№ 324
гр. К., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102816 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 2816/2022 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от „*********“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление в гр. С., район В., ул. „**********“ № ***,
представлявано заедно от Д. Б.Ш. - изпълнителен директор и
П.Н.Д.[1]изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си адв. Д.
Е., САК, против В. Б. Й., ЕГН **********, адрес: гр. Х., ул. „*******"
*******, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с цена
на иска 18 883,21 лева. Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че
въз основа на подадено Заявление по чл. 417 ГПК било образувано частно
гражданско дело № **** от 2021 Районен съд К., били издадени
изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение за
вземанията, които "********* " АД имал срещу В. Б. Й., за вземанията по
Договор за кредит ******. Въз основа на Изпълнителния титул било
образувано Изпълнително дело № *** от 2022 г., по описа на ЧСИ И.С., като
заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, Сочи, че В. Б. Й. като кредитополучател ползвал
банков кредит, съгласно сключен с „*********" АД Договор за кредит
******. На ******* г. кредитополучателят преустановил плащане на
дължимите вноски за главница, а на ******* г. и за лихва, като изпаднал в
забава. Било допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за
главница за периода от ******* г. до ******** г. и за лихва за периода от
******* г. до ******** г. Било формирано просрочие на дължимите по
кредита вноски за главница и лихва, считано от посочената дата. Банката
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на ******** г. с връчена
Покана до длъжника. Към датата на заявлението и на настоящата искова
молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и
разноски по договора на „*********" АД. Сочи, че размерът на дълга бил: -
размер и валута: 15087.33 лева, дължима главница за периода: ******* -
1
*******; - възнаградителна лихва в размер 2099.33 лева, дължими за периода:
******* - ********; - мораторна лихва в размер на 206.90 лева, дължими за
периода: ******* - 12.03.2020; - мораторна лихва в размер на 903,16 лева,
дължими за периода: 14.05.2020 - *******; - такси и разноски в размер на
586.50 лева, дължими за периода: 17.03.2020 -*******; Посочените суми се
претендирали от „*********" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като
вземането било предсрочно изискуемо, считано от дата ******** г. - датата
на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовава
на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на доверителя ми
„*********" АД изрично изразява волята му за обявяване на вземанията по
Договор за кредит ****** за изцяло и предсрочно изискуеми. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
„*********" АД има валидно и изискуемо вземане В. Б. Й., ЕГН: **********,
в размер на: а) размер и валута: 15087.33 лева, дължима главница за периода:
******* - *******; б) възнаградителна лихва в размер 2099.33 лева, дължими
за периода: ******* - ********; в) мораторна лихва в размер на 206.90 лева,
дължими за периода: ******* -12.03.2020; г) мораторна лихва в размер на
903,16 лева, дължими за периода: 14.05.2020 - *******; д) такси и разноски в
размер на 586.50 лева, дължими за периода: 17.03.2020 -*******; Претендира
за разноски в заповедното и настоящото производство. Посочва банкова
сметка за доброволно плащане: **********.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника. Счита исковете са
процесуално допустими, а предявените в исковата молба претенции -
частично неоснователни. Безспорно между ответника по делото и *********
АД имало сключен Договор за потребителски кредит ****** на ******* год.
По силата на този договор, В. Й. получил сумата от 16512 лв. Към договора
бил наличен погасителен план, от който било видно, че задължението
следвало да бъде изплатено на 84 вноски. В исковата молба се твърдяло, че
ответникът преустановил плащанията по погасителния план, считано от
******* год. и по тези съображения ищецът претендирал за заплащане на
сумата от 15087,33 лв., представляваща главница за периода *******-*******
г. ,възнаградителна лихва в размер на 2099,33 лв., мораторна лихва за
периода -*******-******** г., в размер на 206,90 лв., мораторна лихва в
размер на 903,16 лв. за периода 14.05.2020- ******* г., както и такси и
разноски в размер на 586,50 лв. за периода 17.03.2020-******* г. Като
писмено доказателство към исковата молба била представена покана за
изпълнение, ведно с протокол за посещение от представител на ЧСИ И.С. от
******** г., от който било видно че лицето не е намерено на адреса, т.е.
поканата за плащане не е достигнала до получателя си и той не бил
информиран, че кредитът му е станал предсрочно изискуем, респ. не е имал
възможност да предприеме действия по доброволното му плащане. Ищецът
претендирал за заплащане на две лихви възнаградителна и мораторна за
периоди от време, които се припокривали. Сочи, че начисляването на две
отделни лихви за един и същи период било недопустимо, не била посочена
базата, въз основа на която се начислявала всяка от претендираните лихви и
не можело да се установи дали посочените суми били верни.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело № **** от 2021
2
Районен съд К., ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което съдът е издал
Заповед № ****/ 14.12.2021 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът В. Б. Й., ЕГН
********** с адрес: град Крън, община К., улица „*********“ № 1, да
заплати на кредитора „*********” АД, ЕИК *******, сумата 15 087,33 лева,
дължима главница за периода от ******* г. до ******* г. по Договор за
кредит № ******, възлизащо към 23.11.2021 г. в общ размер на 18 883,21
лева, с 2 099,32 лева – възнаградителна лихва от ******* г. до ******** г.; с
206,90 лева – мораторна лихва от ******* г. до 12.03.2020 г.; с 903,16 лева –
мораторна лихва от 14.05.2020 г. до ******* г.; и законна лихва върху
главницата, считано от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 1 340,16 лева - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Предвид на това с разпореждане № ****/14.10.2022 год. е
указано на заявителя за възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок от съобщаването. Съобщение за това разпореждане е
редовно връчено на заявителя на 03.11.2022 год. В указания срок на *******
год. заявителят предявява настоящия иск. Същият е срок и като допустим
подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи:
Договор за кредит ******; Погасителен план към Договора; Покана до
длъжника, ведно с разписка и протокол за посещение от призовкар при ЧСИ
И.С.,; Документи, доказващи направените разноски по връчване на покана до
длъжника; Извлечение от счетоводните книги на банката.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ
по съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на ВЛ не е оспорено от
страните. Съдът цени същото като обективно и компетентно дадено. От
заключението на ВЛ се установява следното: Размерът на дължимата
главница, договорната лихва и такси по Договор за потребителски кредит
****** към ******* година /датата на издаване на извлечението от
счетоводните книги е, както следва: главница - 15 087,33 лева;
възнаградителна лихва - 2 099,32 лева; мораторна лихва - 206,90
лева; мораторна лихва - 903,16 лева; такси и разноски - 586,50 лева или
общо : 18 883,21 лева. Възнаградителната лихва от 2 099,32 лева е за периода
от ******* г. до ******** година. Мораторната лихва от 206,90 лева е
изчислена за периода от ******* г. до 12.03.2020 година. Мораторната лихва
от 903,16 лева е изчислена за периода от 14.05.2020 г. до ******* година.За
периода на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не е
начислявана мораторна лихва, съгласно „ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И
ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ,
ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.
И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ". Таксите и разноските за
сумата от 586,50 лева са за периода от 17.03.2020 г. до *******
година.Експертът уточнява, че размерът на дължимата главница, договорната
лихва и такси по Договор за потребителски кредит ****** към 28.11.2022
година - датата на депозиране на исковата молба в съда е както следва:
главница- 15 087,33 лева; възнаградителна лихва- 2 099,32 лева; мораторна
лихва-206,90лева; мораторна лихва-903,16 лева; такси и разноски-2 840,52
лева или общо : 21137,23 лева. Датата на предсрочната изискуемост е
3
******** година. Просрочените задължения по Договор за потребителски
кредит ****** към ******** г. /датата на предсрочна изискуемост/ са в
размер 8 291,44 лева, формиран от отделните елементи на дълга, както следва:
главница4 675,67 лева; възнаградителна лихва 2068,95 лева; мораторна
лихва 1 068,32 лева; такси 478,50 лева. Главницата е калкулирана, като сбор
от просрочените и непогасени 27 /двадесет и седем/ броя вноски, считано от
******* година - сума в размер на 4 675,67 лева. Възнаградителна лихва е
калкулирана като сбор от просрочените и непогасени 28 /двадесет и осем/
броя вноски, считано от ******* година - сума в размер на 2 068,95 лева.
Мораторна лихва е калкулирана като сбор от 206,90 лева изчислена за
периода от ******* г. до 12.03.2020 г. с основание чл.9 от Договора за кредит
861,42 лева изчислена за периода от 14.05.2020 г. до ******** г. За периода
на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не е начислявана
мораторна лихва, съгласно „ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО
ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА
ПОСЛЕДИЦИТЕ". Просрочените задължения по Договор за потребителски
кредит ****** към датата на депозиране на исковата молба пред съда -
28.11.2022 г. са в размер 21 137,23 лева, формиран от отделните елементи на
дълга, както следва: главница- 15 087,33 лева; възнаградителна лихва- 2
099,32 лева; мораторна лихва 206,90 лева; мораторна лихва-903,16 лева; такси
и разноски-2 840,52 лева или ОБЩО:21137,23 лева. След ******* година В. Б.
Й. не е извършвал погасявания по Договор за потребителски кредит ******, в
това число и частични.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника, по силата на Договор за потребителски
кредит ******, като не е спорно по делото, че ответникът е подписал
договора, с оглед на което същият е породил своето правно действие.
Ищецът, в качеството си на кредитор, установи, че е изправната страна
по договора, тъй като представените писмени доказателства установяват
сключването на договора.
На следващо място, изискуемостта на вземането е обусловена от
твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на кредита – такъв
правопораждащ факт е посочен в исковата молба, което обстоятелство,
преценено през заявения петитум, обуславят предмета на делото, поради
което съдът дължи произнасяне по него.
При иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и
докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В
случая ищецът твърди в заявлението и исковата си молба, че
правопораждащият процесните вземания факт е сключен между ищеца и
ответника договор за кредит, който след уведомление до длъжника е станал
предсрочно изискуем, поради неизпълнение от ответника на падеж на една
или повече погасителни вноски. Ищецът обаче не установява по несъмнен
начин, че са налице предпоставките, обуславящи предсрочната изискуемост,
както и не установява, че е уведомен длъжника за предсрочната изискуемост.
След като кредиторът се е позовал в заявлението и исковата молба на
4
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то за да е настъпи правния
резултат от предсрочната изискуемост, кредиторът трябва да установи
основанията за предсрочната изискуемост и че е уведомен длъжника за нея.
Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е на кредитора и с
упражняването му длъжникът губи преимуществото на срока по договора за
кредит – по аргумент от чл. 66 от ЗЗД, съгласно който, кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е
делимо. В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК в чиято т. 18 е прието, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
Съгласно чл. 14 от Договор за потребителски кредит от 28.10.2020 г.,
при неплащане в уговорения срок на една или повече погасителна вноска
съгласно погасителния план, Банката може да обяви предсрочната
изискуемост по кредита. Фактическият състав е обусловен от неплатена една
или повече погасителни вноски.
В случая, ищецът твърди, че на основание чл. 14 от Договора, поради
неплащане в уговорения срок на погасителна вноска, съгласно погасителния
план, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита. Съгласно
даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения и кредиторът не
е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на
удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в договора между страните. Редовността на връчването се
преценява според така избрания способ на връчване.При липса на уговорка в
договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна
страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден
лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
5
нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58
ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса
по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат
за връчени.
В разглеждания случай кредиторът основава вземането си на извлечение
от счетоводните книги на банката по Договор за кредит ******, както и
претендира вземането като предсрочно изискуемо с
уведомяването на длъжника. Избраният от банката начин на получаване на
поканата за изпълнение от длъжника, съдържаща изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, е чрез връчване от ЧСИ И.С., с район
на действие Окръжен съд – Стара Загора. В предвид последното, редовността
на връчването на поканата на кредитора до длъжника за обявяване на
предсрочната
изискуемост на кредита следва да бъде преценена според така избрания
способ на връчване. При връчване по възлагане от частния съдебен
изпълнител се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК. По силата на чл.43 от
ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител
в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и
по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Банката е представила: Покана за изпълнение
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до В. Б. Й., ЕГН **********,
адрес: гр. Крън ул. „*********" №1; Разписка без дата за залепени
уведомления до кредитополучателя на посочения в договора за кредит
настоящ адрес; както и Протокол за посещение на призовкаря при съдебния
изпълнител от дата
******** г. с отбелязване, че при проведен разговор със собствениците на
жилището е заявено, че кредитополучателят е живял на посочени адрес на
квартира преди 1 година и сега същият не знае къде е той. Отбелязано е, че
при направени справки ГРАО и трудови договори, е установено, че лицето
няма други адреси и действащи трудови договори.
С оглед на установените данни, настоящият съдебен състав намира, че
волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита не е достигнало до кредитополучателя.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, в
т. ч. и с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаването от длъжника на изявлението на банката за обявяване на
кредитния дълг за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
За да се приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е необходимо да бъде
изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 и 3 от ГПК (така Определение №
479/20.06.11 по ч. т. д. № 444/11 г. на ВКС).
Видно от Протокол за посещение на призовкаря при съдебния
изпълнител от ******** г. е отбелязано, че при проведен разговор със
собствениците на жилището е заявено, че кредитополучателят е живял на
посочени адрес на квартира преди 1 година и сега същият не знае къде е той.
Отбелязано е, че при направени справки ГРАО и трудови договори, е
установено, че лицето няма други адреси и действащи трудови договори.
6
Същите обаче не са представени по делото. Т.е. в конкретния случай данни за
това, че посочения в поканата адрес на ответника съвпада с вписан негов
постоянен или настоящ адрес и че връчителят е установил този факт с оглед
извода за редовност на връчването липсват. Не може за установяването на
този факт да се цени единствено горепосоченото уточнение на лист 26 от
делото в протокола за посещение за извършени справки. В разписката на лист
24 от делото няма попълнен нито един задължителен реквизит – липсва
отбелязана дата, на която е извършено връчването на книжата, няма данни и
дали са получени и от кого, липсват и положени подписи.
За по-голяма прецизност, съдът следва да отбележи и факта, че видно от
протокола за посещение, призовкарят при ЧСИ Стръмски, е удостоверил
посещение на длъжника единствено на настоящия му адрес, но не и на
посочения в договора за потребителски кредит постоянен такъв в гр. Х.,
обл.Х., ул. ******* ******. С оглед на това обстоятелство не може да се
приеме, че ответникът по делото няма друг известен адрес за призоваване.
От своя страна, фикцията за редовно връчване чрез поставяне на
уведомление, е приложима само ако, с оглед изискването на чл. 47, ал.3 от
ГПК, този адрес съвпада с постоянния и настоящия на ответника. В
процесната хипотеза това не е сторено, тъй като поканата за ответника е
изпратена само на посочения в договора настоящ адрес, след което не е бил
отчетен фактът, че длъжникът в процесния договор е посочил друг адрес, за
което връчителят има вменено задължение ( от 31.10.2017 г. съгласно
редакцията на чл. 47, ал.3 от ГПК със ЗИД на ГПК обнародван в ДВ, бр.
86/27.10.2017 г.) да прави служебно справки в НБД - Население. Справка по
делото липсва независимо от отразеното в съобщението до ищеца, че съдът е
направил такава. Липсва и приложено уведомление, в протокол от 07.10.2022
г., приложен по ч.г.д. № ****/2021 г. по описа на РС-К., се съдържа само
твърдение, че е било залепено такова.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че в конкретния
случай ЧСИ Стръмски е приложил фикцията по чл. 47, ал.5 от ГПК без да са
били изчерпани възможностите Поканата да се връчи лично на ответника.
Така е нарушена заложената в ГПК етапност на връчването, при която всяка
следваща възможност за връчване е приложима само при невъзможност да се
приложи предходната, т.е. налице е нередовно извършена процедура по
залепване на уведомлението. С оглед на това съдът намира, че
осъщественото връчване на уведомлението не е извършено редовно при
спазване на процесуалните правила, установени в чл. 47 от ГПК, което от
своя страна обуславя извода, че не е надлежно удостоверено настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора преди започване на
заповедното производство. Ето защо обосновано може да се приеме, че
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 26.11.2021 г., поради което и дори само на това основание предявения в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В заключение, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на спора, ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Ответната страна не е отправила
искане за присъждане на разноски. С оглед изложеното, съдът преценява, че
разноски не се дължат.
7
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „*********“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район В., ул. „**********“ № ***,
представлявано заедно от Д. Б.Ш. - изпълнителен директор и П.Н.Д.
изпълнителен директор, против В. Б. Й., ЕГН **********, адрес: гр. Х., ул.
„*******" *******, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 15 087,33 лева, дължима главница за периода от
******* г. до ******* г. по Договор за кредит № ******, възлизащо към
23.11.2021 г. в общ размер на 18 883,21 лева, с 2 099,32 лева –
възнаградителна лихва от ******* г. до ******** г.; с 206,90 лева –
мораторна лихва от ******* г. до 12.03.2020 г.; с 903,16 лева – мораторна
лихва от 14.05.2020 г. до ******* г.; и законна лихва върху главницата,
считано от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, присъдени с издадена Заповед № ****/ 14.12.2021 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение частно гражданско дело № **** от 2021
Районен съд К., като неоснователен, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район В., ул. „**********“ № ***, представлявано заедно
от Д. Б.Ш. - изпълнителен директор и П.Н.Д. изпълнителен директор да внесе
по сметка на РС-К. сумата от 180,00 лева за възнаграждение за вещото лице
за изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
частно гражданско дело № **** от 2021 Районен съд К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8