Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 15.07.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 181/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във
връзка с глава единадесета „Производства за обезщетения” от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба от К.И.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с цена на иска
три хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди
от непозволени действия и бездействия на служителите
на Затвора Ловеч за времето от
16.10.2018 г. до 13.01.2020 г.
В исковата молба и в пледоарията по същество на делото
ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на
страх, безсилие, унижение, безнадеждност, малоценнност,
незащитеност, уронване на достойнството му от действията и бездействията на
служители на Затвора Ловеч, които са го принудили да закупува нови ел. уреди,
котлон и грил, за нарушение на чл. 3, ал.2, чл. 9,
ал.1, чл. 98, ал.1, и ал.4, чл. 152, ал.
1,2 и 3 от ЗИНЗС и чл. 71, ал.2 и 3, чл. 72, чл. 74, ал.4 от ППЗИНЗС, и за
това, че не се извършва никаква социална и възпитателна дейност от ИСДВР в
Затвора Ловеч с лишените от свобода. Твърди, че е подавал жалби и сигнали до
Началника на Затвора Ловеч, до ГДИН, до Министъра на правосъдието, че не се
извършва никаква социална дейност в Затвора Ловеч, както и че се оказва
психически и физически тормоз над лишените от свобода, изразяващи се в нанасяне
на побои над лишени свобода от служители от Затвора. Посочва, че при наличие на
здравословен проблем трябва да се чака да те прегледа лекар по график, който е
веднъж седмично. Излага доводи, че на 26 и 27.01.2019 г. е бил оставен два дни
без питейна вода, тъй като от чешмата е течала мътна вода. Той помолил
служителите да го заведат до лавката да си закупи вода, но те му отказали.
Освен това твърди, че се е случвало по време на престоя на открито да го вали
дъжд и да се измокри до кости, защото нямало къде да се скрие от дъжда, тъй
като не са осигурени навеси както в другите затвори. Според него липсват
каквито и да било условия за спорт, както са посочени в чл. 71, ал.2 и 3 от ЗИНЗС. Администрацията на Затвора Ловеч не оказвала съдействие и насърчаване на
лишените от свобода да съхранят отношенията и контактите с близките си и с
външния свят. При срещите му с адвокат бил принуден да разговаря с него през
стъкло и телефон, който се подслушвал и записвал в нарушение на чл. 74, ал.4 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Прави съпоставка с условията в Затвора Враца, където е бил преди това и
условията в Затвора Ловеч относно
социалната дейност, дейността на ИСДВР броя на свижданията с близките.
Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София чрез пълномощник в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради
което иска същият да бъде отхвърлен. Посочва, че по делото не е доказано
наличието на незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на
Затвора Ловеч, от което в пряка и
непосредствена връзка да са произлезли вреди за ищеца. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на триста
лева. В представения писмен отговор на исковата молба твърди, че искът е
допустим, но е неоснователен. Не е налице незаконосъобразно бездействие на
администрацията на Затвора Ловеч по задължение за фактическо действие, което
пряко произтича от закона. Във връзка с твърденията на ищеца, че при
постъпването му в Затвора Ловеч са иззети от него вещи, които е получил и
ползвал в Затвора Враца, ответникът посочва, че от ищеца са иззети вещи, които
не са разрешени за ползване от лишените от свобода или пък в списъка на
разрешените вещи, утвърден от Министъра на правосъдието със Заповед №
ЛС-04-642/12.11.2018 г. е предвидена възможност за ползването им след
разрешение на Началника на Затвора. Тези вещи са оставени на съхранение в склад
в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав.
В отговора е отразено, че не отговаря на
действителното положение твърдението на ищеца, че в Затвора Ловеч не му е
осигурена възможност да спортува, защото на лишените от свобода се предоставя
възможност за престой на открито всеки ден по 1час и 30 минути. На мястото за
престой на открито има уреди за спорт – лежанки, лост, успоредка, раздават се
топки. При желание на лишените от свобода им е осигурена възможност за
спортуване.Посочено е, че издаването на заповед за награда по чл. 98, ал.1, т.5
от ЗИНЗС е изцяло в компетентността и правомощията на Началника на Затвора,
който действа при условията на оперативна самостоятелност. Ответникът твърди,
че Г. има изготвен индивидуален план за изпълнение на присъдата от 26.09.2018
г., изготвен в Затвора Враца, който се изпълнява в Затвора Ловеч, като след
изтичане на 1 година от издаването му ще бъде изготвен нов такъв в Затвора
Ловеч. Изготвена е в Затвора Ловеч програма за индивидуална корекционна
работа с ищеца. Изготвен е работен картон, в който се отразяват проведените
срещи между социалния инспектор и ищеца. Провеждана е и групова корекционна работа с лишените от свобода. За периода от
10.11.2018 г. до 11.05.2019 г. Г. е провеждал всеки месец по две свиждания, а
през месец декември
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, тъй като не са
доказани по безспорен и категоричен начин твърденията на ищеца в исковата
молба.
Ищецът
К.Г. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч и претендира
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Ловеч. Тези
обстоятелства се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е
предявен иска.
Съгласно
чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрола върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице според
ал.2 от същия закон.
В
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този
закон.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че иска на К.Г.
е процесуално допустим, като предявен пред компетентен съд от
дееспособен правен субект – физическо лице, изтърпяващо наказание лишаване от
свобода срещу надлежно легитимиран ответник – ГДИН, която е юридическо лице,
осъществяващо пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода.
Според чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищецът в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е
обективна.
От
доказателствата по делото се установява, че ищецът К.И.Г. *** на 16.10.2018 г., когато е преведен
от Затвора Враца. Изтърпява наказание доживотен затвор при специален режим от
18.10.2002 г. В Затвора Ловеч е настанен в XI
група в зоната за повишена сигурност, в която се настаняват осъдените на
доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
По делото е представен и приет като
доказателство Индивидуален план за изпълнение на присъдата на К.Г.. Той е
изготвен на 26.09.2018 г. от ИСДВР при Затвора Враца, където по това време е
изтърпявал наказанието си ищецът. В него са определени цели, задачи, време и
продължителност. В задачите са посочени включване в групови мероприятия,
ангажиране с дейности, изискващи повече общуване и поемане на отговорност за
другите, мотивиране за редовно провеждане на свиждания и поддържане на кореспонденция
с близки, познати и други лица, влияещи положително на лишения от свобода,
ангажиране с групови мероприятия, участие в подходяща корекционна
програма, добро поведение и награди, недопускане на дисциплинарни нарушения.
В Затвора Ловеч е изготвена и утвърдена
Програма за индивидуална корекционна работа на ищеца
от 19.10.2018 г. за периода 19.10.2018 г. – 19.10.2019 г. В нея е посочена като цел привеждане поведението на
ищеца на приемливо ниво и формиране на позитивни нагласи и мотивация. Отразени
са задачите, очакваните резултати, методи на работа, индикации за изпълнение на
поставените задачи в резултат на оказаното въздействие.
В представения Работен картон на К.Г. са
отразени проведените срещи, беседи и индивидуална работа с ищеца от ИСДВР при
Затвора Ловеч. В работния картон е записано, че на 19.10.2018 г. е проведена опознавателна беседа във връзка с превеждането му от
Затвора Враца, в която ищецът е изразил недоволство от превеждането му в
Затвора Ловеч, тъй като във Враца се чувствал добре. В работния картон е
отбелязано, че на 15.11.2018 г. е проведен разговор, посветен на анализа на
досегашния му живот и ограничаване факторите на негативно въздействие на
средата. Отразено е в картона, че на 18.12.2018 г. е проведена среща по повод
непрестанните му оплаквания по незначителни поводи. Изразява явно недоволство
от установения ред в Ловеч, свързан със спазване на режимните изисквания.
На 16.01.2019 г. е проведена среща по
повод възникнал конфликт между Г. и С.Л.. Посочено е, че ищецът отрича вината
си и твърди, че Л. е виновен за
създалото се напрежение.
На 15.02.2019 г. е отразено, че
продължават опитите на ищеца да се налага над администрацията с постоянни жалби
до различни институции. Споделя, че ще направи всичко възможно да се махне от
Ловешкия затвор.
Отразена е индивидуална работа с ищеца
на 12.03.2019 г., който е недоволствал, че е настанен самостоятелно на първия
етаж.
На 18.04.2019 г. е записано в картона,
че е проведена среща, на която ищецът не приема мнение, различно от неговото и
продължава с нескрития си негативизъм към администрацията.
На 16.05.2019 г. е проведена среща с
ищеца за запознаване с отговор на негова жалба.
На 06.08.2019 г. е проведен разговор по
въпроса с кабелната телевизия на етажа, където е настанен Г..
По делото е представен протокол от 07.08.2019 г. за проведена среща с лишените
от свобода от 11-та група по инициатива на ИСДВР при Затвора Ловеч, на която
лишените от свобода са били информирани за заседание на комисията за
разглеждане на правния статус на лишените от свобода от групата, разясняване на
правото им да обжалват административните актове на Началника на Затвора Ловеч,
съобщение, че предстои доставяне на нови спортни уреди за техните нужди за
спортуване. На срещата е дадена възможност на лишените от свобода от групата да
отправят въпроси, касаещи техните интереси и нужди, на които ИСДВР е отговорил.
На 10.07.2019 г. по инициатива на ИСДВР
при Затвора Ловеч се е провела среща с лишените от свобода от 11-та група, за
което е съставен Протокол от същата дата. На тази среща е изнесена информация и
прочит от медицинска брошура за
здравеопазването и личната хигиена на лишените от свобода, предпазване от
заболявания в местата за лишаване от свобода, свързани с личната хигиена и
контактите на лишените от свобода. Изнесена е информация за предстоящо
разглеждане на правното положение на лишените от свобода. В протокола е
отразено, че след срещата лишените от свобода са изразили удовлетворение от
получената информация. ИСДВР е отговорил на въпроси от различно естество.
В Протокол от 24.04.2019 г. е отразено,
че на тази дата се е провело събиране на 11-та група по повод Великденските
празници. Лишеният от свобода Г. е прочел на всички текст на тема великденски
празници, история на празника и народни традиции. ИСДВР е изнесъл малък концерт
на акордеон с друг лишен от свобода. В протокола е записано, че всички са били
много доволни и възторжени от концерта и събирането.
На 18.04.2019 г. лишените от свобода са
били събрани от ИСДВР при Затвора Ловеч , който им е чел материали на тема
Великден и Цветница. За срещата е съставен протокол от същата дата.
От протокол от 16.03.2019 г. е видно, че
на същата дата е проведено събрание на 11-та група, на което ИСДВР е разяснявал
заповеди на Началника на Затвора Ловеч.
Представен е протокол от 19.02.2019 г.,
в който е отбелязано, че на същата дата ИСДВР на 11-та група е събрал всички
лишени от свобода от групата и са беседвали на тема Васил Левски. Чели са
материали, свързани с дейността на Васил Левски, задавали са въпроси и са
получили задоволителни органи.
На 01.11.2018 г. се е състояла среща на
лишените от свобода от 11-та група с ИСДВР по повод Деня на будителите, на
която е прочетена историческа справка за историческата роля на народните
будители. За срещата е съставен Протокол от същата дата.
Представен е и Протокол от 06.12.2018 г.
за проведена среща на лишените от свобода от 11-та група с ИСДВР по повод
Никулден.
Всички протоколи са написани и подписани
от лишени от свобода от 11-та група.
За
изясняване на делото от фактическа страна са допуснати до разпит в съдебно
заседание по искане на ответника един свидетел, а по искане на ищеца – трима.
Свидетелят
С.С.Л. *** на длъжност ИСДВР и отговаря за групата
лишени от свобода, в която е и ищецът. В съдебно заседание свидетелят заявява,
че ежедневно се среща с всички лишени от свобода, за които отговаря и ги
консултира по различни въпроси, свързани с техния правен и социален статус,
битови проблеми и т.н. За ищеца Г. има изготвен план на присъдата, както и
програма за индивидуална работа. И двете се изготвят за период от 1 година,
след изтичане на която се изготвя актуален план за присъдата и програма за
индивидуална работа. С лишените от свобода от XI
група, в която е и Г. се провеждат различни мероприятия. За всички официални
празници се изготвят беседи, които се дискутират. Била е проведена беседа, при
която самият ищец е запознал останалите лишени от свобода с живота и дейността
на Васил Левски. Свидетелят посочва, че осъдените се посещават от пастор на
православната църква, пастор на евангелистка църква и служител от мюсюлманското
вероизповедание. Освен това е приключила работата на специализираната групова
работа на тема „овладяване на гнева”.
Ищецът е участвал в нея и е присъствал на всички занимания. Престоят на
открито на лишените от свобода е час и половина всеки ден, като този половин
час е за спортни занимания. На мястото на престоя за открито има спортни уреди
и който желае, може да ги ползва. Има лежанки, гири, успоредки. Когато са лоши
метеорологичните условия лишените от свобода излизат на открито по собствено
желание, а който сметне, че му е лошо времето не излиза като подписва
декларация за това. Когато искат да се прибират, надзорният състав ги прибира и
престоят на открито приключва по-рано при лоши метеорологични условия. На свидетеля не е известен случай ищеца да е
държан на открито под дъжда насила. Свидетелят твърди, че Г. е ползвал награда
„удължено свиждане за срок от 4 часа” с близките си на 19.12.2019 г.
Свижданията на ищеца с близките му са както при всички останали – два пъти
месечно по график с една хранителна пратка. Всички свиждания се провеждат през
стена чрез телефон, като единствено наградата с удължено свиждане е чрез пряк
контакт без преграда и телефони. Свидетелят заявява, че е имало случай с мътна
вода от чешмата, но това е било за целия град Ловеч, включително и за Затвора Ловеч поради авария.
Не е чувал и няма информация за нанасян психически тормоз от служители на
Затвора Ловеч върху ищеца. Медицинските прегледи са веднъж седмично по изготвен
график, като за групата на ищеца е във вторник. При спешни случаи се реагира
веднага. На свидетеля не е известно Г. да е имал здравословен проблем и да не
му е оказана медицинска помощ. Ищецът не е споделял с него да изпитва страх,
унижение, безсилие от условията, при които е поставен.
Свидетелят
С.М.Л. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора Ловеч. Заявява, че няма
никакъв спор или конфликт с ищеца. Твърди, че при престоя на открито, когато
вали дъжд няма къде да се скрият, но може да се прибират.
Свидетелят
К.А.В. изтърпява доживотна присъда в Затвора Ловеч. В съдебно заседание
заявява, че среща със социалния работник в Затвора Ловеч се провежда всеки ден,
ако е по личен въпрос, но за социална дейност няма всеки ден. Социалният
работник идва сутрин за десет минути, минава, пита за поща, който има предава
пощата. Следобяд около 16.20-16.30 часа минава отново
и раздава пощата. През останалата част от деня никой не го вижда, дори и да
поискат среща с него, отговорът е, че ще мине в 16.20 часа. Ищецът се оплаквал
от това, че в Затвора Враца социалните работници са организирали различни
мероприятия с лишените от свобода с цел същите да може да получат награда, за
да покажат, че са се поправили, докато в Затвора Ловеч такава дейност нямало.
Според свидетеля в Софийския и в други затвори имало време за спорт, за престой
на открито. Отделно се водят мероприятия, различни задачи и след като ги свършат
получават награди, които се отразяват в досиетата на лишените от свобода. На
важни празници социалният работник ги е събирал, като е възлагал да се прочете
брошурка за десет минути. Ищецът е споделял със свидетеля, че в Затвора Враца
социалната дейност се е изразявала в много различни мероприятия, правили са
кошери, имало е спортно масова дейност, имало е отделни часове за спорт, както
е в Софийския затвор и в други затвори. Свидетелят знае, че ищеца участва в
група за овладяване на гнева.
Свидетелят
Х.А.Х. изтърпява наказание лишаване от свобода доживотен затвор в Затвора
Ловеч. Той заявява, че сутрин между 8.30 и 9.00 часа ИСДВР идва на етажа,
където е 11-та група, казва добро утро и пита дали има писма. Много рядко
към 16:00 - 16:30 часа отново минава, за
да връчи на лишените от свобода писмо или призовка. Свидетелят твърди, че е
коментирал с Г. и другите лишени от свобода, че в Затвора Ловеч не се правят
никакви възпитателни, образователни и културно-масови дейности с лишените от свобода
на доживотен затвор. Прави сравнение с условията в Затвора София и други
затвори, където според него ежедневието на доживотно лишените от свобода е
уплътнено с различни дейности.
Настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал.1
се разглежда по реда на глава единадесета от АПК – производства за обезщетения
– чл. 203 и сл. от АПК.
Отговорността
на ГДИН е обективна и безвиновна, защото държавата
дължи обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали те са били причинени
виновно или не от преките причинители на вредата – служители на юридическото
лице ГДИН.
В
съответствие с чл. 2, т.3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са
регламентирани с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Тези принципи са заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които
са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от
свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода следва да
бъде само в размера и до вида, предвиден
в закона и за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените от свобода да не търпят ограничения и
лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При
всеки случай следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията,
които търпят лишените от свобода са
адекватни на българското и международното право.
Съгласно
чл. 122, ал.1 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на
разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития могат
да държат при себе си и да ползват. Със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г.
Министърът на правосъдието е утвърдил списък на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определените за целта места лишените от свобода, настанени в
затворите. Този списък е приложен към заповедта.
Ищецът
е преведен от Затвора Враца в Затвора Ловеч на 16.10.2018 г. , когато е
извършен обиск на вещите му. Съставен е протокол № 115 от същата дата за обиск,
претърсване и изземване на вещите на ищеца, които не са разрешени съгласно
цитираната го-горе заповед и приложението към нея. Протокола е съставен в
присъствие на ищеца и е подписан от него. Вещите са оставени на съхранение в
склада на Затвора Ловеч. С молба с рег. № 5996/24.10.2018 г. Г. е поискал от
Началника на Затвора Ловеч разрешение да предаде на близките си тези вещи. Те
са предадени на близките му по време на свиждане, което е описано в справка от
Началник сектор НОД до Началника на Затвора Ловеч.
В
раздел III от утвърдения от Министъра на правосъдието със
Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. списък на разрешените вещи са посочени вещите
и предметите, които могат да се държат и ползват с разрешение на Началника на
Затвора . В т.3 от този раздел са посочени котлон и малка фурна за общо
ползване, които се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по
ред, определен от Началника на Затвора. Началникът на Затвора Ловеч е издал
Заповед № 453/02.04.2018 г. относно реда за използване на електроуреди в
Затвора Ловеч. С нея е разрешено внасянето и ползването на единичен индукционен
котлон, парти грил с мощност до 800 вата, тиган и
тенджера с вместимост до
Относно
твърдението в исковата молба, че не се
извършва никаква социална и възпитателна дейност от ИСДВР в Затвора Ловеч с
лишените от свобода, съдът намира, че същото е неоснователно.
В чл. 152, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано, че социалната дейност и възпитателната работа са основни
средства за ресоциализация на лишените от свобода и
са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото.
Според ал.2, социалната дейност и
възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностика
и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за
въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и
спортни дейности, както и религиозна подкрепа.
Ал.3 постановява, че с лишените от
свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна
работа.
Съгласно чл. 156 от ЗИНЗС, след
приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален
плат за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за
въздействие за ресоциализация на осъдения. Този план
се изготвя въз основа на вида и характера на извършеното престъпление, размера
на наложеното наказание, оценката на осъдения и факторите, които формират риска
от рецидив и вреди, първоначалното място за изтърпяване на наложеното
наказание. Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за цел включване
на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на
факторите, които формират риска от рецидив и вреди.
От
писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел С.С.Л., които съдът кредитира, се установява, че е изготвен Индивидуален план за изпълнение на
присъдата на К.Г. на 26.09.2018 г. от ИСДВР при Затвора Враца, където по това
време е изтърпявал наказанието си ищецът. В него са определени цели, задачи,
време и продължителност. В Затвора Ловеч е изготвена и утвърдена Програма за
индивидуална корекционна работа на ищеца за периода 19.10.2018 г. – 19.10.2019 г.
Изготвен е работен картон на Г., в който
ИСДВР при Затвора Ловеч е отразил проведените срещи, беседи и индивидуална
работа с ищеца.
По делото е представени протоколи за проведени срещи на лишените от свобода от
11-та група, в която е ищецът Г. ***. Тези срещи са били организирани от ИСДВР
по повод празници като Великден , Цветница, Никулден и др., но също и за
разясняване на лишените от свобода на техните права, запознаването им с мерките
за предпазване от заболявания и спазване на личната хигиена. На една от
проведените срещи К.Г. е запознал останалите лишени от свобода от групата с
живота и дейността на Васил Левски.
От показанията на разпитания свидетел С.С.Л. се установява, че в Затвора Ловеч е приключила
работата на специализираната групова работа на тема „овладяване на гнева”. Ищецът Г. е участвал в нея и е присъствал на
всички занимания.
Не
е спорно по делото, а и се установява от показанията на свидетеля Л., че
лишените от свобода в Затвора Ловеч се посещават от пастор на православната
църква, пастор на евангелистка църква и служител от мюсюлманското
вероизповедание.
Съдът намира твърдението на ищеца, че не се
извършва никаква социална и възпитателна
дейност от ИСДВР в Затвора Ловеч с лишените от свобода за неоснователно. То се
опровергава от приетите по делото писмени доказателства и показанията на
разпитания свидетел С.Л..
Недоказано е твърдението в исковата
молба, че е оказван психически и физически тормоз над лишените от свобода,
изразяващи се в нанасяне на побои над лишени от свобода от служители от Затвора
Ловеч. По делото няма писмени или гласни доказателства, които да подкрепят това
твърдение на ищеца.
Твърдението на ищеца, че на 26 и
27.01.2019 г. е бил оставен два дни без питейна вода, тъй като от чешмата е
течала мътна вода и той помолил служители да го заведат до лавката да си закупи
вода, но същите му отказали не се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Твърденията на ищеца, че липсват каквито и да
било условия за спорт в Затвора Ловеч се опровергават от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетел С.Л., според които на мястото
на престоя за открито има спортни уреди и който желае, може да ги ползва през
времето от половин час, предвидено за спорт.
Съгласно
чл. 86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на свеждания не
по-малко от два пъти месечно.
Твърдението
на ищеца, че в Затвора Ловеч се ограничава правото му да провежда свиждания е
неоснователно. То се опровергава от представеното копие от Информационна
система „Изпълнение на наказанията”. От него се установява, че за периода от
10.11.2018 г. до 11.05.2010 г. Г. е провеждал по две свиждания всеки месец.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни и
недоказани твърденията на ищеца за
незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на Затвора Ловеч, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искането на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Производството по
делото е по специалния ред, регламентиран
в чл.284 от ЗИНЗС. В ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2
и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение
на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 АПК.Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от К.И.Г., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с
цена три хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди от непозволени действия и бездействия на служителите
на Затвора Ловеч за времето от
16.10.2018 г. до 13.01.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева по настоящото дело.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен
съд Ловеч.
Препис от него да се изпрати на страните по
делото и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: