№ 237
гр. Ботевград, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Административно наказателно дело №
20221810200113 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Я. Д. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *****, е обжалвал в
законния срок наказателно постановление № 22-1204-000163/07.02.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция,
упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на
ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10,00 лева. В жалбата се иска отмяната му, без да се излагат някакви
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище,
с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
1
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 391474/22.01.2022 г., НП № 22-1204-
000163/07.02.2022 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, заповед № 517з-
51/05.01.2018 г., заповед № РД-11-1367/3.12.2021 г., справка за
нарушител/водач, писмо от МРРБ, АПИ, ОПУ София с изх. № 11-00-
247/08.04.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите Б. А. П. – актосъставител и Д. Т. Д. – свидетел по акта, двамата
служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, се установява
следната фактическа обстановка:
На 22.01.2022 г., в 11,15 часа, на АМ „Хемус“, при км 36, с посока
на движение към гр. София, свидетелите Б. А. П. и Д. Т. Д., двамата
служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, при изпълнение на
задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона
за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя Я. Д. Ч., който
управлявал товарен автомобил „СКАНИЯ Р440“ с рег. № ******, с
максимално допустима маса 18000 кг, с прикачено полуремарка „ШМИЦ“ с
рег. № ****** с максимално допустима маса 36000 кг, и двете собственост на
„*****“ ЕООД, навлязъл и се движил в зоната на действие на пътен знак В4
при въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона. Освен
това, при извършената проверка, жалбоподателят не представил свидетелство
за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него.
За констатираните нарушения, свид. П. съставил против жалбоподателя
АУАН № 391474/22.01.2022 г., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № 22-1204-
000163/07.02.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а
2
именно за това, че на 22.01.2022 г., в 11,15 часа, на АМ „Хемус“, при км 36, с
посока на движение към гр. София, управлява товарен автомобил „СКАНИЯ
Р440“ с рег. № ******, с максимално допустима маса 18000 кг, с прикачено
полуремарка „ШМИЦ“ с рег. № ****** с максимално допустима маса 36000
кг, и двете собственост на „*****“ ЕООД, като 1/ навлиза и се движи в
зоната на действие на пътен знак В4 при въведена забрана за движение на
товарни автомобили над 12 тона в изпълнение на заповед № РД-11-
1367/01.12.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ София, и 2/ не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория, поради което и на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП, му е наложил
наказание глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Б. А. П. и Д. Т. Д., от съставения АУАН и от
всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и
съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да
противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и
съдът ги цени като достоверни.
От заповед на АПИ РД № 11-1367/01.12.2021 г. се установява, че към
инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни
автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 на АМ Хемус, в района на
30+060 дясно пътно платно в посока към гр. Варна.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят Я. Д. Ч., е осъществил
състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 22.01.2022 г., жалбоподателят - водач на
3
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е
управлявал товарен автомобил „СКАНИЯ Р440“ с рег. № ******, с
максимално допустима маса 18000 кг, с прикачено полуремарка „ШМИЦ“ с
рег. № ****** с максимално допустима маса 36000 кг, и двете собственост на
„*****“ ЕООД, в района на 36 км, в посока към гр. София, като е навлязъл
след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000
кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № РД 11-
1367/01.12.2021 г. на АПИ. Съдът приема, че жалбоподателя е възприел
забраната, тъй като според свидетелските показания, на които съдът дава
вяра, е имало поставени поредица от пътни знаци през определено
разстояние, които да указват въведената забрана. Забраната е разбираема за
жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак,
осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в
движението. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства, събрани
по делото /схеми на ВОБД – 6 броя и Заповед за ВОБД № РД 11-
1367/01.12.2021 г. на АМ „Хемус“/, които съдът приема за обективни,
достоверни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът им се доверява изцяло.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат
водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира
безопасността на всички участници в движението и неправилното
изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на
пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност
да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на
пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи
следва да се съобразят с тях.
Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната
маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на
поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е
съобразил поведението си с него.
4
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице,
въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за
оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от
определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай,
следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл,
то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По
делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай
нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно
постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да
бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и издадения към него контролен талон. Описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, кореспондира с посочения състав на административно
нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на вина
непредпазливост. Жалбоподателят не е съзнавал, че не носи в себе си
5
контролен талон към СУМПС, но е бил длъжен преди да потегли да провери
документите, с които е разполагал и е могъл да стори това, при което би
установил липсата на контролния талон. При това законосъобразно е
ангажирана отговорността на Я. Ч. по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от
ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за носене на
определени документи, включително СУМПС и контролен талон към
СУМПС, да се налага наказание глоба в размер на 10 лева. Предвидената
санкция за извършеното нарушение е определена от законодателя в
абсолютен размер, поради което съдът не разполага с възможност за нейното
изменение. Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
поради което не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
В съответствие с чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза
на ОДМВР София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да бъде определено размер на 80, 00
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1204-
000163/07.02.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Директора на ОДМВР-София, с което на Я. Д. Ч., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес *****, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10,00 лева.
ОСЪЖДА Я. Д. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *****, ДА
6
ЗАПЛАТИ на ОДМВР – София сумата от 80, 00 лв. /осемдесет лева/ разноски
в производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7