Р Е Ш Е Н И Е
№390 23.10.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети октомври 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: И. Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №334 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК, образувано по жалбата на И.И.К. против Решение №127/12.04.2019г. на
Директор ТД на НАП Пловдив, в частта му с потвърдено Постановление за налагане
на обезпечителни мерки №С180024-022-0102409/10.12.2018г. -възбрана върху 1/3
идеална част от УПИ ХІ-117 с площ 660кв.м.,
по плана на село Кирилово, ведно с построените в него второстепенна
жилищна сграда с РЗП 65кв.м. и второстепенна жилищна сграда с РЗП -60 кв.м.,
тъй като представляват единственото му жилище. В писмената защита на
процесуалния представител е допуснато техническа грешка като е посочено Постановление
за налагане на запор върху моторно превозно средство
№С190024-022-0021263/21.03.2019г., но срещу него не са изложени съображения. Обжалваното
постановление на публичния изпълнител, издадено в хода на принудителното
изпълнение, е съобщено на длъжника на 29.03.2019г., който в 7-дневния срок по
чл.197 и чл. 266 ал.1 изречение второ, предложение последно от ДОПК подава
жалба срещу съобщените му актове и действия на публичния изпълнител пред
Директора на ТД на НАП Пловдив.
Жалбоподателя в писмена защита,
представена от процесуални му представител иска от съда да бъде отменено
решението в оспорената му част, ведно с постановлението за налагане на възбрана
върху единственото му жилище.
Ответника Директор ТД НАП Пловдив иска от
съда да бъде отхвърлена жалбата като му се присъди възнаграждение за
юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
В
решението си Директора на ТД на НАП Пловдив се е позовал на разпоредбата на
чл.213 ал.1 т.2 от ДОПК, според която принудителното изпълнение може да бъде
насочено върху единственото жилище на длъжника - в случай, че жилищната площ е
повече от 30 кв.м. за длъжника и за всеки член на семейството му, като
разликата се продава, ако при тези условия жилището е поделяемо. Длъжника няма
членове на семейство, тъй като не е женен и няма ненавършили пълнолетие деца,
предвид което несеквестируема по силата на закона е площта от 30 кв.м. от
единственото жилище на длъжника. Дали обаче жилището може да се подели, и дали
1/3 ид.ч. от 65кв. и от 60 кв.м. е равна на поне 30кв.м, които за да са
поделяеми трябва да могат да обемат поне едно жилищно помещение с изискуемите
санитарно помещение и склад, не е коментирано и не е съобразявано. Директора е
прочел и приложил нормата превратно, без да обсъди всички елементи от нейната
хипотеза, и най-вече условието поделяемо. Приел е, че обезпечителното и
изпълнителното производство са различни и в случая въпреки образуваното
принудително изпълнение, се касае за обезпечителни мерки. Не е проведена
разлика между предварително обезпечаване и същинско принудително изпълнение,
което започва с налагане на обезпечение – запор и възбрана по аргумент от
чл.221 ал.4 от ДОПК. Няма правна логика в твърдението, че извършената от
публичния изпълнител възбрана е само обезпечителна мярка, която е действие
извън същинското принудително изпълнение. Такова действие на публичния
изпълнител е налагане на предварителни обезпечителни мерки, но не и налагането
на запор и възбрана, с които започва същинското изпълнение върху вещите като
способ за принудително осребряване на имуществото на длъжника. След образуване на изпълнителното дело въз
основа на изпълнително основание, публичния изпълнител изпраща покана за
доброволно изпълнение, след което при не плащане на задължението в срок
пристъпва към изпълнение по смисъла на чл. 215 от ДОПК, което може да има за
предмет имуществото по чл.213 от ДОПК, от което нормата на чл. 213 ал.1 т.2
изключва единственото жилище, ако то е по-малко от 30кв.м. за всеки член на
семейството на длъжника. Ако тази пречка не съществува, законодателя е
предвидил следваща – да е поделяемо. Преди да пристъпи към изпълнение върху
недвижими вещи, представляващи единствено жилище, публичния изпълнител трябва
да прецени съществуването на пречките по чл.213 ал.1 т.2 от ДОПК и едва ако те
не са установени, да наложи възбрана, след които опис, оценка и продажба.
Съгласно чл. 221 ал.4 от ДОПК / Раздел ІV
Действия/ в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното
изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи
започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с
постановление на публичния изпълнител. Това действия следват действието по
образуване на изпълнително производство и изпращане на съобщение за доброволно
изпълнение. Налагането на запор и възбрана по чл.221 ал.4 от ДОПК е действие по
принудителното изпълнение, при това първото и задължително действие от способа
изпълнение върху движими и недвижими вещи на длъжника. По аргумент от чл.233
ал.1 от ДОПК, описа също е действие по принудителното изпълнение върху вещи.
Вещта се описва и оценява, след което се продава, а ако е съсобствена се
предлага първо на съсобственика. След като налагането на същински обезпечителни
мерки и извършването на опис са действия по принудителното изпълнение, то се
налага извода, че спрямо тях се прилага правилото за не секвестируемост на
единственото жилище на длъжника. Като се има предвид, че длъжника притежава 1/3
от две сгради от по 60кв.м. и 65 кв.м. се налага извода, че същия има няма дори
и 30 кв.м. жилищна площ от която и да е от двете сгради. Следователно
принудителното изпълнение не би могло да се насочи срещу възбранения недвижим
имот. При евентуално отчуждаване на същия от страна на длъжника, то получената
сума вече подлежи на принудително събиране. След като единственото жилище не
може да бъде осребрявано, то се налага извода, че възбраната върху него е
незаконосъобразна. Същинските обезпечителни мерки имат за цел да осигурят
наличност на онова имущество на длъжника, срещу което може да се насочи
принудителното изпълнение. Съгласно чл. 213 ал.1 т.2 от ДОПК, от имуществото,
което подлежи на принудително изпълнение, се изключва единственото жилище на
длъжника. Ако жилищната площ е повече от тридесет квадрата поотделно за всеки
член от семейството, то разликата е секвестируема. Следователно забраната да се
насочва принудително изпълнение срещу единственото жилище на длъжника е
правило, от което е предвидено изключение за разликата над 30кв.м. на всеки
член от семейството и при условие, че жилището е реално поделяемо. Тези
проверки е бил длъжен да извърши публичния изпълнител преди да пристъпи към
налагане на същински обезпечителни мерки и да насрочи опис. Защо съобщението за
насрочване на опис подлежи на обжалване: Освен това, публичните задължения са в
размер на 5 259.41лв. към 12.04.2019г., който не предполага съразмерност
между средствата, целта и резултата. Не е допустимо длъжника да е бездомен с
цел плащане на публични задължения. Решението нарушава и принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК, който е гарантиран с нормата на чл.213 от ДОПК.
Воден
от тези мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение №127/12.04.2019г.
на Директора на ТД на НАП Пловдив в частта му за потвърждаване на Постановление
за налагане на обезпечителни мерки №С180024-022-0102409/10.12.2018г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за
налагане на обезпечителни мерки №С180024-022-0102409/10.12.2018г.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата
от 100лв / сто лева/
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: