№ 331
гр. Момчилград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100043 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е за делба на недвижим имот във втора фаза.
С Решение № 110/29.04.2022г. по настоящото дело е допусната съдебна
делба между Е. А. С., И. С. С., М. М. и Ф. К. Д. на недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА /апартамент/ с идентификатор №
48996.104.217.1.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Момчилград, общ.Момчилград, с адрес в гр.Момчилград, ул.“*********,
бл.1б, кв.73, вх.В, ет.1, ап.32 със застроена площ 94.83 кв.м., ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 32 с площ 3.87 кв.м., както и
4.666 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
построени в ПИ с идентификатор № 48996.104.217.1, при граници на
апартамента: на същия етаж- обект с идентификатор № 48996.104.217.1.31,
над обекта- обект с идентификатор № 48996.104.217.1.34, под обекта-няма и
при граници и съседи на избеното помещение, съгласно нотариален акт за
собственост: изток- мазе, юг- коридор, запад-мазе № 31 ПРИ СЛЕДНИТЕ
ДЯЛОВЕ: 1/6 ид.ч. за Е. А. С., 1/6 ид.ч. за И. С. С., 1/6 ид.ч. за М. М. и 3/6
ид.ч. на Ф. К. Д.. Решението е влязло в законна сила и производството е
преминало във втора фаза по извършване на делбата.
1
В първото съдебно заседание, след влизане в сила на решението за
допускане на делба, ищцата Е. А. С., чрез процесуален представител,
представя писмена молба за възлагане по реда на чл.349, ал.2 и ал.4 от ГПК.
Моли съдът да и възложи делбения имот, а делът на останалите съделители да
бъде уравнен в пари. Прави доказателствени искания за разпит на свидетел и
представя писмени доказателства. Допълнителни съображения излага в
писмена защита.
Ответницата Ф. К. Д., чрез процесуален представител е депозирала
молба с искане за възлагане по реда на чл.349 от ГПК и искане за претенции
по сметки. Моли съдът да постави в неин дял делбения имот, както и да
осъди ищците да и заплатят наем в размер на 100 лв. обезщетение за
пропуснати ползи от лишената възможност да ползва своите 3/6 ид.ч.,
считано от датата на подаване на молбата в съда-05.08.2022г. Прави искане за
събиране на гласни доказателства и представя писмени доказателства.
Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, становищата на страните приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По извършване на делбата и възлагателните претенции:
Процесният имот е допуснат до делба при посочените в решението за
допускане, дялове. От назначената по делото съдебно техническа експертиза
се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем и е с пазарна
стойност 32 897 лв.
Възлагателната претенция на съделителя Е. А. С., съдът приема за
допустима и основателна. Искането за възлагане е сторено в първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението за допускане на делба. С
искането за възлагане, съделителят Е. С. представя писмено доказателство-
справка от Агенция по вписванията, от съдържанието на което е видно, че не
притежава друго жилище, както и е ангажирала събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетел, от показанията на който става ясно, че
към датата на откриване на наследството на К. С. Сали, същата е живяла в
делбения имот. Налице са кумулативно предвидените предпоставки на
чл.439, ал.2 и ал.4 от ГПК.
Възлагателната претенция на съделителят Ф. К. Д., съдът приема за
недопустима и неоснователна. Съгласно чл.349, ал.4 от ГПК, искането за
възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането
в сила на решението за допускане на делбата. Съделителят Ф. Д. е депозирала
искане за възлагане, ведно с искане за претенции по сметки на 05.08.2022г. т.е
извън срока предвиден в чл.349, ал.4 от ГПК. Първо, съдът приема, че
2
претенцията за възлагане е сторена след преклузивния срок на чл.349, ал.4 от
ГПК. Безспорно е, че съделителят Д. се е представлявала от особен
представител и на практика е била лишена от възможността да стори
възлагатена претенция, но и при тази хипотеза претенцията и се явява
неоснователна, като неотговаряща на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК.
Това е така, тъй като съделителят Ф. Д. не е доказала кумулативните
предпоставки на разпоредбата на на чл.349, ал.2 от ГПК. Съгласно
цитираният текст, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Няма данни и не са
представени доказателства от които да е видно че, съделителят Д. към датата
на откриване на наследството е живяла в делбения имот. Без доказването на
тази предпоставка, възлагателната претенция винаги е неоснователна, макар и
в случай ако съдът я приеме за допустима и предявена в сроковете по чл.349,
ал.4 от ГПК.
По делото са разпитани свидетели. Видно от показанията на
разпитаният свидетел Е. А. са установява, че същата е съсед на ищцата Е. С. и
живее на втория етаж над делбеното жилище, което е било на свекърът и-
починал през 2011г. Към датата на смъртта му, Е. живеела в апартамента и
сега продължава да живее там с децата си. Разпитаният свидетел Н.Ш. сочи,
че живее в гр. Истанбул, където починал бащата на Ф.. Когато, К.-бащата на
Ф. е починал, Е. е била в България, но била в с. Летовник при своята майка и
не е идвала в апартамента в гр. Момчилград. Това и било известно от С. и от
ответницата Ф.. Докато Е. и С. били женени, С. идвал в жилището и двамата
живеели заедно, но не знае защо не я е водил в Момчилград. През 2011г., Е.
била в България , а тя в Истанбул.
Съдът кредитира, като обективни показанията на свидетелят Е. А.,
относно обстоятелството, че към датата на откриване на наследството на К.
Сали, съделителят Е. С. е живяла в делбения имот. Същата пресъздава факти
и обстоятелства станали и лично известни. Показанията на разпитаният
свидетел Н.Ш., относно факта подлежащ на доказване съдът приема като
такива станали и известни, чрез други лица. Разпитаната свидетелка сочи, че
Е. и С. са живели заедно докато са били женени, но само С. живеел в
апартамента. Сочи, че съделителят Ф. Д. живее в Р. Турция и не се установява
от нейните показания, към датата на откриване на наследството ответницата
да е живяла в процесния имот. Съдът намира, че ответницата Ф. Д. не сочи
доказателства, установяващи наличието на предпоставките на чл.349, ал.2 от
ГПК.
Предвид обстоятелството, че имота е неподеляем, а само съделителят Е.
С. отговаря на условията на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане, съдът намира че
делбения имот, следва да бъде поставен в неин дял, а делът на останалите
съделители да бъде уравнен в пари.
По делото е изготвено заключение, което не е оспорено от страните.
Имота предмет на делбата е неподеляем и е с пазарна стойност 32 897 лв.
Съгласно това, следва съделителят Е. С. да заплати на Ф. К. Д. сумата в
3
размер на 16448.51 лв. за уравнение на делът и, а на съделителите И. С. С. и
М. М., сумата в размер на от по 5482.83 лв. в шест месечен срок, считано от
влизане в сила на съдебното решение, ведно със законните лихви.
Относно исканията по сметки:
Съделителят Ф. Д. е предявила претенции по сметки с искане да бъдат
осъдени ищците да и заплатят сумата в размер на 100лв., представляваща
обезщетение за това че е била лишена от правото си да ползва 3/6 ид.ч. от
имота, считано от 05.08.2022г. Съгласно чл.346 от ГПК, в първото заседание
след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за
сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Така предявената
претенция, съдът приема за недопустима. Искането за сметки е направено от
Ф. Д. извън сроковете по чл.346 от ГПК, въпреки че е била представлявана от
упълномощен адвокат. Претенция за сметки е и неоснователна. Ответника не
е не е конкретизирал искането си по основание, размер и период. Съгласно
чл.31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване. По делото липсват данни за
писмена покана адресирана до ищците, от която да е видно че ответницата
претендира обезщетение за ползите от които е лишена. С оглед на
изложеното, съдът намира, претенцията на Ф. К. Д., с която се иска осъждане
на ищците да и заплатят сумата в размер на 100 лв., представляваща наем
срещу ползването на 3/6 ид.ч., считано от 05.08.2022г. за неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора на ищците се следват и разноски в размер
на общо 3005 лв., от които 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, 405лв. за
възнаграждение на вещото лице, 600 лв. за особен представител. Разноските
съдът определя по правилата на чл.78 от ГПК, тъй като са сторени във връзка
с повдигнат спорен въпрос /възлагане на неподеляемо жилище и искания за
сметки/ и са приети от съда за основателни по см. на чл.355 от ГПК. В
настоящият случай, ответника оспорва изцяло възлагателната претенция на
ищеца, а предявената от него претенция за сметки е неоснователна.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МРС,
държавна такса върху стойността на дяловете им, както и държавна такса
върху претенцията по сметки.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.349, ал.2 от ГПК и възлага на Е.
А. С. с настоящ адрес в гр.Момчилград, общ.Момчилград, ул.“*********,
4
вх.В, ет.1, ап.32 с ЕГН:**********, следният недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА /апартамент/ с идентификатор №
48996.104.217.1.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Момчилград, общ. Момчилград, с адрес в гр. Момчилград, ул.“*********,
бл.1б, кв.73, вх.В, ет.1, ап.32 със застроена площ 94.83 кв.м., ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 32 с площ 3.87 кв.м., както и
4.666 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
построени в ПИ с идентификатор № 48996.104.217.1, при граници на
апартамента: на същия етаж- обект с идентификатор № 48996.104.217.1.31,
над обекта- обект с идентификатор № 48996.104.217.1.34, под обекта-няма и
при граници и съседи на избеното помещение, съгласно нотариален акт за
собственост: изток- мазе, юг- коридор, запад-мазе № 31
ОСЪЖДА Е. А. С. с настоящ адрес в гр.Момчилград, общ.Момчилград,
ул.“*********, вх.В, ет.1, ап.32 с ЕГН:********** да заплати на Ф. К. Д. с
постоянен адрес в с.Воденци, общ.Стамболово, обл.Хасково с
ЕГН:********** сумата в размер на 16448.51 лв. за уравнение на делът и, в
шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно
със законните лихви за забава.
ОСЪЖДА Е. А. С. с настоящ адрес в гр.Момчилград, общ.Момчилград,
ул.“*********, вх.В, ет.1, ап.32 с ЕГН:********** да заплати на И. С. С. с
адрес в гр.Момчилград, общ.Момчилград, ул.“*********, вх.В, ет.1, ап.32 с
ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. А.
С. с ЕГН:**********, сумата в размер на 5482.83 лв. за уравнение на делът и,
в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно
със законните лихви за забава.
ОСЪЖДА Е. А. С. с настоящ адрес в гр.Момчилград, общ.
Момчилград, ул.“*********, вх.В, ет.1, ап.32 с ЕГН:********** да заплати
на М. М. с адрес в гр.Момчилград, общ.Момчилград, ул.“*********, вх.В,
ет.1, ап.32 с ЕГН:**********, действащ чрез своята майка и законен
представител Е. А. С. с ЕГН:**********, сумата в размер на 5482.83 лв. за
уравнение на делът му, в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законните лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ф. К. Д. с постоянен адрес в с.Воденци,
общ.Стамболово, обл.Хасково с ЕГН:********** срещу Е. А. С.с
5
ЕГН:**********, И. С. С. с ЕГН: ********** и М. М. с ЕГН: **********,
претенция по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на
наем в размер на 100 лв., считано от 05.08.2022г., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Ф. К. Д. с постоянен адрес в с. Воденци, общ. Стамболово,
обл. Хасково с ЕГН:********** да заплати на Е. А. С. от гр.Момчилград,
общ.Момчилград, ул.“*********, вх.В, ет.1, ап.32 с ЕГН:**********,
действаща лично и като законен представител на И. С. С. с ЕГН: **********
и на М. М. с ЕГН:********** сумата в размер на 3005 лв., представляваща
разноски по делото, от които 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, 405лв. за
възнаграждение на вещото лице, 600 лв. за особен представител.
ОСЪЖДА Ф. К. Д. с постоянен адрес в с.Воденци, общ.Стамболово,
обл.Хасково с ЕГН:********** да заплати по сметка на МРС, сумата в размер
на общо 673.94 лв., от които 657.94 лв., представляваща държавна такса
върху стойността на дела и, и 16 лв., представляваща държавна такса върху
стойността на предявената и отхвърлена претенция по сметки с правно
основание чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. А. С. с настоящ адрес в гр.Момчилград, общ.
Момчилград, ул.“*********, вх.В, ет.1, ап.32 с ЕГН:**********, действаща
лично и като законен представител на И. С. С. с ЕГН:********** и на М. М. с
ЕГН:********** да заплати по сметка на МРС сумата в размер на общо
657.93 лв., представляваща държавна такса върху стойността на дяловете на
съделителите Е. А. Сюлеман, И. С. С. и М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6