Р Е Ш
Е Н И Е
№613
гр. Хасково, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на девети
ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 359 по описа на Административен
съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220,
ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на
„ЕВРОТЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Я.Е.П.,
подадена чрез пълномощник – адв. С.Ж., срещу Решение peг. № 32-92504/22.03.2021
г. към MRN 21BG002002042805R4/07.01.2021 г. на Директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че в същото пространно
място било заето за описание на така наречените „справедливи цени“, извлечени
от база данни на ЕС за период от 4 години, но същите не можело да бъдат вменени
на отделния вносител, тъй като не попадали в дефиницията „митническа стойност“,
дадена в чл. 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза. В допълнение следвало да
се има предвид, че съобразно изложената информация в таблицата на решението на
стр. 3, било видно, че държави като Румъния, Испания и Словения са с по-ниски
средни стойности за този тарифен номер, а цената във Великобритания била съвсем
близка до цената в България, поради което неоснователно било позоваването на
тези средни стойности, като се имало предвид, че посочената цена в решението
като „справедлива стойност“ била средното аритметично между стойностите на
всички държави-членки на ЕС.
От друга страна, в оспорения акт
административният орган се позовал на решение по дело № 291/15 на СЕС, но в
същото ставало дума за договорна стойност, която била необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. В тази връзка, в решението нямало изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на покупните цени на сходни стоки и доказателства
за това, че справедливите цени касаели „сходни стоки“, още повече, че митническата
стойност била определена на основание чл. 74, параграф 3, а не на основание чл.
74, параграф 2, б. „б“ от МК. Най-важното от мотивите на административния
орган, касаещи съмненията му, било записаното в решението, че „основателни
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определената рискова прагова стойност“. Единственият извод, който
можело да се направи от текста, бил, че определената рискова прагова стойност,
изчислена на базата на тези „справедливи цени“, всъщност представлявала
минимална митническа стойност. Отбелязва се, че не съществува нормативен акт,
който да определя тези рискови прагови стойности. Трябвало да се обърне
внимание, че решението било издадено на основание чл. 74, параграф 3 от МК, тоест
твърдяло се, че няма данни за сходни стоки. В същото време в решението се посочвало,
че чл. 74, параграф 2, б. „б“ от МК (сходни стоки) не можело да се приложи, тъй като не били намерени
стойности от други вносители, които „да не са необичайно ниски“.
В тази връзка жалбоподателят
твърди, че решението съдържало противоречиви мотиви, като от една страна се
твърдяло, че с оглед наличните данни процесните стоки имат значително по-ниска
стойност от средностатическия размер на „сходни стоки“, а от друга страна, че
няма данни за сходни стоки, с които да бъде сравнена процесната стока и отделно
от това - че чл. 74, параграф 2, б. „б“ от МК не може да се приложи, тъй като
нямало данни за митнически стойности от внос на трети лица, които да не са
необичайно ниски. Последното, по аргумент за противното, означавало, че има
стойности на трети лица, но поради това, че били необичайно ниски били
неприемливи за митницата.
Това влизало в противоречие с чл.
141, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС, според който, в
случай, че се намерят повече от една договорна стойност на сходни или идентични
стоки, се прилага най-ниската от тях. Видно от текста на разпоредбата, законът
не правел разлика между цени, които са необичайно ниски или не са. Разпоредбата
била императивна и касаела договорни стойности, без да има значение дали са
необичайно ниски или не са.
Във връзка с описаното, възниквал
въпросът, как е определена като стойност тази „справедлива цена“, тъй като не било
достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни
стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били записани тези стойности.
По повод на цитираната система „THESEUS“, следвало да се има предвид, че нямало
достъп до тази информация на официалния сайт, нито заповед, която да определя
тези стойности. Предвид това съдът не можел да провери как е формирана цената
за стоките по тарифните номера, обхванати от решението.
На следващо място, се твърди, че
дружеството жалбоподател представило всички необходими документи, но митницата
не извършила проверка в счетоводството му.
Счита се, че митническите органи
трябвало да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74, параграф 2,
и само ако не откриели договорни стойности за идентични и сходни стоки, за
най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или
стойност, която е формирана, след като са отчетени всички разходи за
производството на такива стоки, можело да се премине към определяне на стойност
по чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс. Именно това условие не било
спазено, тъй като имало събрани по делото писмени доказателства за налични
вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, за което
говорил и текстът на самото решение, в страница 5 от което било записано, че
били намерени такива стойности, но понеже били необичайно ниски, затова били
отхвърлени. В същото време чл. 141, параграф 3 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС постановявал, че когато се намери повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, се прилагала най-ниската от тях. Тази
разпоредба била императивна и не давала възможност на митническите органи да я
дерогират и да преминат към прилагането на чл. 74, параграф 3 от Митническия
кодекс. Подчертава се, че органите нямали право на изборност кое правило да
приложат. След като имало налични стойности на „идентични“ или „сходни стоки“
по смисъла на Митническия кодекс, те нямали право да преминават към определяне
на стойността по следващ способ - чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс, под
претекст, че стойността на „сходните стоки“, внесени от трети лица, била ниска.
Това представлявало нарушение на правилата за определяне на митническата
стойност и по своята същност определяло тези „справедливи цени“ като минимални
митнически стойности, което било абсолютно забранено от чл. 144 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на ЕС. От друга страна, не било ясно защо
административният орган пристъпил към определяне на митническата стойност по
чл. 74, параграф 3 от Митнически кодекс, тъй като жалбоподателят представил на
митническите органи фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките,
фактура за транспортните разходи до страната, с което доказал декларираната
митническа стойност.
Претендира се обжалваното решение
да бъде отменено изцяло и да се присъдят деловодни разноски. Допълнителни
съображения се излагат в писмени бележки.
Ответникът - Директор на
Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“ (към датата на
образуване на делото „Северна морска“ към Агенция „Митници“), чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание и в писмено становище, претендира
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения от дружеството
жалбоподател адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с осъществен внос на
стоки на 07.01.2021 г. „ЕВРОТЕКС” ЕООД *, чрез представителя си „ЕС – ПИ
КОНСУЛТ“ ООД декларира с Митническа декларация MRN № 21BG002002042805R4 под
режим „допускане за свободно обращение“ пристигнали с морски транспорт, с
държава на изпращане/износ – Пакистан и държава на получаване България, местонахождение
на стоките Варна, стоки – 1 брой, колети 532 броя, бруто тегло 13 300 кг, нето
тегло 13 194 кг, на обща фактурна стойност 20 437.65 USD, при валутен курс
1.607620 лева за 1 USD, с изпращач/износител „САЗТЕКС ПВТ ЕКСПОРТ ПРОЦЕСИНГ
ЗОУН“ Карачи, и получател „ЕВРОТЕКС” ЕООД, *.
В декларацията е направено
описание на стоката, като „употребявани дрехи“, с тарифен код 6309 00 00 00.
Във връзка с вноса, до управителя
на „ЕВРОТЕКС” ЕООД е изпратено писмо изх.№ 32-5392/07.01.2021 г. (л. 43-44) от Началника
на МП (Митнически пункт) Варна Запад, с което същият се уведомява, че за
нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация, с MRN № 21BG002002042805R4,
съгласно чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013) и чл. 140, пар.
1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, следва в 7-дневен
срок от връчване на писмото да представи подробно изброени документи и
информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност.
Като приложения към писмо вх. № 32-8949
от 11.01.2021 г. (л. 33-35), от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД са били представени документи и
информация.
От Началника на МП „Варна запад“
при ТД „Северна морска“ до Началника на отдел „Митническа дейност“, ТД „Северна
морска“ е адресирана Служебна бележка - л. 40, във връзка с активиран рисков
профил № 9025-11/11/2020 по Митническа декларация № 21BG002002042805R4/07.01.2021
г., с получател „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, като е направено искане за компетентно
становище относно декларираната митническа стойност.
До „ЕВРОТЕКС“ ЕООД е изпратено
писмо рег.№ 32-35570/02.02.2021 г. (л. 26-32) от Директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“, с което, в съответствие с нормата на чл. 22,
параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл. 8 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС)
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила
за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, управителят на дружеството
е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия
орган относно митническа декларация MRN № 21BG002002042805R4/07.01.2021 г. В
писмото се сочи, че митническите органи не приемат така декларираната
митническа стойност на стоката по декларацията. Налице били съмнения относно
реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В
писмото е посочена справедлива цена на ЕС за стоката в размер на 7.75 лв./кг.
След извършен сравнителен анализ се установило, че за периода от юни 2019 г. до
февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“
от Пакистан в приблизително същото количество и били декларирани по-високи стойности
за стоката. Декларираната митническа стойност в случая била необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на митническа стойност при сходни
стоки в ЕС. Породените съмнения не отпаднали и след представянето на
допълнителни документи от дружеството вносител, поради което митническата
стойност не следвало да се определи по метода на договорната стойност. Съгласно
писмото, на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е
определена нова митническа стойност за стоката в общ размер на 52 644.06
лева. На основание чл. 101 от цитирания регламент и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС по
декларацията възниквало задължение за допълнително заплащане на държавни вземания
в размер на 908.83 лева – мито, и 3 611.30 лева – ДДС. С писмото, съгласно чл.
26, ал. 1 от АПК, дружеството се уведомява за започване на административното
производство, като на основание чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
му се предоставя възможност за изразяване на становище по посочените мотиви в
тридесетдневен срок от получаване на писмото.
Писмо рег.№ 32-35570/02.02.2021 г.
е получено от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, видно от известието за доставяне на л. 25 от
делото.
С
процесното Решение към MRN 21BG002002042805R4 от 07.01.2021 г., с рег.№
32-92504/22.03.2021 г., подписано от Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ към Агенция „Митници“, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл.
144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 66“в“
от ЗМ, чл. 5, т. 39 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, буква
а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. с чл.15 ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.7 от ЗМ, вр. с чл. 54, ал. 1,
чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, се отказва за приемане на митническата
стойност на стока № 1 по митническа декларация MRN № 21BG002002042805R4 от
07.01.2021 г. и се определя митническа стойност на тази стока в размер на
52 644.06 лева, представляваща 3.99 лв./кг. Като база за формиране на
митническата стойност на стоката е посочена митническа декларация MД №
20BG002002030003R7 от 22.05.2020 г. Разпоредено е да се коригира митническата
декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението
размер на държавните вземания – мита 1 881.31 лв. и ДДС –
7 630.77 лв., които били заплатени
и съответно са установени за досъбиране от длъжника „ЕВРОТЕКС“ ЕООД мита –
908.83 лв. и ДДС – 3 611.30 лв., ведно с лихва за забава. За дата на възникване
на митническото задължение е определена датата 07.01.2021 г.
С
писмо рег.№ 32-94047/23.03.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“, Решение
рег.№ 32-92504/22.03.2021 г. е изпратено до „ЕВРОТЕКС“ ЕООД *, и видно от Известие за доставяне
на „Български пощи“ (л.15), писмото е получено от адресата си срещу подпис на 24.03.2021
г.
Жалбата
срещу решението е подадена чрез ТД „Северна морска“, където е регистрирана под
вх.№ 32-108152 от 05.04.2021 г.
По искане на представляващия
оспорващото дружество по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В
отговор на поставените задачи вещото лице Х.В. заключава, че платената цена от
дружеството за процесните стоки е в размер на 20 437.65 USD. Нямало други
подлежащи на плащане суми по посочената фактура. Нямало налични данни за други
плащания по сделката.
Плащането на фактурата било
извършено по банков път чрез международната система за банкови разплащания SWIFT. Извършено било плащане в размер
на 20 437.65 USD. Други плащания по посочената фактура не били извършвани.
На база констатациите от точка 1
до 3 и отговорите на първите два въпроса, експертизата счита, че имало
съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по
процесния ЕАД.
От полученото подробно описание на
стоките по фактура № ЕХР/007/2020-ЕТЕХ се установявали 52 вида артикули дрехи
втора употреба, всеки с индивидуално наименование, качество, единична цена,
количество и стойност, включени разходи по доставката, всичко на обща стойност
20 437.65 долара. От направения анализ на подробна фактура SСН-340/2019-20
от 10.03.2020 г. ставало ясно, че се касае за 54 вида артикули дрехи втора
употреба, всеки с индивидуално наименование, качество, посочена ед. цена,
количество и стойност на обща стойност 35 949 долара.
Така възприетата фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена при спазване на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която
решението е получено от дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна
страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ (понастоящем
„Митница Варна“), който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент (ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване на обжалваното
решение – 22.03.2021 г., същият спада към митническата администрация на
Република България, която отговаря за прилагането на митническото
законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен, съгласно
националното законодателство, да прилага определени митнически законодателни
разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ изрично е предвидено, че решенията по
прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция
„Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия
член, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на
териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва
промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което
възникват задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на
възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването
на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът
на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то
актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ
подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена
форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание за
издаване на акта в случая административният орган е посочил установеното от
него обстоятелство, че на 07.01.2021 г. дружеството вносител „ЕВРОТЕКС“ ЕООД
декларирало на режим „допускане за свободно обращение“ дрехи втора употреба,
532 колета, 13300 кг. бруто тегло, 13194 кг. нето тегло, държава на износ
Пакистан, деклариран произход Пакистан, условие на доставка FОВ Карачи. Към
митническата декларация били приложени редица документи, сред които и търговска
фактура № EXP/007/2020-ЕТЕХ от 19.11.2020 г., опаковъчен лист, коносамент №
HLCUKHI201136466, сертификат за фумигация, фактури за транспортни разходи, разходи
по доставката и документация на контейнер, фактура за изготвяне на митнически
документи, пълномощно.
В акта е записано, че е била
извършена проверка на внасяните стоки. Описана е осъществената с вносителя
комуникация. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи използвали
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години - т. нар. „справедливи цени“, съгласно
нормата на § 1, т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за митниците.
Прието е, че основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато
декларираната стойност била по-ниска от определена рискова прагова стойност. За
целите на управление на риска рисковата прагова стойност можело да бъде
определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
След разглеждане на представените
документи за стока „дрехи втора употреба“ по митническа декларация № 21BG002002042805R4/07.01.2021 г. се установило, че към
придружаващите пратката документи не била приложена застрахователна полица,
само било отразено във фактурата „застраховка“ – 30,61 $. В писмо № 32-8949/24.11.2020г.
главният счетоводител на българското дружество пояснявал, че всяка сделка се
сключва сама за себе си и всяка фактура представлява самостоятелен договор
между страните и в нея са определени договорките между тях – вид на стоката,
количество и цени, срок на плащане. В представената пред митническите органи
търговска фактура било отбелязано, че плащането се извършва с банков превод.
Представено било извлечение от Райфайзен банк по сметка на „Евротекс“ ЕООД за
извършено плащане на сумата 20 437.65 $ по фактура № 007/2020-ЕТЕХ/19.11.2020г.
към SAZTEX PVT Ltd.
На основание горното и недостатъчните
документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност, които биха
дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени,
какви са сроковете и начините на заплащането им, основателно оставали
съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и нямало
категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на
стоката. Справедливата цена на ЕС за декларирания вид стока била в размер на 7.75
лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система се установило, че за периода юни 2019 г. до
февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло употребявани дрехи от
Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за внасяната стока. Извършен
бил анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 6309 00 00 с произход
Пакистан във всички държави-членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., който
показал, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички
държави членки, била 8.68 лв./кг. за 2017 г., 8.90 лв./кг. за 2018 г. и 8,61
лв./кг. за 2019 г. Данните били от сайта на Европейската комисия -
https://trade.ec.europa.eu/tradehelp/statistics, като посочените в колона
„EUR/kg“ стойности представлявали митническата стойност на стоката в EUR,
включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Пакистан, разходите за
транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на
стоката до митническата територия на ЕС.
От изложеното можело да се направи
извода, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“
била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Предвид това и констатираната
разлика в цените не отпадали съмненията относно точността на митническата
стойност на внесените стоки. В подкрепа на това било и Решение от 16 юни 2016 г.
на Съда на Европейския съюз по дело № С-291/2015 г., в случаите, когато
декларираната цена на стоките била значително по-ниска от средностатистическата,
следвало да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове
съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва
автентичността на документите. Поради обстоятелството, че съмненията продължавали
и при непредоставянето на допълнителни документи, че декларираната стойност на
внесените стоки представлявала цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата
стойност не следвало да се определи въз основа на метода на договорната стойност.
В мотивите на решението е вписано,
че когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, се
прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност
на внасяните стоки в момента и около вноса. Съгласно разпоредбата на чл. 140,
параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако
съмненията не отпаднели, митническите органи можело да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013. Съгласно чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност на стоките не можело да се определи съгласно чл. 70, тя
се определяла, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигнело до първата от тези букви, по която можело да се определи
митническата стойност на стоките. За приблизително същия период не се
установили декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за „идентични стоки“. Били открити стоки „употребявани дрехи“
от същия износител, но не можело да се определи категорично, че се касаело за
„идентични стоки“, които да били еднакви във всяко отношение. В този случай,
след разглеждане на единичните цени, по които били закупувани разглежданите
стоки, митническата стойност следвало да се определи въз основа на договорната
стойност на сходни стоки, посочена в чл. 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013. При изследване на метода съгласно чл. 74, параграф 2, буква
„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил направен анализ в митническата база данни
за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. При направения анализ в
митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки, не били намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не били необичайно ниски.
В чл. 74, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил регламентиран
третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките –
„стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продавало на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите“. Този метод също бил неприложим в конкретния случай, тъй като
липсвала статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната
цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки.
Разпоредбите на чл. 74, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 също
не можело да бъдат приложени в случая.
Въз основа на изложеното, в
решението е направен извод, че поради липсата на данни относно физически
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които
се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при
производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви
от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не можело да бъдат приложени за
определяне на митническа стойност на стока № 1. Поради това за определяне на
митническата стойност по разглежданата митническа декларация е приложен методът
на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като митническата стойност
на внесената стока е определена на 3.99 лв./кг. Използваната база за формиране на
митническата стойност е MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема,
че във връзка с определената митническа стойност на стоката е необходимо да се
има предвид следното:
В член 69, Дял II, Глава 3 -
„Стойност на стоките за митнически цели“, от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) № 952/2013), е предвидено,
че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза,
уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
е регламентиран „метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност“, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост”, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки“.
Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013
са регламентирани „вторични методи за определяне на митническата стойност“.
Съгласно параграф 1, когато митническата стойност на стоките не може да се
определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките.
Правила относно „стойността на
стоките за митнически цели“ са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 - „Неприемане на
декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са
определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според
параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат,
че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1
от Кодекса.
В оспореното решение, за да
мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна
стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е
позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C-291/15 Hungary
Kft. срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal
Nyugat-dunántúli Regionális Vám-és
Pénzügyőri Főigazgatósága. Цитираното
решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на
член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за
определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки –
метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с
Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996
г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг
начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително
платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на
искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или
сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на
тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент
(ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в
настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в
член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни
стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна
практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston
Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г.
по дело C-256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко лице, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е
основана и процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В
тежест на митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на
своите съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните
стоки и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
С процесното решение
административният орган е посочил, че съмненията относно декларираната
митническа стойност на стоката - „употребявани дрехи“, произтичат от това, че
декларираната ѝ договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
Прието е наличие на невъзможност от представените документи да се установи
истинността на договорната стойност, като изводите са в насока прилагане на
други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност.
Поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продавало най-голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока,
разпоредбите на чл. 74, „употребявани дрехи“ 2, букви от „а“ до „г“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на
митническа стойност на стока № 1.
При така изложените в решението
мотиви обаче не може да бъде проверено дали в издадения акт митническите органи
са обосновали надлежно „основателни съмнения“ относно декларираната стойност на
стоките, съобразно разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, за да достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна
стойност.
В приетото по делото заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено, е направен извод, че платената цена от
дружеството за процесните стоки е 20 437.65 USD. Други подлежащи на плащане
суми по фактурата няма, както няма и налични данни за други плащания по
сделката. В тази връзка вещото лице е категорично, че е налице съответствие
между платената цена за стоките и декларирана стойност по процесния ЕАД.
Като се има предвид заключението
на експерта и изложените от същия установявания в съдебно-счетоводната
експертиза, може да се направи извод, че митническите органи незаконосъобразно
са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството
жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата
THESEUS цена от 7.75 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на § 1, т. 40
от ДР на ЗМ, може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за
групата стоки от продуктов код 6309 00 00, но тя не може да се приеме за
рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени
при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че като немотивирано е пристъпил към определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вместо на базата на договорната им стойност, административният орган е
постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. При извършване
на проверка на декларираната митническа стойност на внесените стоки, стойността
не следва да бъде сравнявана с т. нар. „справедлива цена“, извлечена от
информационната система „THESEUS“ и оттам да се стига до определяне на нова
цена по методите в чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Дори да се приемат за доказани
предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
при които стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70,
параграф 1 от Кодекса, то изложените по-горе съображения за немотивираност на
административния акт са относими и към тази част от процесното решение, с която
митническата стойност на стоките е определена съгласно вторичния метод по член
74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В оспореното решение
административният орган е посочил, че за периода от юни 2019 г. до февруари
2020 г. дружеството „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани
дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани
по-високи стойности за внасяната стока. Направен е изводът, че в митническата
информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение не били намерени резултати за декларирани и приети митически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не били необичайно ниски.
Тези установявания сочат, че необосновано административният орган е пристъпил
към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата
разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Тоест с оспореното решение митническата
стойност на процесната стока е определена по реда на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е налице ясна обосновка за приложение именно
на този резервен способ, като административният орган не е посочил конкретни
фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето ѝ по
някой от предходните методи, изключвани в установената последователност.
На следващо място, в процесния
случай не е извършен и какъвто и да било анализ на разумните способи, изискуеми
от приложената норма в различните ѝ хипотези, при което не става ясно коя
от хипотезите – на буква "а", "б", или "в" на
член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е
приел за относима, както и защо митническата стойност на стоката е приета именно
въз основа на стойността по цитираната в решението декларация MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020
г. Във връзка с последното следва да се отбележи, че в обжалваното решение не е
направен анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по
чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не се представя информация за
характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването
на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на
търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от
дружеството стойности съществено се различават.
Във връзка с горното, съдът
приема, че актът не е мотивиран, а липсата на мотиви представлява съществено
нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за приемане на
акта за незаконосъобразен, тъй като е препятствана възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на стоката по MRN № 21BG002002042805R4.
За настоящия съдебен състав остава
необяснимо и защо мотивирайки „основателните си съмнения“ относно декларираната
стойност на стоката, митническите органи са определили новата митническа
стойност на 3.99 лв./кг. Детайлен анализ на стоките от използваната за база
декларация MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020 г. не е извършен в атакувания
административен акт.
По изложените съображения,
оспореното решение се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на дружеството жалбоподател следва да
се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството,
платими от ответника. Направени са разноски от 50 лева – внесена държавна такса, 250 лв. – възнаграждение за
вещо лице и 540 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2021 г. (л. 9) Във връзка със своевременно
направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да бъде отбелязано, че възнаграждението е уговорено в
размер, под минимума по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба №1от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е налице
нормативно основание за намаляването му.
Разноските, съгласно § 1, т. 6 от
ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е
юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен
административният орган, издател на оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-92504/22.03.2021 г., към MRN 21BG002002042805R4/07.01.2021
г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ЕВРОТЕКС” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: ***, направените по делото разноски в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: