж, а при евентуално уважаване на предявените искове ответникът няма да има права върху съоръженията, обект на договора, и те ще преминат в патримониума на ищеца, а и по този начин последният ще има възможност да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота. Освен това се приема, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникнал правен спор – така и в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

На следващо място трябва да се посочи и че при иск за нищожност на сделка, основанието му се определя от твърденията за съответния порок и когато основанията са повече от едно, има множество искове. Настоящият съдебен състав споделя виждането, че в тази хипотеза е налице евентуално обективно съединяване на искове, като поредността, в която следва да се разгледат, произтича от естеството на материалното право, т.е. на поддържания порок и в това отношение съдът не е обвързан от искането на ищеца. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложената теза е и че нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това бъде прогласено по съдебен ред, липсва правен интерес от установяване на същото, само че на друго основание, тъй като целеният резултат вече е постигнат. При това положение е безпредметно да се изследва дали тя е сключена при невъзможен предмет, ако преди това се констатира, че противоречи на закона. В този смисъл са Определение № 494 от 5.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 984 от 3.11.2005 г. по гр. д. № 271/2004 г. на ВКС, II о. и др. Ето защо в случая следва да разгледа първо искът, основан на най-тежкия порок – противоречие на закона.

Искът по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен. Съображенията за това са следните:

По отношение на наведените в исковата молба доводи относно липсата на годен обект, следва да се има предвид, че те сочат на нищожност поради липса на предмет, а и самият ищец ги е развил по-подробно при обосноваването именно на този порок, т.е. в тази част е допуснал смесване на двете основания за нищожност, поради което те ще бъдат обсъдени по-долу при неговото разглеждане.

Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗУТ пък е неотносима в случая, тъй като касае учредяването на правото на строеж на сграда или на част от нея, а с процесния договор е отстъпено правото на строеж за изграждане на съоръжения, необходими за функционирането на съществуваща бензиностанция.

Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява неоснователен.

При това положение следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, доколкото е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това.

Този иск е основателен поради следните съображения:

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако към момента на постигне на съгласие между страните по една сделка, предметът й е фактически или правно невъзможен, то тя е нищожна поради невъзможен предмет. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

В случая е вън от всякакво съмнение, а и от кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че съоръженията, предмет на процесния договор, и изпълнените във връзка с тях строително-монтажни дейности, не са със самостоятелно функционално предназначение, а са част от построената преди това бензиностанция, нямат отделен идентификатор по ЗКИР и не представляват „обект" по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. След като не са самостоятелен обект на правото на собственост, а са необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект, действително те не биха могли да бъдат годен предмет на прехвърлителна сделка,  вън от обекта, от който са част. В този смисъл е и трайната и задължителна съдебна практика, част от която е цитирана в исковата молба.

Ето защо съдът приема, че в случая процесният договор е имал предмет, който не е бил годен обект на прехвърлителна сделка с вещноправни последици, а това от своя страна обуславя основателността на предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на неговата нищожност.

Въпреки този изход на спора и своевременно направените от страните искания за разноски, такива не следва да им бъдат присъждани, тъй като по делото са представени само пълномощни, но не и договори за правна защита и съдействие между тях и упълномощените адвокати, от които да се установява договорено и/или заплатено адвокатско възнаграждение, както и начин на плащането му, а съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за нищожен договор за продажба на отстъпено право на строеж върху недвижим имот от 18.01.2006 г., обективиран в Нотариален акт № 10, том 1, peг. № 371, дело № 9 от 2006 г. на нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC – Хасково, с който „Микбул" ООД гр. Димитровград е продало на „Ролинг" ООД отстъпено право на строеж върху 50 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен проект и строително петно за изграждане на съоръжения, необходими за функциониране на обект – бензиностанция за обществено ползване, което право е учредено върху УПИ-I-1657, в квартал 80 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 652/1960 г. с площ от 31013 кв.м., при граници: ул. „Стефан Стамболов", бул. „Съединение" и ул. „Мургаш", поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, по иск на ДКЦ „Свети Георги" ЕООД – Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Стефан Стамболов" № 2, съдебен адрес:***, офис 20 – адв. Васил Лазов, против „Ролинг" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Драгоман" № 63, ет. 3, ап. 6, съдебен адрес:***, офис 3.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ:

/Петър Вунов/