Р Е
Ш Е Н
И Е №50/3.2.2020г.
гр. Ямбол, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П. ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1349 по
описа на ЯРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на Х.В.Х. ***/16.10.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Б. в ЦУ на НАП – С., с което на основание чл.80б, ал.1 от ЗДДФЛ, на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева за нарушение по чл.9, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.
С жалбата се иска НП да бъде отменено на
процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието. В тази връзка е наведено
оплакване първо, за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като се сочи, че АУАН е
съставен предварително и в отсъствие на жалбоподателката. На следващо място са
изложени доводи за допуснати при издаване на НП съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неясно посочване на нарушените законови разпоредби, поради
липсата на конкретзация от кой текст на закона е посочената във втори абзац на
НП норма на ал.1, както и поради липсата на конкретизация относно източниците
на доходи, за които се издадва документа, чрез изписването на т.3 и т.4 от
чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ. И на последно място се счита, че деянието представлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, без
да се излагат обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност
на извършеното в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Алтернативно
на искането за отмяна по гореизложените съображения, е направено искане за
намаляване размера на глобата в законовия минимум от 100 лева.
В с.з.
жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,
като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Х. била регистрирана като земеделски производител и ***** на К***в гр. Я.. На 05.05.2019г.
служители на ТД на НАП – Б*, сред които и св. П., извършили проверка на обекта.
Проверката се изразявала в извършване на контролна покупка на две връзки чесън
на обща стойност 1,60 лева. Тъй като продавачът не издал документ за
извършената продажба, на 21.05.2019г. св. П. съставил на жалбоподателката АУАН
серия АА, № **** от същата дата за нарушение по чл.9, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.3
от ЗДДФЛ. Актът бил съставен на кооперативния пазар в гр. Ямбол в служебния
автомобил на проверяващия, в присъствието на жалбоподателката и на свидетелите Б.
и И.. Жалбоподателката подписала акта, като на мястото за възражения не
изложила такива.
Впоследствие - на 16.10.2019г., въз
основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението,
срещу жалбоподателката е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите П., Б. и И., както и от писмените
доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена в рамките на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен
орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването
му и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. И актосъставителя и АНО са
дали точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, като са
посочили съставомерните му обстоятелства. Не са налице и твърдяните от
жалбоподателката основания за отмяна – съществени нарушения на процедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието, изразяващи се първо в
това, че АУНН бил съставен предварително и в нейно отсъствие. Както
актосъставителят, така и свидетелите на съставянето на акта са категорични, че
АУАН е съставен и връчен на кооперативния пазар в гр. Я. и в служебния
автомобил на проверяващите, а не в с. П., както голословно се твърди в жалбата,
и освен това, при съставянето на акта е присъствало както наказаното лице, така
и двамата свидетели. Голословно е и оплакването за липса на конкретизация
относно източниците на доходи, за които следва да се издаде документа, чрез
изписването на т.3 и т.4 от чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ. Видно от съдържанието та акта
и на НП, актосъставителят и АНО ясно са посочили, че се касае за доходи от
източници по чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, като са квалифицирали нарушението по
чл.9, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ. Не представлява основание за отмяна и
обстоятелството, че във втори абзац от НП е изписано само ал.1, при липсата на
конкретзация от кой текст и нормативен акт е посочената норма, доколкото от
конекста на изложението недвусмислено се налага извод, че се касае за чл.9 от ЗДДФЛ, който е посочен по-напред.
От материалноправна страна съдът също не намери основание за отмяна на НП. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
жалбоподателката е нарушила чл.9, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, който гласи, че ДЗЛ, които не са длъжни да издават касова
бележка от фискално устройство или от интегрирана автоматична система за
управление на търговската дейност, следва да издават документ за придобитите от
тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3, т.е., от друга стопанска дейност,
съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството. Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал безпротиворечиво сочи, че
жалбоподателката, като земеделски производител, не е изпълнила това си
задължение, тъй като на 05.05.2019г. в гр. Я. на ….., при извършена продажба на
две връзки чесън не е издала документ за придобития от продажбата доход. Затова
и подлежи на санкциониране с налагане на глоба от 100 до 500 лева, в хипотезата
на чл.80б, ал.1 от ЗДДФЛ.
В тези рамки на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 лева, което наказание по вид
се явява законосъобразно. Неправилно и необосновано обаче, АНО е определил
размера на глобата в предвидения от закона
максимум, без да се съобрази с обстоятелствата, че продажбата е на ниска
стойност, че нарушението е за първи път и при проверката не са констатирани
други нарушения. При това положение, размерът на наложеното наказание се явява
определен в разрез с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което
атакуваното НП следва да се измени чрез намаляване размера на наказанието в
законовия минимум от 100 лева, който е напълно достатъчен за постигане
необходимия поправителен и превъзпитателен ефект спрямо дееца, и да въздейства
предупредително на останалите членове на обществото.
Съдът не намери основание за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като с липсват обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а и жалбоподателката
не изтъква такива. Освен това, се касае и за нарушение със завишена динамика на
извършване. Ниската стойност на предмета на продажбата сама по себе си не може
да обоснове прилагането на чл.28 от ЗАНН, доклкото се касае за продажба на
селскостопанска продукция на ****, в които случаи значителна част от продажбите
са именно на такава стойност.
При това положение, след като по
изложените по-горе съображения е налице основание за изменяне на НП чрез
намаляване размера на глобата, направеното от жалбоподателката оспорване законосъобразността на НП се явява
основателно. И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима
чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само
при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева следва да
се остави без уважение.
Поради изложеното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № ****., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Б* в ЦУ на НАП – С*, с което на основание
чл.80б, ал.1 от ЗДДФЛ, на Х.В.Х. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение
по чл.9, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА
от 500 (петстотин) на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в размер
на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Я* в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: