Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.07.2020 година…….……..Град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………….…Гражданско отделение
На………двадесет
и шести юни......………….……..………..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова..……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 2988……по описа за……….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени е установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК за сумата от 252,22 лв., представляваща неплатена главница по задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по четири
договора за мобилни услуги – от 13.09.2016 г. /мобилен телефонен номер **********/, от 13.09.2016 г. /мобилен
телефонен номер **********/, от 11.10.2016 г. /мобилен телефонен номер
**********/ и от 10.05.2017 г. /мобилен телефонен номер **********/, и осъдителен
иск за сумата от 17,49 лв. представляваща лизингови вноски по договор за лизинг
от 13.09.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК,
срещу П.С.П. и било образувано ч.гр.дело № 440/2019 г., по описа на Старозагорски
районен съд, като против ответницата П.С.П.
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 269,71
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен
установителен иск за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение до размера на 252,22 лв. – сума, представляваща цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги, както и осъдителен иск за сумата от 17,49 лв.
незаплатени лизингови вноски.
Ищецът сочи, че
между него и ответницата бил сключен договор за мобилни услуги от 13.09.2016 г. /мобилен телефонен номер ********** и **********/,
договор за мобилни услуги от 11.10.2016 г. /мобилен
телефонен номер **********/, договор за мобилни услуги от 10.05.2017 г. /мобилен телефонен номер **********/, и договор за лизинг от 13.09.2016 г. като при възползване
от преференциални условия на оператора абонатът взел устройство KIDS WATCH
модел MyKi Kids Watch Pink на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 1.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Въз основа на посочените договори ответницата ползвала
предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********.
Ответницата не била изпълнила своите парични
задължения в периода м. юни 2017 г. – м. октомври
2017 г. начислени й в три фактури както следва:
1/ Фактура № **********/01.07.2017 г. за отчетния
период 01.06.2016 - 30.06.2016 г. включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер 0893/656751 34,16 лв. /без ДДС/ за месечен
абонамент Нонстоп 40.99лв.; Допълнителен пакет Call Abroad с мин. към межд.
Зона 1,2 и Балкани 4.16 лв.; Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 5.83 лв.,
Други услуги 0.27 лв., Други услуги с добавена стойност 3.50 лв., Кратки
текстови съобщения /SMS/ 0.32 лв. За мобилен номер 0895/422053 8,32 лв. /без
ДДС/ за месечен абонамент Standart 9.99 лв. За мобилен номер 0898/675429 16.66
лв. /без ДДС/ за абонаментен план Интернет 6500 19.99 лв. За мобилен номер
0898/731146 6,66 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Джуниър 7,99 лв., лизингова
вноска - 1,59 лв. Общата сума, начислена във фактурата, е 97,45 лв.
2/ Фактура № **********/01.08.2017 г. за отчетния период
01.07.2016 -31.07.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер 0893/656751
34,16 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 40.99 лв.; Допълнителен пакет
Call Abroad с мин. към межд. Зона 1,2 и Балкани 4.16 лв., Временно
възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв.; Други услуги с добавена стойност
3.00 лв., Роуминг таксуване /общо/ 1.16 лв. За мобилен номер 0895/422053 8,32
лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Standart 9.99 лв. За мобилен номер
0898/675429 16.66 лв. /без ДДС/ за абонаментен план Интернет 6500 19.99 лв. За
мобилен номер 0898/731146 6,66 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Джуниър 7,99
лв., лизингова вноска - 1.59 лв. Общата сума, начислена във фактурата, е 95,62
лв.
3/ Фактура № **********/01.09.2017 г. за отчетния период 01.08.2017 г. - 31.08.2017
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер 0893/656751 34,16 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 40.99 лв.;
Допълнителен пакет Call Abroad с мин. към межд. Зона 1,2 и Балкани 4.16 лв. За
мобилен номер 0895/422053 8,32 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Standard 9.99
лв. За мобилен номер 0898/675429 16.66 лв. /без ДДС/ за абонаментен план
Интернет 6500 19.99 лв. За мобилен номер 0898/731146 6,66 лв. /без ДДС/ за
месечен абонамент Джуниър 7,99 лв., лизингова вноска - 1.59лв. Общата сума,
начислена във фактурата, е 95,62 лв.
Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги
на обща стойност 278,61 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца -
за месец 08/2017 г. и за месец 09/2017 г. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
С Кредитно известие № **********/01.10.2017 г. за
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -27,98 лв.
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 35,18
лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 278,61 лв., за предходните
два отчетни периоди, при което задължението за плащане възлизало на сума в
размер на 252,22 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 239,65 лв., било
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, от ОУ на мобилния оператор, ищецът
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника П.С.П. за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата 01.11.2017 г. крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1390,89 лв.
В издадената крайна фактура била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 1121,18
лв.; фактурирана била цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 17,49 лв. и била
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 252,22 лв.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка KIDS WATCH модел MyKi Kids
Watch Pink били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3, ал. 2 от договорите за лизинг, сключени
към абонаментите за мобилен номер 0898/731146, „Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При сключване на процесния договор била посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 1-во число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски с указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 11/2017г, когато била издадена крайната фактура
№**********/01.11.2017 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Pink,
взето във връзка с мобилен номер 0898/731146, се дължала цената в размер на
17,49 лв. след месец 11 /2017г. Съответно периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил след м.11/2017 г. до м.08/2018 г.
Съгласно чл. 49 от Общите условия, Теленор имал право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни, след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на П.С.П.. При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
В чл. 20 от Общите условия било посочено, че всички
услуги се заплащали в зависимост от Техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и
включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план
/програма/ пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответницата П.С.П. била подписал
договори за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер 0898/731146,
мобилен номер 0898/675429, мобилен номер 0895/422053 и мобилен номер
0893/656751, не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени
били фактури и в срок не ги бил заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да
понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били
основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си.
Прави се искане на основание на чл. 415 във вр. с чл.
422 ГПК, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника П.С.П., с ЕГН: **********, адрес: ***, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, в размер на 252,22 /двеста петдесет и два лева и 22ст./ лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от
01.06.2017 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане
на сумата.
Прави се искане да бъде осъден ответника П.С.П., ЕГН: **********
да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на
17,49 /седемнадесет лева и 49 ст./ лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 13.09.2016 г. за устройство KIDS WATCH модел
MyKi Kids Watch Pink, взето във връзка с мобилен номер 0898/731146 за периода
след м.11/2017 г. до м.08/2018 г., с абонатен номер №*********.
Претендират се разноските, положени в исковото
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответника.
Особеният представител на ответника взема становище с
отговора си, че предявеният иск е допустим, но не е безспорно доказан и е
неоснователен.
Поддържа, че са представени фактури за неизплатени
задължения от страна на П.П. за доставени далекосъобщителни услуги по
абонаментен номер *********, в периода от 01.06.2017 г. до 31.10.2017 г.
Относно представените фактури с исковата молба, счита, че няма достатъчно
доказателства за визираната в тях стойност. Не може да даде становище относно
верността на твърденията и посочените факти в исковата молба, тъй като няма
връзка с ответницата на която е назначена за особен представител.
Твърди, че същите подлежат на доказване съгласно
разпоредбите на ГПК и по същество на спора ще вземе становище след събиране на
доказателства но делото.
Прави се искане да се отхвърли предявения в исковата
молба осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в
размер на 17,49 лв. поради това, че съдът е сезиран с установителен иск по чл.
422 ГПК по заповедно производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, е бил
сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от доказателствата по
делото се установи, че страните в процесния период са били в договорни правоотношения
по четири договора за мобилни услуги - от
13.09.2016 г. - мобилен телефонен номер ********** /л. 21-26 от делото/, от
13.09.2016 г. - мобилен телефонен номер ********** /л. 27-29 от делото/, от
11.10.2016 г. - мобилен телефонен номер ********** /л. 11-16 от делото/ и от
10.05.2017 г. - мобилен телефонен номер ********** /л. 35-36 от делото/ и договор
за лизинг от 13.09.2016 г. /л. 30-34 от делото/.
Представени са писмени доказателства за общите парични
задължения на ответницата в периода м.
юни 2017 г. – м. октомври 2017 г. начислени й в три фактури както следва: 1/ фактура
№ **********/01.07.2017 г. за отчетния период 01.06.2016 - 30.06.2016 г. като общата
сума, начислена във фактурата, е 97,45 лв. /л. 37-40 от
делото/ 2/ фактура № **********/01.08.2017 г. за отчетния период 01.07.2016 -
31.07.2016 г., като общата сума начислена и претендирана във
фактурата, е 93,45 лв. /л. 41-45 от делото/
и 3/ фактура №
**********/01.09.2017 г. за отчетния
период 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г. като общата сума, начислена и претендирана
във фактурата е 83,95 лв. /л. 46-50 от делото/. Представено е и кредитно
известие за намаляване на общото задължение на ответникаца ва размер на 27,98
лв. / л.51 от делото.
След намаляването и поради предсрочно прекратяване на
договорите от страна на ищеца била издадена крайна фактура № **********/01.11.2017
г. като от нея са претендирани единствено сумите по предоставените
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в общ размер на 269,71 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че за процесния период 01-06.2017 г. – 31.10.2017 г. на
фактуриране е предоставено потребление на ползваните от абоната номера
**********, **********, ********** и **********, като в.л. уточни в о.с.з., че
ответницата е потребила предоставеното потребление.
От заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че сумата по предоставените
далекосъобщителни услуги е правилно изчислена и е в размер на 252,22 лв., като
няма постъпили плащания по процесните фактури, а по отношение на лизинговите
вноски заключението е същото – сумата от 17,49 лв. е правилно изчислена. В
о.с.з. вещото лице уточни допусната в експертизата техническа грешка /при
отговора на въпрос едно/ и отново посочи, че процесните суми са правилно
изчислени.
От приложеното частно гражданско дело № 440/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнени от 08.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата общо 269,71 лв. за главница и предсрочно изискуеми
лизингови вноски /подробно описани в заявлението по чл. 410 ГПК/ за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 31,23 лв. за периода 17.11.2017 г. –
07.01.2019 г. както и сумата от 205,00 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд намира от
правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ наличието на валидно възникнали облигационни връзки
между страните в производството по сключените договори за мобилни услуги въз
основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответницата е потребила
съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна
такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. стойността на доставените далекосъобщителни
услуги в претендирания в исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
1/ По претенцията за заплащане на ползвани
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по време на действие на посочените договори за мобилни услуги и
лизинг /чиято дължимост е обективирана във фактура
№ **********/01.07.2017 г., фактура № **********/01.08.2017 г., фактура №
**********/01.09.2017 г./ съдът намира, че с оглед на представените по делото
договори за мобилни услуги и лизинг, сключени между страните по спора се
установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по
процесните договори. Тези четири договора сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представляват ненаименовани,
консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които
в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни
права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани
договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата мобилните услуги, посочени в договорите за мобилни
услуги срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни
услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228,
ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице,
което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор,
поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството
на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на
защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото
на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. В
тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени доказателства се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключени между
тях три договора за мобилни услуги, съответно от 13.09.2016 г., от 13.09.2016
г., от 11.10.2016 г. и от 10.05.2017 г. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни
номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
682/2010 г., I т.о. е
прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В този смисъл не са налице основанията за наличие на
предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на
чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща
цената за предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е
изпълнила, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и
оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ
операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й
плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те
са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение,
той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от
негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната,
като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не само не
се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е
предоставил посочените далекосъобщителни услуги, но и е предоставил същите /така категорично заключението на съдебно
техническата експертиза, което сочи, че е предоставено потреблението на
ползваните от ответницата мобилни номера/ от което следва, че в тежест
на ответницата възниква задължението за заплащане на цената. Ответницата не е
оспорила нито размера на потребените от нея услуги, нито тяхната цена, а
тяхното потребление и коректно изчислена стойност се установи от двете съдебни
експертизи. Не са представени други доказателства, от които може да се направи
извод, че не са ползвани услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към
фактурите.
С процесните договори страните са поели насрещни права
и задължения, като основното задължение поето от ответницата е именно
заплащането на месечните абонаментни такси и използвани далекосъобщителни
услуги, което не е изпълнено от нея. Предвид всичко изложено настоящия съдебен
състав приема предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
за основателен и като такъв следва да се уважи.
По отношение на дължимите лизингови вноски съдът
намира, че същите до претендирания размер на дължими, по делото не е
представено нито едно доказателство за връщането на лизинговата вещ на ищеца. В
настоящия случай се установява, че ищецът е предоставил за ползване на
ответника мобилното устройство във вид, годен за употреба, поради което за
лизингополучателя е възникнало задължението да заплати цената на лизинговата
вещ. В случая е без значение дали лизингодателя е уведомил ответницата за
прекратяване на договора за лизинг, тъй като към датата на подаване на исковата
молба с осъдителен иск - 04.06.2019 г. крайният срок на лизинговия договор,
който е през месец август 2018 г. е изтекъл, сумата не е била платена от
абоната и няма данни мобилното устройство да е върнато на оператора /така и
решение № 165/09.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1057/2020
г. постановено по дело на същия ищец по еднакъв случай/. Поради това съдът
намира, че предявеният осъдителен иск от ищеца за признаване на установено по отношение на ответницата
съществуване на вземане в размер на 17,49 лв., представляващо лизингови вноски
по договора за лизинг към него /законна лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба не е претендирана и няма да бъде присъждана – вж. петитум ИМ/ е
основателен и следва да бъде уважен. Възражението
в отговора на исковата молба относно реда за присъждане на сумата е
неоснователно, тъй като действително
установителният иск обикновено е продължение на заповедното производство, но не
във всички случаи – установителния иск може да бъде изменен в осъдителен от
ищеца, също в хипотезата на чл. 415, ал. 3 ГПК този иск може да бъде
осъдителен, което означава, че не са налице различни по правна природа искове
или различен ред за тяхното разглеждане. А и не следва страните по делото да
бъдат принудени да водят още едно съдебно производство.
В тази връзка обаче издадената заповед по чл. 410 ГПК
от 08.02.2019 г. следва да бъде обезсилена частично по следните съображения:
С исковата молба заявителят е предявил установителен
иск за вземането, като от приложената искова молба /също и от неговите
твърдения/ се установява, че установителен иск е предявен само за сумата от
252,22 лв. представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги. Поради това
установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК бил предявен само за сумата от 252,22
лв. Отделно от това не е предявен установителен иск и за сумата от 31,23 лв.
представляваща мораторна лихва за периода 17.11.2017 г. – 07.01.2019 г. също
предмет на заповедта за изпълнение.
С оглед на тези факти съдът намира, че на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение от 08.02.2019 г. по ч.гр.д.
№ 440/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд следва да бъде обезсилена
частично за сумата над 252,22 лв. до пълния присъден със заповедта размер от
269,71 лв. /т.е. за 17,49 лв./ представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги и за сумата от 31,23 лв. мораторна лихва за периода 17.11.2017 г. –
07.01.2019 г., тъй като ищецът е предявил установителния иск за по-малък размер
от сумата претендирана в заповедното производство – в заповедното производство
са претендирани суми в размер на 269,71 лв. за незаплатените далекосъобщителни
услуги, а установителният иск е предявен единствено за сумата от 252,22 лв.,
като относно мораторната лихва изобщо не е налице установителен иск. Действително
както посочва ищеца в исковата молба е допустимо установителният иск да бъде
предявен за по-малка по размер сума отколкото в заповедното производство, но
това означава, че в непредявения размер заповедта за изпълнение подлежи на
частично обезсилване. При това положение за непредявеното вземане за
далекосъобщителни услуги за сумата над 252,22 лв. до пълния присъден със
заповедта размер от 269,71 лв. /т.е. за 17,49 лв./ заповедта за изпълнение
подлежи на частично обезсилване, тъй като не е налице идентитет на претенциите,
заявени в двете производства по размер /дори ищецът сам заявява, че е предявил
иск за по-малка сума/. Поради това на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде частично
обезсилена за непредявеното вземане за далекосъобщителни услуги за сумата над 252,22 лв. до пълния присъден със
заповедта размер от 269,71 лв. /т.е. за 17,49 лв./ и за сумата от 31,23 лв.
мораторна лихва за периода 17.11.2017 г. – 07.01.2019 г.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещи лица в общ размер на 1099,00 лв. и в заповедното
производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 205,00 лв.,
които да бъдат възложени в тежест на ответницата /доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение изпълняващо
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 6/2012 г. ОСГТК се намират на л.10 от исковото и л. 15 от заповедното дело/.
Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК по отношение на П.С.П.,
ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на вземането на „Теленор България“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, за сумата
от общо 252,22 лв. /двеста петдесет
и два лева и двадесет и две стотинки/ по четири договора за мобилни услуги от 13.09.2016 г. - мобилен телефонен номер **********, от
13.09.2016 г. - мобилен телефонен номер **********, от 11.10.2016 г. - мобилен
телефонен номер ********** и от 10.05.2017 г. - мобилен телефонен номер
********** за периода м. юни 2017 г. – м. октомври 2017 г. съгласно 1/ фактура № **********/01.07.2017
г. за отчетния период 01.06.2016 - 30.06.2016 г. 2/ фактура №
**********/01.08.2017 г. за отчетния период 01.07.2016 - 31.07.2016 г., и 3/
фактура № **********/01.09.2017 г. за
отчетния период 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г. - /крайна фактура № **********/01.11.2017
г./, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2019 г. по ч.гр.д. №
440/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА
по иска с правно основание чл. 342,
ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД П.С.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 17,49
лв. /седемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ представляващи
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 13.09.2016 г. обективирани
в крайна фактура № **********/01.11.2017
г.
ОБЕЗСИЛВА
ЧАСТИЧНО на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2019
г. по ч.гр.д. № 440/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с
която е разпоредено длъжникът П.С.П. да заплати на кредитора „Теленор България”
ЕАД сумата над 252,22
лв. до пълния присъден със заповедта
размер от 269,71 лв. /т.е. за 17,49 лв./ представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода м. юни 2017 г. – м. октомври 2017 г. и
сумата от 31,23 лв. представляваща мораторна лихва за периода 17.11.2017 г. –
07.01.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.С.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата в размер на 1099,00 лв. /хиляда деветдесет и девет
лева/ разноски за исковото производство /държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещи
лица/ както и сума в размер на 205,00
лв. /двеста и пет лева /, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
440/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: