Определение по дело №39021/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38986
Дата: 1 ноември 2023 г. (в сила от 1 ноември 2023 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20231110139021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38986
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110139021 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „ВИВУС.БГ“
ЕООД, която отговоря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
По искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че
следва да отложи произнасянето до провеждане на първото по делото съдебно заседание.
Искането на ищеца за издаване на СУ съдът намира за ненеобходимо и неотносимо,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.02.2024г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „Вивус. БГ“ ЕООД на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок
от получаване на препис от определението да представи цялата преписка по Договор за
паричен заем № **********/10.03.2021г., включително да предостави разписки от
счетоводството за получени суми, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредите, както и приложимите ОУ. Непредставянето на
документите ще се преценява от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ до провеждане
на първото по делото съдебно заседание и изслушване на становището на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
1
Предявен е от И. К. Д. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от договор за паричен заем №
**********, сключен на 10.03.2021г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати за сумата от 27,22
лева, представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за
експресно разглеждане на заема, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба - 13.07.2023г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.03.2021г. с ответника са сключили договор за паричен заем
№ **********, по силата на който му била предоставена сумата от 200 лева, при лихвен
процент 40,15 % и ГПР 49,20 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 15.03.2021г.
В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 27,22 лева.
Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасил всички дължими суми по договора, а
именно 227,22 лева, вкл. таксата за експресно разглеждане. Намира, че клаузата от договора,
предвиждаща възможността за начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с
усвояването на кредита и администрирането му, чието начисляване е изрично забранено.
Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Наред с това, ищецът счита, че по своя характер тази такса
представлява начин за получаване на допълнително възнаграждение от кредитора, наред с
договорната лихва, което противоречи на добрите нрави и води до заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е в пряко нарушение с разпоредбата на
чл. 143, т. 19 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за кредит е посочен грешен размер
на ГПР, а действителният такъв надвишава с пъти допустимия максимален праг, установен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва се, че при посочване на ГПР в договора от 10.03.2021г. не са взети
предвид таксите за допълнителните услуги, в т.ч. за експресно разглеждане, които по
същността си са разходи по кредита. По този начин било налице заобикаляне на
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
Следователно, грешното посочване на ГПР било равнозначно на липса на този съществен
компонент от съдържанието на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславяло
извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основани чл. 22 ЗПК, в
частност на процесната оспорена клауза. Навежда и доводи за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, тъй като бил нарушен принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване и умишлено се въвеждал потребителя в заблуждение. Поради
това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане е платена без основание. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. На първо място, оспорва наличието на облигационно
правоотношение, възникнало с ищеца, което да отговаря на посочените в исковата молба
параметри, оспорва и факта на погасени суми по такова правоотношение. Поддържа, че след
справка във вътрешната система на дружеството не е открито кредитно правоотношение,
което да отговаря на твърденията на ищеца. Възразява срещу доказателствената стойност на
представените с исковата молба „разчети на плащанията“, като сочи, че същите
представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от представител на
ответника. Намира, че предявените искове се основават на предположения за облигационно
правоотношение. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. ЗЗД- сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; 2) по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на исковата сума в
2
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3