№ 421
гр. Ловеч, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224300600367 по описа за 2022 година
Производство с правно основание член 243,ал.7 от Наказателно –
процесуалния кодекс.
Постановено е Определение № 552/30.08.2022 година по частно
наказателно дело № 517/2021 година на Районен съд Ловеч.С това
Определение съдът е потвърдил Постановление от 26.05.2021 година на
Мирослав Г. младши прокурор при Районна прокуратура – Ловеч,с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№584/2019 година на РУ МВР - Ловеч, преписка №1877/2019 година на РП –
Ловеч, образувано и водено за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Срещу цитираното определение на РС Ловеч е постъпила жалба от
адвокат Г. Г. от АК - Ловеч, с която моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че прокурорската преписка е
била във връзка с жалба от 09.09.2019г. С жалбата била сезирана ЛРП за
извършено престъпление по чл.323 ал.5 пр.1 във вр. с ал.1 от НК. В
проведеното ДП се събрали категорични доказателства за извършеното
самоуправство от двете виновни лица. Доказало се, че тези две лица
самоволно, не по установения от закона ред, осъществили оспорваното от
него и от ръководството на кооперацията тяхно предполагаемо право да
преценяват кого ще допускат в залата преди започване на ОС. Незаконно не
1
го допуснали в залата. Счита, че тези лица не са имали правомощия по
пропускателен режим и по въвеждане на ред. Сами са си присвоили такива
функции. Кооперацията си имала законно избрани органи. Обръща внимание,
че всичко това се случило пред много лица.В заключение моли,въззивния съд
да постанови определение,с което отмени обжалваното такова и по същество
отмени постановлението на Районна прокуратура Ловеч за прекратяване на
наказателното производство.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по член 243,ал.7 от
ГПК и е допустима за разглеждане,но по същество е неоснователна.Районен
съд Ловеч,на база обстоен анализ на доказателствената съвкупност е приел за
установена следната фактическа обстановка :
Свидетелят С.Г.С. бил председател на Кооперация „Братство -
потребителна кооперация". В кооперацията членували общо 204 член-
кооператори, сред които били и свидетелите Л.Р., А.Ц., С.В., Я.Я., В.Т., В.В.,
Т.Н. и Б.Ц.. През годините преди 2019 г., постепенно, сред немалка от член-
кооператорите се породило трайно недоволство от управлението на
кооперацията, и по-конкретно във връзка с материалните й активи. По този
повод, част от членовете проявили желание да бъде свикано извънредно общо
събрание на Кооперация „Братство - потребителна кооперация“. Във връзка с
това, членове на кооперацията потърсили съдействие от адвокат Харизан
Северинов от АК - Монтана. Адвокатът не бил упълномощен да ги
представлява, но им дал предварителна консултация по Закона за
кооперациите, относно свикването и провеждането на извънредно общо
събрание /ОС/. Впоследствие членовете пристъпили към реализиране на
намеренията си да свикат извънредно събрание. Сформиран бил инициативен
комитет в състав от свидетелите В.В., Т.Н., В.Т., А.Ц., Б.Ц. и Я.Я..
Извънредното общо събрание на Кооперация „Братствопотребителна
кооперация“ било насрочено за 07.09.2019 г. от 09:00 часа и следвало да се
проведе в сградата на Народно читалище „Напредък-1920“, в с. Баховица.
Членовете на инициативния комитет разпределили помежду си задълженията
по свикването и организирането на извънредното общо събрание. Те опитали,
но не успели да връчат покани за събранието на всички 204 член-
кооператори, като част от членовете били привърженици на председателя С. и
отказвали да получат покани. В тази връзка, покани били изпращани и чрез
препоръчани писма. Покана за организираното извънредно общо събрание
2
получил и свидетелят С.С... По този повод, още през месец юни 2019 г. той се
свързал с адв. Г. Г. от АК - Ловеч и потърсил правно съдействие от него
относно получено копие на подписка досежно свикване на извънредно общо
събрание на основание чл.16, ал.3, т.2 от Закона за кооперациите /ЗК/.
Двамата се срещнали и в началото на месец септември /на 04.09.2019 г./,
когато обсъдили предприетите действия по организираното събрание,
насрочено за 07.09.2019 г. и преценили, че били наЛ. множество нарушения
на ЗК и на Устава на кооперацията, които били достатъчни да опорочат
събранието. Свидетелите С. и Г. решили, че адвокатът следвало да направи
опит да обясни на член-кооператорите за допуснатите нарушения и тяхното
значение, на достъпен и разбираем език. В тази връзка, те планирали на
07.09.2019 г. адвокат Г. да разговаря с членовете, които се явят за участие на
извънредното събрание. На 05.09.2019 г., ден след разговора му с адв. Г., С.
свикал управителния и контролния съвет /УС и КС/ на Кооперация „Братство
- потребителна кооперация“. Било проведено заседание, за което бил съставен
протокол № 8/05.09.2019 г. В протокола било отразено уведомяване, че С.Г.
бил поканил на събранието, насрочено за 07.09.2019 г., адвокат Г. В. Г. от АК
-Ловеч. Изрично било посочено, че С.Г. уведомил УС и КС за покана на
адвокат Г. за присъствие на извънредното изборно събрание на 07.09.2019 г.,
като била посочена и платената цена за адвокат. В протокола било отразено,
че УС и КС одобрили поканата и разходите. На 07.09.2019 г., сутринта, С.С.. и
Г. Г. преценили, че събранието нямало да започне в 09:00 ч. и щяло да се
изчака до 10:00 ч., съобразно Устава на кооперацията. В тази връзка, около
09:40 часа двамата влезли във фоайето на читалището. Там били и редица
член кооператори. На мястото присъствал и сина на адв. Харизан Северинов,
адв. Христофор Северинов от АК - Габрово, като той и Г. Г. провели
дружелюбен разговор. Междувременно, на 02.09.2019 г. С.С.. бил подал
молба до РУ МВР - Ловеч, за осигуряване на поЛ.йско присъствие. Това
обаче, изисквало сключване на нарочен договор за охрана на събитие, а не
единствено предварителна молба и поради тази причина на мястото нямало
предварително изпратени служители на МВР. Членовете на инициативния
комитет считали, че съобразно ЗК и Устава на кооперацията, в залата, за
провеждане на общото събрание следвало да присъстват единствено член-
кооператори, които имали покана и които се били регистрирали за участие в
събранието. В тази връзка, те организирали пропускателен режим и си
3
поделили задълженията, като за допускането само на поканени и
регистрирани член-кооператори отговаряли свидетелите Я.Я. и А.Ц..
Председателят С. се регистрирал за събранието, след което отишъл при Я. и
Ц., заедно с адв. Г.. Я. и Ц. обяснили, че нямало да пуснат Г. в залата, тъй като
не бил член-кооператор и нямал покана. Г. не им показал пълномощно или
друг документ, но С. посочил, че адвокатът бил на мястото по решение на УС
и КС. Я. и Ц. обаче, отказали достъп до залата на адвоката. Свидетелят Г.
опитал да влезе, обяснявайки, че не можели да ограничават предвижването
му, но Я. и Ц. били убедени, че той нямал право да присъства на събранието и
поради това препречили физически пътя му. Г. им казал, че щял да повика
полиция и се отдръпнал от вратата, след което позвънил на тел. 112 и в 09:56
часа, подал сигнал, като посочил, че бил адвокат и че в с. Баховица се
провеждало събрание на кооперация, но не го допускали, за да обясни на
членовете някои нарушения по закона. Малко след като подал сигнала, до Г.
се приближил свидетелят Я., като двамата започнали отново да спорят
относно допускането на адвоката до залата. Я. казал на Г., че можело да бил
от село, но някои неща ги знаел, тъй като дъщеря му била юрисконсулт и той
знаел нещата по закон. Между тях възникнало и Ф. стълкновение, като Я.
бутнал с ръка Г. в областта на корема. Последвало и значително по-силно
съприкосновение между ръката на Я. и тялото на адвоката, при което
свидетелят Г. рязко повишил тон, казвайки на Я. да не го удря и да стои
настрана. Виковете на адвоката привлекли вниманието и на свидетелките Л.Р.
и С.В., като В. видяла Я. в непосредствена близост до Г., а Р. дори възприела
дясната ръка на Я. близо до тялото на адвоката, макар и да не видяла самото
Ф. съприкосновение. След случилото се, Г. напуснал сградата и зачакал
пристигането на поЛ.йски служители, а Я. и Ц. влезли в залата и заключили
вратата. Междувременно, тъй като никой от член-кооператорите не се
обърнал за съвет към него, адв. Христофор Северинов си тръгнал. Съвсем
скоро на мястото се отзовали свидетелите С.А. и П.К. – поЛ.йски служители
при РУ МВР - Ловеч. На тях Г. се легитимирал с адвокатска карта, като при
проведения разговор те научили, че адвокатът не бил допуснат на
провеждащото се общо събрание и че бил ударен от Я.. Полицаите почукали
на вратата и повикали Я., като му съставили и протокол за предупреждение
по ЗМВР. След пристигането им на мястото поЛ.йските служители не
възприели проблемно или агресивно поведение от страна на Я. и Ц.. А. и К.
4
предложили на свидетеля Г. Г. да влезе в залата, като му били осигурили
обективна възможност за това, а Я. и Ц. не изразили никакво несъгласие с
техните действия. Г. обаче, отказал да влезе, като заявил, че искал да
консултира член-кооператорите преди началото събранието. Той и С.С.. си
тръгнали. Още на 09.09.2019 г. в РП - Ловеч постъпила жалба от С.С.. с
претенции за извършено от Я. и Ц. престъпление по чл.323 ал.5 НК.
Въззивния съд намира изводите на Районна прокуратура Ловеч,
възпроизведени в обжалваното определение на ЛРС за правилни и се
солидаризира с тях.Приетата за установена фактическа обстановка не навежда
по никакъв начин на данни за престъпление по член 323 от Наказателния
кодекс. Доколкото самоуправство не може да се извърши само чрез
бездействие /съгласно константната практика на Върховния касационен съд –
Решение № 598/05.02.2003 г. по н. д. № 485/2002 г., I НО; Решение №
215/25.03.2004 г. по н. д. № 817/2003 г., II НО; Решение № 297/28.06.2011 г.
по н. д. № 1547/2011 г., ІІІ НО /, не може да се приеме, че е наЛ.
осъществяване на състава на самоуправството в конкретния случай от
свидетелите А.Ц.. и Я.Я.. Макар че законодателният текст, с който е уреден
съставът на това престъпление – член 323,ал.1 от НК е формулиран
изключително широко, съдебната практика се ориентира правилно, че
неговата цел е да брани гражданите от незаконна промяна на статуквото, а не
от запазването му. И от името на престъплението – "самоуправство", личи, че
същото се отнася до действия, свързани с някакъв вид управление –
изменение на действителността. Оттук следва да се приеме, че самоуправно
действие никога не представлява продължаването на упражняването на едно
право по начина, по който то е съществувало. Значимо за осъществяване на
престъплението самоуправство е такова действие, което променя
предходното състояние по нещата по начин, който законът е определил като
запазен единствено за държавната власт с цел да се поддържа общественото
спокойствие и правилното упражняване на гражданските права.
Междувременно, законосъобразността на проведеното събрание и на
взетите на него решения била оспорена по предвидения за това законов ред на
чл.58 ЗК. В резултат, решенията, взети на извънредното събрание, проведено
на 07.09.2019 г., били отменени. Я.Б.Я. /роден на 29.11.1951 г./ и А.М.Ц..
/роден на 31.01.1944 г./ били неосъждани. За Я.Я. в хода на ДП били събрани
и добри характеристични данни. Въз основа на така изложената фактическа
5
обстановка, наблюдаващият прокурор и упражняващия съдебен контрол
Раонен съд Ловеч са стигнали до извода от правна страна, че разследваните
действия на А.Ц. и Я.Я., осъществени на 07.09.2019 година, пред сградата на
читалището в с.Баховица, не осъществявали от обективна и субективна
страна състав на престъпление от общ характер.
Правилно и обосновано Районен съд Ловеч е отчел разпоредбата на
чл.323 ал.3 НК, според която деецът не се наказвал, ако след предупреждение
от съответния държавен орган незабавно възстановял първоначалното
фактическо положение, като е стигнал до правилния извод, че въпросното
престъпление се осъществява само чрез действие, с което се променя едно
съществуващо фактическо положение, в условията на съществуващ съдебен
или извънсъдебен спор.В тази връзка поддържаните в жалбата оплаквания за
неизясненост на фактическата обстановка са неоснователни - Районен съд
Ловеч не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които гарантират
формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му
убеждение, като тази негова дейност не страда от недостатъци. Направените
изводи за това, че свидетелите А.Ц. и Я.Я. не следва да носят наказателна
отговорност по член 323 от НК , тъй като установените факти не сочат на
това, освен, че са обосновани убедително, са резултат на анализ, разбор и
оценка на доказателствената маса, събрана с годни доказателствени
източници. Съдът е изложил е своите мотиви, за да даде вяра на едни
свидетелски показания и да не кредитира други. Направеният анализ е
изключително прецизен, детайлно аргументиран, като първоинстанционния
съд е изложил не само своята оценка на доказателствата, но и аргументи за
приетата от него фактическа обстановка. Наличието приетите писмени
доказателства досежно значимите за правилното решаване на казуса факти,
налага внимателен и задълбочен анализ на доказателствената маса, какъвто е
бил направен от първата инстанция, поради което и обжалвания съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 141/02.09.2022 година по частно
наказателно дело № 20224330200175 по описа на Районен съд Тетевен за 2022
година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7