Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Габрово, 20.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и втори декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 225 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено
управление /ЗУСЕФСУ/.
Производството е образувано по жалба на Община Дряново
против Решение № РД-02-36-169 от 14.02.2022 година на Ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и Писмо № 99-00-6-899 от 14.02.2022
година, подписано от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020.
Делото се разглежда след като с Решение № 10436 от
16.11.2022 година по адм. дело № 7798/2022 година на ВАС, VII отделение е
отменено Решение № 48 от 24.06.2022 година по адм. дело № 39/2022 година на
Административен съд – Габрово и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите
на отменителното решение.
В жалбата се твърди, че оспореното решение следва да бъде отменено изцяло на основанията по чл. 146 от АПК – липса на компетентност, неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила, необоснованост и издаване в разрез с целта на закона. Оспорващата страна сочи, че решението за отказ от верификация е издадено при наличие на висящ спор относно размера на допустимите разходи, за които е отпуснато финансиране, като в тази връзка е направено искане за спиране на производството до окончателното приключване на преюдициалния спор по адм. дело № 27/2022 година на Административен съд – Габрово, което искане е оставено без уважение с Определение № 276 от 24.03.2022 година /л. 339-341 от адм. дело № 39/2022/. Във връзка с твърдението за издаване на решението от некомпетентен орган в жалбата се сочи, че в хода на процедурата по чл. 60 и сл. от ЗЕСЕФСУ е нарушен принципът за непосредственост и самостоятелност при възприемане и установяване на фактическата и правна обосновка от решаващия орган – с писмо от 29.12.2021 година, издадено от РУО на ОПРР 2014-2020 зам.-министър на РРБ Нина Стаменова, Община Дряново е уведомена, че ще бъде разгледано искането ѝ за извършване на окончателно плащане след приключване администрирането на сигнал за нередност № 1759, а процесното решение за отказ от верификация е издадено от друго лице – зам.-министър на РРБ Д.И., с което е нарушен основният принцип за несменяемост на състава на решаващия орган, в резултат на което погрешно са формирани правни изводи и констатации. Твърди се, че в оспореното писмо липсват мотиви; отказът е издаден, без да е съобразено, че е налице висящо съдебно производство относно наложени финансови корекции по сигнал № 1759, посочени в Раздел II от придружителното писмо, приложено към оспореното решение; в писмото неправилно е посочено, че е установена и определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по посочен договор, като се сочи, че срещу решението за финансова корекция е подадена жалба – образувано е адм. дело № 27/2022 година на Административен съд – Габрово, поради което оспорващата страна намира за погрешни констатациите на административния орган, посочени в оспореното писмо, че на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция в размер на 963 825 лева и за тази сума няма постановен отказ за верификация; спорът не е приключил, поради което е недопустимо суми по неокончателни финансови корекции да бъдат извадени от стойността на допустимите разходи, които служат за база, въз основа на която да се определи този 1%, посочен в оспореното решение за отказ за верификация, респ. неправилно се отказва верификация на сумата от 8 180 лева. Прави се искане за отмяна на оспорените актове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващата страна Община Дряново
се представлява от надлежно упълномощени процесуални представители – адвокати
/л. 27-28/, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като подробни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита /л. 38-43/. В хода
по същество се представя списък на разноските ведно с документи, удостоверяващи
заплащането /л. 29-35/.
Ответната страна Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 не се явява и не се представлява в открито съдебно. В
депозиран по делото писмен отговор, подаден чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, се оспорва жалбата, развиват се доводи по същество,
прави се искане за отхвърляне на жалбата; претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административни актове, подлежащи на съдебен контрол, и в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Решение № РД-02-36-169 от 14.02.2022 година на Ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 е
издадено на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1-3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл.
64, ал. 1, 3 и 4 от ЗУСЕФСУ, като с него е отказана верификация и плащане на
разходи в размер на 8 180 лева, отчетени в искане за окончателно плащане,
поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189 от
28.07.2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 –
2020 година.
Отказът е мотивиран с това, че при проверката на искане за
окончателно плащане по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с посочен № от Община
Дряново, придружено с окончателен технически и финансов отчет, е установено, че
при верифицирани преки разходи в размер на 2 475 390 лева,
максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да
превишава 24 753.90 лева, т.е. 1% от преките допустими разходи, а в случая
отчетените разходи са в размер на 32 934.90 лева, в резултат на което е
констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория
разходи в размер на 8181 лева /л. 59-60
от адм. дело № 39/2022/.
В Писмо № 99-00-6-899 от 14.02.2022 година, подписано от
Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“
2014-2020, е посочено, че във връзка с приключване на процедурата по одобрение
на искане за окончателно плащане се изпраща Приложение 11.20 „Верифицирани разходи
по разходооправдателни документи“, придружено с посоченото по-горе и оспорено в
настоящото производство решение; посочено е, че в изпълнение на АДБФП,
отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 3 985 122.90
лева, представляващи безвъзмездна финансова помощ, от които не се верифицират
такива в общ размер на 989 901 лева, както следва /л. 65-67 от адм. дело №
39/2022/:
1. Поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1493 от Регистъра за нередностите е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и размер с Решение № РД-02-36-1090 от 24.09.2021 година на РУО в размер на 25% от допустимите разходи по договор с посочен номер и дата и изпълнител „****“ ЕООД, в размер на 17 895 лева;
2. Поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1552 от Регистъра за нередностите е извършена финансова корекция по искано от жалбоподателя плащане, определена по основание и размер с Решение № РД-02-36-101 от 01.02.2022 година на РУО на ОПРР 2014-2020 в размер на 25% от допустимите разходи по договор с посочен номер и дата и изпълнител „*****“ ЕООД, в размер на 963 825 лева;
3. Не се верифицират разходи в размер на 8 181 лева с мотиви за отказ, изложени в приложеното Решение за отказ от верификация, оспорено в настоящото производство.
УО на ОПРР 2014-2020 уведомява бенефициента, че верифицира обща сума на допустими разходи по окончателното искане за плащане в размер на 2 995 221.90 лева, като по искането за плащане ще бъде извършено плащане в размер на 1 599 456.95 лева.
Относно Решение № РД-02-36-1090 от 24.09.2021 година на РУО на ОПРР 2014-2020 за налагане на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор с посочен номер и дата и изпълнител „****“ ЕООД, в размер на 17 895 лева /л. 256, 257-287 от адм. дело № 39/2022/, липсват твърдения и данни за оспорването му по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че решението е влязло в сила.
Решение № РД-02-36-101 от 01.02.2022 година на РУО на ОПРР 2014-2020 за налагане на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор с посочен номер и дата и изпълнител „*****“ ЕООД, в размер на 963 825 лева /л. 290, 291-326 от адм. дело № 39/2022/, е оспорено по съдебен ред /л. 26-40 от адм. дело № 39/2022/, като е образувано адм. дело № 27/2022 година на Административен съд – Габрово, респ. адм. дело № 7799/2022 година на ВАС, VII отделение, по което, до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /арг. от чл. 142, ал. 2 от АПК/, не е бил постановен окончателен съдебен акт.
Съгласно 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента.
Според относимата към процесния случай редакция на чл. 62 от ЗУСЕФСУ /ДВ, бр. 101 от 2015 г., на основание § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.// междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента /ал. 1/; чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган /ал. 2/; управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо /ал. 3/.
Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато сума, включена в искането за плащане, не е дължима.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира, че в случай на непредставяне от бенефициента в срок на документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Алинея 3 на чл. 64, в относимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 година, извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.
Според чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, които документи трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от с.з.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че разходите се считат за допустими при кумулативното наличие на условията, посочени в т. 1-8, като в т. 2 е предвидено разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.
Според чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189 от 28.07.2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г, за дейности за организация и управление на проект, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят само под формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, която разпоредба от своя страна регламентира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ под формата на финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи.
В процесния случай чрез ИСУН 2020 от Община Дряново е подадено искане за окончателно плащане /л. 384-397 от адм. дело № 39/2022/ по АДБФП /л. 102-110 от адм. дело № 39/2022/, по което искане е извършена проверка /л. 71-101 от адм. дело № 39/2022/, при която е установена недопустимост на част от претендираната сума по бюджетен ред I.3.1 „Екип за управление на проекта“, като не се верифицират сумата от 8181 лева, за което в оспореното Решение са изложени надлежни мотиви.
В хода на съдебното производство РУО е депозирал писмени пояснения относно формирането на преките допустими разходи и отказаната за верифициране сума с процесното решение, които се споделят от съда, поради което не е необходимо да бъдат пресъздавани в настоящия съдебен акт детайлно /л. 415-417 от адм. дело № 39/2022/. От писменото пояснение, подкрепено от събраните по делото доказателства, се установява, че преките допустими разходи са в размер на 2 475 390 лева, формирана чрез намаляване на отчетените преки разходи в размер на 3 293 490 лева със сумата финансовите корекции, наложени с посочените по-горе в изложението решения, без ДДС. Доколкото се касае за проект, при който не е предвидено изцяло външно възлагане, максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да надвишават 24 753.90 лева, т.е. 1% от преките допустими разходи, както е предвидено в Насоките за кандидатстване /л. 359-383 от адм. дело № 39/2022/, поради което от претендираните 32 934.90 лева за допустими и подлежащи на верификация са разходите в размер на 24 753.90 лева, респ. отказани да бъдат верифицирани поради надвишаване на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление са 8181 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на оспорващата страна за липса на мотиви в оспорения акт. В последния са посочени правни и фактически основания за издаването му, като фактическите такива кореспондират както с установеното при извършената проверка на искането за окончателно плащане, така и с относимата правна уредба, коментирана по-горе.
Неоснователно е и възражението на оспорващата страна за издаване на процесните решение и писмо при наличие на висящ спор относно размера на допустимите разходи. Такава възможност е изрично предвидена в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Верификацията, с оглед на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. УО прави проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ позволява на самостоятелно основание, сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Обстоятелството, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този извод. Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност е въпрос на последваща проверка в друга процедура. В този смисъл са мотивите на Решение № 4305 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14895/2018 г., VII отд.. Решение № 542 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2020 г., VII отд. и др.
В случаите на започната процедура по администриране на нередност, целта е ограничаване верифицирането на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане, като в този смисъл са мотивите на Решение № 920 от 2.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2021 г., VII отд.
Относно Писмо № 99-00-6-899 от 14.02.2022 година, подписано от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, настоящият съдебен състав намира, че същото представлява Уведомление за приключване на процедура по одобрение на искане за окончателно искане за средства, както е посочено в самото писмо, като съдържанието на самото писмо кореспондира на установените факти при администриране на искането за окончателно плащане. Посочените в писмото суми, които не се верифицират - 17 895 лева, 963 825 лева и 8181 лева са съгласно посочени в писмото решения за налагане на финансова корекция и процесното решение за отказ за верификация, като в процесното писмо-уведомление не се изтъкват нови факти и обстоятелства относно тези суми, същите правилно са включени в процесното писмо и са взети предвид при формиране на крайния резултат – верифицираната обща сума на допустими разходи и подлежащата на плащане сума по окончателното искане. Мотивите за наложените финансови корекции и отказа за верифициране са изложени в посочените в процесното писмо актове, поради което не е необходимо да бъдат посочвани и в самото писмо. Актовете, посочени в писмото, са влезли в сила - Решение № РД-02-36-1090 от 24.09.2021 година на РУО на ОПРР 2014-2020, или подлежат на предварително изпълнение по аргумент от чл. 73, ал. 4 и чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ - Решение № РД-02-36-101 от 01.02.2022 година и Решение № РД-02-36-169 от 14.02.2022 година, и двете на РУО на ОПРР 2014-2020, поради което представляват и годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК.
Предвид представената по делото Заповед № РД-02-14-1116 от 31.12.2021 година на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /л. 54-55 от адм. дело № 39/2022 и л. 19-20 от наст. дело/ и представеното удостоверение относно титуляр и валидност на електронен подпис /л. 24/, настоящият съдебен състав намира, че актовете, оспорени в настоящото производство, са издадени от компетентен орган.
Несъстоятелно е възражението на оспорващата страна за нарушаване принципа за непосредственост и самостоятелност при възприемане и установяване на фактическата и правна обосновка от решаващия орган, тъй като липсва законово регламентирано изискване за несменяемост на състава на решаващия орган в административното производство в аспекта на физическото лице, заемащо съответната длъжност. Административното производство е започнато пред и е приключено от един и същ административен орган, като ирелевантно е обстоятелството кое физическо лице е заемало съответната длъжност, определяща качеството на административен орган съобразно предоставените по закон и/или делегация правомощия.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № РД-02-36-169 от 14.02.2022 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и Писмо № 99-00-6-899 от 14.02.2022 година, подписано от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, са издадени от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева /по 50 лева за всяка от съдебните инстанции/, изчислен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид факта, че при разглеждане на делото в настоящия съд и ВАС процесуален представител на ответната страна е депозирал единствено писмени отговори, молби и др., без явяване в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Дряново против Решение № РД-02-36-169 от 14.02.2022 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и Писмо № 99-00-6-899 от 14.02.2022 година, подписано от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.
ОСЪЖДА Община Дряново да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: