Р Е Ш Е Н И Е
…/13.1.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІV състав, в открито заседание на 13.12.2016 година
в състав:
Районен съдия: Д. Павлова
при участието секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10435 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
пр.осн.чл.124, ал.5 ГПК от В.С.В. с ЕГН ********** *** против Д.С.В. с ЕГН ********** и В.Ц.Й. – К.,***
да установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на
невярно заключение от вещото лице В.Й. по гр.дело № 2220/2004 г.
на РС Варна, Х състав, като престъплението е извършено по непредпазливост. Твърденията
в молбата са, че решението по делото се основава на заключението на вещото
лице, което е дало невярно заключение по непредпазливост по смисъла на чл.291, ал.2
от НК без да извърши оглед на имота и без да направи справки в Община Варна.
Тъй като погасителната давност по чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекла, то за ищеца е
налице правен интерес от водене на иска. След евентуалното му уважаване същият
ще иска по реда на чл.303 ГПК пред ВКС
отмяна на влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата по
гр.д.№ 2220/2004 г. на РС Варна.
Ищецът сочи, че
за него е налице правен интерес от водене на делото, тъй като е изтекла
давността по чл.80, ал.1, т.5 НК и наказателно преследване спрямо извършителя на
престъплението не може да бъде възбудено. Същият е разбрал за извършеното
престъпление, съставляващо даване на невярно заключение от вещото лице след
приключване на делото и след изтичане на срока по чл.305 ГПК за отмяна на
влязло в сила решение. Съгласно същата разпоредба наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи извън
посочените в т.1-т.4 случаи. Ал.3 на
чл.80 НК сочи, че давността за преследване започва от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им. Следващата разпоредба на
чл.81 НК сочи, че давността спира,
когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от
разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт-
ал.1; давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - ал.2; независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член – ал.3.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата
Д.В.. Оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен. Счита, че същият е и
недопустим, тъй като иск за установяване на престъпно обстоятелство е допустим
само при наличие на постановление на
Прокурора за прекратяване на наказателното производство срещу извършителя на
престъпление от общ характер поради изтекла давност за ангажиране на
наказателната отговорност. Гражданският съд не е компетентен да изследва
въпроса за давността за ангажиране на наказателната отговорност на едно лице в
случаите когато наказателно производство не е възбудено, не са извършвани
процесуални действия от органа по разследването, няма акт на компетентен орган
във фазата на досъдебното или на съдебното производство – прокурор или съд за отказ от образуване или прекратяване
на наказателно производство поради изтекла давност. Хипотезата на чл.291 НК
предвижда различни наказания за престъпление извършено по непредпазливост и за
умишлено престъпление, респективно и давностните
срокове за реализиране на наказателната отговорност са различни. Оспорва
представеното от ищеца копие на архитектурно разпределение.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В.Й. – К.. Оспорва изцяло
предявеният иск като неоснователен. Счита, че същият е и недопустим. Сочи, че
при изслушване на заключението, тя в качеството на вещо лице е била
предупредена от съда, че носи наказателна отговорност за даване на невярно
заключение. Срещу нея не е възбудено наказателно производство. Изготвеното от
нея заключение е вярно, съгласно поставената от съда задача и е съобразено с
действащата нормативна уредба към 1987 г. – ЗТСУ. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда. Ищецът не е оспорил заключението нито в
заседанието в което то е било прието, нито в последващи
съдебни заседания, проведени по делото и не е поискал тройна СТЕ. Оспорва
представеното от него копие на архитектурно разпределение като документ с
невярно съдържание, същото е неясно и не представлява проект.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение № 804 от 04.7.2006
г., постановено по в.гр. дело № 566/2006
г. на ВОС е отменено решението от 09.06.2005 г., постановено по гр.д.№ 2220/2004 г. на РС Варна, Х състав и е допусната съдебна
делба на апартамент № 7, на ет.3 в сградата на ул.”Георги Живков” № 40 в
гр.Варна, с площ 72.60 кв.м. ведно с принадлежащата му изба № 2 с площ 14.25
кв.м., склад № 3 на мансардния етаж с площ от 16.50 кв.м. и 9.9181 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място в кв.368 по плана на 10-ти микрорайон на гр.Варна,
при граници на апартамента – ап.№ 8, коридор, двор и улица; на избата – изба №
3, коридор и двор; на склада – склад № 4, двор и коридор, при равни квоти между
страните по делото В.В. и Д.В..
По делото е депозирано заключение от 25.02.2011г.
на вещото лице В.Й. – К. с което заключение експертът посочва, че процесният имот – апартамент № 7 е реално неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на чл.40
от ЗУТ. Заключението е дадено във връзка с поставена от съда задача, а именно:
вещото лице да даде заключение относно реалната поделяемост
на допуснатите до делба имоти; в случай, че са поделяеми
– да предложи варианти за делба, според квотите на страните, определени в
решението по допускане на делбата и да определи актуалната пазарна цена на процесните имоти, а в случай, че е поделяем
– и на всеки един от дяловете. Същото заключение не е оспорено от ищеца В.В., който се е явил лично на проведеното съдебно заседание
и заключението е било прието от съда.
С
влязло в сила решение от 16.06.2011 г. Съдът е извършил делбата между страните
като е изнесъл на публична продан допуснатите до делба имоти.
В
настоящото производство съдът е допуснал провеждането на СТЕ, по която вещото лице Г.Г. дава заключение,
че имотът по делбата – апартамент № 7 е
част от образувания общ апартамент между ап.7 и ап.8, като описаните технически
параметри отговарят на описаните в исковата отговарят само за ап.№ 7. Към
заключението си вещото лице е приложило заверени от Община Варна копия на документи
– проекти, обяснителни записки и други.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Установителният иск за съществуване на престъпно
обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти. Установяването на
престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало значение
за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.
Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто условие
според нормата на чл. 124 ал.5 ГПК - наказателното преследване да не може да се
възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса основания.
Наличието на извършено престъпление се установява с присъда на наказателния съд по реда на Наказателнопроцесуалния
кодекс. Влязлата в сила присъда,
постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието в рамките на чл. 300 ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено
деяние съставлява престъпление.
Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато, не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и
е осуетено постановяване на съответна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние. Само в тези
случаи законът в чл. 124, ал.5 ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес
относно това дали извършеното деяние е престъпление
и кой е извършителят.
По правилата
на разпределение на доказателствената
тежест съобразно чл. 154 ГПК ищецът е този, който по реда на пълното и главно доказване следва да установи изложените в исковата си молба твърдения, че определено
деяние съставлява престъпление,
и че именно то е осъществено от ответника,
в настоящия случай от лицето,
което в производството по
гр.дело № 2220/2004 г. е имало качеството на вещо лицо. Ищецът следва да ангажира доказателства за наличието на всички елементи от фактическия състав на престъплението, посочено в исковата молба.
В конкретния случай се твърди, че ответницата
В.Й.-К. е извършила престъпление по чл.291, ал.2 НК, наказателно преследване за
което не може да се осъществи, тъй като е изтекла предвидената в НК давност
(хипотеза по чл.24, ал.1, т.3 от НПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 2 НК, който като вещо лице пред съд или пред друг
надлежен орган на властта устно или писмено по непредпазливост даде невярно заключение, се наказва с
лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по
чл. 37, ал. 1, точка 7.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.2,
във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не възбудено в продължение на три години за
всички останали случаи извън тези по
ал.1 - ал.4. Посочения период от време е изтекъл от представяне на заключението
към датата на подаване на настоящата молба,
което препятства образуване на наказателно преследване. Следователно,
първата процесуална предпоставка за упражняване правото на иск е налице.
По
отношение на останалите предпоставки, а именно наличието на престъпното обстоятелство, което се цели да
бъде установено по реда на ГПК, следва същото
да е от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. В този смисъл Определение
№ 690/29.10.2013г., постановено по гр. дело № 6415/2013г. на ВКС, ІV ГО, с
което е отменено определение постановено по ч.гр.дело № 1982/2013г. на ВОС, с
което определение е потвърдено определение за прекратяване на производството по
настоящото дело от настоящия съд.
С ТР № 20/1968г. на ОСГК на ВС е прието
разбирането, че като ответник по иска по чл.124, ал.5 ГПК /чл.97, ал.4 ГПК
/отм./ следва да се конституира лицето, сочено като извършител на
престъплението, респ. неговите наследници, както и лицето, на което се
противопоставят установените престъпни обстоятелства.
С определение от 16.05.2016 г. постановено по
ч.гр.д.№ 756/16 г. на ВОС е отменено определение от 29.02.2016 г. на настоящия
състав с което производството е било прекратено като недопустимо.
С оглед горното, настоящият състав намира
предявеният иск за допустим.
По същество на спора:
С Решение № 462/04.12.2012г., постановено по
гр.дело № 1577/2011г. на ІV ГО на ВКС и други, касационният съд е приел по реда
на чл.290 ГПК, че в производството по
чл. 124, ал.5 ГПК, съдът следва да се произнесе по наличието или отсъствието на
всички елементи от фактическия състав на престъплението – както от обективна
страна, така и от субективна. В този смисъл доказването на престъплението от
субективна страна е задължителен елемент от фактическия състав на последното,
чиято тежест на доказване лежи върху ищеца. Същия следва да установи формата на
вина, така, както твърди, че същата е осъществена в исковата си молба в
условията на пълно и главно доказване и то по реда и със способите, предвидени
в ГПК.
От
обективна страна съдът намира следното:
Съгласно
цитираната по-горе норма на състава на престъплението по чл. 291, ал. 2 НК извършителя е лице което
има качеството на вещо лице и пред съд или пред друг надлежен
орган на властта устно или писмено по непредпазливост даде невярно заключение се наказва с лишаване
от свобода до една година или пробация. В процесния
случай се твърди, че заключението
на ответницата К. не отговаря на
истината, тъй като не е извършила оглед на място и не е направила справка в
Община Варна.
Даденото в настоящото производство заключение
от вещото лице Г.Г. не е в обратния смисъл, напротив
същото вещо лице отговаря, че имотът по делбата – апартамент № 7 е част от
образувания между ап.7 и ап.8 общ апартамент като описаните техническите параметри описани в исковата
отговарят само за ап.№ 7. Към заключението си вещото лице е приложило
документи, заверени от Община Варна.
Даденото от отв. В.Й. – К. заключение в качеството й на вещо лице по
гр.д.№ 2220/04 г. заключение от 25.02.2011 г. отговаря на поставената от съда
задача, като съгласно същата вещото лице не е имало задължение да извършва
оглед на имота и да прави справки в Община Варна. Както бе посочено по-горе
ищецът В.В. е присъствал лично на изслушването на
заключението, той не е поставил уточняващи въпроси на вещото лице, не е оспорил
заключението, не е поставил допълнителни задачи към същото и не се е
противопоставил на приемането на заключението.
Настоящият състав намира, че заключението на
ответницата К. напълно съответства на
действителното правно и фактическо положение, както и че същото е в
съответствие с поставената от съда задача, поради което същото не може да бъде прието за невярно дадено. Възведеното с
исковата молба твърдение под
формата на обвинение от ищеца, че същото лице е извършило престъпление по чл. 291, ал. 2 НК не е
доказано по същество.
От
субективна страна:
Хипотезата
на чл. 291 НК предвижда две форми на вината, първата форма на вината е дадено
невярно заключение съзнателно, т.е. налице е умисъл за престъпление, а втората
хипотеза предвижда, че същото може да бъде дадено и при условията на
непредпазливост.
Твърденията
в молбата са, че деянието е извършено по непредпазливост в хипотезата на
чл.291, ал.2 НК. Непредпазливостта предпоставя доказване, че деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги
предвиди, или е предвиждал настъпването на последиците, но е мислил да ги
предотврати. От събраните в хода на производството доказателства съдът не може да
формира извод, че деянието така, като е
посочено в исковата молба е извършено от ответницата. Доказателства за установяване на противното
не се ангажираха. Освен изложеното не се твърди каква е конкретната общественоопасна
последица /общественоопасните последици/ вследствие
на извършеното престъпление по непредпазливост. Правата на ищеца са установени
с влязлото в сила решение по допускане на делбата, същият е имал възможност да
участва в публичната продан на делбения имот, ако е
имал интерес за това.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че в хода
съдебното производство, ищецът в условията на пълно и главно доказване не успя
да установи от обективна и субективна страна осъществяването от ответницата В.Й. на посоченото в исковата молба
престъпление, предвид което предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
С оглед
изхода на спора и молба с пр.осн.чл.78 ГПК ищецът следва
да заплати на ответницата Д.В. разноски
в размер на 800 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният иск от В.С.В.
с ЕГН ********** *** против Д.С.В.
с ЕГН ********** и В.Ц.Й. – К.,*** да установяване на престъпно обстоятелство,
изразяващо се в даване на невярно
заключение по непредпазливост от вещото лице В.Й. от 25.02.2011 г. по гр.дело №
2220/2004 г. на РС Варна, Х състав, като
заключението е дадено от вещото лице без да извърши оглед на имота и без да
направи справки в Община Варна, на осн. чл. 124, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.В.
с ЕГН ********** *** да заплати
на Д.С.В. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 800
/осемстотин/ лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия :