ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…773
Самоков, 30.09.2022 г.
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 921 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Руми транс сървиз“ ЕООД, гр. Самоков, е предявило срещу Община Самоков, съгласно петитума на
исковата молба, уточнен с молба от 08.06.2021 г., иск за установяване между страните, че за Община Самоков не са
налице основания за едностранно прекратяване на Договор за услуга №
02/20.12.2019 г. за обществен превоз на пътници, сключен между Община Самоков
като възложител и „Руми транс сървиз“ ЕООД като изпълнител и договорът е в
правно действие и съществува като правоотношение. Обстоятелствата, на които се
основава искът, са подробно изложени в исковата молба. Ищецът претендира и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е
изразил становище за неговата неоснователност по подробно изложени съображения. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Марияна Джупанова - Михайлова, която поддържа иска с
уточненото искане до съда.
Ответникът се представлява от
пълномощника си юрк. Даниела Оцетова, която поддържа становището по иска,
заявено с отговора на исковата молба.
С приключване на устните
състезания за съда не отпада служебното задължение да следи за допустимостта на
иска. В случая съдът намира иска за процесуално недопустим по следните
съображения:
С оглед обстоятелствата, изложени
от ищеца като основание на иска и предвид отправеното от него до съда искане
(петитум), съдът намира, че независимо от някои недотам прецизни формулировки в
петитума, включително и след коригирането му с молба от 08.06.2021 г., ищецът е
предявил срещу ответника положителен установителен иск – за установяване
съществуването на правоотношение между тях, основано на договор за услуга №
02/20.12.2019 г. за обществен превоз на пътници, поради липса на право на
ответника едностранно да прекрати договора с едноседмично предизвестие по реда
на т. 21.4.А от договора за системни нарушения на задълженията на ищеца по т.
5.25 от същия договор.
Правното основание на този иск се
съдържа в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, съгласно която абсолютна
положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на
правен интерес у ищеца от предявяването му. Всякога правният интерес на ищеца
от предявяване на установителен иск за съществуване на правоотношение следва да
се преценява конкретно с оглед въведените с исковата молба факти, на които този
иск се основава и доводите на ищеца (така Решение № 35/01.09.2015 г. по т. д. №
407/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.).
С оглед установената съдебна
практика такъв правен интерес е налице, когато поведението на насрещната страна
прави правното положение на ищеца несигурно, като за наличието на такава
несигурност е достатъчно титулярят на правоотношението да е направил „разумна
субективна преценка“ (вж. Определение № 637/21.11.2018 г. по ч. т. д. №
1517/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.), както и когато в резултат на едностранни
действия на една от страните по договора, чиято основна престация се изразява в
първоначално уговорено бездействие, се променя обемът на правата на другата
страна (в т. см. Определение № 588/28.06.2012 г. по ч. т. д. № 361/2012 г. на
ВКС, ІІ т. о. и Решение № 1/05.02.2014 г. по т. д. № 35/2013 г. на ВКС, І т.
о.). Установяване обаче на обстоятелството дали ответникът по иска
незаконосъобразно е прекратил или развалил договора (и като главна юридическа
последица - дали договорното правоотношение съществува), не може да бъде
предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК и е
недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен
договор, тъй като така на практика съдът би санирал един прекратен договор,
независимо дали е правилно или неправилно прекратен. Неизпълнението на един
двустранен договор от една от страните е основание за другата страна да търси
обезщетение за неизпълнението съгласно чл. 82 и сл. от ЗЗД, при преценката за
наличието на което ще се преценява изправността на страните по договора (в т.
см. Решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на ВКС, І т. о. и Решение
№ 13/30.01.2019 г. по гр. д. № 1806/2018 г. на ВКС, ІV г. о.).
С оглед тези съображения,
основани на цитираната съдебна практика относно наличието на правен интерес от
предявяване на установителен иск за съществуване на правоотношение на договорно
основание, е наложително твърденията на ищеца за обстоятелствата, на които
основава иска си, да бъдат подробно изложени и анализирани.
Ищцовото дружество основава иска
си на твърдения за следните обстоятелства:
Между страните по делото бил сключен
договор за услуга № 02/20.12.2019 г., по силата на който ответникът Община
Самоков възложил, а ищецът „Руми транс сървиз“ ЕООД приел да извършва обществен
превоз на пътници по обособена позиция № 2 „Извършване на обществен превоз на
пътници по автобусна линия гр. Самоков – София 6,30 ч.“ от обществена поръчка с
предмет „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от
общинската, областната и републиканската транспортни схеми, съгласно маршрутни
разписания“. Срокът на действие на договора бил 5 години, считано от 01.01.2020
г.
На 28.09.2020 г. на ищеца било
връчено предизвестие изх. № 2600-1315/25.09.2020 г., отправено от възложителя
за едностранно прекратяване на сключения договор за услуга, в което било
посочено, че с изтичане на едноседмичен срок от получаването му този договор
следва да се счита прекратен на основание т. 21.4.А от него.
След като получил предизвестието,
ищецът депозирал писмено заявление вх. № 2600-1315/01.10.2020 г. до кмета на
Община Самоков, с което поискал да му бъдат предоставени констативните
протоколи от общинския служител, установил извършване на посочените в
предизвестието нарушения. На 06.10.2020 г. ищецът депозирал второ заявление вх.
№ 2600-1353/06.10.2020 г., с което уведомил кмета на Община Самоков, че
явявайки се на работа на Автогара Самоков за извършване на курс по линията
Самоков – София, бил уведомен от управителя на „Илиев Бус Къмпани“ ЕООД, че на
това дружество е възложено от кмета на Община Самоков да извършва занапред
превоз на пътници по посочената линия. Също така в това заявление ищецът посочил,
че счита, че кметът на Община Самоков с действията си нарушава договора, в
резултат на което ищецът е принуден да търпи загуби.
В отговор на депозираните от
ищеца заявления до кмета на Община Самоков, на 12.10.2020 г. ищецът получил на
електронния адрес на пълномощника си адв. Джупанова - Михайлова единствено
констативен акт от 10.09.2020 г., съставен от главен специалист „Транспорт“,
извършил проверка на ищцовото дружество на 10.09.2020 г. по линията Самоков –
София в 6,30 ч. В констативния акт било отразено, че при качването си в
автобуса, проверяващият бил таксуван 5,00 лв., а му бил издаден билет на
стойност 6,00 лв., като качващите се след него пътници също били таксувани по
5,00 лв., но билети не им били издадени, а автобусът потеглил навреме в 6,30 ч.
Поради това, че в сключения между страните договор за услуга № 02/20.12.2019 г.
била уговорена единична цена на билет по линията Самоков – София (6,30 ч.) в
размер 4,30 лв., извършилият проверката предложил договорът да бъде прекратен
на основание т. 21.4.А от него.
В исковата молба ищецът е оспорил
с конкретни съображения фактическите констатации на служителя на Община Самоков
в съставения от него констативен акт, както и квалификацията им като „системни“
нарушения на договора, даващи основание за едностранното му прекратяване от
ответника. Изложил е твърдения, че този констативен акт бил съставен
тенденциозно с цел придобиване на основание за предсрочно едностранно
прекратяване на договора от възложителя и възможност за сключване на нов
договор с друг избран от възложителя изпълнител, който не е бил класиран за
тази позиция в обществената поръчка. Според ищеца това негово убеждение се
потвърдило от обстоятелството, че веднага след като на 28.09.2020 г.
едностранно развалил договора с ищеца, ответникът, без да стартира изобщо
процедурата за провеждане на обществени поръчки, сключил договор с избрана от
него фирма.
Изложените от ищеца съображения
са обосновали искането му да бъде установено, че не е извършил твърдяните от
ответника нарушения, водещи до прекратяване на договора на посоченото
основание, тъй като оспорваното от него прекратяване на договора смущава
нормалното упражняване на правата му по договора.
Детайлният и съвкупен анализ на
изложените от ищеца факти и доводи обосновава у съда следните изводи:
Първо, сключеният между ищеца и
ответника договор за услуга № 02/20.12.2019 г. няма за предмет прехвърляне,
учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти,
поради което по аргумент от противното от чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето му
поради неизпълнение се извършва с извънсъдебно изявление на изправната страна,
а това важи и за всеки подобен случай на едностранното му прекратяване.
Второ, този договор е изцяло
прекратен от ответника извънсъдебно с едностранно изявление, обективирано в
предизвестие изх. № 2600-1315/25.09.2020 г., като ищецът го е получил и е
възприел съдържанието му на 28.09.2020 г., т. е. действието на договора е
изцяло прекратено, считано от 06.10.2020 г. - с изтичане на 05.10.2020 г. на
една седмица от получаване на предизвестието от ищеца. Нещо повече, на
06.10.2020 г. ищецът установил, че вече е фактически невъзможно да осъществява
правата и задълженията си по прекратения договор, тъй като тогава разбрал от
управителя на „Илиев Бус Къмпани“ ЕООД, че на това дружество е възложено да
осъществява занапред превоз на пътници по същата тази линия. В тази връзка
ищецът изтъкнал на 06.10.2020 г. пред кмета на Община Самоков, че от това търпи
вреди, а в същата връзка са и твърденията му в исковата молба, че убеждението му,
че констативният акт, описващ оспорените от него нарушения, бил съставен
тенденциозно – за да послужи като основание за прекратяване на договора, тъй
като веднага след прекратяването на този договор ответникът възложил с договор
превоза по линията на друго избрано от него дружество, без да стартира
процедура за провеждане на обществена поръчка. Така самите твърдения на
ответника сочат, че към датата, на която е изтекла една седмица от връчване на
предизвестието на ответника за прекратяване на договора, ищецът е бил напълно
наясно, че договорът с него е изцяло прекратен едностранно от ответника и че
ищецът няма да го изпълнява занапред. Следователно в случая поведението на
ответника не е довело до несигурност в правното положение на ищеца, която
несигурност е основана на разумна субективна преценка на последния, а напротив
– сигурно е било, че занапред той няма да изпълнява договора, тъй като той е
изцяло прекратен едностранно от ответника. В такъв случай за ищеца не
съществува правен интерес от установяване съществуването на правоотношението,
основано на договора, в хипотезите, визирани в горецитираните съдебни актове –
наличие на несигурност в правното му положение в резултат на поведението на
насрещната страна по договора или едностранна промяна в обема на правата му,
без той да бъде изцяло прекратен.
И трето, изложените от ищеца в
исковата молба негови предсъдебни изявления пред ответника, че търпи вреди от
едностранното прекратяване на договора, за което претендира да е
незаконосъобразно (независимо, че в настоящото производство не е предявил иск
за обезщетение за вреди), както и посоченото от него в исковата молба
обстоятелство, че от датата на прекратяването на договора той не извършва
дейност съгласно този договор, обосновават еднозначен извод, че е недопустимо
съдът да признае съществуването на правоотношение между страните, основано на
договор, който в действителност е бил прекратен и не се е изпълнявал от датата
на прекратяването му занапред. В този случай съдебната практика, обективирана в
Решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на ВКС, І т. о. и Решение №
13/30.01.2019 г. по гр. д. № 1806/2018 г. на ВКС, ІV г. о., която съдът споделя
като относима, е в смисъл, че установяването на обстоятелството дали ответникът
по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора не може да бъде
предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК и е
недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен
договор, тъй като така на практика съдът би санирал един прекратен договор,
независимо дали е правилно или неправилно прекратен, както и че неизпълнението
на един двустранен договор от една от страните е основание за другата страна да
търси обезщетение за неизпълнението съгласно чл. 82 и сл. от ЗЗД, при преценката
за наличието на което ще се преценява изправността на страните по договора.
По тези съображения съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е процесуално
недопустим поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването му. Ето защо
производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото и с
оглед отправеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е
определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 921/2020 г. по описа на
Районен съд – Самоков поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА „Руми транс сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Самоков, ул. „Манастирска“ № 27, да заплати на Община
Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония“ № 34, сумата 80 лв. за разноски
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от
страните с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: