ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
гр. София, 05.03.2021
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IV въззивен
състав, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС Н. АТАНАСОВ
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева въззивно
наказателно частно дело № 820 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 270, ал. 4 от НПК.
Постъпила
е частна жалба от 18.02.2021 г., подадена от служебния защитник на подсъдимия Б.М.А.
– адвокат С.Д., срещу протоколно определение от 16.02.2021 г. по н.о.х.д. № 2152/2020
г. на Софийския районен съд, НО, 12-ти състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане
под стража“ в по-лека.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението на СРС и се моли
за отмяна на мярката „задържане под стража“ или изменение на същата в по-лека.
Посочва се, че подсъдимият е непълнолетен и с чисто съдебно минало, че е съдействал
на органите на досъдебното производство и изявява желание за сключване на
споразумение. Сочи се, че подсъдимият има постоянен адрес в гр. София и живее с
майка си на посочения по делото постоянен адрес ***, като за него полага грижи
и баща му – М.К.А.. Поддържа се, че по-нататъшното му задържане няма да
допринесе за изясняване на фактическата обстановка по делото и че същото
практически се превръща в изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Към
жалбата е приложено документ, озаглавен „сведение“ от бащата на подсъдимия - М.К.А.,
и се прави искане за допускане на същия до разпит за причините за задържане на
подсъдимия.
Прокуратурата
не е взела становище по постъпилата жалба.
Подсъдимият
Б.М.А. е привлечен към наказателна отговорност за извършване на престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години.
Подсъдимият
е привлечен в процесуалното качество на обвиняем по воденото досъдебно
производство с постановление от 04.12.2019 г., предявено му на 17.01.2020 г.
Със същото му е наложена мярка за неотклонение „надзор на ИДПС“.
Съдебното
производство е образувано на 14.02.2020 г. с внасянето на изготвения
обвинителен акт в СРС. С разпореждане на съдията-докладчик делото е насрочено
за разглеждане в съдебно заседание на 23.06.2020 г., на което мярката за
неотклонение на подсъдимия е потвърдена. За заседанието на 08.09.2020 г.
подсъдимият е бил редовно призован, но не се е явил, и делото е било отложено,
като съдът е постановил принудително довеждане на подсъдимия за следващото
заседание. От представените по делото материали се установява, че подсъдимият е
с регистриран настоящ адрес:***, и е живущ ***. В писмо от 26.06.2020 г. на
Агенция „Социално подпомагане“ – Слатина до съда е посочено, че в ДСП-Слатина е
налице информация, че блокът по адрес на местоживеене на подсъдимия в гр.
София, ж.к. „***********е изгорял при пожар преди 10 години и останките от него
са премахнати от Столична община – район Искър. В докладна записка от
03.11.2020 г. от Регионална дирекция „Охрана-София“ е посочено, че при проверка
на адреса за призоваване на подсъдимия, а именно: гр. София, ж.к. ***********,
подсъдимият не е намерен, а по сведения на съсед и портиера такова лице не е
живяло на адреса. На проведеното на 03.11.2020 г. заседание подсъдимият отново
не се явил и с протоколно определение съдът е изменил мярката за неотклонение
на подсъдимия от „надзор на ИДПС“ в „задържане под стража“.
На
следващото проведено съдебно заседание от 16.02.2021 г. подсъдимият е бил
принудително доведен. На същото защитата е поискала изменение и отмяна на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, като с обжалваното протоколно
определение съдът е отказал, мотивирайки се с това, че е налице реална опасност
от укриване на подсъдимият и че за обезпечаване на разглеждането на делото в
разумен срок, вкл. и спрямо другия подсъдим, не е налице основание за изменение
на взетата мярка за неотклонение.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
При
служебна проверка на жалбата се установява, че същата е допустима и редовна като
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по делото, която има
интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в преклузивния седемдневен срок, при спазване на изискванията
на НПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд споделя като правилен и законосъобразен извода на първата съдебна
инстанция, че към настоящия момент не са налице предпоставките за изменение на взетата
спрямо подсъдимия Б.М.А. мярка за неотклонение от задържане под стража в
по-лека.
Предвид предмета на производството по чл. 270 от НПК и във връзка с
направените от защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира, че не се
релевират съображения, обуславящи различен от формирания
от СРС извод.
Към настоящия момент не е оборено
наличието предпоставките, послужили като основание за вземане на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия.
На подсъдимия е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Не са налице данни, разколебаващи приетото от СРС обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, в чието извършване
е обвинен.
Що
се отнася до опасността подсъдимият да се укрие или да извърши друго
престъпление, въззивният съд счита, че е налице
именно опасност подсъдимият да се укрие. Предвид чисто съдебно минало на
подсъдимия, съдът приема, че е налице по-нисък интензитет на опасността същият да
извърши друго престъпление. Подсъдимият не се е явил на две поредни заседания,
без да посочи уважителни причини за същото. Видно от материалите по делото, същият
разполага с два адреса: гр. София, ж.к. ***********, и гр. София, ж.к. ***********,
ап. *. За принудителното му довеждане за явяване пред съда подсъдимият е бил
търсен на първия адрес, но не е бил открит. Що се отнася до втория адрес, съдът
счита, че съгласно информацията от Агенция „Социално подпомагане“, такъв адрес
не съществува. В частната жалба не се посочват нови обстоятелства с оглед
изменение на мярката, вкл. и нов адрес за пребиваване на лицето, на който
същото може да бъде призовавано за целите на производство или на който да бъде
изпълнявана някоя от по-леките мерки за неотклонение. За промяна в обстоятелствата
по отношение на подсъдимия може да се приеме единствено изтеклото време от
задържането му с най-тежката мярка до настоящия момент. Това обстоятелство обаче
не представлява основание за изменение на взетата мярка, тъй като делото е вече
в съдебна фаза и времевите ограничения на задържането не важат за нея – те са
въведени от законодателя само за досъдебното производство, а от вземане на
мярката е изтекъл период от 4 месеца, което задържане е в разумния срок по смисъла
на НПК и е в съответствие с постулатите на ЕКЗПЧОС.
Тежестта
на обвинението и наличието на съучастие обосновават извода за наличие на
„изключителен случай“, изискуем от нормата на чл. 386, ал. 2 от НПК за вземане на най- тежката мярка за неотклонение спрямо непълнолетни
лица. Младата възраст на обвиняемия не може да се противопостави на високата
степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и на реалната
възможност същият да се укрие, предвид процесуалното поведение на подсъдимия до
момента.
Що
се отнася до релевираните в жалбата доводи за
непълнолетието на подсъдимия и обстоятелствата, че същият е съдействал на
органите на досъдебното производство и желае сключване на споразумение, съдът
счита същите за неотносими с оглед преценката по
настоящото производство. В тази връзка съдът отбелязва, че направеното доказателствено искане за извършване на разпит на бащата на
подсъдимия се явява неотносимо към предмета на
настоящото производство, доколкото провеждането му се иска за доказване на
причините за задържането на подсъдимия. Що се отнася до приложеното към жалбата
сведение, съдът не следва да кредитира същото, доколкото то представлява
свидетелски показания в писмен вид.
Въззивният
съд отбелязва, че задържането на подсъдимия към настоящия етап на процеса обезпечава
нуждите на наказателното производство да се движи в нормални срокове, предвид
че има и друг подсъдим. Поради това не може да се приеме, че задържането е
самоцелно и не изпълнява функциите, които законът свързва с него, или, както се
твърди в жалбата, практически се превръща в изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“. Доколкото
целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на
законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на
разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване
възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, отнесена към
настоящия случай, най-тежката мярка за неотклонение се явява съразмерна и
пропорционална на преследваните цели.
С
оглед на изложеното първоинстанционното определение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 16.02.2021 г. по н.о.х.д. № 2152/2020 г. на Софийския
районен съд, НО, 12-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение на подсъдимия Б.М.А. от „задържане под стража“ в
по-лека.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.