МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 338/ 27.11.2012г.
ПО НОХД № 528/2012г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Производството
е на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК, вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК като делото е разгледано по искане на подсъдимия по реда на глава
ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК.
На 03.10.2012 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна
прокуратура- Стара Загора против подсъдимия Ж.С.Д. за това, че в периода 02.06.2012г. - 01.07.2012г. в гр.Казанлък, в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими
вещи: пари- сумата от 20/двадесет/ лева, един брой дамска чанта на стойност
10/десет/ лева, един брой мобилен телефон марка „Нокиа 302” на стойност 200/двеста/ лева, един брой мобилен
телефон марка „Сони Ериксон Х8” на стойност 120 /сто и двадесет/ лева от
владението на П.К.К., и 1 брой дамска чанта на стойност 15/петнадесет/ лева,
един брой мобилен телефон марка „Нокиа Х6” на стойност 150/сто и петдесет/
лева, един брой мобилен телефон марка „Нокиа 1616” на стойност
30/тридесет/ лева, един брой мобилен телефон марка „Нокиа 2630” на стойност
40/четиридесет/ лева, перлени обеци на стойност 4,00/четири/ лева, и сумата от
30/тридесет/ лева от владението на М.С.Л., или всичко на обща стойност 619 лева,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване-престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително и от
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като
предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да
бъде определен при условията на чл.58а от НК, с оглед реда по който е протекло
делото, а именно- съкратено съдебно следствие. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” около средния размер, което да бъде
намалено с една трета. Счита, че същото следва да бъде изтърпяно при „строг”
режим в ЗО от закрит тип или затвор. Предвид липсата на имущество да не бъде
налагано предвиденото кумулативно в закона наказание „Конфискация до една втора
от имуществото на виновния”.
Служебният защитник на подсъдимия
адв. С. счита, че с оглед изразеното критично отношение от подзащитния към
извършеното и оказано пълно съдействие
на разследването както на ДП, така и пред съда, на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер на
предвиденото в закона наказание като с оглед реда на протичане на съдебното
следствие да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК. Освен това счита, че
следва от определеното наказание ЛС да
бъде приспаднато предварителното задържане на подсъдимия с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
Подсъдимият Ж.С.Д. поддържа казаното от защитника си и
заявява че няма какво да добави. В последната си дума към съда моли за по- малко наказание.
По делото няма конституирани
частни обвинители или граждански ищци и не са приемани за съвместно разглеждане
граждански искове от пострадалите срещу подсъдимия за претърпените вследствие
на деянието имуществени и неимуществени вреди като в съдебно заседание им бе разяснено, че
могат да предявят правата си по гражданско-правен ред, за което не следва да
заплащат държавни такси.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
В обстоятелствената
част на обвинителния акт се твърди, че при проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж.С.Д. е роден на ***
г. в гр.Казанлък, живущ ***, българин, български гражданин, ЕГН **********.
С
Присъда № 29 е/14.03.2006 г. на РС – Казанлък по НОХД № 903/2005 г. подсъдимият
Ж.С.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр.чл.28 ал.1 вр.чл.54 от НК и му е определено наказание 7 години и 6 месеца
„лишаване от свобода”.
На
основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е кумулирано горното наказание с
наказанието, наложено по НОХД № 53/2001 г. на ОС- Стара Загора, като е
определено общо наказание 7 години и 6
месеца „лишаване от свобода” при „строг” режим.
На
основание чл.59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане по НОХД № 53/2001
г. на ОС – Стара Загора. На 09.02.2007г. подс.Д. ***.
С
Присъда № 13 а/15.02.2008 г. на РС – Казанлък по НОХД № 1148/2007 г. подс.Д. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195,
ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, б.а” вр.чл.26, ал.1 и чл.54 НК и му е наложено наказание 4 години „лишаване от свобода”.
На 09.04.2012 г. подс.Д.
е изтърпял наказанието и е освободен от
Затвора –гр.Стара Загора.
С Определение от
11.11.2008г. на РС – Казанлък по ЧНД № 958/2008г. е постановено на основание
чл.70, ал.7 от НК, подс.Д. да изтърпи наказанието по условно предсрочно
освобождаване в размер на 8месеца и 29 дни при „строг” режим, представляващо
остатък от общото наказание от наказание 7 години и 6 месеца „лишаване от
свобода”, наложено по НОХД № 53/2001г. на ОС- Стара Загора и НОХД № 903/2005г.
на РС – Казанлък.
Деянието по
настоящия обвинителен акт е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
На 02.06.2012г. около 04:00часа сутринта пострадалата П.К.К. ***.
Спряла пред блок № 13, за да чака приятеля си Атанас Николов. Решила да звънне
по мобилния телефон на приятеля си, но изпуснала телефона на земята. В момента,
в който пострадалата К. се навела, за да вдигне телефона си от земята,
забелязала на отсрещния тротоар непознат мъж, в случая подс.Д.. Подсъдимият Ж.С.Д.
пресякъл улицата, приближил се до пострадалата К. и я попитал: „Има ли
проблем”. Последната отговорила: ”Не” и продължила да си сглобява телефона,
който при падането на земята се разделил на части. Изненадващо за пострадалата К. мъжът я ритнал в лявото слепоочие. Тя
изпитала силна болка и започнала да вика. Подсъдимият Д. продължил да я рита,
като в същото време дърпал чантата от ръката й. Пострадалата К. се
съпротивявала, но в един момент подсъдимия Д. издърпал чантата от ръката й и
избягал. По–късно установил, че в чантата, която отнел от пострадалата К.
(малка сребриста чантичка с камъчета и закопчаване с копче тик-так) имало 20
лева, мобилен телефон марка „Нокиа 302” и мобилен телефон „Сони Ериксон 8”.
Въпреки часа на
нападението, улицата била добре осветена и пострадалата К. успяла да огледа
визуално нападателя си –подсъдимия Д.. К. придобила впечатление за възрастта,
телосложението и дрехите, с които бил облечен нападателя й.
В хода на
досъдебното производство е било извършено процесуално-следствено действие–
разпознаване на лица и предмети, при което пострадалата К. е разпознала
нападателя си в лицето на подсъдимия Ж.С.Д. (л.72-73 от ДП).
В резултат на
нападението на пострадалата К. е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в
частично счупване на коронката на десния долен мъдрец, множество отоци и
кръвонасядания, охлузвания по лицето, тялото и крайниците, контузия на главата.
Два–три дни след
извършване на грабежа над пострадалата К. подсъдимия Д. отишъл на гости на
сестра си в гр.Габрово. Там продал мобилният телефон марка „Нокиа”, а
останалите вещи оставил в къщата на сестра си.
На 01.07.2012г. пострадалата М.С.Л. заедно с приятеля си М.И.А. били в
дискотека „П.” в гр.Казанлък. Около 03:50ч. решили да се прибират. Тръгнали по
ул.”И.”, пресекли кръстовището до културния дом и тръгнали надолу към моста на
реката. Точно пред бар ”Е.” двамата се разделили, като св.А. тръгнал по ул.”Д.
К.”, а Л. към блока в който живеела –бл.2 на ул.”И.Е. – В.”. Входната врата
била отключена. Пострадалата Л. влязла във входа, включила осветлените и се
обърнала, за да заключи вратата. В този момент видяла, че висок, мургав мъж
стои пред вратата на входа, в случая подсъдимия Ж.Д.. Последният отворил
вратата и влязъл вътре. Попитал нещо пострадалата Л., но тя не разбрала точно
какво, тъй като мъжът говорил заваляно. Неочаквано подсъдимият Д. ударил с
юмрук в лицето пострадалата Л. и тя паднала на земята, като изпуснала чантата
си. Силно притеснена и объркана, пострадалата Л. взела чантата си от земята и я
хвърлила към подсъдимия Д.. Последният хванал чантата и бързо излязъл от входа
на жилищния блок. В чантата на пострадалата Л. се намирали личната й карта,
шофьорската й книжка, заедно със синия талон, студентската й книжка, както и
три броя дебитни карти, едната от които собственост на св.Али, парична сума от
30 лева и три броя мобилни телефони, марка „Нокиа”.
При извършеното в
хода на досъдебното производство процесуално- следствено действие –
разпознаване на лица и предмети, пострадалата Л. също е разпознала нападателя
си в лицето на подсъдимия Ж.С.Д. (л.69-70 от ДП).
При така описаната
фактическа обстановка подсъдимият Ж.С.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.199
ал.1,т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 02.06.2012-01.07.2012г. в
гр. Казанлък, в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи –пари-
сумата от 20 (двадесет ) лева, един брой дамска чанта на стойност 10 (десет)
лева, един брой мобилен телефон марка „Нокиа 302” на стойност 200 (двеста) лева, един брой мобилен
телефон марка „Сони Ериксон Х8” на стойност 120 (сто и двадесет) лева от
владението на П.К.К. и дамска чанта на стойност 15 (петнадесет) лева, един брой
мобилен телефон марка „Нокиа Х6” на стойност 150 (сто и петдесет) лева, един
брой мобилен телефон марка „Нокиа 1616” на стойност
30 (тридесет) лева, един брой мобилен телефон марка „Нокиа 2630” на стойност
40 (четиридесет) лева, перлени обеци на стойност 4,00 (четири) лева сумата от
30 (тридесет) лева от владението на М.С.Л.
или всичко на обща стойност 619 лева,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
Деянието
е извършено умишлено, при пряк умисъл и в условията на продължавано
престъпление – чрез две деяния, които поотделно осъществяват един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От представеното по ДП и прието
като писмено доказателство по настоящото дело съдебномедицинско удостоверение
на живо лице № 175/ 2012г. /л.56 ДП/ се установява, че за
сломяване съпротивата на пострадалата П.К.К.
подсъдимият е използвал сила, при което са и били нанесени следните
телесни увреждания: частично счупване на коронката на десния долен мъдрец,
множество отоци, кръвонасядания и охлузвания по лицето, тялото и крайниците,
контузия на главата, които са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Същите осъществяват медико-биологичния признак на леката
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Предвид което и с оглед
квалификацията на деянието по чл. 199, ал.1 т.4 от НК по делото не е
назначавана СМЕ по писмени данни, поради което съдът отчете това обстоятелство
при определяне на наказанието като допълнително отегчаващо вината
обстоятелство.
От заключението на назначената и изготвена по
делото съдебно –оценителна експертиза /л.75-л.77 от ДП/ е видно, че стойността на
отнетите при грабежа на пострадалите П.К.К. и
М.С.Л. е на стойност 634 лв., като в случая вещото лице е оценило и стойността
на отнетите при грабежа документи от двете пострадали /дебитни карти, лична
карта, студентска книжка и свидетелство за управление на МПС/, които с оглед
съдебната практика са неоценяеми и правилно не са били включени в предмета на
престъплението.
Тъй като
гореописаната фактическа обстановка в съдебно заседание не се отрича от
подсъдимия, който признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова, както и
събраните по делото доказателства, съдът
приема за напълно установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка като приема за установено, че по описаният начин
подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.199,
ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б. „а” и б.
„б”от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Още
на ДП подсъдимият е признал вината си, като в разпита си е разказал подробности
как е извършил грабежа и е изразил съжаление за случилото се. В първото по делото заседание е направил искане
за предварително изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение
и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал.2
от НПК, съгласно която не може да откаже такова изслушване, когато са налице предвидените
в закона основания, както и с оглед изявленията на подсъдимия, че признава
изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт като изразява съгласие да
не се събират повече доказателства за тези факти, е допуснал такова изслушване. След разясняване
на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и след служебна проверка и преценка,
че събраните на ДП на доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът е дал ход на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. С определение на
основание чл.372, ал.4, във вр. с чл.371
т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените
самопризнания от подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид гореизложеното както и във връзка с направените от подсъдимия пълни
самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед
предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обвинителния акт фактическа и правна обстановка. Самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят от събраните по ДП № СЗ-ЗМ 2566 /2010г. по описа на Първо
РУ”Полиция”-гр.Стара Загора, доказателства, а именно: фотоалбум-л.24-29, протокол за доброволно
предаване –л.30, протокол за разпит на обвиняем-л.37, 98, показанията на св.К.
–л.49, св.Л. – л.63, 64, св.В.-л.65, св.И.-л.66, протоколи за разпознаване на
лица и предмети –л.69-73, съдебно-оценителна експертиза-л.74-79, свидетелство
за съдимост –л.86, протокол за предявяване на разследването –л.109,
заключително мнение –л.110 от ДП. Същите са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране, а също така
и от приетите в съдебната фаза на процеса: справка за съдимост и справка от
унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България за
водени и неприключили към момента ДП спрямо подсъдимия, от която се установява,
че към момента срещу него се води и друго ДП за грабеж.
Поради което и с оглед направените пълни самопризнания на
подсъдимия в настоящия наказателен процес, и реда, по който протече съдебното
следствие, следва да бъде прието за установено, че подсъдимият е безспорният
извършител на деянието, чието извършване и авторство е напълно установено и
доказано.
Поради което и с оглед всичко гореизложено съдът прие, че по описания начин с деянието си подсъдимият Ж.С.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.
ОТНОСНО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО и ФОРМАТА НА ВИНАТА:
Грабежът е съставно престъпление, което се
състои от два акта: принуда, изразяваща се в прилагането на физическа сила или психическо въздействие,
което представлява улесняващия акт, и втори акт, изразяващ се в отнемане на
вещта, при което противозаконно /без
съгласието/ на собственика вещта преминава във фактическата власт на дееца с намерение противозаконното да я присвои. Принудата, в случая осъществена
чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалите, е била необходима за
отнемане на вещите. Във втория случай след като
е била ударена от подсъдимия, пострадалата М.Л. сама е предала чантата с
намиращите се в нея вещи, но това е извършено под заплахата насилието да бъде
продължено. Поради което въпреки доброволния акт на предаване д оглед
предварителната употреба на физическа сила, отново е налице престъпно отнемане
на вещите.
Престъплението е
извършено в условията на продължавана престъпна дейност- чрез две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, поради което правилно е
квалифицирано като такова във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
При извършване на
деянието подсъдимият е действал със съзнанието, че прилага сила върху пострадалите, за да отнеме
вещите от владението им. Грабежът
подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл – деецът трябва
да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането. С оглед осъществените
от подсъдимия действия, а именно – нанасяне на няколко удара първоначално в
лявото слепоочие, а впоследствие и на други места по лицето, тялото и
крайниците на пострадалата П.К., чрез
които е целял преодоляване на съпротивата и, в резултат на които същата е била
принудена да пусне чантата си, по който именно начин са и били отнети вещите /малка сребриста чантичка с
камъчета и закопчаване с копче тик-так, в която имало парична сума от 20 лева,
мобилен телефон марка „Нокиа 302” и мобилен телефон „Сони Ериксон
8”/, а във втория случай- чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на пострадалата М.С.Л., при което тя е паднала
на земята като е изпуснала чантата си, и сама доброволно, страхувайки се за здравето
и живота си, я е предала на нападателя си, при което са и били отнети: парична
сума от 30 лева и три броя мобилни телефони марка „Нокиа”, с което достатъчно ясно и категорично е манифестиран
умисълът му. Тези обстоятелства също не се оспорват от подсъдимия предвид
направените от него пълни самопризнания.
При така изяснената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Ж.С.Д. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал са настъпването на
обществено- опасните последици, като е искал и целял настъпването им, поради
което при извършването на деянието е действал умишлено/ при наличие на пряк
умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. От
субективна страна при това деяние освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо
също така да бъде доказано и намерението за противозаконно присвояване на
чуждите вещи. В случая с оглед направените от подсъдимия самопризнания съдът
прие, че вината на подсъдимия, вкл. и присвоителното намерение, е безспорно
доказана.
С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Ж.С.Д.
е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен както от обективна, така и
от субективна страна, и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 пр.1 във връзка с чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1 б.„а” и б.„б”от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на
процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
е длъжен да определи наказанието директно при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, а
само когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът
може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Т.е. приложението
на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от подсъдимия и
наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства/ арг. от
чл.58а, ал.4 от НК/.
За да бъде наложено
справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на
извършеното престъпление/обществената му опасност/, както и на личността на
дееца и целите на чл. 36 от НК за индивидуалната и генералната превенция. Съдът
обаче намира, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства извън направеното от подсъдимия
самопризнание, във връзка с което същият е получил предвиденото в закона
смекчаване на наказателната отговорност. Поради което не е налице основание при
определяне на наказанието да бъде приложена и разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1
от НК/респ. вместо чл. 58а, ал.1 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл.
58а, ал.4 от НК/. Последната се прилага винаги, когато и най-лекото предвидено
в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. В случая не
се касае до опит, тъй като деянието е довършено, и макар част от вещите да са
възстановени на пострадалите това не е станало доброволно/ а те са били
намерени при претърсванията и изземванията в дома на сестрата на подсъдимия/, докато
по- скъпите вещи/ моб. телефон на постр.
К. „Нокиа 302” и моб. Телефон на постр. Л.-
„Нокиа-1616” и др. вещи не са били
възстановени, а са били продадени от подсъдимия. Налице е висока степен на
обществена опасност както на деянието, тъй като и в двата случая пострадалите
са млади жени, извършени са в централната градска част на гр. Казанлък, и само
по себе си това деяние е едно от най- разпространените в последно време
умишлени дейния с тежки последици за личността и имуществото на гражданите.
Подсъдимият пък видно от справката му за съдимост, е лице, което системно
извършва престъпления, не полага обществено- полезен труд и налаганите му
наказания по привилигирования за това процесуален ред до момента не са дали резултат
и не са постигнали превантивно и превъзпитателно въздействие.
Разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б.„а” и б.„б”от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от
НК предвижда
налагането на наказание в размер от пет
до петнадесет години „Лишаване от свобода” и кумулативно- конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
При
индивидуализацията на наказанието в този размер съдът намира, че в случая наред
със смекчаващите вината обстоятелства/млада
възраст, тежко материално и социално положение, неособено висока стойност на
предмета на престъплението, изразено съжаление и разкаяние/, следва да бъдат
отчетени и множество отегчаващи
обстоятелства, а именно: обременено съдебно минало; лоши характеристични
данни и трайно изградени престъпни навици както и упоритост при осъществяване
на престъпните намерения предвид предишните му осъждания все за извършени тежки
умишлени престъпления извън квалификацията на настоящото деяние; обстоятелството,
че престъплението е извършено спрямо личността на две лица и в условията на
продължавана престъпна дейност; както и че при осъществяване на деянието спрямо
пострадалата П.К. и е била нанесена лека телесна повреда, което е могло да доведе
до много по-тежки вредни последици, поради което действително представлява
изключително дръзка проява, което повишава нейната обществена опасност. Посочените
по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително го
задължават да определи наказанието в размер,
който да съответства на принципа
на справедливост. Предвид което съдът счете, че в
рамките на този предел наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Гореизложеното дава основание наказанието на
подсъдимия да бъде определено към средата на предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода, а именно 10 години/или 120 месеца/. Поради което съдът
определи наказанието на подсъдимия в този размер. Съдът определи същия като взе
предвид, че един по-нисък от посочения размер наказание лишаване от свобода с
оглед гореизложените обстоятелства, не би удовлетворил целите на чл.36 от НК, и
единствено този размер според съда е
най- подходящ и целесъобразен в настоящия случай. С оглед процедурата на
протичане на съдебното следствие и на основание чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета като
определи същото в размер на 6 години и 6
месеца.
Съдът прецени, че с оглед
данните от самоличността и декларацията за СИМС на подсъдимия Ж.С.Д., а именно,
че същият е безработен, в тежко материално и социално положение и няма
имущества, от които да се издържа, не е целесъобразно налагането на другото
комулативно предвидено в чл.199, ал.1 т.4 от НК наказание-„конфискация до една
втора от имуществото на виновния”. С оглед на което не наложи такова наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че с оглед липсата на
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК/
многократни ефективни осъждания, извършване на настоящото деяние в условията на
опасен рецидив, налагане на наказание над 3 години/, и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на
осъдения, не са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради
което определи подсъдимият Ж.С.Д. да
изтърпи ефективно така наложеното му наказание в размер на шест години и шест месеца
„Лишаване от свобода”, в затвор или затворническо общежитие от „закрит
тип” на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС
при първоначален “строг” режим, на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът зачете при изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” спрямо
подсъдимия Ж.С.Д. с ЕГН ********** времето през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано
от 07.07.2012г. до влизане на присъдата в законна сила.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй
като подсъдимият е признат за виновен и му е
наложено съответното наказание по
НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК, същият бе осъден да заплати на Държавата по сметката на
Висшия съдебен съвет – гр.София в обслужващата го “Корпоративна търговска
банка” АД– клон гр.Стара Загора, - направените общо по делото разноски в размер на сумата
от 99 лева, представляваща направените общо по
делото разноски, от които 60.00 лв. на досъдебното производство - за възнаграждение на експерти, и сумата от 39 лв.- в съдебната му фаза.
Съдът
постанови веществените доказателства по делото, а именно: 1бр. черно долнище на анцунг, 1бр. мобилен телефон „Самсунг”, и
1бр. заложен билет на името на Ж.С.Д., 1брой
мобилен апарат марка „Нокиа 1661-2”, 1бр. дебитна карта, и 1бр.
пластмасова опаковка за СИМ карта празна,
намерени при претърсването и изземването на 04.07.2012 г. в гр. Казанлък, в
жилище, обитавано от подсъдимия, и предадени на съхранение на домакина на РУ”П”
– Казанлък, за
които бе установено, че са собственост на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила,
да му бъдат върнати.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ
И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат
ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите
на обществото, и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: