№ 23
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Д. Алексиева
при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Д. Алексиева Гражданско дело №
20203110110526 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от Министерството на правосъдието,
представлявано от министъра на правосъдието Д.А., с адрес гр. С., ул. „***“ № 1 искове с
правно основание чл.16 ЗПФКПП и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника Д. С. Б., ЕГН
********** с адрес гр. Варна да заплати сумите, както следва: 4500лева, представляваща
изплатена на 20.12.2019г. финансова компенсация по ЗПФКПП в изпълнение на решение №
43/2019г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления на пострадалата М. Кирилова Д. от извършено от ответника престъпление, за
което същият е бил признат за виновен с влязла в сила присъда № 52/18.06.2018г. по НОХД
№ 1505/2017г. на ОС-Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 28.08.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата
от 315лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.12.2019г. до 27.08.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
влязла в сила присъда № 52/18.06.2018г. по НОХД № 1505/2017г. на ВОС ответникът е бил
признат за виновен за това, че на 17.08.2017г. извършил престъпление с пострадалата Г.К.Д.
по чл. 149, ал.5, т. 3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК. С молба вх. № 98-00-62/26.07.2019г. до
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления,
пострадалата Д. чрез своята майка М. Д. е поискала финансова компенсация по реда на
ЗПФКПП. С решение № 43/2019г. на НСПКПП е разрешено предоставяне на финансова
компенсация на пострадалата за понесени разходи по съдебно и деловодни разноски в
размер на 4500лева. Така определената финансова компенсация е била изплатена на
пострадалата на 20.12.2019г. Ето защо и в изпълнение на задължението си по чл. 16
ЗПФКПП и предвид суброгиране държавата в правата на пострадалата, ищецът заявява
настоящата искова претенция, ведно с обезщетение за забава считано от датата на
изплащане на финансовата компенсация. Искането е за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
1
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Не оспорва, че с
влязла в сила присъда е бил осъден за извършено престъпление по чл. 149 НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.16 от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления и чл. 86 ЗЗД, с предмет парични вземания на
ищеца, в качеството му на процесуален субституент на Държавата за изплатена финансова
компенсация за имуществени вреди претърпени от пострадал от извършено от ответника
престъпление от общ характер.
Чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления урежда суброгацията на Държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление. С посочената норма на Министъра на правосъдието е вменено задължение
незабавно след изплащане на финансова компенсация да предяви иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. В
чл. 3 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е
разписано, че при условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат
пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ
характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди от
престъпленията, посочени в ал. 3, т.е : 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство;
умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления,
извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;3.
други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили
смърт или тежка телесна повреда.
Затова, за да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по
делото същият е следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно, че
ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1505/2017г. на ВОС за извършено
спрямо Г. Д. престъпление по чл. 149, ал.5, т. 3 вр. ал. 2, т.1 вр. ал.1 от НК; че пострадала е
предявила молба за финансова компенсация; че с решение № 43/2019г. на НСПКПП е
разрешено предоставяне финансова компенсация на пострадалата и нейния размер; че на
20.12.19г. определената сума като финансова компенсация е изплатена на пострадалата;
размер на обезщетението за забава.
От ангажираните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се
установява следното: С присъда по НОХД № 1505/2017г. на ВОС, ответникът е бил признат
за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал.5, т. 3 вр.
ал. 2, т.1 вр. ал.1 НК спрямо пострадалата Г.К.Д.. Присъдата е влязла в законна сила на
04.06.2019г., съобразно отбелязването в деловодната програма на ВОС установено след
направена от съда служебна справка. На 26.07.2019г. Г.К.Д. е подала чрез своята майка и
законен представител, молба до Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления. С решение № 43/2019г. Националният съвет е разрешил
предоставяне на финансова компенсация на Г.К.Д. като пострадала от престъпление чрез
своята майка и законен представител М. Кирилова Д. в размер на сумата от 4500лева на
основание чл.3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФКПП. С платежно нареждане от 19.12.2019г. сумата е била
изплатена на пострадалата. Съдебната практика приема, че в това производство е изключена
възможността на съда да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл. 24
ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
2
престъпления. Следователно налице са всички предпоставки за уважаване регресния иск по
чл. 16 ЗПФКПП и ответникът следва да бъде осъден да възстанови на Държавата сумата
платена от нея на пострадалата от престъплението като финансова компенсация, ведно със
законните последици - законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.08.2020г., така както е поискано.
Основателността на главния иск, обоснова основателност и на акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от Министерството на
правосъдието /МП/ финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия,
като длъжникът се смята в забава и без покана съгл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Изплащайки
обезщетението за вреди от деликта, МП е встъпило в правата на пострадалата против
деликвента, в т. ч. и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с
обезщетението, изплатено от МП, на ищеца се дължи и обезщетение за забава върху
главницата на основание чл. 86 ЗЗД, за периода от изплащането на компенсацията до датата
предхождаща тази на подаване на исковата молба, а именно от 20.12.2019г. до 27.08.2020г.
Същевременно, съдът следва да съобрази императива на разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13март 2020г. в редакцията на ДВ бр. 28/24.03.2020г. предвиждаща, че до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Очевидно е, че законодателят не прави разлика относно основанието, от което са
възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. не може да се
начислява законна лихва за забава върху дължимата сума за главница. Така, преизчислено от
съда обезщетението за забава възлиза на сумата от 282,50лева, което обосновава
основателност на претенция до този размер. За разликата до пълния заявен размер от
315лева, претенцията следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендират се такива за юк. възнаграждение и 230лева платена държавна такса- за
исковото производство. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна сложност
на спора. Така общият размер на разноските е 330лева. От тях съразмерно уважената част на
иска следва да се присъдят такива от 327,77лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
Министерството на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Д.А., с
адрес гр. С., ул. „***“ № 1 сумите, както следва: 4500лева, представляваща изплатена на
20.12.2019г. финансова компенсация по ЗПФКПП в изпълнение на решение № 43/2019г. на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления на
пострадалата М. Кирилова Д. от извършено от ответника престъпление, за което същият е
бил признат за виновен с влязла в сила присъда № 52/18.06.2018г. по НОХД № 1505/2017г.
на ОС-Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
28.08.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 282,50лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от
3
08.04.2020г. до 27.08.2020г.вкл., като отхвърля претенцията за обезщетение за забава за
разликата до пълния заявен размер от 315лева и за периода 13.03- 07.04.2020г. вкл., на
основание чл.16 ЗПФКПП и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
Министерството на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Д.А., с
адрес гр. С., ул. „***“ № 1 сумата от 327,77лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част на претенциите,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4