№ 34881
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110125899 по описа за 2021 година
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, депозирана от С. А. Б., с ЕГН:
********** срещу О. И. Д., с ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г., изразяващи се в
дискриминация по признак „лично положение“, а именно подлагане по смисъла на ЗЗДискр.
на тормоз, изразяващ се в накърняване на достойнството му посредством унизително
спрямо него отношение чрез служебна изолация, невъзлагане на конкретни задачи,
невключване в каквито и да е форми на обучение, липса на професионална реализация и
кариерно израстване и загуба на професионални контакти, както и на преследване,
проявяващо се като крайно неблагоприятно третиране заради предприеманите от него
действия за защита от дискриминация - за целия исков период, посредством това, че на
ищеца през цялото му 20 годишно трудово правоотношение са налагани дисциплинарни
наказания, впоследствие, отменяни по съдебен ред и признати за дискриминационни и
некоректно определяне на основното трудово възнаграждение – коригирано по съдебен ред.
В становище О. И. Д. сочи, че и по отношение на посочените две форми на неравно
третиране, ищецът е предявил искове срещу работодателя „ф-ма“ АД и по тези искове или
вече е обезщетен от дружеството, в частта в която исковете са признати за основателни, или
исковете му за обезщетение са отхвърлени, или производствата все още не са приключили, а
по-конкретно, че същите претенции, формулирани по идентичен начин – тормоз и
преследване, са предмет на предявените срещу „ф-ма“ АД искове по гр.д.№10837/2019г.,
СРС, 24 с-в и гр.д.№12165/2021г., СРС, 39 с-в.
По допустимост на производството:
От служебна справка в деловодна система на СРС се установява, че от С. А. Б е
подадена искова молба срещу „ф-ма“ АД, по която е образувано гр.д.№10837/2019г. по
описа на СРС, 24 с-в, в която се твърди, че ищецът в периода от 25.02.2014 г. – датата на
възстановяването му на заеманата преди неговото уволнението, признато за незаконно с
влязло в сила на 10.12.2013 г. решение № II-79-182/29.08.2012 г. на СРС, II Г.О., 79 състав,
длъжност „стоковед” в отдел „Внос” при „ф-ма“ АД, до датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.02.2019 г. е бил изложен на пряко дискриминационно отношение по
признак „лично положение“, изразяващо се в неосигуряване на възнаграждение, съответно
на установения в предприятието минимум за длъжността „стоковед”, и произтичащото от
което невнасяне на социални осигуровки върху по-висок доход, както и липса на възлагане
на конкретни служебни задачи, едностранна промяна на работното място, довела до
1
фактическо поставяне на ищеца в служебна изолация от останалите служители, заемащи
длъжността „стоковед” в отдел „Внос”, невключване на ищеца в обучения за повишаване на
професионалната квалификацията на служителите в отдел „Внос”, системно преследване и
тормоз. Описано е поведение на работодателя, идентично с описаното в настоящата искова
молба поведение на ответника О. И. Д., чрез което е било нарушавано правото на труд на
ищеца – занижено основно трудово възнаграждение, невъзлагане на служебни задачи,
невключване в обучение за повишаване на квалификацията, фактическо поставяне в
служебна изолация, невнасяне на социални осигуровки, накърняване на достойнството му
и поставянето му в унизително положение, чрез посочените действия, представялващи
тормоз и преследване.
От служебна справка в деловодна система на СРС се установява, че С. А. Б. е
предявил срещу „ф-ма“ АД в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2019 до 01.03.2021 г.,
изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“ – неравноправно третиране
при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване на по-ниско трудово
възнаграждение от служители на същата длъжност, възлагане на различни трудови функции
и промяна на работното място, по която е образувано гр.д.№12165/2021г. по описа на СРС,
39 с-в, като с Решение от 29.04.2022г. „ф-ма“ АД е осъдено да заплати на С. А. Б сумата от
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
23.02.2019 до 01.03.2021 г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“
– неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване
на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност. От исковата молба,
по която е образувано делото, се установява, че С. А. Б. е въвел като форма на
дискриминационно третиране подлагането на тормоз, изразяващ се в накърняване на
достойнството му посредством унизително спрямо него отношение чрез
дискриминация при определяне на основното му трудово възнаграждение, липса на
възлагане на служебни задачи, невключване в обучения, поставяне в изолация от
отдел „Внос“, невнасяне на социални осигуровки, както и на преследване, проявяващо
се като крайно неблагоприятно третиране заради предприеманите от него действия по
защита от дискриминация.
От реда на предявените искове, се установява, че С. А. Б е въвел всички сочени в
настоящата искова молба дискриминационни третирания, включително тормоз и
преследване, като предмет на други съдебни производства, насочени срещу „ф-ма“ АД.
двете съдебни производства, предхождат настоящето дело и обхващат в своята съвкупност
целия въведен от ищеца исков период, както и всички дискриминационни отнасяния
посредством които се твърди да са осъществени тормоз и преследване.
ЗЗДискр урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно
поведение лице. То може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото
на равно третиране (чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на
ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от
такова извършване (чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр) и обезщетение за вреди от нарушението (чл.71
ал.1 т.З от ЗЗДискр). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране
по ЗЗДискр, са както физически лица (чл.8 за подпомагащи извършването на акта, чл.12 и
сл. за работодател физическо лице, чл.ЗО и сл. за ръководител на обучаваща институция,
чл.35 за съставители на учебници и помагала и т.н.) така и юридически лица или
неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи на местно
самоуправление - чл.10, чл.11, работодател - юридическо лице по чл.12 и сл., обучаваща
институция по чл.32, синдикални и съсловни организации по чл.36 и др.). Юридическите
лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение
на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само
физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение, а
2
отговорността по ЗЗДискр не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност,
уредена в ЗЗД, затова правилата на чл.45 - чл.53 от ЗЗД следва да намерят съответно
приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия
им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по
повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран
ответник по иска по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр може да се яви всеки от двата субекта - по
избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност – в този смисъл
Решение № 546/19.12.2012 г. по гр.д.№ 828/2012 г. по описа на ВКС.
Видно е, че изборът е предоставен на увредения от неравенство на третирането, но
също така е видно, че ако вече е избрано да се реализира отговорността на лицето,
възложило работата, т.е. „ф-ма“ АД, то не може за същото третиране да се търси
отговорността и на прекия причинител.
Поради изложеното, настоящия състав намира, че производството по делото следва
да се прекрати, като недопустимо и в частта по претенцията за осъждане на О. И. Д. да
заплати на С. А. Б обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от
14.03.2001 г. до 01.03.2021 г., изразяващи се в тормоз и преследване, доколкото и двете
форми на неравно третиране са въведени като предмет на производства, предхождащи
настоящето.
Отделно от това видно от исковата молба и от уточнителна молба вх.№279253 от
14.12.2022г. едни и същи отнасяния към ищеца са квалифицирани като дискриминация по
признак „лично положение“ и като тормоз и преследване. Видно от уточнителната молба по
отношение на ищеца са упражнени тормоз, изразяващ се в накърняване на достойнството
му посредством унизително спрямо него отношение чрез служебна изолация, невъзлагане на
конкретни задачи, невключване в каквито и да е форми на обучение, липса на
професионална реализация и кариерно израстване и загуба на професионални контакти,
както и на преследване, проявяващо се като крайно неблагоприятно третиране заради
предприеманите от него действия за защита от дискриминация - за целия исков период,
посредством това, че на ищеца през цялото му 20 годишно трудово правоотношение са
налагани дисциплинарни наказания, впоследствие, отменяни по съдебен ред и признати за
дискриминационни и некоректно определяне на основното трудово възнаграждение –
коригирано по съдебен ред.
Установява се по делото, че с Решение от 02.03.2018г. по гр.д. № 61866/2014г. по
описа на СРС, 118 с-в е признато за установено, по предявения от С. А. Б. с ЕГН **********
срещу „ф-ма“ АД с ЕИК ****, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, че „ф-ма“
АД при прекратяване на трудовия договор на С. А. Б. със заповед № 207/21.12.2011г., е
нарушил правата на ищеца по чл.21 от ЗЗДискр. за прилагане на еднакви критерии от
работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия
договор, както и че в периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г. са нарушени правата на ищеца
свързани с равенство в третирането при упражняване правото на труд, като не са му
възлагани конкретни служебни задачи и не му е осигурено адекватно работно място и
условия на труд с оглед спецификите на заеманата длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“. С
Решението „ф-ма“ АД с ЕИК **** е осъдено да заплати на С. А. Б. с ЕГН **********, на
основание чл.74, ал.1, ЗЗДискр., сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
от установено с влязло в сила решение № 168/20.07.2010г. на Комисията за защита от
дискриминация дискриминационно действие, изразяващо се в неосигуряването на
възнаграждение съответстващо на установения в предприятието минимум за
длъжността „стоковед“ за периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г. , ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.11.2014г. до окончателното
изплащане.
С Решение от 02.08.2018г. по гр.д.№29956/2017г. по описа на СРС, 41 с-в „ф-ма“ АД
е осъдено да заплати на С. А. Б на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закон за защита от
дискриминация сумата от 6 193,11 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминация на признак „лично положение“ имуществени вреди,
3
формирани като разлика между реално изплатеното му обезщетение за безработица от
Национален осигурителен институт в периода 23.06.2012 г. – 22.01.2013 г. и това, което би
получил при осигурителен доход, равен на този на служители при „ф-ма“ АД, назначени на
длъжност „стоковед“ в отдел „внос“ и изпълняващи идентични с трудовите функции на С.
А. Б.
С Решение от 18.02.2019г. по гр.д.№59503/2018г. на СРС, 128 с-в „ф-ма“ АД е
осъдено да заплати на С. А. Б на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закон за защита от
дискриминация сумата от 12 017.97 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминация на признак „лично положение“ имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснат доход в резултат на оставането му без работа вследствие
незаконно уволнение със заповед № 207/21.12.2011 г. на изпълнителния директор на
ответника, в периода от 10.09.2013 г. до 24.02.2014 г.
С Решение от 14.10.2019г. по гр.д.№10292/2017г. по описа на СРС, 52 с-в „ф-ма“ АД
е осъдено да заплати на С. А. Б на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закон за защита от
дискриминация сумата от 20355.65 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминационно отношение при определяне на трудово
възнаграждение на ищеца за работата при „ф-ма“ АД на длъжността „Стоковед“ в периода
от 25.02.2014 г. до 25.02.2017 г. имуществени вреди и сумата от 4328.18 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вследствие на дискриминационно отношение
имуществени вреди, формирани като разлика от получено допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, определен като процент от
посочения по-висок размер на трудовото възнаграждение и дължимото в периода от
23.06.2012 г. до 22.01.2013 г.
От служебна справка в деловодна система на СРС се установява, че от С. А. Б е
подадена искова молба срещу „ф-ма“ АД, по която е образувано гр.д.№10837/2019г. по
описа на СРС, 24 с-в, в която се твърди, че ищецът в периода от 25.02.2014 г. – датата на
възстановяването му на заеманата преди неговото уволнението, признато за незаконно с
влязло в сила на 10.12.2013 г. решение № II-79-182/29.08.2012 г. на СРС, II Г.О., 79 състав,
длъжност „стоковед” в отдел „Внос” при „ф-ма“ АД, до датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.02.2019 г. е бил изложен на пряко дискриминационно отношение по
признак „лично положение“, изразяващо се в неосигуряване на възнаграждение,
съответно на установения в предприятието минимум за длъжността „стоковед”, и
произтичащото от което невнасяне на социални осигуровки върху по-висок доход, както и
липса на възлагане на конкретни служебни задачи, едностранна промяна на работното
място, довела до фактическо поставяне на ищеца в служебна изолация от останалите
служители, заемащи длъжността „стоковед” в отдел „Внос”, невключване на ищеца в
обучения за повишаване на професионалната квалификацията на служителите в отдел
„Внос”.
От служебна справка в деловодна система на СРС се установява, че С. А. Б. е
предявил срещу „ф-ма“ АД в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2019 до 01.03.2021 г.,
изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“ – неравноправно третиране
при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване на по-ниско трудово
възнаграждение от служители на същата длъжност, възлагане на различни трудови
функции и промяна на работното място, по която е образувано гр.д.№12165/2021г. по
описа на СРС, 39 с-в, като с Решение от 29.04.2022г. „ф-ма“ АД е осъдено да заплати на С.
А. Б сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от 23.02.2019 до 01.03.2021 г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично
положение“ – неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в
получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност.
Следователно за всички действия, представляващи неравно третиране, С. А. Б. вече е
4
предявил искове, квалифициращи ги като дискриминация по признак „лично положение“.
Същите деяния обаче ищецът въвежда и като такива, чрез които се осъществява и тормоз и
преследване.
Не се допуска обаче едни и същи отнасяния, действия или бездействия да бъдат
определяни по различен начин доколкото както пряката дискриминацията, така и тормоза и
преследването са закононарушения по ЗЗДискр. и представляват едно и също нещо –
неравенство в третирането. Поради изложеното не може да се търси два пъти защита за
неравно третиране за едни и същи действия и бездействия, но по различни състави на
ЗЗДискр.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр.д.№25899/2021г. по описа на СРС, 25
състав, като го ПРЕКРАТЯВА И В ЧАСТТА по претенцията за осъждане на О. И. Д., с ЕГН:
********** да заплати на С. А. Б, с ЕГН: ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г., поради упражнен тормоз,
изразяващ се в накърняване на достойнството му посредством унизително спрямо него
отношение чрез служебна изолация, невъзлагане на конкретни задачи, невключване в
каквито и да е форми на обучение, липса на професионална реализация и кариерно
израстване и загуба на професионални контакти, както и поради преследване, проявяващо
се като крайно неблагоприятно третиране заради предприеманите от него действия за защита
от дискриминация - за целия исков период, посредством това, че на ищеца през цялото му 20
годишно трудово правоотношение са налагани дисциплинарни наказания, впоследствие,
отменяни по съдебен ред и признати за дискриминационни и некоректно определяне на
основното трудово възнаграждение – коригирано по съдебен ред.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5