Р Е Ш Е Н И Е № 2452
Град Бургас, 21.12.2018г.
Административен съд – Бургас, пети състав,
на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 2215 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.57а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „М. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.12, ет.2, представлявано от управителя С. Е., против заповед № 1795/29.06.2018г., издадена от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е разпоредено дружеството-жалбоподател да премахне собствения си премествам обект: „Панелен павилион” с площ 14,85 кв.м., разположен южно от бл.59 на общински терен - крайуличен тротоар от улица между о.т. 1270 и о.т. 1263, ж.к.”Славейков”, гр.Бургас.
Жалбоподателят оспорва заповедта за премахване на преместваемия обект като незаконосъобразна и моли за отмяната й от съда. Оспорва изводите на административния орган, че обектът е премествам по смисъла на чл.56 от ЗУТ, респективно - че е поставен без разрешение. Твърди, че се касае за обект с временен устройствен статут по смисъла на § 17 от ПР на ЗУТ, изграден по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, съгласно разрешение за строеж № 333/21.03.1997г., издадено от община Бургас. Позовава се на скица № 303/28.10.1997г. с виза за проектиране на обекта, издадена от община Бургас, в която обекта е с показано местонахождение между бл.59 и бл.60 на ж.к.“Славейков“, гр.Бургас, а статутът му е посочен като такъв „по чл.120, ал.4 ППЗТСУ“, както и на подписан между „М. 2012“ ЕООД и общинско предприятие (ОП) „Общински имоти“ на 1.04.2016г. анекс към договор № 834/01.07.1994г., в който обектът е посочен като „изграден по реда на отм. чл.120, ал.4 ППЗТСУ“. Това обстоятелство, както и предхождащото го посещение в офис на ОП „Общински имоти“ и проведен разговор с компетентните служители го уверили, че статутът на обекта е напълно изряден и създали у жалбоподателя легитимни правни очаквания, че закупувайки обекта и заплащайки наем за терена, върху който е изграден, ще развива необезпокоявано търговска дейност и получава доходи. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, подържа жалбата и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представя преписката по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилна и законосъобразна издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
На 26.05.2017г. е извършена проверка от главни специалисти в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при община Бургас на преместваем обект: „Панелен павилион” с площ 14,85 кв.м., находящ се върху крайуличен тротоар на улица между о.т. 1270 и о.т. 1263, южно от бл.59, ж.к.”Славейков”, гр.Бургас. Констатирано е, че обектът е собственост на „М. 2012“ ЕООД, поставен е в имот собственост на община Бургас, като за него не са издавани разрешения за поставяне. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № О-46/26.05.2017г. Съставена е работна схема на преместваемия обект. В 7-дневен срок е съставен констативен акт № О-6/02.06.2017г. Прието е, че по отношение на описания обект е налице хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1, предложение първо от ЗУТ, тъй като е поставен без разрешение за поставяне. С него е открито административно производство по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на преместваемия обект, като е указана възможност за подаване на възражения по акта в 3-дневен срок от връчването му.
Констативен акт № О-6/02.06.2017г. е съобщен на 11.05.2018г. по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ. В законоустановеният срок от съобщаването му е подадено възражение с вх. № 70-00-3659/14.05.2018г. от „М. 2012“ ЕООД, в което дружеството сочи, че обектът, в който извършва търговска дейност, не представлява преместваем по смисъла на чл.56 и сл. от ЗУТ, а се касае за обект с временен устройствен статут по смисъла на § 17 от ПР на ЗУТ, изграден по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, съгласно разрешение за строеж № 333/21.03.1997г., издадено от община Бургас.
Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената пред съда заповед № 1795/29.06.2018г. от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е разпоредено на „М. 2012“ ЕООД да премахне собствения си премествам обект: „Панелен павилион” с площ 14,85 кв.м., разположен южно от бл.59 на общински терен - крайуличен тротоар от улица между о.т. 1270 и о.т. 1263, ж.к.”Славейков”, гр.Бургас. Видно от мотивите на заповедта, административният орган е приел, че преместваемият обект е поставен без издадено разрешение за поставяне, поради което по отношение на него е налице хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1, предложение първо от ЗУТ и същият подлежи на премахване на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ. След като е прегледал преписката по съставения констативен акт и постъпилото възражение от „М. 2012“ ЕООД е установил, че към преписката е приложено заверено „Вярно с оригинала“ от служител на община Бургас копие на разрешение за строеж № 333/21.03.1994г., издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ на Е.П.А. за: „Временен обект – павилион“ с площ 15 кв.м. за търговска дейност съгласно одобрени проекти от 14.09.1993г. от архитект Георгиев, намиращ се на търговски център до блок 44-45, к-с “Славейков“, гр.Бургас. Преместваемият обект: „Панелен павилион“ с площ 14,85 кв.м., нетрайно свързан с терена, собственост на „М. 2012“ ЕООД, за който е съставен констативен акт № О-6/02.06.2017г., е с установено местоположение южно от бл.59, к-с “Славейков“, гр.Бургас, докато местоположението на разрешения обект с разрешение за строеж № 333/21.03.1994г. до блок 44-45, к-с “Славейков“, гр.Бургас, не съвпада с местоположението на процесния преместваем обект. С оглед изложеното е счел, че с възражението не се внасят нови факти и обстоятелства от значение за производството и същото не следва да бъде уважено.
Заповедта е връчена на представляващия „М. 2012“ ЕООД на 25.07.2018г., видно от приложените в административната преписка писмо изх. № 70-00-1069(1)/09.07.2018г. на длъжностно лице от община Бургас и попълнената обратна разписка за доставянето му. Жалбата против заповедта е подадена до съда на 8.08.2018г., чрез административния орган.
За доказване на твърденията си жалбоподателят е представил следните документи: заверено от община Бургас копие на разрешение за строеж № 333/21.03.1997г., издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ на Е.П.А. за: „Временен обект – типов павилион“ с площ 15 кв.м. за търговска дейност намиращ се на търговски център и услуги до блок 60-59, к-с “Славейков“, № 11, съгласно одобрени проекти от 14.09.1996г. от архитект Г., с приложение – договор за съвместно мероприятие; скица № 303/28.10.1997г., издадена от община Бургас на Е.П., за проектиране на павилион за промишлени стоки на посоченото в скицата със синьо петно по условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ; анекс от 1.04.2016г. към договор № 834/01.07.1994г. за наем на общински терен, сключен между община Бургас, чрез ОП „Общински имоти“, и ЕТ „С.а-89 – Е.П.А.“, с който като наемател в договор № 834/01.07.1994г. е записан „М. 2012“ ЕООД предвид сключен на 11.03.2016г. между ЕТ „С.а-89 – Е.П.А.“ и „М. 2012“ ЕООД договор за покупко-продажба на бетонен павилион.
С административната преписка е представено разрешение за строеж № 333/21.03.1994г., издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ на Е.П.А. за: „Временен обект – типов павилион“ с площ 15 кв.м. за търговска дейност намиращ се на търговски център и услуги до блок 44-45, к-с “Славейков“, № 11, съгласно одобрени проекти на 14.09.1993г. от архитект Г., с приложение – договор за съвместно мероприятие.
Допълнително от ответника е представено писмо изх. № 70-00-1069(5)/30.10.2018г., с което директорът на дирекция „ЦАУ Освобождение“ на община Бургас уведомява, че при извършена проверка в техническия архив на община Бургас, дирекция „ЦАУ Освобождение“, не са открити преписка по издаване на разрешение за строеж № 333/21.03.1994г. от главен архитект при община Бургас, преписка по издаване на разрешение за строеж № 333/21.03.1997г. от главен архитект при община Бургас и преписка по издаване на скица № 303/28.10.1997г. от районен архитект при РУАТОН „Освобождение“, община Бургас. При проверката е установено, че в регистъра на разрешенията за строеж, издадени за обектите по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) се съхранява оригинален екземпляр на разрешение за строеж № 333/21.03.1994г. Представени са и следните документи: договор № 834/01.07.1994г. между община Бургас, чрез ОП „Общински имоти“, като наемодател, и ЕТ „С.а-89“, като наемател, с който наемодателят отдава под наем на наемателя общински терен от 15 кв.м., находящ се в района на к-с “Славейков“ до бл.44-45, гр.Бургас, за изграждане на временна постройка по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, която ще бъде използвана от него за търговска дейност, като неразделна част от договора са скица с виза за проектиране, одобрен проект и строително разрешение № 333/21.03.1994г., издадено от АТБ „Освобождение“; анекси към този договор от 1.06.1995г., 1.03.1996г., 1.03.1997г., 1.02.1998г., 1.04.2016г., с които не са внесени изменения относно предмета на договора; заявление от представляващия „М. 2012“ ЕООД до директора на ОП „Общински имоти“-Бургас с приложен договор за покупко-продажба от 11.03.2016г., сключен между ЕТ „С.а-89 – Е.П.А.“ и „М. 2012“ ЕООД, с който едноличният търговец е прехвърли на дружеството собствеността върху бетонен павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, между бл.59 и бл.60, разрешен като временен обект на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, с предназначение за търговска дейност, с площ от 15 кв.м. срещу сумата от 700 лв.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.П.А.. Свидетелят потвърждава, че е продал притежавания от него търговски обект до бл.59-60 в к-с „Славейков“ на жалбоподателя, като преди това са проверили в Общински имоти има ли задължения, нещо нередно, което да попречи на сделката и ако е имало някакви съмнения сделката нямаше да се състои. Не може да каже годината на издаване на разрешението за строеж за павилиона, но през 2012г. обекта спрял да работи. При предявяване на разрешение за строеж № 333/21.03.1997г. показанията му са, че не е сигурен това ли е разрешението за строеж за павилиона до бл.60. При предявяване на договор № 834/01.07.1994г. за наем на общински терен, сключен между община Бургас, чрез ОП „Общински имоти“, и ЕТ „С.а-89 – Е.П.А.“, потвърждава, че подписа на края на договора е негов. Не може да отговори защо в този договор е записано, че павилионът се намира до бл.44-45, а не до бл.60.
При тази фактическа установеност и съобразно приложимите законови разпоредби съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което има правен
интерес от оспорването – адресат на административния акт, в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.57а,
ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по
чл.56, ал.1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с
издаденото разрешение. В случая поставения в УПИ ІІ-349, кв.46 по плана на ж.к.“Славейков“,
гр.Бургас, върху уличен тротоар панелен павилион с площ 14,85 кв.м. представлява
„преместваем обект” по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, съобразно неговото
описание в констативния акт и работната схема. Предвид изложеното, издаване на
заповед за неговото премахване е от компетентността на кмета на общината.
При издаването й са спазени
специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.57а,
ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ
се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва
на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в
тридневен срок от връчването му.
Административното производство
е започнало със съставяне на констативен акт № О-6/2.06.2017г. от служители на
общинската администрация след констатиране на нарушението на 26.05.2017г. Актът
е подписан от актосъставителя и от присъствалите свидетели – служители по
чл.223, ал.2 от ЗУТ. Спазена е задължителната процедура за връчване на
констативния акт и даване на възможност за възражения, с което е осигурено
правото на участие на заинтересованото лице. Жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за започналото производство по издаване на административния акт, чрез
връчване на констативния акт, поради което специалното производство по ЗУТ е
спазено и не е засегнато или ограничено правото на защита на страната в
административното производство. В случая е подадено в срока по чл.57а, ал.2 от ЗУТ и възражение срещу констатациите по акта, което е обсъдено от административния
орган в заповедта.
Заповедта е мотивирана. Видно
от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и е посочено правното основание за издаването й –
чл.57а, ал.3 от ЗУТ.
Предвид изложеното съдът
намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това
основание.
Оспорената заповед е издадена
и в съответствие с материалноправните норми на закона.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ,
върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони,
кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други
елементи на градското обзавеждане. Според ал.2 на чл.56 от ЗУТ, за обектите по
ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския
съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния
архитект на общината.
Съгласно
посочената в заповедта разпоредба на чл.57а, ал.1, т.1, предложение първо от ЗУТ, подлежат на премахване обектите по чл.56, ал.1, когато са поставени без
разрешение.
Не се спори между страните, че
дружеството-жалбоподател е поставило описания в констативния акт и в заповедта
за премахване обект, без издадено разрешение за поставянето му.
Определящо при преценка на
статута на един обект дали той е преместваем по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ е
неговото обективно фактическо състояние и предназначение.
В случая панелен павилион с
площ 14,85 кв.м., разположен на крайуличен тротоар от улица между о.т. 1270 и
о.т. 1263 в ж.к.”Славейков”, гр.Бургас, южно от бл.59 на общински терен – предмет
на разпоредителната част на заповедта, отговаря на първото условие, а и липсват
фактически твърдения за трайно закрепване на същия по начин, непозволяващ
демонтаж без разрушаване при преместване. Същият е предназначен за търговски
цели предвид неговото разположение и посоченото в жалбата до съда, че се използва
за търговска дейност в обхвата на чл.56, ал.1 от ЗУТ.
С оглед изложеното съдът
приема, че се касае за преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, за който
безспорно липсва издадено разрешение за поставянето му.
Доводите на жалбоподателя, че
предмет на заповедта не е преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ,
който да подлежи на премахване по реда на проведеното производство, а обект с
временен устройствен статут по смисъла на § 17 от ПР на ЗУТ, изграден по реда
на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), съдът намира за неоснователни.
Възражението на жалбоподателя,
че павилионът попада в обхвата на разрешение за строеж № 333/21.03.1997г., с
което е разрешено изграждането на временен обект – типов павилион с площ 15
кв.м. за търговска дейност правилно е прието от административния орган за
неоснователно, тъй като идентичност на разпоредения за премахване панелен
павилион с обекта, предмет на разрешението, не се установява.
Съдът не кредитира представеното
от жалбоподателя разрешение за строеж № 333/21.03.1997г. като годно
доказателство, подкрепящо твърденията на жалбоподателя. От ответника е представено
разрешение за строеж № 333/21.03.1994г., също издадено на основание чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ (отм.) на Е.П.А. за: „Временен обект – типов павилион“ с площ 15
кв.м. за търговска дейност, но намиращ се на търговски център и услуги до блок
44-45 в ж.к.“Славейков“, № 11, а не до бл.60-59 в ж.к.“Славейков“, под № 11,
съгласно одобрени проекти на 14.09.1993г. от архитект Г., а не съгласно
одобрени проекти на 14.09.1996г., като всички тези различни данни между разрешение
за строеж № 333/21.03.1997г. и разрешение за строеж № 333/21.03.1994г. видимо
са поправени в разрешение за строеж № 333/21.03.1997г. Видно и от писмо изх. №
70-00-1069(5)/30.10.2018г. на дирекция „ЦАУ Освобождение“, в техническия архив
на община Бургас не се съхранява решение за строеж № 333/21.03.1997г. и
преписка по издаването му, а решение за строеж № 333/21.03.1994г. в оригинал.
Само скицата с виза за
проектиране на обект не замества изискуемото разрешение за поставяне на
преместваемия обект. Видно от приложената към жалбата скица № 303/28.10.1997г.,
издадена от община Бургас на Е.П., тя важи за проектиране на павилион за
промишлени стоки между бл.59 и бл.60 на ж.к.“Славейков по одобрена схема № 2,
протокол № 22/16.09.1997г. на комисията по чл.56 от ЗУТ, т.е. важи за
преместваем обект.
С анекс от 1.04.2016г. е изменен
договор № 834/01.07.1994г. за наем на общински терен, сключен между община
Бургас, чрез ОП „Общински имоти“, и ЕТ „С.а-89 – Е.П.А.“, само в частта
наемател по договора – едноличния търговец е заменен с „М. 2012“ ЕООД. Внесените
с анекса изменения касаят договор № 834/01.07.1994г., чийто предмет е отдаване
под наем на общински терен от 15 кв.м., находящ се в района на к-с “Славейков“
до бл.44-45, гр.Бургас, за изграждане на временна постройка по реда на чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ, която ще бъде използвана от него за търговска дейност, а не за павилион
с друго местоположение – между бл.59 и бл.60 на ж.к.“Славейков. С нито един от
впоследствие подписаните от страните анекси не е изменян предмета на договора.
В анекса от 1.04.2016г. към
договор № 834/01.07.1994г. за наем на общински терен, е цитиран договор за покупко-продажба
от 11.03.2016г., сключен между ЕТ „С.а-89 – Е.П.А.“ и „М. 2012“ ЕООД, с който
едноличният търговец е прехвърлил на дружеството собствеността върху бетонен
павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, между бл.59 и бл.60,
разрешен като временен обект на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, с
предназначение за търговска дейност, с площ от 15 кв.м. По своята правна
същност договорът е частен диспозитивен документ с формална доказателтвена сила
и поради това не обвързва настоящата съдебна инстанция относно
материализираното в него изявление. Затова и съдът не приема посоченото в него
местонахождение на обекта. Отделно, в чл.4, ал.3 от договора страните са
уговорили изрично, че продавачът се задължава да предаде на купувача конкретно
описани документи, сред които разрешение за строеж № 333/21.03.1997г., издадено
от община Бургас, което е логически необосновано предвид датата на сключване на
договора за покупко-продажба на павилиона – 11.03.2016г., представен на община
Бургас със заявление вх. № 91-00-21/17.03.2016г.
Видно и от показанията на свидетеля
Е.П.А., той не може да посочи годината на издаване на разрешението за строеж за
павилиона, не е сигурен дали това ли е разрешението за строеж за павилиона до
бл.60 и не може да отговори защо в подписания от него договор №
834/01.07.1994г. за наем на общински терен е записано, че павилионът се намира
до бл.44-45, а не до бл.60.
С оглед изложеното съдът
приема, че установеният преместваем обект „Панелен павилион” с площ 14,85
кв.м., разположен южно от бл.59 на общински терен - крайуличен тротоар от улица
между о.т. 1270 и о.т. 1263, ж.к.”Славейков”, гр.Бургас, предмет на разпоредителната
част на оспорената заповед, е различен от временния обект, за който е издадено
решение за строеж № 333/21.03.1997г.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че по отношение на процесния преместваем обект е осъществена хипотезата
на чл.57а, ал.1, т.1, предл. първо от ЗУТ за издаване на заповед, със съдържание като оспорената. Не се установиха
основания по чл.146 от АПК за отмяната й, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да осъди
жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразена с вида и
количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника
–участие в съдебно заседание по разглеждане на делото, представяне на
доказателства, изразяване на становища по доказателствата и по същество.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд -
Бургас, пети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. 2012“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.12, ет.2,
представлявано от управителя С. Е., против заповед № 1795/29.06.2018г. на заместник-кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е
разпоредено „М. 2012“ ЕООД да премахне собствения си преместваем обект:
„Панелен павилион” с площ 14,85 кв.м., разположен южно от бл.59 на общински
терен - крайуличен тротоар от улица между о.т. 1270 и о.т. 1263,
ж.к.”Славейков”, гр.Бургас.
ОСЪЖДА „М. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.12, ет.2, представлявано
от управителя С. Е., да заплати на община Бургас съдебни разноски в размер на
200 лв. (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: