МОТИВИ
към решение № 260047 от 24.02.2021 г. по а.н.д. № 134
по описа на Добричкия районен съд за 2021 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Я.М.Д., ЕГН **********,***,
за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК,
с налагане на административно наказание глоба.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият Я.М.Д.
да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в минимален размер.
В съдебно заседание обвиняемият Я.М.Д. лично
заявява, че разбира обвинението и признава фактите и обстоятелствата, изложени
в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, като признава вината си.
По пренията обвиняемият Д. изразява съжаление
за деянието си, като моли за минимално наказание.
На дадената му последна дума
обвиняемият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 14.08.2019 г.
свидетелите Г.З.Г. и Д.П. Д., и двамата полицейски служители при Първо РУ на
МВР-Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич,
като Д. бил водач на патрулния автомобил, а Г. – старши на автопатрула. Около
15:30 часа на същата дата, свидетелите Г. Г. и Д. Д. спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***, движещ се по ул. „Васил Петлешков“, в посока ОУ „Христо
Ботев“. При последвалата проверка на документите се установило, че
автомобилът се управлява от П.А.М., като в автомобила на предна дясна седалка
пътува обвиняемият Я.М.Д..
В хода на проверката, свидетелят Г.
установил във вещите на обвиняемия Д. малко полиетиленово пликче, съдържащо
бяло кристално вещество на малки бучки.
Обвиняемият Я.Д. бил отведен в Първо РУ
на МВР – Добрич, където с протокол за доброволно предаване предал
полиетиленовото пликче, съдържащо бяло вещество на кристали. При тестване с
полеви тест за наркотици, веществото реагирало на амфетамин.
Видно от заключението на вещото лице
по Протокол за извършена експертиза № 19/НАР – 1469 от 20.11.2020 г. на
Национален институт по криминалистика – МВР, Център за експертни
криминалистични изследвания, съдържанието на найлоновото пликче с бяло
кристално вещество представлява високорисково наркотично вещество -
метамфетамин с нетно тегло 0,31 грама, със съдържание на активен компонент –
метамфетамин - 67,4 %.
Съгласно протокол за оценка на
наркотични вещества, стойността на наркотичното вещество е 7,75 лева /седем
лева и седемдесет и пет стотинки/.
Метамфетаминът /солите и препаратите
му/ е поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
С приемателно-предавателен протокол №
75530 от 16.12.2020 г., остатъкът от наркотичното вещество – метамфетамин е бил
предаден за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Я.М.Д.
под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в
постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства,
обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 694/2019
г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол
за разпит на обвиняем от 15.08.2021 г.;
Протокол за разпит на обвиняем от 04.01.2021 г.; Справка за съдимост № 2024/2019 г.
Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България; Характеристични
данни за лице; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на свидетеля Г.;
Протокол за разпит на свидетеля Д.; Протокол за доброволно предаване; Протокол за
извършена експертиза № 20/НАР-1469 от 20.11.2020 г.; Протокол за оценка на
наркотични вещества; Приемо-предавателен протокол; Протокол за разпит на
обвиняем от 18.01.2021 г.; Справка за изтърпяно наказание и препис от протокол по н.о.х.д. № 1088/2019 г. по описа
на Районен съд – Добрич, приобщени по приключване на съдебното
следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Я.М.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 14.08.2019 г. в град Добрич, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с
нетно тегло 0,31 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин – 67,4
%, на стойност 7,75 лева, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и
гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото
на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са
безпротиворечиви, че обвиняемият Я.М.Д. е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като
същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението
посредством действие /съхранение при останалите свои вещи/, което обективира
принадлежността на вещта.
Видно от заключението на вещото лице
по Протокол за извършена експертиза № 19/НАР – 1469 от 20.11.2020 г. на
Национален институт по криминалистика – МВР, Център за експертни
криминалистични изследвания, предоставеното за изследване бяло кристално
вещество представлява високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно
тегло 0,31 грама, със съдържание на активен компонент – метамфетамин – 67,4 %.
Безспорно е и, че метамфетаминът
/солите и препаратите му/ е поставен под контрол в Списък І – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието, извършено
от обвиняемия Я.М.Д. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, вземайки предвид, че метамфетаминът е едно от най-леките наркотични
вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, неговата стойност и
количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира,
че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Я.Д., по следните съображения:
Ноторно
известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или
въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за
деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – метамфетамин
с нетно тегло 0,31 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин –
67,4 %, на стойност 7,75 лева. Наред с това, следва да се отбележи, че оценката
на наркотичното вещество по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998г. отразява
изцяло фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия
нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на
наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая
сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и
въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на
престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на
здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и
то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици
за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена
опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо
казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на
деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са
тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.
В настоящия случай, независимо от
незначителното количество и стойност на държаното от обвиняемия наркотично
вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на
конкретното деяние, реализирано в присъствието на друго лице, не е по-ниска от
обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за
функция на ценността на защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите,
респективно на степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради
изложените по-горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната
проява притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие,
дори само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица,
да възбуди нездрав интерес в околните
или да създаде погрешни представи за естеството на приема на наркотични
вещества. Именно поради това хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за
конкретния казус.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
ниската правна култура на обвиняемия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено
деяние, придобило изключително широко разпространение в обществото ни.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на дееца – чисто съдебно
минало /спрямо осъжданията по н.о.х.д. № 465/2005 г. по описа на Районен съд –
Девня и н.о.х.д. № 852/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна е настъпила
реабилитация по чл. 88а от НК, която не е необходимо да се прогласява с
изричен съдебен акт, тъй като тя настъпва по силата на закона/, добри
характеристични данни по местоживеене и липсата на образувани други наказателни
производства.
В санкцията на правната норма на
чл. 354 а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Я.М.Д. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат
от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи обвиняемия Я.Д. от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило
целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН,
вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока
– спрямо Д. няма образувани други досъдебни производства. Тия обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се
постигнало ефикасно и с налагането на административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с
ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и
с оглед признаването на обвиняемия Я.М.Д. за виновен, съдът го осъди да заплати
сторените по делото разноски в размер на 83,34 лева /осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ по сметка на ОД
на МВР – Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр.
с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с решението съдът постанови предметът на
престъплението: остатък от наркотичното вещество – метамфетамин, предаден за
съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с
приемателно-предавателен протокол № 75530 от 16.12.2020 г., да се отнеме в
полза на държавата, като след влизане в сила на решението, наркотичното
вещество да се унищожи.
С решението, съдът постанови
веществените доказателства по делото – опаковки от изследваното наркотично
вещество, след влизане в сила на решението да се унищожат, а препис от
решението, след влизането му в сила, ведно с копие от приемателно-предавателен
протокол № 75530 от 16.12.2020 г., да се изпрати на Агенция „Митници” – гр.
София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/
Мотивите към
решението са изготвени на 04.03.2021 г.