РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на първи ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900230 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Д. Д. с ЕГН
**********, С. С. А. с ЕГН **********, А. А. Д. с ЕГН **********, всички с
адрес ********************, срещу Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище
и адрес на управление гр.Кьонингщрасе 28, 80802, Мюнхен,
**********регистрирано в ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727
(Allianz Versicherung-AG, P KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München,
Bundesrepublik Deutschland), в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати:
1./ на А. Д. Д. с ЕГН ********** и С. С. А. с ЕГН ********** сумата от
по 250000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на тяхната дъщеря Д. А. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило
на 09.11.2022 г. по път Бенковски – с.Здравец (обл.Варна), по вина на водача на
лек автомобил „БМВ“, модел „745и“, с рег. № ****, Р.Р.А., застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в РБългария –
18.01.2023г., до окончателното изплащане (съгласно молба
15750/23.06.2023г.).
2./ на А. А. Д. с ЕГН ********** сумата от 26000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея
болки и страдания, причинени вследствие на описаното по-горе ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред официалния кореспондент на
1
застрахователя в РБългария – 18.01.2023г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2022г. по път Бенковски –
с.Здравец (обл.Варна) Р.Р.А., управлявайки с несъобразена скорост лек
автомобил „БМВ“, модел „745и“, с рег. № ****, изгубил контрол върху него,
напуснал пътното платно и самокатострофирал след удар в крайпътно дърво,
с което е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Вследствие на ПТП е причинена смъртта на Д. А. Д. и телесни увреждания на
А. А. Д. – пътници в лекия автомобил. Образуваното по случая ДП 2319/2022г.
на 04 РУО – гр.Варна и пр. пр. 6961/2022г. на ВОП са прекратени поради
настъпила смърт на извършителя на деянието в резултат от ПТП. Поради
внезапната смърт на дъщеря им, едва навършила 16 години, ищците като
нейни родители развили остра стресова реакция и душевно разстройство,
сънят им бил нарушен, изпаднали в тежка депресия. Случилото се ги
направило параноични по отношение на другите им две деца – пострадалата
от същото ПТП А. и Г.. Загубата им е непрежалима и безвъзвратна. Наложило
се да потърсят лекарска помощ, като им е предписана медикаментозна
терапия. След ПТП ищцата А. усещала болки в главата и по тялото, била
изключително стресирана и неадекватна, без ясен спомен за случилото се. Тя
била единствената оцеляла в инцидента, отнел живота на трима души, сред
които и сестра й. Ищцата била транспортирана до МБАЛ Св Анна – Варна,
където била подложена на множество медицински интервенции. Била
диагностицирана с контузия в гръдния кош, съпроводена със силни болки,
травма на главата, множество охлузвания и мозъчно сътресение. Дишането й
било силно затруднено, изпитвала силно главоболие и световъртеж, които
продължават до предявяване на иска. Предписана е медикаментозна терапия и
спазване на щадящ режим. Два месеца след инцидента психическите и
физическите й неудобства продължават, има гадене и главоболие, ярка
светлина и екрани я напрягат, сънят й е проблемен и непълноценен,
ежедневно сънува кошмари, станала е неспокойна и раздразнителна.
Вследствие на преживяното ищцата развила остра стресова реакция и
душевно разстройство. Тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван
от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, ищците отправили към застрахователя
извънсъдебна претенция с вх. № 1-101-4101-720/18.01.2023г. и 1-101-4101-
722/18.01.2023г. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Към
момента на депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и
изплатено.
По реда на чл. 367 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за
процесния лек автомобил. Оспорва всички елементи от фактическия състав на
деликта – механизъм на ПТП, причини за неговото настъпване,
противоправни действия от страна на водача, причинна връзка между
деянието и вредите. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Д. А. Д., поради пътуване без поставен обезопасителен
колан, доколкото е намерена изпаднала извън автомобила. Поддържа се, че
приносът на пострадалата е поне 50%. Размерът на претенциите се оспорва
като прекомерен. По иска на А. Д. се оспорват вредите по обем,
продължителност и интензитет, твърди се прекомерност на обезщетението и
се прави възражение за съпричиняване поне с 50% поради липсата на
поставен обезопасителен колан. Искът за законна лихва се оспорва за периода
до 19.04.2023 г. по съображения, че с предявената на 18.01.2023г. претенция
2
ищците не са представили констативен протокол за ПТП, поради което следва
да се приложи нормата на чл.496 от КЗ.
В срока по чл. 372 ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с
която оспорват всички изложени в отговора възражения, включително това за
съпричиняване. Досежно акцесорната претенция твърдят, че с молбата -
претенция са представили протокол за ПТП.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, в
който поддържа вече направените възражения и оспорвания. Подържа, че
представянето само на протокол за ПТП не е достатъчно за приемане и
обработване на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събрА.те по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверения за родствени връзки и за
наследници се установява, че ищците А. Д. Д. с ЕГН ********** и С. С. А. с
ЕГН **********, са съответно баща и майка, а А. А. Д. с ЕГН ********** е
сестра на Д. А. Д. с ЕГН **********, починала на ******г.
По делото не е налице спор, че към датата на ПТП лек автомобил
„БМВ“, модел „745и“, с рег. № **** е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, при ответното дружество.
Безспорно е също, че ищците са отправили застрахователни претенции
до ответника чрез официалния му кореспондент в РБългария, които са
регистрирани с входящи номера както следва: 1-101-4101-720/18.01.2023г. и 1-
101-4101-722/18.01.2023г. (л.61 и 64)
По отношение на механизма на ПТП, причинените травми и наличието
на съпричиняване, по делото е допуснато провеждането на комплексна
СМАТЕ, повторна СМАТЕ и тричлена СМЕ.
- От заключението на първоначалната КМСАТЕ се установява, че на
09.11.2022г., около 17.50 часа, на път 9006, на около 500 м преди село Здравец,
в посока от село Бенковски към село Здравец, общ.Аврен, обл.Варна, е
настъпило ПТП, при кето водачът Р. Р.А., ЕГН **********, при управление на
лек автомобил „БМВ 745и", с peг.№*****, поради движение с висока скорост,
е изгубил управление над автомобила, напуснал пътното платно в ляво след
изпълнявания десен завой и допуснал настъпването на самокатастрофа в
крайпътно дърво. В резултат от инцидента е причинена смъртта на Д. А. Д. -
пътник на задна лява седалка, както и телесни увреди на А. А. Д. - пътник на
предна дясна седалка. Скоростта на движение на автомобила преди и в
момента на възникналата опасна ситуация е била по-висока от критичната за
изпълнявания завой и допустимата от 90 км/ч за процесния пътен участък.
При избраната скорост на движение, водачът е нямал техническа възможност
при реакция за аварийно спиране след навлизане в завоя да предотврати
възпиращия изцяло удар в дървото. Възможност за аварийно спиране би била
налице, при движение със скорост до 60 км/ч. При движение със скорост по-
ниска от 90 км/ч водачът е имал възможност да не загуби управление над
автомобила поради превишена странична държаща способност на
автомобилните колела. След удара в дърво е настъпило едновременно
откъсване на двете леви врати и централната лява колонка на автомобила и
преместване на тялото на Д. А. Д. към ляв страничен борд на автомобила до
изпадането й от купето.
3
Причината за смъртта на Д. Д. е тежка съчетана травма, изразяваща се в:
1./ Черепно-мозъчна травма - счупване на носните кости с разпространение на
фрактурни линии към челната кост и по базата на черепа към двете предни
черепно-мозъчни ямки; малки епидурален и субдурален хематом;
субарахноидален кръвоизлив; ограничено разкъсване на мозъка; 2./ Гръдна
травма - контузионни огнища по белите дробове двустранно; кръвонасядания
в хилусите на белите дробове, по меките тъкани на средностението и по
предните сухожилни връзки на гръбначния стълб; ограничено разкъсване на
аортата в областта непосредствено над диафрагмата; около 100 мл. кръв в
гръдната кухина; 3./ Травма на корема и таза - разкъсване на слезката и черния
дроб; кръвонасядания по чреводържателя и в хилусите на бъбреците; около
100 мл. кръв в коремната кухина и 4./ счупване на дясната и лявата бедрена
кост. Черепно-мозъчната травма, гръдната травма и коремната травма всяка
поотделно обуславят постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Счупването на лявата и дясната бедрени кости всяка поотделно
обуславят трайно затруднение на движенията на долните крайници за повече
от 3 месеца. Налице е пряка причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП, получените травматични увреждания и смъртта на Д.Д..
В резултат от ПТП ищцата А. А. Д. е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата с пунктиформена рана в ляво на лицето,
контузия на корема и контузия на гръдния кош. Същите са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Причинените
травматични увреждания причиняват по своята съвкупност средна по сила
болка и телесен дискомфорт, които бързо за седмица отзвучават,
подпомогнати от прием на обезболяващи медикаменти. В спешно отделение
на болницата е направена първична хирургична обработка на раната -
почистване, лепене с тъканно лепило и поставен тетаничен анатоксин. Няма
медицински данни за последващо лечение. Обичайният срок за отзвучаване на
получените травматични увреждания е около 7-10дни. Няма данни и
медицински документи за мозъчно сътресение и загуба на съзнание при
ищцата А. Д.. Липсват данни заболяването, посочено в представените
документи за преглед от офталмолог, да се дължи на травматично увреждане
или да е свързано с психичното състояние на ищцата. Конюнктивитът е
възпаление на очите, но може да се получи и от промени в зрителното поле от
фокусното разстояние.
По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат първоначалната
експертиза дава заключение, че процесният автомобил е разполагал с
обезопасени с триточков тип колан пет броя места за превоз на пътници, с
максимално възпиращо действие от контакт на пътниците с интериора на
купето и намалено действие спрямо страничен контакт с вътрешната
облицовка и техническо снабдяване на вратите и колонките. Коланният
механизъм сработва както при ниски скорости от около 15 км/ч, а така също и
при много високи скорости от над 200 км/ч. Ефективността на коланните
механизми при задна седалка е била достатъчна, за да предотврати изпадане
на пътници от купето на автомобила. Д. Д. е пътувала без правилно поставен
обезопасителен колан, на снимковия материал мястото на което е седяла е
непокътнато, без следи от деформации и най-вероятно смъртта й щеше да се
предотврати. Предпазният колан при конкретния механизъм не може да
доведе да разкъсване на вътрешни органи. Доказателство за това са
получените травматични увреждания на А. Д. и седящия на задно дясно място.
А. Д. е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан. Според вещите
4
лица е спекулативно да се гадае какви травматични увреждания би получила
Д. Д. при правилно поставен предпазен колан, който трябва да я задържи на
седалката. Няма детайли от купето, които да са навлезли в зоната на седенето
й. При тези обстоятелства обичайно не се получават травматични увреждания,
които водят до летален изход. При своевременно оказана медицинска помощ
за самостоятелно получените травматични увреждания на Д. Д., смъртният
изход в голям процент е предотвратим. Фактът, че пътниците на предна дясна
и задна дясна седалка нямат почти никакви травматични увреждания, които да
застрашават живота им, е показателен за това, че коланът в процесния
автомобил от висок клас, е изпълнил своята функция и ги е предпазил.
- От заключението на допуснатата повторна КМСАТЕ се установява, че
ПТП е причинено от водача на л.а. „БМВ 745 И", с per. № ****, който поради
движение с висока скорост, изгубил управление над автомобила и при десен
завой навлязъл в лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно в
ляво, продължил движението върху трошенокаменен пътен банкет, при наклон
в посока канавката и с предната и странична лява част на автомобила се
ударил в намиращите се в канавката крайпътни два броя дървета и останал в
покой със задната част на автомобила към пътното платно, вследствие на
което е допуснал причиняване на смърт на повече от едно лице в лекия
автомобил: водач - Р. Р.А. и пътници - Д. А. Д. и С. Р.Р. и телесни повреди на С.
Д. А. и на А. А. Д.. Скоростта на движение на лекия автомобил преди и към
момента на настъпване на ПТП е била по-висока от 99.57км/ч. Опасната зона
на спиране на автомобила при движение с 99.57 км/ч е 97.88 метра. За да
предотврати настъпването на ПТП, водачът е трябвало да се движи със
скорост по-ниска от 40 км/ч., при необходимост да се извърши аварийно
спиране. Ако в завоя се подходи със скорост по ниска от критичната, която е
(99.57 км/ч.), без да се налага да се навлиза в насрещната лента за движение,
то при движение с техническата съобразена скорост (84.63 км/ч.) не би
настъпило ПТП и е нямало да е необходимо да се предприеме аварийно
спиране. При удара във второто дърво, детайлите – вратите, които служат за
предпазване на пътниците от изпадване от купето на автомобила, са се
откъснали едновременно. Смъртта на Д. А. Д. е настъпила за сравнително
кратък период от време и е била неизбежна. Имайки предвид установените
травматични увреждания, водеща причина за смъртта е тежката черепно-
мозъчна травма, с разкъсване на мозъка, макар и ограничено, а останалите
травми в областта на гръдния кош и корема са облагоприятствали смъртния
изход. Между установените травматични увреждания и настъпилия смъртен
изход е налице пряка причинно-следствена връзка. В резултат на ПТП А. А. Д.
е получила мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия
на гръдния кош. След получаване на такива травматични увреждания е налице
кръвотечение от раната на лицето, главоболие, гадене, виене на свят,
повръщане, болки в областта на гръдния кош при дишане и движение, като
тези оплаквания продължават в рамките на 2-3 седмици. Към момента на
проведения клиничен преглед не са установени данни за възникнали
усложнения от получените травматични увреждания. Проведено е хирургично
обработване на рана на лицето, поставен ТАП. Процесният автомобил марка
„БМВ", модел „745И" е с фабрично поставени триточкови предпазни колани –
на двете предни седалки, а на задна седалка на местата, които са крайно ляво,
в средата и крайни дясно. Коланите са най-ефикасни при фронтален удар.
Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
5
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажерът ще се намира в положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга
малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната
енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с
помощта на устройства за удължаване и амортисьори. Няма изнесена точна
информация от производителите на автомобили до каква скорост на удара са
ефективни предпазните колани. На задната седалка в средата е пътувала
починалата Д. Д.. След удара и установяване на автомобила в покой, тялото й
е намерено извън купето на автомобила. Ако е била с поставен
обезопасителен колан, то тя би останала в автомобила. Пострадалата А. Д. е
пътувала с поставен обезопасителен колан. Ако е пътувала без поставен колан,
щеше да получи по-големи травматични увреждания. Като се има предвид, че
двама от загиналите пътници са намерени извън салона на купето, то ако са
били с поставени обезопасителни колани, щяха да бъдат в автомобила.
Независимо от това вещите лица дават заключение, че и при правилно
поставен и действащ предпазен колан за пасажер, пътуващ на задна седалка по
средата, пострадалият може да получи разкъсване както на черен дроб, така и
на слезка. Разкъсването на черен дроб и слезка, при късно посещение на
здравно заведение и извършване на оперативно лечение, самостоятелно може
да доведе до излив на значително количество кръв в коремната кухина,
развитие на кръвоизливна анемия, която да доведе до настъпване на смъртен
изход. В конкретния случай поради отдалечеността на местопроизшествието
от населено място, не е било възможно оказване на своевременна и
животоспасяваща медицинска помощ на пострадалата.
- От заключението на повторната тричленна СМЕ се установява, че
като пътник на задна седалка в средата Д. А. Д., на 17 г., е получила съчетана
травма, изразяваща се в описаните в първоначалната КМСАТЕ множество
увреждания. При така описаните травми като причина за смъртта се приема
черепно-мозъчната травма, която се дължи на удар с твърд предмет с
подчертан ръб, реализиран в областта на челото в посока отпред назад.
Разположението и видът на наличната в тази област от лицето рана, показват,
че травмиращата ръбеста повърхност е била ориентирана вертикално.
Увреждането, непосредствено обусловило смъртния изход, е разкъсването на
мозъка, като след неговото получаване смъртта е настъпила моментално. По
тази причина останалите травматични увреждания, които сами по себе си
също имат животозастрашаващ характер, не биха могли да окажат участието
си в генезата на смъртта. Обичайно, правилно поставеният обезопасителен
колан предпазва от тежки травматични увреждания при внезапно спиране или
при челен сблъсък със скорост под 60-70 км/ч. При по-големи скорости,
деформации и разрушаване на автомобила, тялото на пътника търпи
значително по-изразени енергийни въздействия, включително и такива от
самия колан. Травматични увреждания при ПТП и поставен предпазен колан
възникват в областта на шията - в резултат на действащите инерционни сили и
рязкото форсирано сгъване или разгъване на шията (т.нар. „камшичен удар"),
както и в областта на тялото и крайниците, съответно от действието на
предпазния колан и от удари в части и детайли в купето на автомобила.
Съгласно събраните данни в конкретния случай, Д. е била без правилно
поставен обезопасителен колан. Разкъсването на коремната аорта, черния дроб
и слезката би могло да се получи и с правилно поставен обезопасителен колан
от действието на самия обезопасителен колан при ПТП с висока скорост,
6
респективно да доведат до смъртен изход. Коланът може да доведе както до
директна увреда в местата на съприкосновението си с тялото, така и чрез
внезапно повишаване на вътрекоремното налягане при рязкото му стягане по
време на удара на автомобила. При високоенергийните травми, каквито се
явяват пътните произшествия в купето на автомобила, не следва да се
пропуска и другият основен увреждащ механизъм - общото сътресение на
тялото, водещо до тежки инерциионни увреди, проявявaщи се най-вече върху
вътрешните органи. В теоретичен план всяко едно от гореописаните
травматични увреждания би могло да доведе до летален изход.
За установяване на твърдяните от ищците неимуществени вреди е
допуснато провеждането на съдебно-психиатрична експертиза, от
заключението на която се установява, че непосредствено след инцидента
ищците А. Д. и С. А. са преживели Остра стресова реакция, като резултат от
узнаването за внезапната смърт на тяхната дъщеря. При А. Д. и С. А. се
установяват данни за Разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна
реакция, което не е отшумяло и до настоящия момент. Състояието се
характеризира с депресивно настроение, тревожност, безсъние, трудности за
справяне с настоящето и планиране на бъдещето. По техни данни приемат
медикаменти за състоянието си (Хедонин, Флуанксол, Дормиплант и
Реламакс). А. е консултиран от психиатър през март 2023 г., а С. – през януари
2023 г. И при двамата се установява протрахирана реакция на скръб (траурна
реакция), свързана с внезапната загуба на много близък човек – тяхната
дъщеря. При С. А. реакцията на скръб постепенно преминава в етап на
приемане, въпреки че при нея все още е силно изразен емоционалният
компонент (депресивно състояние). При А. Д. все още се установява отричане
на загубата и невъзможност за приемане на реалността. Вещото лице е
категорично, че е налице причинна връзка между описаното психично
състояние на ищците и процесното ПТП, в частност – загубата на тяхната
дъщеря. Ищцата А. Д. по нейни данни е загубила съзнание по време на
преживяното ПТП и практически няма спомен за случилото се. При нея не се
установяват Остра стресова реакция или психично разстройство като
последица от процесното ПТП. Нейните негативни емоционални
преживявания са свързани главно със загубата на нейната сестра, за която
твърди, че са били много близки. Преки последици в психиката на А. в
резултат на настъпилата катастрофата няма, тъй като тя няма спомен за самата
катастрофа. Независимо, че няма медицински данни за комоцио и загуба на
съзнание, самата ищца твърди, че няма спомен за случилото се, което е
напълно възможно при подобна травма. Самият инцидент за А. Д. не може да
бъде травматично събитие, тъй като отсъства от нейния психичен свят. Чисто
клинично преживяното не и се е отразило в личен план. По-скоро доминанта е
̀
загубата на сестра и, от една страна и евентуално, представата, че е бил
̀
възможен фатален изход и за нея самата.
За установяване на твърдяните болки и страдания по делото е допуснато
събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Й. А. Й., К.
Ю. Й. и Е. С. А., без дела и родство със страните, от които се установява, че
след смъртта на дъщеря им Д., ищците А. Д. и С. А. се чувствали много зле за
период от поне 6-7 месеца, станали некомуникативни и мълчаливи,
престанали да отбелязват празници. Ищцата С. А. започнала да получава
припадъци, заради което била приета в болница и й били предписани
лекарства. Ищците все още не могат да приемат загубата на детето си. По
отношение на ищцата А. Д. се установява, че след ПТП имала травма в
7
областта на главата, цялата треперела, не говорела, била в депресия, главата и
̀
се въртяла. В продължение на 3-4 месеца след инцидента не искала да общува,
не искала да коментира катастрофата, станала мълчалива, постоянно й ставало
лошо, губела съзнание, имала световъртеж.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва настъпило
́
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че застрахованият лек автомобил е бил застрахован
при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, както и валидността й към датата на произшествието, не са
предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие, както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Механизмът на ПТП е установен по
еднопосочен начин от допуснатите по делото експертизи, според които
застрахованият автомобил, с установен водач и четирима пътника, е напуснал
пътното платно и се е блъснал с висока скорост в крайпътни дървета. В
резултат на осъществените удари е разрушена лявата странична част на
автомобила с откъсване на левите му централна колонка и предна и задна
врати. На място е установена смъртта на водача и две от пътничките, телата на
които са намерени извън автомобила. Чрез ангажираните специални знания по
категоричен начин е установена и причинната връзка със застрахователното
събитие на настъпилата смърт на Д.Д., като водещата причина е претърпяната
черепно-мозъчна травма. Представените официални удостоверителни
документи са достатъчни да установяват родствената й връзка с ищците А. Д.
и С. А..
В качеството си на възходящи на починалата при ПТП ищците А. Д. и С.
А. са от кръга на легитимираните да претендират застрахователно
обезщетение лица. Близката родствена връзка между ищците и починалата е
основание да се компенсират претърпените от тях страдания, произтичащи от
преждевременната смърт на роднина от тесния семеен кръг, тъй като
предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко техния душевен мир.
Понесените от ищците неимуществени вреди се установяват посредством
събраните по делото гласни доказателства и допуснатата СПЕ. По изложените
съображения искът се явява доказан по основание.
Критериите, които подлежат на преценка при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в
съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, са
изяснени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. В т. II от
постановлението са изброени примерните критерии, чиято преценка е от
значение за справедливия размер на обезщетението и за правилното
приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като такива са посочени възрастта
на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му;
степента на родствена близост между него и лицето, което претендира
8
обезщетение; действителното съдържание на отношенията между
пострадалия и търсещия обезщетение. Изрично е указано, че справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на
посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното дело
обстоятелства, от които зависи справедливият паричен еквивалент на
понесените от увредения морални болки и страдания от загубата на негов
близък. Подлежат на оценка обстоятелствата, установяващи съдържанието на
общуването между починал и преживял приживе, при съвместното им
съжителство: взаимопомощ, подкрепа, съчувствие, поддържане на позитивна
семейна атмосфера и пр.
Събраните по делото доказателства сочат на извода, че между ищците и
починалата приживе е имало изградена стабилна емоционална връзка, като
същите са съжителствали в разбирателство в общо домакинство. Нормално и
житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е сред най-тежките
загуби в житейски план. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищците са претърпели значителни по интензитет и
продължителност душевни страдания от внезапната смърт на тяхното дете.
Видно от заключението по допуснатата СПЕ и при двамата ищци е налице
протрахирана реакция на скръб, въпреки отминалите две години от инцидента
и независимо от проведено терапевтично и медикаментозно лечение.
Отчитайки посочените критерии, съдът намира, че претърпените от
ищците неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от по 200
000 лева за всеки от тях. С посочената сума съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда. За разликата до
претендираните 250000 лева съдът преценява исковете като неоснователни,
поради липсата на установени чрезвичайни последици за психиката на
ищците.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. В тежест на ответника
е да установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е
улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че
при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е
налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за
настъпване на вредите.
В разглеждания случай по делото действително се установява, че в
нарушение на изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП пострадалата Д. Д. е
пътувала в процесния автомобил без поставен обезопасителен колан.
Независимо от това не би могло да се приеме, че допуснатото от нея
правонарушение е довело до съпричиняване на вредоносния резултат,
предвид категоричния извод на вещите лица по допуснатата повторна
КМСАТЕ и тричленна СМЕ, че предвид протекционните възможности на
предпазния колан и спецификите на удара – страничен и с изключително
9
висока скорост, в конкретния случай, подобни по тежест травматични
увреждания на вътрешните органи с фатален изход биха могли да настъпят и
при правилно поставен обезопасителен колан. Мнозинството от ангажираните
по делото вещи лица дават заключение, че в теоретичен план разкъсването на
аортата и травмата на коремни органи, които биха могли да бъдат получени
при правилно поставен предпазен колан, могат да доведат до смъртен изход.
Независимо от цялата условност и хипотетичен характер на тази вероятност,
самото й съществуване изключва възможността за формиране на еднозначен
извод, че е налице непосредствена причинна връзка между поведението на
пострадалата и нейната смърт. В тежест на ответника е да докаже конкретния
принос на пострадалия за настъпването на вредите. При наличието на
медицински обоснована хипотеза за настъпване на вредоносния резултат и в
случай на правомерно поведение на пострадалата, възражението за
съпричиняване не би могло да се приеме за доказано при условията на пълно и
главно доказване. В този смисъл допуснатото от пострадалата
правонарушение не следва да се съобразява при преценката относно
наличието на съпричиняване.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в конкретния случай – по 200000
лева за всеки от ищците, до който размер исковете следва да бъдат уважени и
респективно отхвърлени за разликата до претендираните 250000 лева.
Поради идентичност на правопораждащия фактически състав, доказан
по основание се явява и искът, предявен от А. А. Д.. Установено е по делото,
че вследствие на инцидента същата е претърпяла три леки телесни повреди,
изразяващи се в контузии на главата, корема и гръдния кош, с възстановителен
период от 7-10 дни. Липсват медицински данни за загуба на съзнание и за
комоцио, а описанието на това състояние в медицинските документи е в
рамките на снетата анамнеза по сведения на ищцата за субективно усещане за
липса на спомен за случилото се. Не са събрани доказателства за проведено
последващо лечение, нито за оплаквания, характерни за мозъчно сътресение и
описани в повторната КМСАТЕ – главоболие, гадене, виене на свят,
повръщане, болки в областта на гръдния кош при дишане и движение. Не са
установени данни за възникнали усложнения от получените травматични
увреждания. Видно от заключението на СПЕ инцидентът сам по себе си няма
преки последици в психиката на ищцата. Той не присъства в нейния психичен
свят, поради което не може да й се отрази травматично. Негативните й
преживявания са доминирани от загубата на сестра й в същия инцидент, което
обаче е пречка да бъдат преценени в рамките на предявения иск за лично
претърпените от ищцата увреждания. Събраните гласни доказателства за
загуба на съзнание и световъртеж не следва да бъдат кредитирани, доколкото
не се установява впечатленията на свидетеля да са формирани непосредствено
и поради липсата на медицинска документация, която да ги подкрепя. Следва
да бъде съобразена като стресогенен фактор обаче представата, че е бил
възможен фатален изход и за нея самата.
С оглед конкретните прояви на увреждане, възрастта на пострадалата и
интензитета на претърпените физически травми и емоционални негативни
преживявания, съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото
10
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 10000 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до 26000 лева.
С оглед събраните категорични и еднопосочни доказателства, че по
време на ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан, възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно.
Съдът намира, че доколкото се търси считано от уведомяването на
застрахователя, законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди се претендира за забавата на деликвента по чл.429, ал.3 КЗ, а не за
собствената забава на застрахователя по чл.497 от КЗ. В този смисъл
неотносими са оспорванията на ответника, основани на разпоредбата на чл.
497 от КЗ. Отговорността на застрахователя е договорна, като при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността за забавата на
деликвента е ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за
периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване
на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния
случай, са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищеца на 18.01.2023г., поради което законната лихва
следва да бъде присъдена от този момент до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38,
ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 24490 лева
от общо 32030 лева (2х11720+1050).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, платими както следва: от А. Д. Д. и С.
С. А. в размер на по 3183,33 лева, от които 2930 лева за адвокатско
възнаграждение и 253,33 лева за експертизи, а от А. А. Д. в размер на 1813,34
лева, от които 1680 лева за адвокатско възнаграждение и 133,34 лева за
експертизи. По възражение на ищците претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение по всеки от субективно съединените искове е
редуцирано до минимума по наредбата (на 2х14650 лева и 2730 лева или общо
32030 лева), при съобразяване на цената на исковете с правно основание
чл.432 от ГПК, доколкото законната лихва по чл.86 от ГПК е последица от
уважаването на главния иск и не участва при формиране на материалния
интерес. Разходите по първоначалната КСМАТЕ са разделени по равно между
тримата ищци, а тези за тричленната СМЕ – само между първите двама, тъй
като касае доказването само по тези искове.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на
16400 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 2520 лева,
представляваща заплатени от бюджета на съда депозити за вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на
управление гр.Кьонигинщрасе 28, 80802, Мюнхен, ********** регистрирано
в ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P
KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland),
да заплати на А. Д. Д. с ЕГН ********** и С. С. А. с ЕГН ********** и
двамата с адрес о**************, сумата от по 200000 лева за всеки от
ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
тяхната дъщеря Д. А. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило на
09.11.2022 г. по път с. Бенковски – с.Здравец (обл.Варна), по вина на водача на
лек автомобил „БМВ“, модел „745и“, с рег. № ****, Р.Р.А., застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в РБългария –
18.01.2023г., до окончателното изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, като отхвърля исковете за разликата
над 200000 лева до 250000 лева.
ОСЪЖДА Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на
управление гр.Кьонигинщрасе 28, 80802, Мюнхен, **********регистрирано в
ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P
KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland),
да заплати на А. А. Д. с ЕГН **********, с адрес *********, сумата от 10000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от нея болки и страдания, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 09.11.2022 г. по път с. Бенковски – с.Здравец (обл.Варна), по
вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „745и“, с рег. № ****, Р. Р.А.,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред официалния кореспондент на
застрахователя в РБългария – 18.01.2023г., до окончателното изплащане, на
основА.е чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, като
отхвърля иска за разликата над 10000 лева до 26000 лева.
ОСЪЖДА Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на
управление гр.Кьонигинщрасе 28, 80802, Мюнхен, **********регистрирано в
ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P
KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland),
да заплати на адвокат К. И. Т., вписана в САК, личен №**********, адрес:
гр.София, ул.“Акад. Борис С.“ бл.61А, ет. 3, ап.12, сумата от 24490 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците по
реда на чл.38 от ЗАдв. безплатна правна помощ в производство пред първата
инстанция съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. Д. с ЕГН ********** и С. С. А. с ЕГН ********** и
двамата с адрес ******************, да заплатят на Алианц Ферзихерунг-
АГ, със седалище и адрес на управление гр.Кьонигинщрасе 28, 80802,
Мюнхен, **********регистрирано в ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег.
HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802
München, Bundesrepublik Deutschland), сумата от по 3183,33 лева, или общо
6366,66 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
12
ОСЪЖДА А. А. Д. с ЕГН **********, с адрес *************, да
заплати на Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на управление
гр.Кьонигинщрасе 28, 80802, Мюнхен, ********** регистрирано в ТР към
Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P KR-S, с
адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland), сумата
от 1813,34 лева, представляваща сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на
управление гр.Кьонигинщрасе 28, 80802, Мюнхен, **********регистрирано в
ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P
KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland),
да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата от 16400 лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 2520
лева, представляваща заплатени от бюджета на съда депозити за вещи лица,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13