№ 139
гр. Габрово, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500205 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца И. Г. Д. чрез
пълномощника адв.Д. срещу постановеното решение по гр.д.№531/2023г. на РС-Севлиево в
частта , с която не е уважена исковата претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода 22.03.2022г. / датата на подаване на претенцията/ до 23.06.2022г. и е
осъден да заплати разноски по делото в размер на 48,72лв. , и по подадена въззивна жалба
от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу постановеното решение по
гр.д.№531/2023г. на РС-Севлиево в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.432, ал.1
КЗ за сумата над 2462,50лв.
Във въззивната жалба на ищеца се наведени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че от
законовата уредба в КЗ следва ,че от застрахователя се плащат само лихвите за забава
,дължими от застрахования ,считано от датата на уведомяването за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В случая застрахователят е уведомен на 22.03.2022г. с подаденото заявление на
пострадалия за заплащане на обезщетение.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
исковата претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 4925лв. за периода от
1
22.03.2022г. до 23.06.2022г., ведно със законните последици.
В подадения писмен отговор ответникът е оспорил въззивната жалба на ищеца като
неоснователна, с позоваване ,че тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ е изтекъл на
22.06.2022г. и от деня ,следващ тази дата се дължи законната лихва върху застрахователното
обезщетение.
От жалбоподателя ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД се оспорва размерът , в
който е уважен предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди се,
че в първоинстанционното производство е доказано съпричиняване на вредата. Такова не е
прието от първоинстанционния съд. Претендира се да се приеме 50% съвина , при което
дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 2462,50лв. Претендира се над този
размер обжалваното решение да бъде отменено и се отхвърли исковата претенция, ведно
със законните последици.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
С постановеното по гр.д.№531/2023г. решение на РС-Севлиево , поправено по реда
на чл.247 ГПК относно допусната ОФГ в диспозитива, ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъден да заплати
на ищеца И. Г. Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4 925 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с ДК №
ЕВ***АХ, от настъпило на 19.03.2022 г. ПТП на път № 4402, км. 2 + 500 в посока с. Горна
Росица, общ. Севлиево, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
ДК № С***ХМ , застрахован при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от 23.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата
, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 7 976 лева,
като неоснователен и недоказан и иска за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от 19.03.2022г. – датата на деликта до 23.06.2022г.
Предмет на въззивно обжалване е началната дата , от която следва да се присъди
законната лихва върху застрахователното обезщетение и дължимия размер на
обезщетението при направено от ответника възражение за съпричиняване на вредата .
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Относно началната дата на дължимата лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ :
С исковата молба е поискано от ищеца присъждането на законна лихва върху
претендираното обезщетение по чл.432 КЗ от датата на деликта 19.03.2022г.
Първоинстанционният съд е приел ,че претенцията по чл.380 КЗ е предявена на
22.03.2022г., като по нея има изрично произнасяне от застрахователя на 05.04.2022г., с което
са изискани допълнителни документи и че 3-месечният срок по чл.496 ,ал.1 КЗ е изтекъл на
22.06.2022г. и ответникът дължи законна лихва от деня , следващ тази дата – 23.06.2022 г.
2
С въззивната жалба ищецът претендира ,че законната лихва е дължима от
22.03.2022г., когато е предявена претенцията пред застрахователя.
Съгласно установената съдебна практика в хипотеза на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен
и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното
обезщетение, съгласно чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ, но не от датата на
увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя разрешение с разпоредбата на
чл.429, ал.3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ – от по-ранната от двете възможни дати:
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или
предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на
претенцията за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай
той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви
пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.– р.
№50104/26.04.2024г. по т.д.№1386/2022, ВКС, ІІ т.о ;р.№50010/05.04.2024 по т.д.
№1920/2022г., ВКС, ІІ т.о ;р.№46/04.04.2024г. по т.д.№2274/2022г., ВКС, І т.о;р.№
72/29.06.2022г. по т.д.№1191/2021 г. на ВКС , І т. о. ; р.№128/04.02.2020г. по т.д.
№2466/2018г. на ВКС, I т.о. и др.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил пред
застрахователя искане за изплащане на обезщетение за причинените от застрахования
делинквент имуществени вреди на 22.03.2022г., като до изтичане на срока по чл.496,ал.1 КЗ
на 22.06.2022г. застрахователят не е определил и заплатил обезщетение. За този период
съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 КЗ вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ вр. чл.429, ал.3, изр.2
КЗ задължението на застрахователя към ищецът като увредено лица, за заплащане лихвите
за забава е по силата на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, която включва и дължимите от делинквента лихви. След изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на определяне и плащане на обезщетение, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. По делото не се
установяват обстоятелства ,които да обосновават недължимост от ответника на законна
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от 22.03.2022г.,
когато ищецът извънсъдебно е предявил искането си по чл.380 КЗ пред застрахователя, до
изтичане срока по чл.496, ал.1 КЗ на 22.06.2022г. Това ,че застрахователят в срока по
чл.496,ал.1 ЗК е изискал от ищеца представяне на допълнителни документи във връзка с
ПТП , с писмо изх.№1773/05.04.2022г. /л.7 от първоинстанционното дело / и писмо изх.
№2962/15.06.2022г./л.24/ , с които е можел да се снабди по чл.496, ал.4 КЗ, не го
освобождава от отговорността за заплащане на законна лихва за забава върху размера на
дължимото обезщетение за имуществени вреди за процесния период от 22.03.2022г. до
23.06.2023г. /р.№50073 по т.д.№587/2022, ВКС, І т.о./.
3
Предвид изложеното претенцията на ищеца за заплаща на законна лихва върху
дължимото обезщетение по чл.432 от КЗ за причинени имуществени вреди от процесното
ПТП за периода от 22.03.2022г. до 23.06.2023г. следва да бъде уважена, като в тази
отхвърлителна част първоинстанционното решение бъде отменено и се постанови друго по
същество, с което се присъди законна лихва за периода от 22.03.2022г. до 23.06.2022г. върху
обезщетението от 4925лв.
Относно основателността на поддържаното от ответника и пред двете инстанции
възражение за съпричиняване на вредата от водача на лек автомобил „Субару“ с рег.
№ЕВ***АХ :
В писмения отговор ответникът се е позовал на допуснато от водача на лек
автомобил „Субару“ с рег.№ЕВ***АХ нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП.
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ и дадените обяснения от
вещото лице Христов в с.з. на 20.11.2023г. се установява ,че ПТП е настъпило на 19.03.2022
г. в светлата част на деня , извън населеното място , на път № III 4402 км. 2.500 в землището
на с. Горна Росица, общ. Севлиево, където огрничението за скоростта е 90 км. Мястото на
удара е в лявата част на платното за движение в посока от гр.Севлиево към с.Горна Росица
,общ.Севлиево, която е лентата за движение на лек автомобил „Субару“. Водачът на л.а.
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № СТ***ВА, който се е движил в посока от гр.Севлиево
към с.Горна Росица, предприема ляв завой със скорост около 18 км.ч. По същото време л.а.
„Субару“ с рег. № ЕВ***АХ се движи от с. Горна Росица, общ. Севлиево към гр. Севлиево
със скорост 83,7 км.ч. Водачът на л.а. „Фолксваген“ предприема ляв завой, когато л.а.
„Субару“ се намира на около 25,6 м. от мястото на удара, в резултат на което траекториите
им се пресичат и следва удар между тях. Съгласно експертизата от техническа гледна точка
като причина за възникване на ПТП може да се посочи навлизане на л.а. „Фолксваген“ в
лентата за движение на л.а. „Субару“. Водачът на л.а „Субару“ не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране . Възможност за предотвратяване на удара е
имал водачът на л.а. „Фолксваген“ като пропусне л.а „Субару“ преди предприемане на
маневрата „завой наляво“. В с.з., след разпита на св. З. Д., вещото лице поддържа
становището, че ПТП е можело да бъде предотвратено от водача на лекия автомобил
„Фолксваген“ като не навлиза в насрещната лента за движение.
Констатациите на вещото лице инж.Христов не са опровергани от останалите
доказателства, предвид на което съдът приема същото за обективно и обосновано.
От заключението на САТЕ и писмените доказателства, приобщени с приложеното ДП
№85/2022г. на РП-Габрово се установява ,че процесното ПТП е настъпило поради
нарушаване правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил
„Фолксваген“, който при предприемане на маневра „завИ.е наляво“ е навлязъл в насрещната
лента за движение без да пропусне движещият се по нея лек автомобил „Субару“
,отнемайки предимството му, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.37,ал.1
ЗДвП, съгласно която при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
4
превозни средства. Това задължение следва и от общата разпоредба на чл.25 ЗДвП, съгласно
която водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Твърдението на св.Д. - водач на лекия автомобил „Фолксваген“ ,че когато е
предприел маневрата с подаден мигач , насреща нямало никакво движение и пътят бил
свободен, се опровергава от констатациите на САТЕ, че тогава лекият автомобил „Субару“ е
бил на 25,6м. от мястото на удара, като от ситуираното на скицата на л.10 от ДП№85/22 е
видно, че е бил видим за водача на лекия автомобил „Фолксваген“.
От доказателствата по делото не се установява водачът на лек автомобил „Субару“ да
е нарушил чл.20,ал.2 ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От
данните по делото не се установява водачът на л.а „Субару „ да се е движил с несъобразена
за пътните условия скорост и да е имал възможност да предотврати ПТП. Лекият автомобил
„Субару“ се е движил с разрешената за пътния участък скорост, като от заключението на
САТЕ се установява ,че водачът му не е имал техническата възможност да предотврати ПТП
чрез спиране . Такава е имал водачът на лекия автомобил „Фолксваген“, ако не е отнел
предимството и е пропуснал лекия автомобил „Субару „ преди да предприеме маневрата
„завой наляво“. За водача на лек автомобил "Субару не е съществувало задължение да се
съобрази с предприетото от водача на лек автомобил „Фолксваген“ поведение в нарушение
на чл.37,ал.1 и чл.25,ал.2 ЗДвП / непропускане на движещо се по път с предимство МПС/.
Водачът на лек автомобил „Субару“ се е ползвал от законоустановено предимство и това не
може да се квалифицира като нарушение на ЗДвП, което поведение да е в причинна връзка
с настъпване на процесното ПТП.
По изложените съображения съдът намира за неоснователно поддържаното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца като водач на
лек автомобил „Субару“ при настъпване на процесното ПТП. С оглед на това няма
основание да се намали с 50% размерът на присъденото с обжалваното решение
обезщетение за претърпени имуществени вреди – със сумата от 2462,50лв. В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Изходът на спора не обуславя промяна на присъдените разноски в
първоинстанционното производство, които са определени съразмерно на уважената и
отхвърлена част на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди от процесното ПТП. Съгласно петитума на исковата молба
присъждането на законна лихва е претендирано като последица от уважаване на главния иск
, а не като самостоятелен иск за периода до подаване на исковата молба, предвид на което
няма за последица присъждането на разноски в първоинстанционното производство
5
съразмерно уважената , респ. отхвърлената част на това искане.
За въззивното производство на ищеца, на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски за заплатена държавна такса за въззивната жалба от 25лв.
От представеният договор за правна защита и съдействие /л.19 / се установява, че
осъщественото за въззивната инстанция процесуално представителство от адв. Ж. Д. на
жалбоподателя И. Д. е при условията на чл.38,ал.2 ЗА във вр. с чл.5, т.1 от НМРАВ.
Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/2,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде
определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност
на делото, обем на извършената от адвоката работа. В случая от пълномощника на ищеца е
изготвена подадената въззивна жалба, не е подаван писмен отговор на въззивната жалба на
насрещната страна, не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства
пред въззивната инстанция, проведено е едно с.з. по делото с явяване на преупълномощен
адвокат от пълномощника на ищеца, не са представени писмени бележки , развилото се във
въззивната инстанция производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като
при съобразяване на тези обстоятелства въззивният съд намира, че на адвоката, оказал
безплатна правна помощ на ищеца за настоящото производство следва да се определи
възнаграждение в размер на 500лв.
На ответника не са дължими разноски за въззивното производство.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №229 от 20.12.2023г. по гр.д.№531/2023г. на РС-Севлиево,
поправено с решение №77 от 02.04.2024г. по гр.д.№531/2023г. на РС-Севлиево, в ЧАСТТА
,с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода 22.03.2022 г. до 23.06.2022 г., вместо което постанови :
ОСЪЖДА ЗД “ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „АД, ЕИК200299615, гр.София,
ж.к. Дианабат ,бул.“Г.М.Димитров“№1, да заплати на И. Г. Д. ,ЕГН**********, от с.К.
,общ.Севлиево , законна лихва върху сумата от 4925лв., представляваща присъдено
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.03.2022г. ПТП , за
периода от 22.03.2022 до 23.06.2022г. ,както и сумата от 25лв. – разноски за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №229 от 20.12.2023г. по гр.д.№531/2023г. на РС-
Севлиево в останалата обжалвана част , с която на И. Г. Д. е присъдено обезщетение за
имуществени вреди ,причинени от настъпило на 19.03.2022г. ПТП, в размер над 2462,50лв.
до размер на 4925лв.
ОСЪЖДА ЗД “ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „АД, ЕИК200299615, гр.София, ж.к.
6
Дианабат ,бул.“Г.М.Димитров“№1 да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.
Ж. Д. Д. от ХАК, със служебен адрес : гр.Велико Търново ,ул.“***** , адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА , за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7