РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300503258 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от “А. Т.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. *****, чрез назначения особен представител
адвокат М.К. против решение № 261887/05.07.2021 г., постановено по г. д. №
8937/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
Д. ИВ. Б., ЕГН **********, от гр. ***** сумата от 10 093,00 лева (десет хиляди
деветдесет и три лева) представляващи дължими задължения за упражняване на
функцията на ликвидатор за период от м. февруари 2017 г. до м. януари 2020 г., както и
лихва към всяка главница за период м. февруари 2017 г. до м. януари 2020 г. в размер
на 1578,36 лева (хиляда петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки),
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 02.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и разноски в общ размер от 863,43 лева в
производството по ч.г.д. № 3594/2020 г. по описа на РС Пловдив и сумата от 1363,43
лева, разноски по г.д. № 8937/2020 г. по описа на РС Пловдив.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочи се, че липсва
правна норма, която да гарантира изплащане на минимално възнаграждение на
ликвидатор за сметка на едноличния собственик на капитала в дружество с ограничена
отговорност с държавно или частно имущество, при липса на реализирани свободни
парични средства в ликвидиращото се дружество. Поддържа се, че ищецът не е доказал
в процесния период от месец февруари 2017 г. до месец януари 2020 г., че
добросъвестно е изпълнявал задълженията си на ликвидатор. Поради изложеното се
моли за отмяна на решението.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. ИВ. Б., с който се оспорва
1
същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея
решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Д. ИВ. Б. срещу “А. Т.” ЕООД (в ликвидация) за
заплащане на сумата от 10 093,00 лева (десет хиляди деветдесет и три лева) дължими
задължения за упражняване на функцията на ликвидатор за период от месец февруари
2017 г. до месец януари 2020 г., както и лихва към всяка главница за период от месец
февруари 2017 г. до месец януари 2020 г. в размер на 1578,36 лева (хиляда петстотин
седемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението – 02.03.2020 г. до окончателното изплащане.
Претенцията е обоснована с твърдение, че на 12.07.2013 г. ищецът е назначен за
ликвидатор на ответника с акт на длъжностното лице № 20130712145054, която
длъжност изпълнява и към момента, с оглед неколкократното продължаване на
първоначално определения срок за извършване на ликвидация на ответното дружество.
Сочи, че за дейността му като ликвидатор е определено месечно възнаграждение в
размер на 400 лева, което за процесния период не му е заплатено, въпреки
добросъвестно изпълнение от негова страна на задълженията му във връзка с
провеждане на ликвидацията. За процесните суми ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което с разпореждане по
образуваното ч.г.д. № 3594/2020 г. на РС Пловдив, е отхвърлено, като са дадени
указания за завеждане на осъдителен иск за претендираните суми.
Ответното дружество, чрез назначен особен представител, оспорва исковете.
Твърди, че възнаграждение не се дължи, доколкото за процесния период ищецът не е
изпълнявал задълженията си в ликвидационното производство, както и не са налице
свободни парични средства, от които същото да бъде изплатено.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявените искове са
уважени изцяло, районен съд е приел, че между страните е налице мандатно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил добросъвестно задълженията си в
процесния период, поради което му се следва определеният за него размер на
възнаграждение. Доколкото същото е възникнало като срочно и месечно такова и
падежът му е последният ден на текущия месец, дължимо е и претендираното
акцесорно такова, начислено за периода на забавата преди депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва след този момент, до окончателното
изплащане на задължението.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата.
Ликвидацията е уредена в гл. ХVІІ на Търговски закон – чл. 266-274. Нейната
цел е да бъде осребрено цялото имущество на дружеството, да бъдат довършени
2
всички действащи договори, т.е. да се упражнят правата и да се изпълнят
задълженията, произтичащи от тях, да се съберат всички възможни събираеми
вземания, да бъдат удовлетворени всички кредитори, а остатъкът от имуществото да
бъде разпределен между съдружниците/акционерите. Съгласно предвиденото в
посочената нормативна уредба ликвидацията се осъществява от ликвидатор, който
може да бъде назначен от общо събрание на съдружниците; неограничено отговорните
съдружници; съда или длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията. Между ликвидатора и дружеството в ликвидация, възниква договорно
правоотношение, в основата на което стои договорът за поръчка (мандат) - чл. 280 и сл.
от ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията (така Решение № 690/17.04.2001
г. по г. д. № 393/2001 г. на ВКС). Съдържанието му е съгласно регламентираните в чл.
267 – чл. 270 от ТЗ права и задължения на ликвидатора. Същото е възмездно предвид
разпоредбата на чл. 266, ал. 5 от ТЗ. Облигационната връзка възниква при съгласие на
лицето за назначаването му за ликвидатор и съгласието на назначилия го орган,
изразено чрез акта по назначаване.
От фактическа страна няма спор, а и от представените по делото Решение №
321/11.07.2013 г. по т.д. № 80/2013 г. по описа на ОС Пловдив, както и актове за
назначаване на ликвидатор от 12.07.2013 г., 14.01.2014 г., 16.12.2014 г., 28.12.2015 г.,
22.12.2016 г., 15.12.2017 г., 14.12.2018 г. и 12.12.2019 г. е установено, че на 11.07.2013
г. е постановено прекратяване на регистрацията на ответното дружество, като
въззиваемият е назначен за ликвидатор на същото с акт на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията. Определено му е месечно възнаграждение
в размер на 400,00 лв., за сметка на търговеца. Срокът за приключване на ликвидацията
е продължен неколкократно, като последният такъв е определен до 31.12.2020 г. От
служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че въззиваемият е вписан
като ликвидатор на “А. Т.” ЕООД (в ликвидация), което обосновава изпълнение на
предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ТЗ задължение за представяне от последния на
нотариално заверено съгласие и образец от подписа на ликвидатора. Следователно
налице е както съгласие на органа по назначаване, чрез постановения акт за
назначаване на ликвидатор, съгласно чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ, така и съгласието на
ликвидатора, чрез изпълнение на задължението по чл. 266, ал. 3 от ТЗ.
Посоченото налага извод, че за процесния период между въззиваемия и
дружеството жалбоподател е съществувало облигационно, с характер на мандатно
правоотношение, по силата на което ищецът, като ликвидатор е следвало да извършва
вменената му от чл. 267 – чл. 270 от ТЗ дейност срещу заплащане на определеното с
акта за назначаването му месечно възнаграждение за сметка на дружеството
жалбоподател в размер на 400,00 лева. Наличието на валидно възникнало между
страните правоотношение налага съответна преценка за изпълнение на задълженията
на страните по него и произтичащите от това последици.
Във връзка с изпълнението на задълженията на ликвидатора в
първоинстанционното производство са ангажирани писмени доказателства – начален
счетоводен баланс на „А. Т.“ЕООД към 06.08.2013 г., изготвен от въззиваемия;
разпечатка от НАП за периода от 2013 г. до 2019 г. за подадени годишни декларации по
чл. 92 ЗПКО, както и за изготвени в същия период годишни отчети; осъществена в
периода 2017 г. – 2019 г. кореспонденция с прокуратурата, жалби срещу постановления
за прекратяване на досъдебно производство № 170/2015 г. във връзка с увреждане
интересите на „А. Т.“ЕООД, както и срещу постановени в тази връзка съдебни актове;
кореспонденция с ТП на НОИ – гр. **** във връзка с предаване на ведомостите на
дружеството жалбоподател; писмо от 24.04.2017 г. от Областен управител на Област
**** във връзка с процедура за обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти;
нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 197, том III, рег.№ 3311,
3
дело № 419/2014 г. по описа на нотариус рег.№ 354, с район на действие РС
Свиленград, за продадени недвижими имоти, собственост на дружеството
жалбоподател, като в него е отразено, че с продажната цена от общо 344 607,62 лева са
погасени задължения към НАП в общ размер на 38 372,22 лева, както и задължения по
осем посочени изпълнителни дела; възражения до ТД на НАП **** за погасени по
давност задължения на „А. Т.“ЕООД, подадени съответно на 19.02.2020 г. и на
05.04.2020 г. по ИД № *********/2016 г. и по ревизионен акт *********/15.04.2014 г.,
по които е постановено разпореждане от 25.05.2021 г. на ТД на НАП **** на
основание чл. 225, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 168, т.3 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК за
прекратяване поради изтекла давност събирането на публични вземания по ИД
2520/2016 г. в размер на 189 700,45 лева; разпечатки от справки при Имотен регистър
към Агенция по вписванията за **** и ****, за извършени отбелязвания за заличаване
на наложени възбрани върху имоти през 2014 г., собственост на „А. Т.“ЕООД. От
служебно извършена справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ също така се
установява, че въззиваемият е изпълнил задължението си по чл. 267 от ТЗ като е
обявил покана до кредиторите да предявят вземанията си.
Посочените доказателства установяват по несъмнен начин, че въззиваемият е
предприел необходими и адекватни действия в изпълнение на вменените му законови
задължения във връзка с издирване на кредиторите на дружеството, на неговите
длъжници, довършване на текущите сделки, плащания към кредиторите, действия за
погасяване на задължения и осребряване на имуществото на дружеството
жалбоподател. В тази връзка неоснователни са доводите във въззивната жалба, че за
процесния период ликвидаторът не е изпълнявал добросъвестно задълженията си.
Вярно е, че не всички от установените действия са предприети в процесния период, но
без всякакво съмнение същите са дали отражение върху общото състояние на
дружеството, включително и за период от м. февруари 2017 г. до м. януари 2020 г.
Постигането на посочената по – горе цел на ликвидацията е процес, а не еднократен
акт и това без всякакво съмнение налага преценката за изпълнение на задълженията на
въззиваемия, да бъде извършена с оглед всички предприети действия и тяхното
отражение върху цялостното състояние на дружеството. А коментираните действия са
именно такива, насочени към тази крайна цел - осребряване на цялото имущество на
дружеството, удовлетворяване на кредитори и събиране на вземанията.
Своевременното им предприемане е спестило натрупването на допълнителни
задължения за дружеството за лихви за забава и разноски, във връзка с просрочени
публични и частни задължения, каквито несъмнено са установени от посочените
писмени доказателства. Ликвидаторът е изпълнил както първоначалното си
задължение за изготвяне на начален счетоводен баланс (л. 223 от делото на РС) и
отправяне покана към кредиторите за предявяване на вземанията им, така и
последващи действия по осребряване на имущество за погасяване на установените
задължения, включително търсене начин за ангажиране отговорността на длъжниците
на дружеството. Изпълнявал е и годишните си задължения по изготвяне на отчет и
подаване на декларации към НАП, осъществявал е кореспонденция с НОИ. По този
начин се обосновава извод, че ликвидаторът е изпълнявал задълженията си
добросъвестно с грижата на добър търговец, поради което следва да получи
възнаграждение за това в размерите, определени на основание чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ
от длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията.
Не намират законова опора и възраженията в жалбата, относно недължимост на
възнаграждението поради липсата на свободни парични средства, получени като
резултат на процедурата по ликвидация. В тази връзка на първо място следва да се
посочи, че определеното с акта за назначаване на ликвидатора възнаграждение не е
посочено като такова, дължимо еднократно или с оглед на постигане на определен
4
резултат, в случая реализиране на свободни парични средства. Посочено е, че същото е
дължимо ежемесечно, което съответства в пълна степен на спецификата на
ликвидационното производство и законово регламентираните задължения на
ликвидатора – да извършва от името и за сметка на доверителя (дружеството в
ликвидация) определени правни действия, изпълващи същността и съдържанието на
ликвидационното производство, което както се посочи е процес, а не еднократен акт и
неговите специфики следва да бъдат взети предвид при прилагане на правилата за
мандата. От друга страна съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност. Настоящият случай не е регламентиран като изключение от това правило.
За установяване размера на дължимото възнаграждение в първоинстанционното
производство е прието заключение по съдебносчетоводна експертиза, изготвено от
вещо лице М. М., което настоящата инстанция кредитира като обективно, обосновано
и компетентно изготвено. Съгласно същото за периода от месец февруари 2017 г. до
месец януари 2020 г., включително, след приспадане на следващите се удръжки (ДДО,
ДЗПО-УПФ, ЗОВ, ДДФЛ) общия му размер е 10 093,00 лева. Същият съвпада изцяло с
размера на предявения главен иск. Отразено е, че задълженията към ликвидатора са
осчетоводени от дружеството жалбоподател по съответните счетоводни сметки и
включени в месечни разплащателни ведомости през посочения период, но липсват
осчетоводени плащания от страна на ответника за възнаграждения за ликвидатор.
Плащане от страна на дружеството жалбоподател не се и твърди.
Обсъденото обосновава извода за дължимост на сумата от 10 093,00 лева,
претендирана от ликвидатора, като възнаграждение за процесния период, поради което
и предявеният осъдителен иск за нейното заплащане, като доказан в своето основание
и размер, следва да бъде уважен.
Претендира се и заплащане на сумата от 1578,36 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението в общ размер от 10 093,00 лева.
В случая вземанията на въззиваемия в качеството му на ликвидатор за заплащане на
възнаграждението са посочени в акта за назначаването му като периодични
/ежемесечни плащания в предварително определен размер. С оглед на това неговият
падеж е последният ден от месеца, за който се отнася плащането и доколкото по този
начин срокът за изпълнение се явява определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
покана за изпълнението му не е необходима. Ответното дружество се счита в забава от
първо число на месеца, следващ този, за който се дължи съответното месечно
възнаграждение. Според изчисленията на вещото лице М. за периода от първо число
на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждение, до датата на подаване от
въззиваемия на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
02.03.2020 г., размерът на обезщетението за забава е 1 578,36 лева. Същият съвпада
изцяло с претендирания с исковата молба размер и като доказана по размер с оглед
уважаване на главния иск, следва да бъде уважена изцяло и тази акцесорна претенция.
По вече посочените съображения дължима се явява и законната лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението – 02.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Изложеното до тук обоснована категоричен извод за основателност на
предявените осъдителни искове както по основание, така и по размер.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея
решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Предвид крайния изход от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Установените такива пред настоящата инстанция са в
размер на 1520,00 лева, от които 950,00 лева адвокатско възнаграждение, договорено и
5
платено, съгласно договор за правна помощ на л. 17 от делото на ОС и 570,00 лева
платено възнаграждение за особен представител (л. 14 от делото на ОС). Същите
следва да бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с оглед задължителните указания в т. 7 от
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, “А. Т.” ЕООД (в ликвидация) следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 233,43 лева,
представляваща държавна такса за настоящото въззивно производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261887/05.07.2021 г., постановено по г. д. №
8937/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА “А. Т.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, да заплати на Д. ИВ. Б., ЕГН **********, от гр. *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1520,00 лева (хиляда петстотин и двадесет
лева), представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА “А. Т.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 233,43 лева (двеста
тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки), представляваща държавна такса за
производството по в.г.д.№ 3258/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6