О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……01.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1980 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на “Енерго-Про Продажби“
АД, с ЕИК *********, с която се иска изменение на постановеното по делото
Решение №260272 от 06.10.2020г., в частта за разноските, като се
претендира разликата над присъдените такива полза на ответника в размер на 9563.09 лева до претендираните 11412 лева.
Твърди се в молбата, че процесното адвокатско
възнаграждение е определено в минималните размери по чл.7, ал.2 от НМРАВ и по
правилата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, съобразно броя и цената исковете предмет на
делото. Ето защо се поддържа, че в случая не е било налице основание за
редуциране на хонорара по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което се моли за присъждане
на пълния доказано заплатен размер от 11412 лева. Сочи се относима
съдебна практика.
В предоставения срок ответникът по молбата не е
изразил становище по нейната основателност.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и при
наличие на списък на разноските.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
неприложимост в случая на разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, независимо, че предмет
на делото са четири осъдителни парични претенции. Според цитираната правна
норма за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. При прилагане на въпросната норма обаче, следва да
се изхожда от факта дали е налице общност на фактите, осъществили се между страните,
въз основа на които се формира всяка претенция,
т.е. дали е налице идентичност по произход и вид между
тях или не. В тази връзка отделно възнаграждение би се
дължало в случай, че по всяка от претенциите, са налице различни правопораждащи
факти, респективно е налице необходимост от самостоятелни процесуални усилия за
защита на съответното вземане. Последната предпоставка не е налице, доколкото в случая претенциите се основават изцяло
на идентични факти, тъй като ищецът е търсил изпълнение за съответният месец на задължение по сключен между страните договор, като исковете за обезщетение за
забавено плащане са изцяло в зависимост от
иска за дължимост на главницата. В контекста на
гореизложеното ирелевантен
за определянето на минималния размер на адвокатските възнаграждения е начинът,
по който се определя размерът на дължимата държавна такса, доколкото нито в
ГПК, нито Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че размерът на адвокатските възнаграждения, се определят в съответствие с начина на определяне
на държавната такса. В този смисъл е създадена и константната съдебна практика,
част от която е обективирана в
Определение №315/06.07.2018г. по ч.т.д.№2794/2017г. на ВКС, І т.о. и Определение №327/16.07.2018г. по ч.т.д.№750/2018г.
на ВКС, І т.о
На
следващо място практиката на СЕС, обективирана С-427/16 и С-428/16, която е
директно и с предимство приложима при противоречие с национални норми, приема,
че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, би могла да
ограничи и ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от
който е и българският пазар, тъй като в тази Наредба не са предвидени
ограничаващите конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на
посочените цели, с оглед упражняването на адвокатската професия. Затова СЕС
постановява, че при възражение за прекомерност, основано на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът не следва да се съобразява, с минималния размер на адвокатското възнаграждение
определен при условията на чл.36 от ЗА, а да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото и може да намали
адвокатското възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредбата.
В
заключение съдът приема, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, молба с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на Решение №260272 от 06.10.2020г., постановено по т.д.№1980/2019г. на ОС
Варна, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: