Определение по дело №793/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№               /                        год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 25.06.2018 год., в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 793 по описа за 2018 год. на ВОС, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК

Производството по делото е образувано по постъпила от Ф.Р.А., ЕГН:**********, с пост.адрес: ***, и съдебен адрес:***, оф.1 чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М.П.,***, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание: чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ и цена на иска: 150 000 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че през 2011 год. срещу него е било образувано и водено следствено дело № 20-П/2011 год. по описа на СО - СГП, впоследствие разделено и водено като досъдебно производство № 3-П/14 год. по описа на СО - СГП, прокурорска преписка № 4-196/14 год. на СГП за престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство обвинение на ищеца е било повдигнато обвинение и бил привлечен в качеството на обвиняем на 16.02.2012 год. С постановлението за привличане на обвиняем му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 2 000лв.

Впоследствие Софийска Градска Прокуратура внесла в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт и срещу ищеца и още пет лица е образувано НОХД №1022/2014год.

Повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по служба е поддържано от Варненска Окръжна Прокуратура във всички проведени по делото открити съдебни заседания.

Наказателното производство в своята съдебна фаза приключило с Присъда № 86 от 02.10.2015 год., по НОХД №1022/2014год. по описа на ВОС, с която ищеца е признат за невинен по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с Решение № 2/09.01.2017 год. по ВНОХД № 437/2015 год. по описа на Апелативен Съд - Варна. Решението влязло в законна сила на 11.02.2017 год.

Ищеца твърди, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване авторитета, доброто му име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот. Изживял е силен емоционален стрес, преживял тежко нервно напрежение, вследствие на незаконното обвинение.

 Наказателното производство продължило цели 5 /пет/ години, като с повдигане на обвинението бил отстранен от работа със заповед от 14.03.2012 год. Всички негови близки, колеги и познати разбирали, че срещу ищеца се води дело за „подкуп". В следствие на това преживял силен емоционален стрес и последвал дистрес, с проявени тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня; повишена е степента на ситуативна тревожност, която като състояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност.

Всичко това се отразило и на здравословното му състояние, но най-вече на семейството му. Напрежението, под което бил поставен се отразило, на взаимоотношенията със съпругата ми. Самата тя също преживяваше случилото се, отношенията им се влошили, а напрежението е довело до раздялата им в началото на 2014 год.

През м.юни 2012 год., около четири месеца след повдигане на обвинение, бях възстановен на работа, но производството продължи. Състоянието на неизвестност от това какво ще постанови съда, допринесло за коренната промяна в емоционалното му състояние. На случая е дадена медийна гласност. Имало е публикации в национални и местни ежедневници, както и електронни издания, касаещи случая и повдигнатите обвинения. Към онзи момент вече бил посочен, като човек който е извършил престъпление, без в действителност да са налице каквито и да било доказателства или присъда.

На служебното си място бил непрекъснато притискани от отдел човешки ресурси, като ни обясняваха, че не можем да останем в КАТ, в рамките на две седмици всеки ден ги викали, при началниците с искане за писмени обяснения за случая и тъй като в написаното не се установявало виновно поведение.

Началниците им ги притискали да подадем молба за напускане на работа, тъй като ще бъдат осъдени и ще трябва да ги уволнят дисциплинарно. Мотивите им били, че петнят името на КАТ, а това е държавна институция, в която хората трябва да имат доверие. Така ищеца бил подложен на непрекъснат психически тормоз и несигурност касаеща въпроса дали на следващия ден ще е на работа и как ще изхранвам семейството си. Това се засилвало и от обстоятелството, че в медиите били участници в акция „Палките", името, честа и достойнството му били засегнати. Колеги му не искали да работят с ищеца поради воденото наказателно дело.

След приключване на наказателното производство бил преместен от сектор „ПП" при ОД на МВР Варна в полицейски участък - гр. Долни Чифлик, което налага и до днес пътуването му ежедневно в двете посоки гр. Варна - гр. Долни Чифлик.

В исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда на основание чл. 2 и сл. от ЗОДОВ, осъдите ответника Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО - СГП е приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., сумата от 17 743,75 представляваща законната лихва върху главницата от 11.02.2017 год. до датата на подаване на исковата молба 11.04.2018 год., ведно със законната лихва върху от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Претендира направените съдебно-деловодни разходи, включително разходи за процесуално представителство по делото.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата та Република България, представлявана от Боянка Михайлова - прокурор в Окръжна прокуратура - Варна, в който твърди, че искът е допустим, но по същество е неосновател.

Оспорвам и по основание и по размер исковата претенция за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и акцесорната претенция за лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди, че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди под формата на накърняване на авторитета, доброто име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, болки и страдания, тежко нервно напрежение, силен емоционален стрес и последвал дистрес с проявени тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня, повишена степен на неговата ситуативна тревожност и др., както и за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България, не са обезпечени с доказателства.

Не са обезпечени с доказателствата и твърденията за влошаване на отношенията в семейството на ищеца и в частност тези между него и съпругата му, нито пък са представени доказателства затова претендираното влошаване на тези отношения, даже и такова да е налице, да съставлява пряко следствие от повдигнатото обвинение на ищеца.

Ищеца не е ангажирал доказателства, че на случая е била дадена медийна гласност, нито пък такива медийното оповестяване на обвинението.

Не са ангажирани и доказателства, че ищецът е бил отстранен от работа, а още по-малко такива, че отстраняването е станало в резултат от действия на Прокуратурата.

В отговора се твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева е изключително завишено и не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за аналогични случаи.

възразява и срещу претенцията за законна лихва в определен размер - 17 743,75 лв. върху главницата от 150 000 лева за периода от 11. 02. 2017г. - твърдяната дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до датата на подаване на исковата молба - 11. 04. 2018г., и за законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Законна лихва не следва да се претендира и съответно присъжда в определен размер.

С отговора не са направени доказателствени искания.

За да се произнесе, съдът съобразни следното:

Предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

По допустимостта на иска.

Съдът намира, така предявения иск за допустим.

Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищеца, че в негова тежест е да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства, че е претърпял твърдените болки и страдания като вреди от незаконното обвинение, както и наличие на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.

Производството по предявения иск сумата от 17 743,75 представляваща законната лихва върху главницата от 11.02.2017 год. до датата на подаване на исковата молба 11.04.2018 год., следва да се прекрати.

По отношение на предявената акецесорна претенция за законната лихва, то при деликт тя се дължи от датата на увреждането, в случая влизане в сила на оправдателната присъда върху присъдения размер до окончателното й изплащане, като в този смисъл съдът следва да приеме за разглеждане исковата молба по отношение на претендираното обезщетение за забава.

Представените от ищеца писмени доказателства са необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива.

Съдът следва да допусне поисканите от ищеца свидетели, с показанията на които ще установява претърпените от него неимуществени вреди, подробно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, касаещи повдигането на обвинението, протичане на наказателното производство, както и обстоятелства как това обвинение се е отразило на живота, на името, семейството, здравето на ищеца.

По отношение на искането да се изиска и приложи към настоящото дело НОХД №1022/2014год., по описана ВОС, съдът намира искането за основателно.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците. 

С оглед на горното и на осн. чл. 140, ал.3 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения акцесорен иск за сумата от 17 743,75 представляваща законната лихва върху главницата от 11.02.2017 год. до датата на подаване на исковата молба 11.04.2018 год.

ПРИЕМА петитум на исковата молба в следния смисъл: ДА ОСЪДИ на основание чл. 2 и сл. от ЗОДОВ, ответника Прокуратурата на Република България да му заплати на ищеца сумата в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО - СГП е приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017 год., до окончателното й изплащане.

ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са налице права и обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:

На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в е в негова тежест да докаже причинените вреди, техния характер, количество, интензитет и наличие на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.

На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи всички наведени от него право-изключващи и право- погасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си последици.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба.

На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и приложи по делото от Окръжен съд Варна НОХД №1022/2014 год. по описа на ВОС.

ДОПУСКА в полза на ищеца при режим на довеждане трима свидетели да установяване на обстоятелствата посочени в мотивите към определението.

след внасяне на определения депозит.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2018 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: