О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 12.11.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав,
в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1906/2020г.
по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Ч.д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и
Й.К.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат
изпълнение по изп. дело № 20137180400729 по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира
Данова с район на действие ВОС, относно вземане вземания посочени в заповед за
незабавно изпълнение № 6966 от 16.08.2013г.
и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 11926/2013г. по описа на РС- Варна
солидарно срещу тях за следните суми: 3000лева,
представляваща главница по договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за
корпоративни клиенти на ОББ АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2
и допълнително споразумение от 10.10.2012г., ведно
със законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева, представляваща договорна
лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28лева, представляваща наказателна лихва за периода
20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21лева,
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и 291,56лева, представляваща направени по
делото разноски за адв.възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищците основават исковата си претенция
на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: На 16.08.2013г. ВРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изп. лист солидарно
срещу тях по ч.гр.д. № 11926/2013г. в полза на „ОББ“ АД, чийто частен
правоприемник е ответникът. Въз основа на изп. лист, ищците са осъдени
солидарно да заплатят следните суми: 3000лева, представляваща главница по
договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на ОББ
АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение
от 10.10.2012г., ведно със законната лихва от
14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева, договорна лихва за периода
20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28лева, наказателна лихва за просрочени
главници за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г., както и 360,21лева,
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и
291,56лева, представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение.
На 07.10.2013г. по молба на „ОББ“ АД било образувано изп. дело 20137180400729
по описа на ЧСИ Станимира Данова. Твърди се, че възможността на взискателя да
събира принудително сумите дължими въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК е
погасено по давност, като съображенията за това се свеждат до следното: С молба
от 21.01.2014г. по молба на взискателя била наложена възбрана върху имот на
ищеца С.. След тази дата не били извършвани каквито и да е изп.действия, поради
което и на 21.01.2016г., изп. дело е било прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона, а съгласно ТР
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, действията по образуване на изпълнителното дело,
изпращане на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, набавяне на документи и
извършване на справки, не са действия прекъсващи давността. След прекратяване
на изп.дело поради перемпция, на 21.01.2019г. е изтекла и тригодишната давност
за принудително събиране на вземането. Искането е за уважаване исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника. Твърди, че по силата на договор за цесия от
25.06.2019г. сключен с ОББ АД е придобил процесното вземане. С пълномощно от
същата дата е бил оправомощен да извърши уведомяване
на длъжниците за цесията. Изявление в този смисъл се прави и с отговора. Искът
се оспорва като неоснователен. Твърди, че приложение следва да намери общата
петгодишна давност, която при това е била прекъсвана, поради което и
понастоящем оспорва да е изтекла. В тази връзка сочи следното: С молбата за
образуване на изп.дело е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съд. изпълнител
прилагане на определен изп. способ, поради което и същата е прекъснала
давността. Към него момент е било в сила ППВС №3/18.11.1980г., съобразно което
протичането на погасителната давност е спряно докато трае изп.процес.
Постановките на т. 10 от ТР № 2/2015г. на ВКС намират приложение считано от
26.06.2015г., поради което понастоящем 5г. давност не е изтекла. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В
проведеното на 26.10.2020г. първо и единствено открито по делото съдебно
заседание, ищците са представлявани от процесуален представител адв. Т., чрез
които поддържат исковата молба. Ответникът редовно призован, в открито съдебно
заседание не се представлява.
Съдът е
намерил делото за изяснено от фактическа страна, поради което и е дал ход на
устните състезания.
Предявен е
иск с правно основание чл. 439 ГПК.
За
допустимостта на производството съдът следи служебно в рамките за цялото
производство, дори и този въпрос да не бъде повдигнат от страните.
Настоящият
състав преценява, че така предявеният иск е недопустим.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На
л. 226 от материалите по приобщеното изп. дело № 20137180400729 по описа на ЧСИ
рег. № 718 Станимира Данова с район на действие ВОС е налично писмо, с което
съдията докладчик по гр.д. № 2366/2019г. на ВРС е изискал информация относно
наличие на подавана по него молба от Е.М. ЕООД в качеството му на взискател. От
изготвената от съда служебна справка в деловодната програма на ВРС се
установява, че предмет на гр.д. № 2366/2019г. на ВРС е бил заявен от ищците „Ч.д.“
ЕООД, ЕИК ********* и Й.К.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу Е.М. ЕООД, с което е оспорено изпълнението по изп. дело № 20137180400729
по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова с район на действие ВОС, относно
вземане вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 6966 от 16.08.2013г. и изпълнителен лист издадени по
ч.гр. дело № 11926/2013г. по описа на РС- Варна солидарно срещу тях за следните
суми: 3000лева, представляваща
главница по договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни
клиенти на ОББ АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и
допълнително споразумение от 10.10.2012г., ведно със
законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева, представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г.
до 12.08.2013г.; 134,28лева,
представляваща наказателна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21лева, представляваща направени по
делото разноски за платена държавна такса и 291,56лева, представляваща направени по делото разноски за
адв.възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта по чл. 417 ГПК. Т.е претенция идентична откъм страни и предмет / основанието-
твърденията за фактическите обстоятелства, които пораждат претенцията и петитум/
на заявената по настоящото дело. С определение от 17.04.2019г. е било оставено
без уважение искането на ищците за допускане замяна на първоначалния ответник Е.М.
ЕООД с ООБ АД и е било прекратено на основание чл. 233 ГПК производството срещу
Е.М. ЕООД. С определение на ВОС по ч.т.д. № 1773/2019г. определението в прекратителната му част е било отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд. В изпълнение указанията на
ВОС, с разпореждане от от 02.12.2019г., съдът е поискал уточняване молбата на
ищците от 16.04.2019г., като посочат дали се отказват или оттеглят иска си
срещу Е.М. ЕООД. В изпълнение с молба от 13.12.2019г. ищците са посочили, че се
отказват от иска си, поради което с определение от 16.12.2019г., влязло в
законна сила на 15.01.2020г. производството по гр.д. № 2366/2019г. на ВРС
образувано по искова молба на „Ч.д.“ ЕООД, ЕИК ********* и Й.К.С., ЕГН **********
по иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу Е.М. ЕООД е било прекратено на
основание чл. 233 ГПК.
Правото на иск е
насочено към образуване на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила на пресъдено
нещо. Бъде ли постигната крайната му цел - разрешаване на гражданския спор,
който го е породил, то се погасява. Правните последици от отказа от иска се
изразяват в невъзможността на ищеца да предяви повторно същият иск срещу същия
ответник- чл. 233, изр.2 ГПК. Т.е отказът от иск се ползва със силата на пресъдено нещо между страните по делото, с която се
потвърждава правото, което ищецът е отричал да съществува.
Съгласно чл.
6 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото
изключва служебното му разширяване на незаявени своевременно от ищеца
основания. В заключение, предметът на двете дела е идентичен, тоест страните в
настоящото производство са обвързани от СПН на направения от ищците отказ от
иск по гр.д. № 2366/2019г. по описа на ВРС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1906/2020г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: