№ 188
гр. Благоевград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600446 по описа за 2025 година
Въззивното поизводството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е
образувано по жалба на адв.И. К.,в качеството й на защитник на подсъдимия
А. Р. Ц.,насочена срещу присъда №6/07.02.2025г,постановена по НОХД
№413/2021год. по описа на РС-Гоце Делчев,с която подсъдимият е признат за
виновен за това,че на **** година, в гр. Г.Д., обл. Благоевград, без надлежно
разрешително, съгласно чл.32,ал.1 от ЗКНВП „Производството,
преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът,
износът и транзитът,пренасянето и превозването на наркотични вещества и
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от списъците по чл.
3, ал. 2, т. 2 и 3, се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения,
издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него
заместник-министър“ е държал високорисково наркотично вещество -
съгласно списъка I на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“,а именно коноп/марихуана обозначени като обект № 7 с нетно
1
тегло 367.00 грама и съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 11,4% на стойност 1468.00 лева, обект № 8 с нетно тегло
340.00 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 19,2% на стойност 1360.00 лева и обект № 9 с нетно
тегло 81.00 грама и със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 6,4 % на стойност 324.00 лева, всичко общото
количество 788.00 грама, на обща стойност 3152.00 лева, съгласно ПМС №
23/29.01.1998 година, за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството,представляващо престъпление по чл.354а,
ал.3, пр.2, хип.1, т.1, пр.1 НК.
С оспорваната присъда,районният съд при превес на смекчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства е определил наказание от 1/една/ година „лишаване
от свобода“,изтърпяването на което е отложил за срок от 3/три/ години/ от
влизане на присъдата в сила и наказание "глоба“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева.
Проверяваният съд е отнел на основание чл.354а, ал.6 НК в полза на
държавата предмета на престъплението - коноп/марихуана обозначени като
обект № 7 с нетно тегло 367 грама и съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 11,4% на стойност 1468.00 лева, обект № 8 с
нетно тегло 340 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 19,2% на стойност 1360.00 лева и обект № 9 с нетно
тегло 81 грама и със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 6,4 % на стойност 324.00 лева, всичко общо количество
788 грама, на обща стойност 3152.00 лева, като е постановил обектите да
бъдат унищожени по надлежния ред.
Също така с присъдата,на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия
А. Р. Ц. да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сторените разноски
на етап ДП в размер на 119,34 лева/сто и деветнадесет лева и тридесет и
четири стотинки/.
В подадената жалба се твърди неправилност на присъдата на районния съд
като постановена при превратно тълкуване на събрания доказателствен
материал,базирайки се основно на показанията на свидетелите полицейски
служители св.Т. и П. и игнорирайки показанията на свидетелите Ц.а и
И..Защитата счита за недоказано авторството на деянието,тъй като
2
наркотичните вещества са открити в жилищна сграда,чийто втори етаж,
тавана и мазето са наследствени,в който смисъл е писменото доказателство
нотариален акт № 108/2012г. и показанията на свидетелите Ц.а/майка на
подсъдимия/ и И./негова съпруга/,от което произлиза извода,че до таванското
помещение на сградата имат свободен достъп не само семейството на
подсъдимия,но и трети лица.
Наред с посоченото,защитата аргументира възраженията си за неправилен
извод на районния съд,водещ до осъждането на подсъдимия и поради
позоваването на районната инстанция на протокол за претърсване изземване,
издаден с разрешение на съдия, приложен на стр. 10 от ДП №585/2019г. на
РУ-Гоце Делчев,който всъщност не следва да бъде кредитиран,поради
извършването на процесуално-следственото действия при допуснати
съществени процесуални нарушения-поемното лице свид. В.,разпитан в
съдебно заседание на 14.11.2024г сочи,че на този протокол не се е подписвал,а
останалите поемни лица-свид. Л. и неговата съпруга свид. Ш. отричат да са
били както и нямат спомени да са виждали вещите, описани в
протокол,приложен на л.52 от ДП.
Прави се възражение и във връзка с веществените доказателства-
наркотичните вещества,представляващи предмет на обвинението,тъй като
такива наркотични вещества не са предявени на страните,поради което
районният съд недопустимо е включил в правните си изводи предмет, който не
е предявен на страните,поради което не може да се счита,че той съществува.
Поради посочената аргументация счита направения от проверявания съд извод
за съставомерност на деянието като неправилен.И на тези основания се
претендира отмяна на присъдата и постановяването на нова,с която
подсъдимият Ц. да бъде оправдан.
Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие е концентрирано в
необходимостта от предявяването на веществените доказателства,които са
останали непредявени на страните,а това са тези, представляващи предмет на
престъплението: обект № 7, № 8 и № 9, като обект № 7 с нето тегло 367 гр.,
представляващо суха, зелена, тревиста маса; обект № 8 също суха, зелена,
тревиста маса с нето тегло 340 гр.; обект № 9 суха, зелена, тревиста маса с
нето тегло 81 гр., поставени в черен, найлонов плик с обозначение, че са по
дело НОХД № 413/2021г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.Предвид
3
представянето и на други веществени доказателства,се пристъпи към
предявяването и на останалите, а именно: обект № 2 телефон „Самсунг“,
обект № 10 телефон „Айфон 7“, обект № 1 телефон „Самсунг“, обект № 5,
съдържащ таблет „Сони“, термокамера, рутер с кабели и фотокапан, обект №
4 фотокапан.
Участващият по делото прокурор от ОП-Благоевград пледира за правилност и
обоснованост на постановената присъда и за справедливост на наложеното
наказание. В тази връзка моли за нейното потвърждаване.
Въззивникът А. Ц. участва във въззивното производство лично и със
защитника си адв.К. както и с ангажирания пред въззивния съд втори
защитник-адв.П. Н..
Адв.К. поддържа въззивната жалба по всички наведени в нея
съображения,които отново посочва и в хода на съдебните прения пред
въззивния съд като настоява,че авторството на деянието не е доказано,а
направеният от първоинстнационния съд извод,основан на самопризнание на
подсъдимия,декларирано пред полицейските служители и поемни лица, че
канабисът е намерен от него преди три дни на пътя за м. „П.Л.“ не може да
бъде основа на осъдителна присъда ,тъй като съгласно разпоредбата на чл.116,
ал.1 от НПК, присъдата не може да почива само са самопризнания, а
осъдителната присъда не може да се основава само на показанията, които са
прочетени по реда на чл.281,чл.4 от НПК.Ето защо, пледира
първоинстанционната присъда да бъде отменена като бъде постановена нова,с
която А. Ц. да бъде оправдан.
Адв.П. Н. също настоява за оправдаване на подсъдимия като изцяло се
присъединява към съображенията на адв.К.,водещи до извод за недоказаност
на обвинителната теза.Наред с това насочва вниманието към нарушение на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК,която задължава съда в мотивите на
присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали ги приема и какви са правните съображения за
взетото решение като счита,че извършеният анализ от първоинстанционният
съд е повърхностен,без ясни мотиви за взетото решение- защо не е прието, че
е възможно наркотичните вещества да бъдат притежание на други хора, които
са съсобственици на наследствения имот,защо единствено и само тези
наркотици се свързват с името на подсъдимия.Адв.Н. изтъква и друго
4
допуснато според него процесуално нарушение от районния съд-
председателят на съдебния състав е бил сменен/съдия Ш. и бил заменен от
съдия В.П./,но не е следвало да бъдат заменяни съдебните заседатели,които са
разглеждали делото със съдия Ш.,тъй като основания за това не е имало. Ето
защо, моли въззивният съд да постановите нова присъда, с която да оправдае
подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане от друг състав,поради
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
В личната си защита и при дадената последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан,тъй като е невинен.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите
на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, извърши цялостна
служебна проверка на съдебния акт,приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени
доказателства и въззивният съд намира,че тя е съответна на доказателствата
,но счита ,че следва да бъде допълнена,поради което я намира за установена
следната:
Подсъдимия А. Р. Ц. е роден на ****г /на 45г към датата на престъплението/ и
на 51г към настоящия момент/,със средно образование,не е осъждан,семеен е
,баща е на две деца.Подсъдимият стопанисва ловен участък в планина П..
А. Ц. със семейството си живее в гр. Г.Д.,на ул. „Д.Г.“ № 15.Към ****г на
семейството е гостувала майката на подсъдимия –свид.Т. Ц.а,която от десет
дни оказвала помощ на семейството при отглеждането на децата.Подсъдимият
е собственик на първия етаж от жилищната сграда на адреса,съгласно
приложения нотариален акт за дарение №108/12.03.2012г,дело №77/2012г на
нотариус Алина Хаджиева. Къщата е разделена на две части, стара част и нова
част-пристройка към първия и втория етаж на къщата,изградена от
подсъдимия,което е видно и от изготвения по делото фотоалбум. Цялата къща
е двуетажна сграда, с таван и мазе. Подсъдимият със съпругата му се
5
намирали в спалнята на първия етаж в старата постройка.Майката на
подсъдимия-свид.Ц.а била отседнала в новата пристройка.На втория етаж на
същата се намирала и спалнята за децата.Документално се установява,че
вторият етаж от къщата е наследствен –на наследниците на бащата на
подсъдимия и на сестрата на неговия баща,а таванът е общ.От гласните
доказателства е установено ,че в къщата не живеят други лица извън
семейството на подсъдимия Ц.. Неговите родители също не живеят в къщата,а
живеят на Р., който се намира извън гр.Г.Д./виж показания на свид.Ц.а/. До
втория етаж от къщата ,както и до тавана достъп имат всички. На тавана не са
се качвали свидетелите Ц.а и И./първата майка,а втората съпруга на
подсъдимия/.
Поради получена в РУ-Гоце Делчев оперативна информация,че определени
лица,сред които и А. Р. Ц. държат в домовете си наркотични вещества -
коноп/марихуана /,на ****г се пристъпило към провеждането на процесуално-
следствено действие-претърсване като за целта освен полицейските
служители от оперативната група,сред които бил свид.Т.,ръководени от
разследващ полицай, били осигурени и поемни лица-свидетелите А. К. и
К.В..Претърсването в жилищната сграда,намираща се на адрес-гр.Г.Д.,ул.
„Д.Г.“ №15 е предприето след получено разрешение от съдия,за което е
издадено определение №3516/16.10.2019г,постановено по ЧНД №484/2019г на
Районен съд- Гоце Делчев.
Около 08.30 на ****г в къщата се намирало семейството на подсъдимия като
едното дете вече било тръгнало на училище ,а свид.Ц.а приготвяла закуска за
другото си внуче,подсъдимият и съпругата му се намирали в
спалнята.Претърсването на къщата започнало около 08.30ч като
интересуващите процеса наркотични вещества били открити на тавана в
присъствието на подсъдимия.Върху два отделни т.нар“мухарника“ била
разстлана за сушене зелена тревиста маса. Марихуаната,разстлана върху
единия мухарник била поставена в черен найлонов чувал,който бил запечатан
с лепенка с подписи на поемните лица и обозначен като обект №7.Зелената
тревиста маса разстлана върху другия мухарник също била поставена в чувал
,запечатан с лепенка и обозначен като обект №8.Също на тавана е намерена и
синьо-зелена полиетиленова торбичка,в която била поставена суха тревиста
маса със зелен цвят,която при извършения полеви наркотест реагирала на
марихуана.Този обект отново бил поставен в черен полиетиленов
6
чувал,запечатан с лепенка,носеща подписите на поемните лица и обозначен
като обект №9. Открити били и други вещи при извършеното претърсване на
къщата, които са обект № 2 телефон „Самсунг“, обект № 10 телефон „Айфон
7“, обект № 1 телефон „Самсунг“, обект № 5, съдържащ таблет „Сони“,
термокамера, рутер с кабели и фотокапан, обект № 4 фотокапан,както и
пари,които са подробно описани в протокола за претърсване и изземване,както
и са съставени съответните фотоалбуми.Съставени са и протоколи за
доброволно предаване на други вещи,които обаче нямат отношение към
обвинението на подсъдимия,поради което въззивният съд не намира за
необходимо да посочва.В гаража били открити и иззети 43 бр.черни на цвят
пластмасови саксии.Иззетото наркотично вещество по начина,по който е
запечатено било изпратено на ОДМВР Благоевград за извършване на
анализ.От извършената физикохимична експертиза № Н 286/ 23.10.2019
година на СТНЛ към ОД на МВР гр. Благоевград е установено,че предметът
на престъплението: суха зелена листна маса, представлява марихуана/коноп,
като обект № 7 е с нетно тегло 367 грама и съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 11,4%, обект № 8 е с нетно тегло 340 грама
със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 19,2%
на стойност 1360 лева и обект № 9 е с нетно тегло 81 грама и със съдържание
на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6,4 % на стойност 324
лева.
В заключението на вещото лице се сочи, че конопът /марихуаната/ е
наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Списък І на Единната
конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифициран от
Р.България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/обн. ДВ бр.30 – 1999г./ - Приложение І, към чл.3 т.1 в списъка на „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“.
Съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични
вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството: стойността на 367
грама/обект №7/,със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 11,4% е 1468.00 лева,стойността на 340 грама/обект
№8/ със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
19,2% е 1360 лева и стойността на 81 грама/обект №9/ със съдържание на
7
активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6,4 % е на стойност 324
лева,или общо количество на намерената марихуана/коноп е 788 грама на
стойност 3 152 лева/три хиляди сто петдесет и два лева/.
Изложената фактическа обстановка се извежда от събрания и кредитиран
както от първата,така и от въззивната съдебна инстанции доказателствен
материал,по-подробно посочен от въззивната истанция.
Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично
установени в хода на разследването и на съдебното следствие в първата
инстанция,както и пред настоящия въззивен съд чрез предявяването на
предмета на престъплението-обекти №7 ,№8 и №9,представляващи
наркотично вещество/коноп/. Фактическите изводи,направени от райнния съд
са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от
доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране,
проверка и приобщаване на доказателствата и след извършване на тяхната
правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от
фактическа страна.Районният съд е посочил установените обстоятелства и въз
основа на кои доказателствени материали са установени.Принципно
проверяваният съд е достигнал до правилния извод относно пълното
доказване на обвинението по отношение на подсъдимия А. Ц., посочил е
установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са
установени.
Първият съд е изложил,макар и съвсем кратки, аналитични разсъждения за
значението на отделните доказателства и причините, поради които кредитира
някои от тях, а други игнорира.Аналитичната му дейност следва обаче да бъде
коригирана,макар и в резултат на извършената от въззивния съд
корекция,направените от първия съд правни изводи да не бележат
промяна.Проверяваният съд е поставил гласните доказателствени средства в
три групи.
На първо място, съдът изцяло е кредитирал показанията на двамата
полицейски служители Т. и П. като основополагащи за обвинителната
теза,определяйки ги за последователни и логични и защото не е открил данни
за заинтересованост от тяхна страна.Базирал се е на показанията на
свид.Т.,съдържащи данни за извършеното претърсване на **** г./допуснал е
фактическа грешка в мотивите относно годината,посочвайки 2017г/ на къща,
8
намираща се на ул. „Д.Г. “ № 15,на таванското помещение на която са открити
върху два т.нар. мухарника поставена суха зелена тревиста маса ,до тях синьо-
зелена полиетиленова торбичка, също съдържаща суха зелена тревиста маса.
Възприел е от тези показания и начина на опаковане на отделните обекти.
Според въззивният съд обаче е надценил показанията на свид.П.,тъй като
показанията на този свидетел са производни ,а при съществуването на преки
доказателствени източници,каквито са показанията на свид.Т. и поемните
лица свидетелите А. К. и К.В.,то показанията на свид.П. относно откритото
наркотично вещество и начина на неговото откриване губят значението
си.Споделената от него оперативна информация за други лица и за
образуването на други производства,свързвайки името на подсъдимия с тях,
също не може да бъде ценена,тъй като не представлява доказателство,
събрано по предвидения в НПК ред.Ето защо,от значение за производството е
единствено посоченото от свид.П. ,че получената оперативна информация за
държане на наркотични вещества е включвала и името на подсъдимия А.
Ц..Утвърденото в теорията положение, следвано и в практиката е ,и то от
достатъчно дълго време, че употребата на производни доказателства е
възможна, но подмяната на първичните с тях е недопустима.
Недопустимо в тази връзка проверяваният съд е възприел споделеното от
подсъдимия пред служителите на реда/в случая свид.Т./,както и пред поемните
лица/виж показания на свид.В./,че канабисът го намерил преди три дни по
пътя за местността „П.Л.“.Посоченото признание се съдържа в показанията на
свид.Т.,които последният е дал на ДП,пред органа по разследването,прочетени
и приобщени в хода на съдебното следствие пред първия съд по реда на
чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.2,пр.2 от НПК/.Заявеното от подсъдимия
представлява извънсъдебно признание, в условията на задържане на А. Ц. и
преди да бъдат разяснени правата му по НПК.Такива обяснения подсъдимият
не дава в хода на образуваното наказателно производство. ВКС многократно е
имал повод да посочи /Решение №247/2016г по н.д №895/2016г на II
н.o,Решение №161/2018 по н.д №782/2018г на I н.о,Решение №257/2017г по
н.д №1076/2016г на III н.о, Решение №53/2019г по н.д №165/2019г на I
н.о,Решение №202/2020г по н.д №712/2019г на II н.о,решение №60115/2021г
по н. д. №382/2021г на III н.о ,Решение №340/2023г по н.д №681/2023г на III
н.о на ВКС и т.н/,че извънпроцесуалните признания,нямат доказателствена
стойност.Не могат да имат такава стойност ,тъй като А. Ц. не е имал
9
качеството на обвиняемо лице по смисъла на НПК.В този смисъл не са му
били разяснени онези права,които се явяват гаранции за съответствие на
наказателния процес с изискванията на чл.6 от КЗПЧОС и преди всичко
правото му да не се самоуличава в извършването на престъпление,а също така
правото му да ползва защита и съдействие от адвокат.Събирането на
информация по този ред представлява заобикаляне на закона, доколкото чрез
свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е било
привлечено в качеството на обвиняем, не е било запознато с правата си по
НПК и не е могло да се възползва от тях - т.е. подменя се законово
регламентирания ред за даване на обяснения от обвиняем, чрез
възпроизвеждане посредством свидетелски показания на информация, нямаща
стойност на доказателствен източник поради това, че е събрана в
противоречие с правилата на НПК.
Първият съд се е основал и на показанията на поемните лица- свидетелите А.
К. и К.В.,които категорично заявяват,че подписите върху протокола за
претърсване и изземване са техни както и поради изминалият значителен
период от време не могат да си спомнят подробности,но посочват
последователно за извършеното претърсване,в чий дом е извършено,както и за
откритото наркотично вещество. Показанията им бележат категоричност по
отношение на присъствието им на това процесуално- следствено
действие.Така свид. К.В. заявява пред първия съд:“ За каквото съм се
подписал, там е било. Прочетоха ми го написаното, полицаят го прочете, това
беше вярно и аз се подписах. Ако не беше вярно нямаше да се подпиша.“
Възражението на адв.К.,че свид.В. бил категоричен,че не е присъствал на
извършеното претърсване и изземване на наркотични вещества не почива на
доказателствата по делото.Посоченият от адв.К. протокол за претърсване и
изземване с разрешение на съдия, приложен на страница 10 от ДП 585/2019г.
на РУ Гоце Делчев всъщност представлява протокол,касаещ извършеното
претърсване на лек автомобил „Мицубиши“ ,при което не са иззети
веществени доказателства.Значимият за производството с оглед повдигнатото
обвинение,е протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от
****г,намиращ се на страница 12 от ДП №585/2019г.,при предявяването на
който , свидетелят В. отговоря категорично, че се е подписал под поемни
лица, точка втора от протокола.
10
Не съществува никакво съмнение и относно присъствието на извършеното
претърсване и изземване и на свид.А. К.,макар и показанията и на този
свидетел да са твърде общи и неконкретни предвид изминалия период от
време.Но последният има спомен за това,че е извършено претърсване в
къщата на подсъдимия.Освен това също е категоричен,че документа, който е
подписал,първо му е бил прочетен:“Мина доста време, нямам спомен, как ще
подпиша ако не беше нещо вярно.Щом съм го подписал значи е вярно. Много
народ бяха там.“
Проверяваният съд при вземане на решението си не е дал вяра на показанията
на свидетелите,поставени от него в трета група - В.О. И. и Т. А. Ц.а ,първата
от които съпруга на подсъдимия ,а втората негова майка като пълното им
игнориране е базирал на тяхната заинтересованост,поради близките им
отношения с подсъдимия.С тази констатация на първия съд,въззивният не
може да се съгласи,тъй като въпреки близките отношения с подсъдимия двете
свидетелки дават показания единствено за възприетото от тях.Нито една от
тях не е присъствала на извършеното претърсване на таванското
помещение,както и не е разбрала за откритото наркотично вещество именно
поради тази причина.Ето защо и показанията им не съдържат такава
информация.Но носят информация относно състоянието на къщата, начина на
настаняване на семейството в къщата,нейното ползване и момента,в който е
започнало претърсването.Техните показания въззивният съд определя като
значими относно съществени факти в производството. Показанията на двете
свидетелки не противоречат на събрания доказателствен материал ,поради
което районният съд не е имал основание за тяхното игнориране.Напротив ,на
базата на изготвения фотоалбум,както и на базата на техните показания се
установява ,че семейството на подсъдимия ползва първия етаж от
къщата,притежава пристройка ,която е към първия и втория етаж на
т.нар.стара сграда,описана в документите ,приложени по делото и въпреки ,че
подсъдимият А. Ц. е собственик по документи само на първия етаж от старата
сграда,същият ползва цялата къща и има неограничен достъп до тавана.А до
този таван неговата съпруга и неговата майка никога не са се качвали,което е
категорично заявено и от двете свидетелки.
В съзвучие с приетото от първостепенния съд са и приобщените по надлежния
процесуален ред писмени доказателства.Първият съд е ценил протоколите за
претърсване и изземване с разрешение на съдия от ****г на жилищна
11
сграда,намираща се на адрес-гр.Г.Д.,ул.“Д.Г.ов“ №15,даденото разрешение за
извършване на претърсването на жилищната сграда по силата на определение
№3516/16.10.2019г,постановено по чнд 0484/2019г на РС-Гоце
Делчев,изготвения фотоалбум ,касаещ претърсването на жилищната сграда на
ул.“Д.Г.ов“ №15,в който се съдържа и снимков материал и на откритото
наркотично вещество/виж последните снимки от фотоалбума/, химическа
експертиза №Н-286/23.10.2019г.
Предвид направеното възражение от защитата адв.К. за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на протоколите за претърсване и
изземване следва да бъде отбелязано следното:Действително в мотивите си
първият съд е посочил,че били допуснати някои нарушения, касаещи
съставянето на протоколите за претърсване и изземване,определяйки ги обаче
за несъществени.Такива процесуални нарушения въззивният съд не
установява и предвид липсата на конкретизация от страна на първия съд не би
могъл да даде аргументиран отговор.Но би могъл да отговори на
възраженията на защитата,тъй като посоченото от адв.К. пред районния съд
като допуснати процесуални нарушения се сочи и във въззивната жалба,както
и се поддържа и във въззивното производство пред окръжния съд.
Защитата оспорва съставения протокол за претърсване и изземване с
разрешение на съдия от ****г,в който протокол е отразено изземването на
трите обекта наркотично вещество/обект №7,№8 и №9/,твърдейки обаче,че
този протокол,приложен на стр. 10 от ДП №585/2019г. на РУ-Гоце Делчев,не
е подписван от поемното лице свид. В.,поради заявеното от него в разпита му
в съдебно заседание на 14.11.2024г,че на този протокол не се е подписвал,а
останалите поемни лица-свид. Л. и неговата съпруга свид. Ш. отричат да са
били, както и нямат спомени да са виждали вещите, описани в
протокол,приложен на л.52 от ДП.
Възраженията на защитата са абсолютно неоснователни,поради
интерпретиране на посочените писмени доказателства по начин,който не
съответства на обективната действителност.И това е така,тъй като
приложеният на стр.10 от ДП протокол за претърсване и изземване от ****г е
такъв ,обективиращ процесуално-следственото действие на претърсване на
лек автомобил,при което претърсване не са иззети вещи.Именно при
12
предявяването на този протокол свид.В. е посочил,че не се е подписвал.Така
коментираният протокол няма никаква значимост за производството именно
поради факта на неоткриване на каквито и да било веществени доказателства
при извършването претърсване на лекия автомобил.
Но с абсолютна категоричност свид.В. заявява,че се е подписал на протокола
за претърсване и изземване на стр.12 от ДП и именно това е
протокола,обективиращ изземването на значимите за производството
веществени доказателства-обект №7,№8 и №9,представляващи суха зелена
тревиста маса,реагирала на наркотично вещество/коноп/,съгласно изготвената
експертна справка от ****г и представляваща коноп/марихуана,безспорно
установено въз основа на изготвената химическа експертиза.Не само
показанията на свид.В.,но и показанията на свид.К. са последователни и
категорични по отношение на присъствието им на това процесуално-
следствено действие.Така свид.К.В. заявява пред първия съд:“ За каквото съм
се подписал, там е било. Прочетоха ми го написаното, полицаят го прочете,
това беше вярно и аз се подписах. Ако не беше вярно нямаше да се
подпиша.Свид.К. също е категоричен,че е присъствал на извършеното
претърсване в дома на подсъдимия А. Ц. и при предявяване на протокола за
претърсване и изземване също е категоричен,че документа,който е
подписал,първо му е бил прочетен:“Мина доста време, нямам спомен, как ще
подпиша ако не беше нещо вярно.Щом съм го подписал значи е вярно. Много
народ бяха там.“
Процесуални нарушения от разследващите органи във връзка с извършеното
процесуално следствено действия не са допуснати,но въззивният съд се
съгласява с изложеното от районния,че липсата на спомен за детайли от
извършеното претърсване и при двамата свидетели В. и К. на първо място се
дължи на изтеклия значителен период от време до провеждането на техните
разпити при второто разглеждане на делото ,поради смяната на състава/пет
години/ и на следващо място на липсата на заинтересованост на тези
свидетели да възприемат и запомнят всеки един детайл от извършените
действия,възприемайки ролята си единствено като необходимост от
присъствие на посоченото процесуално–следствено действие.
Неоснователността на възраженията на защитата засяга и посоченото от
адв.К.,че поемните лица-свидетелите Л. и Ш. нямат спомен да са виждали
13
вещите описани в протокола,не познават разследващия полицай и не са
отивали в полицията в гр.Г.Д..Но всъщност адв.Кехайва пропуска
съществения за производството въпрос,че протоколът,намиращ се на стр.52 от
ДП ,на който всъщност свидетелите Л. и Ш. са посочени като поемни
лица,представлява протокол за оглед на веществени доказателства-пари
,обозначени като обект №3, иззети при извършеното претърсване на къщата
,обитавана от А. Ц..В този протокол иззетите пари са описани с тяхната
номинална стойност и серийни номера.Изхождайки обаче от обвинението ,за
което А. Ц. е осъден от първата инстанция,чийто предмет представляват
наркотични вещества-коноп/марихуана,то описаните веществени
доказателства очевидно нямат връзка с предмета на престъплението,поради
което заявеното от адв.К. освен внушение за допуснато процесуално
нарушение ,не влече неблагоприятни правни последици за обвинението срещу
подсъдимия.Районният съд не се е произнесъл какво да стане с веществените
доказателства по делото,извън тези ,които представляват предмет на
обвинението,поради което дължи такова произнасяне по реда на
чл.306,ал.1,т.4 от НПК след връщане на делото от инстанционен контрол.
При правилно изяснена фактическа обстановка и при извършените корекции в
аналитична дейност на районния съд,последният е направил напълно
обоснован извод относно осъщественото деяние,неговият автор и вина
приемайки,че деянието на подсъдимия осъществява състав на престъпление
по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1,пр.1 от НК.
От събраните по делото доказателства е установено безспорно от обективна
страна,че на **** година, в гр. Г.Д., обл. Благоевград, без надлежно
разрешително, съгласно чл.32,ал.1 от ЗКНВП,А. Р. Ц. е държал високорисково
наркотично вещество - съгласно списъка I на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“,а именно коноп/марихуана обозначени като обект
№ 7 с нетно тегло 367.00 грама и съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 11,4% на стойност 1468.00 лева, обект № 8 с нетно тегло
340.00 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 19,2% на стойност 1360.00 лева и обект № 9 с нетно
14
тегло 81.00 грама и със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 6,4 % на стойност 324.00 лева, всичко общото
количество 788.00 грама, на обща стойност 3152.00 лева, съгласно ПМС №
23/29.01.1998 година, за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Визираното наркотично вещество/марихуана/ има разрешителен
режим,регламентиран в чл. 32 ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите съгласно, който производството, преработването,
съхранението и търговията в страната, вносът, износът и транзитът,
пренасянето и превозването на наркотични вещества от списъците по чл.3 ал.2
т.1 т.2 и т.3 и ал.3 се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения
издадена от Министъра на здравеопазването или от оправомощен от него
Заместник министър при условия, определени с наредба на Министъра на
здравеопазването. Същевременно стойността му е определена съобразно
Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
На посоченото място-в гр.Г.Д.,в къщата,в която живее,намираща се на
улица“Д.Г.ов“ №15 и по-конкретно на тавана, на ****г, наркотичното
вещество ,представляващо три отделни обекта,описани като №7 №8 и №9 е
държано именно от подсъдимия А. Ц.,който е упражнявал фактическа власт
върху предмета на престъплението до неговото откриване и изземването му от
разследващите органи.Концентрирането на защитата във възражението си,че
подсъдимият съгласно приложения по делото нотариален акт е собственик
само на първия етаж от двуетажната жилищна сграда,а вторият етаж от
къщата,мазето и тавана са всъщност наследствени на неговия баща и
леля,след смъртта на неговия дядо и баба, не оборва обвинителната теза,тъй
като е безспорно установено в производството,че други хора, извън
семейството на подсъдимия Ц. в къщата не живеят,тази къща има изградена и
нова пристройка към първия и втория етаж,изградена именно от
подсъдимия,до втория етаж на къщата и тавана достъпът е свободен,но
съпругата на подсъдимия-свид.И. и неговата майка-свид.Ц.а никога не са се
качвали на тавана и не знаят какво има там. Родителите на подсъдимия не
живеят в къщата,а на Р.,който се намира извън гр.Г.Д./виж показания на
свид.Ц.а/ Същевременно ,свид.И. сочи,че въпреки че вторият етаж от старата
постройка „е наследствен, на А. на баща му и сестра му“,то всички имат
15
достъп до този етаж макар, че лично тя не се е качвала на този етаж „може би
от преди 10 години, когато починаха баба му и дядо му на А.“.А на тавана не
се е качвала изобщо.
Всъщност за съставомерността на деянието не е от значение собствеността на
втория етаж от къщата и факта ,че мазето и тавана представляват общи части
на двуетажната жилищна сграда,а значим е факта на ползването на къщата
изцяло от подсъдимия Ц. като други хора извън него,съпругата му и двете му
малолетни деца не живеят.Ето защо,не възникват никакви съмнения в
производството ,че установените наркотични вещества са били държани
именно от подсъдимия А. Ц. като следва да бъде отбелязано,че е полагана и
грижа за тях,тъй като двата обекта № 7 и №8 ,представляващи суха зелена
тревиста маса е била разстлана върху две отделни мрежи-наречени мухарници
за сушене,а обект №9,представляващ също марихуана се е намирал в
найлонова чантичка,вече събран.Очевидно житейски неиздържано е
твърдението,че трето лице би могло да се качи на тавана и по описания начин
да остави за сушене установената марихуана при положение,че преминаването
към тавана следва първия и втория етаж,а първият,включително и
пристройката към първия и втория етаж се обитава от подсъдимия и неговото
семейство.
В този смисъл,изхождайки от конкретната обвинителна теза,въззивният съд
достигна до същия извод,направен и от първоинстанциония,че на ****г
именно подсъдимият А. Ц., без надлежно разрешително изискващо се
съгласно чл.32,ал.1 от ЗКНВП е държал високорискови наркотични вещества-
коноп/марихуана/.
Авторството на деянието е безспорно доказано и според въззивният съд
предвид на изложените по-горе съображения.
Възражението на адв.К. ,че присъдата на първия съд почива единствено на
направеното самопризнание от подсъдимия не е доказателствено
подкрепено,тъй като въззивният съд изложи по-горе подробни съображения
защо тези признания не могат да бъдат ценени и не ги възприе.Но и без тях
обвинителната теза е напълно доказана,предвид местонахождението на
наркотичните вещества в таванско помещение на къща,в която живее
семейството на подсъдимия,а наследствеността на втория етаж, както
въззивният съд изтъкна по-горе е без значение за съставомерността на
16
деянието,при положение ,че цялата къща се ползва и обитава от подсъдимия,а
съпругата му и неговата майка ,която е гостувала на семейството от 10 дни
никога не са се качвали на тавана.Този факт, отнесен към получената
оперативна информация в РУ-Гоце Делчев ,че именно А. Ц. държи
наркотични вещества в къщата ,в която живее,което е наложило и
получаването на предварително разрешение за извършването на
предстоящото процесуално-следствено действие-претърсване и
изземване,установяването на наркотичното вещество и начина на неговото
съхранение-двата обекта са оставени да се сушат върху
т.нар.мухарници,отразяването на иззетите обекти наркотични вещества /общо
три обекта/, които са подробно описани в съставения протокол за претърсване
и изземване,безспорното присъствие на поемните лица на това процесуално
следствено действие-свидетели В. и К., разпитани пред първия съд, водят до
безспорния извод не само за законосъобразност на извършените действия от
разследващите органи,но и до абсолютна доказаност на авторството на
престъпното деяние. Възражението на адв.К. ,че осъдителната присъда не
може да почива единствено на прочетени по реда на чл.281,ал.4,във вр. с ал.1
от НПК гласни доказателства също не може да бъде възприето,тъй като наред
с прочетените по този ред показания на свидетелите Т.,В. и К. е извършено
предявяване на съставения протокол за претърсване и изземване от ****г като
поемните лица са категорични за присъствието си на това процесуално-
следствено действие,както и че протоколът носи техни подписи.Наред с
гласните доказателства са събрани и други доказателства,подробно посочени
от въззивния съд в анализа на доказателствата,поради което безспорната
установеност на престъплението и на неговия автор, и вината на последния не
е изводима единствено от гласните доказателства, приобщени по реда на
чл.281,ал.4 от НПК.
От субективна страна подсъдимият Ц. е действал с пряк умисъл. Ясно е
съзнавал, че държи процесното наркотично вещество, че същото представлява
високорисково наркотично вещество, че го държи без надлежно разрешително
и установява своя фактическа власт върху наркотичното вещество, респ. ясно
е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
При определяне вида и размера на наказанията ,наложени на подсъдимия,
17
проверяваният съд е отчел смекчаващите и отегчаващите вината му
обстоятелства като към втората група е отнесъл единствено високата степен
на обществена опасност на деянието, базирана на това,че предмет на
престъплението са наркотични вещества,които са опасни за живота и здравето
на хората както и зачистилата престъпна деятелност от този вид. Според
въззивният съд високата обществена опасност на деянието е изводима от
количеството наркотично вещество,държано от подсъдимия и неговата висока
стойност,надхвърляща близо 6 пъти минималната работна заплата за страната
през 2019г.
Правилно като смекчаващо вината на подсъдимия А. Ц. обстоятелство е
отчетено чистото му съдебно минало. Въззивният съд не възприе като
смекчаващо вината му обстоятелство отчетеното от районния съд негово
семейно положение-женен,баща на две деца,трудово ангажиран,тъй като тази
семейна ангажираност не се е явила възпиращ фактор в неговото поведение ,а
същевременно семейният му ангажимент не е от по-особено
естество,различаващо се от обичайната семейна ангажираност на всеки член
от обществото.В допълнение към приетите смекчаващи вината
обстоятелства, въззивният съд прие изтеклия значителен период от време от
датата на извършване на престъплението-почти шест години като този период
е станал значителен не само поради оспорващата позиция на подсъдимия А.
Ц.,но и поради забава в правораздавателната дейност на съда.Ето
защо,настоящият състав на въззивния съд достигна до извод за отчитане на
посоченото обстоятелство като смекчаващо такова.
При така обсъдените относими към отговорността на подсъдимия
обстоятелства, районният съд правилно е приел, че наказанието на
подсъдимия А. Р. Ц. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК
предвид отчитането на две смекчаващи вината му обстоятелства и на едно
отегчаващо вината му обстоятелство.Същевременно отчетените смекчаващи
отговорността на Ц. обстоятелства не са нито многобройни,нито някое от тях
е изключително,поради което правилно наказанията му не са определени при
приложението на чл.55 от НК.Районният съд е определил наказанията на този
подсъдим в минималните размери, предвидени в разпоредбата на
чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК,а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1/една/ година и Глоба в размер на 3000 лева при минимум на същата от
2000лева.Определеният от районния съд размер на глобата не следа да бъде
18
редуциран на минималния такъв ,тъй като кумулативното наказание в
посочената разпоредба е предвидено в диапазона от 2 000 до
10 000лева,поради което определеният такъв от 3000лева се доближава до
минималния.
Правилно е решението и на първия съд за приложението на чл.66,ал.1 от
НК.Подсъдимият е с чисто съдебно минало,разглежданата проява очевидно е
изключение в неговия живот, липсват отрицателни характеристични данни за
същия.В този смисъл и въззивният съд е на мнение,че целите на наказанието
ще бъдат изпълнени и без да е наложително да се прилага закона в цялата му
строгост.Поради това и с оглед наличието на изискуемите от закона
предпоставки,правилно проверяваният съд е приложил чл.66,ал.1
НК,отлагайки изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” за срок от
3 /три/ години.
Присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена в останалата й
част по отношение на приложението на чл.354а,ал.6 от НК като е правилна
преценката на съда за отнемане в полза на държавата предмета на
престъплението.
Правилно на осн. чл.189,ал.3 от НПК направените по делото разноски на етап
досъдебно производство са възложени в тежест на подсъдимия. Районният съд
обаче е пропуснал да се произнесе по разноските, направени в хода на
съдебното производство при разглеждането на делото от друг съдебен
състав,което следва да стори по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК.По същият ред
дължи произнасяне и за веществените доказателства по делото,извън
наркотичните вещества,за които се е произнесъл с присъдата,прилагайки
чл.354а,ал.6 от НПК.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
Изтъкнатото от адв.Н. като процесуално нарушение,че при новото
разглеждане на делото поради смяната на председателя на състава съдия Ш.
със съдия В.П. не е следвало да бъдат заменяни и съдебните заседатели,които
са разглеждали делото със съдия Ш.,тъй като основания за това не е
имало,според въззивният съд не само не е съществено ,но и не представлява
19
процесуално нарушение.Регламента на чл.258 от НПК изисква делото да се
разглежда от един и същи съдебен състав от започването до завършването на
съдебното заседание.И в казуса този регламент е спазен,след като при новото
разглеждането на делото до края на съдебното заседание същото е
разглеждано в състав от съдия В.П. и съдебни заседатели:Й.П. и И.Ш..
Не е допуснато и изтъкнатото от защитата нарушение на чл. 305, ал. 3 от
НПК,тъй като първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните
пред него доказателства и именно този анализ позволи на въззивния съд в
някои аспекти да бъде коригиран.Ясни са мотивите на първия съд за взетото
решение и макар аналитичната му дейност да не е достатъчно
задълбочена,въззивният съд като инстанция по фактите и правото също е
задължен при необходимост да допълни този анализ,както и да извърши
промяна на възприетото от първия съд при превратно тълкуване на
доказателства или невъзприемането на част от същите,както и постъпи в
настоящия казус.Основополагащото в случая е,че волята на първия съд е
ясна,няма съмнения относно взетото решение,не е допуснато противоречие в
мотивите,поради което и липсва изтъкнатото от защитата процесуално
нарушение.
По отношение на възраженията на адв.К. за допуснати процесуални
нарушения при съставянето на протокола за претърсване и изземване от ****г
на наркотичните вещества,въззивният съд изложи подробни съображения при
анализа на доказателствата. А относно възражението й, че авторството на
деянието не е доказано ,въззивният съд също изложи подробни съображения в
правните изводи относно взетото решение.
Водейки се от горните съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №6/07.02.2025г,постановена по НОХД
№413/2021год. по описа на РС-Гоце Делчев
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21