Р Е
Ш Е Н
И Е
№531 13.02.2024
год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта год. в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия
М. Русев КАН дело №320 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с
чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба на Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото гл. юриск. М.А. против решение №52/03.10.2023 год.,
постановено по АНД №96/2023 год. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено
наказателно постановление №23-0447-000113/28.04.2023 год., издадено от Началник РУ Гълъбово при ОД на МВР
Стара Загора, с наложени на Д.Т.Б. административни наказания глоба в размер на 2000.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд
е постановил решението си при неправилно анализиране на събраните по делото
доказателства и е достигнал до неправилен извод относно фактическата обстановка
по делото. Неправилно било прието, че липсва пълно описание на нарушението,
както и че не ставало ясно този отказ дали е за алкохол или за наркотици.
Изразено е и несъгласие с извода, че не било описано дали отказа е вербален или
чрез физически акт. Оспорен е и извода, че по мнение на служителите
нараняването на филтъра е равнозначно на отказ. Според изложеното в жалбата,
такава е законовата регламентация съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017 год., издадено от Министъра на вътрешните работи. Приетият от съда
неуспешен опит или некачествена проба, не отговаря на законовите разпоредби,
тъй като дефиниция на неуспешен опит липсва, а дефиницията на некачествена
проба е дадена в §1, т.2 ДР от същата наредба. По подробно изложени съображения
по наведените оплаквания е направено искана за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
Ответника
Д.Т.Б. ***, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. В. и в представените па делото писмени бележки,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по
жалба на Д.Т.Б. *** против Наказателно постановление №23-0447-000113 от 28.04.2023
год. на Началник РУ Гълъбово към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа
на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA 729822
от 06.04.2023 год., на Д.Т.Б. са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление
административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.04.2023 год. в 16.29 часа, в гр. Гълъбово,
по ул.“Ангел Стефанов“ до дом №8, управлява в посока изток-запад лек автомобил „Сеат“ с рег.№***,
собственост на Д.Г.Д., като водачът
отказва да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР дръг тест 5000 за
употреба на наркотични и упойващи вещества. Издаден талон за медицинско
изследване на кръвта №120830.
За
да отмени наказателното постановление с наложени на Б. административни наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен
съд Гълъбово е приел , че не е налице пълно описание на нарушението с оглед на
установената по делото фактология. Районният съд е приел, че неправилно не е
описано от служителите, че проверяваното лице е извършило на практика проба с
техническото средство, прирето от служителите за неуспешно, като този неуспешен
опит бил приравнен на отказ, а молбата за повторна проверка – отхвърлена от
служителите на МВР. Неотразяването на тези факти е било прието като существенно
процесуално нарушение, с което е нарушено правото му на защита. Установено е,
че Б. е направил опит да бъде изпробван с техничесекото средсство, който опит
бил приет за невалиден от служителите на МВР. Прирел, че липсва съставомерност
на деянието по чл.174, хал.3 от ЗДвП. Всичко това го е мотивирало да постанови
решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Неправилно съдът е приел,
че е налице непълнота на описанието на административното нарушение. Настоящия съдебен
състав, намира, че с оглед на фактическия състав на вмененото във вина на
ответника по касация административно нарушение, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление са описани всички съставомерни елементи от фактическия му състав.
Нарушението е за отказ на лицето да бъде тествано с техническо средство за
употреба на наркотични и други упойващи вещества, което е описано и в
обстоятелствената част на наказателното постановление.
Съдът не приема доводите
на районният съд, че била нарушена процедурата по установяване на алкохол в
кръвта на Б., съобразно законовите разпоредби в Наредба №1/19.07.2017 год. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съдът приема, че безспорно и в законовите граници очертани от чл. 173,
ал.3 от ЗДвП е установено като извършено визираното в наказателното
постановление нарушение по чл.174, ал.3, пр.второ от ЗДвП, който регламентира
отказът на водачите на МПС да бъдат изпробвани за употреба на наркотични или
упойващи вещества. Такъв отказ е безспорно установен да е реализиран, видно от
свидетелските показания на свидетелите Д., Т. и К., включително и поисканият от
нарушителя свидетел Димов. Всичките свидетелстват, че Д. е скъсал филтъра на
теста, при опита си да бъде тестван. В чл.2, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017 г.
се посочва, че: „При извършване на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, а в ал.2: „Неизпълнението
на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.“. В конкретния случай
от писмените и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че Д.Б. е
реализирал неизпълнение по задължението си по ал.1, като категорично не е
изпълнявал точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и
указания, за които от своя страна не може да се направи извод, че са налагали
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
Освен това от страна на жалбоподателя не бяха представени медицински документи,
които да удостоверят някакво заболяване на жалбоподателя, което да му е пречило
да му бъде извършена проверка за употреба за наркотични или упойващи вещества с
техническото средство. На следващо място законодателят е използвал в случая
както алтернативно, така и самостоятелно предпоставките, при които е налице
извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради което и издаването на мед.
талон за химическо изследване на водача, при положение, че даде кръвна проба в
указания му законов срок, е допълнителна законова възможност да не му се дири
административно-наказателна отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а да се вземе
административно отношение в производството от АНО, съгласно наличието или
липсата на наркотични или упойващи вещества в кръвта му. В случая, мед. талон
за химическо изследване е издаден със законови граници посочени в чл.6, ал.6,
т.2, пр.2 от Наредба № 1/19.07.2017 год., като е дадена времева граница от 5
мин. на жалбоподателя, ако желае да даде кръвна проба за ФСМП Гълъбово.
Действително в приложеният както от страна на жалбоподателя, така от страна на
касатора копие на талона за медицинско изследване, липсва подпис на нарушителя.
Факта обаче, че към жалбата е приложено копие от страна на Д.Б., води до
извода, че такъв му е бил връчен, но без той да положи подпис за връчването. Всъщност
оплакванията за вписаните в талона обстоятелства, съдържащи се в подадената
жалба против наказателното постановление, доказва връчването на такъв талон.
Споделят се и наведените в
касационната жалба доводи, касаещи квалифицирането от страна на районният съд
установените факти и съответно наличието на неуспешен опит и некачествена
проба. Както и по-горе бе изтъкнато, неуспешния опит се приравнява на отказ,
съгласно законовата фикция на чл.2, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредбата, „некачествена проба“ е пробата,
извършена с техническо средство, при която уредът сочи невъзможност за отчитане
на резултат или не сочи никакъв резултат. В случая, установените по делото
факти, а именно – откъсването на филтъра от страна на ответника по касация, не
може да се препокрие с поведението на Б. и да се приеме, че е налице
некачествена проба.
При извършената служебна
проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, не е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Доколкото не се изисква събирането на ново доказателства, както и е
налице произнасяне по същество от страна на районният съд, то решението следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на
наказателното постановление. С оглед всичко изложено, настоящия съдебен състав намира, че е
безспорно установено на вмененото на Д.Б. административно нарушение по чл.174,
ал.3, пр. второ от ЗДвП, се подкрепя от събраните по делото доказателства, а
при реализирането на административно наказателната отговорност не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
При този изход на делото е основателно искането за
присъждане на разноски за касатора за двете инстанции,
като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да бъде осъден Д.Т.Б. да заплати
на Областна дирекция на МВР Стара Загора /юридическото лице в което е
административно наказващия орган/ сумата от 160.00 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за двете инстанции,
определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №52/03.10.2023
год., постановено по АНД №96/2023 год. по описа на Районен съд Гълъбово, и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №23-0447-000113/28.04.2023 год., издадено от Началника на РУ на Гълъбово при
ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА
Д.Т.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара
Загора сумата
от 160.00 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.