№ 41
гр. Бургас, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204857 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Й. А.
ЕГН:**********, с посочен адрес: ************ против Наказателно постановление № 24-0769-
003877 от 22.10.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция"
Бургас, с което на жалбоподателя са му наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер
на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца на основание на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се отстоява бланкетно становище относно опороченост на НП, поради допуснати
нарушения на материалния, процесуалния закон и при необоснованост, в контекста на генералното
искане за цялостната му отмяна. Формулирана е и претенция за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и се представлява от
адв.А. А. от АК-Бургас, който заявява,че оттегля жалбата си в частта относно оспорването на НП за
нарушението по чл.25,ал.2 ЗДвП и наложеното в тази връзка административно наказание глоба.
Излага и възражения, насочени към опровергаване на субективната съставомерност на
нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят А. А. заявява,че се присъединява към становището на процесуалния си
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от
гл.юрк.Желязкова, която настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно и
моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът предвид констатирано частично оттегляне на жалбата, е приел, че са изпълнени
предпоставките на чл.84,ал.1 ЗАНН вр.чл.324,ал.1 НПК по отношение на наложената на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и с Протоколно определение от 20.01.2025 г. на основание
чл.84,ал.1 ЗАНН вр.чл.324,ал.1 НПК е прекратил частично производството по НАХД 4857/2024 г.
по описа на БРС в тази част на обжалването на НП.
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им в
1
тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН бл.№1266827 за това,че на 17.07.2024 г., около 16: 38 ч. в
гр.Бургас, по бул.“Захари Стоянов“ в посока на пътен възел ЮГ управлявал състав от ППС с
влекач Рено Премиум с рег.№******** с прикачено към него полуремарке „Кьогел СНЦ 024“ с рег.
№******* ЕК, собственост на фирма „Вили Транс 24“ ЕООД, БУЛСТАТ203750105,като навлязъл
частично в съседна за него дясна пътна лента, не пропуснал и ударил движещия се по нея в същата
посока л.а. Хонда с рег. №А************,при което допуснал ПТП с материални щети. Посочено е
и,че водачът не останал на мястото на ПТП,а напуснал същото, във вр.с което е изписан и
бланкетът на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП,а именно,че водачът не спира и не установява последиците от
ПТП.
Към материалите по административно-наказателната преписка е приобщено и писмено сведение от
А. А., в която последният излага собствена защитна версия относно събитието от 17.07.2024 г. В
сведението, написано от жалбоподателя, същият е изложил собствените си визуални възприятия,а
именно,че при движение в кръговото кръстовище –в посока Пристанище Бургас, от дясната му
страна се движил лек автомобил, който се ударил в ремаркето на влекача,като си счупил ляво
огледало и предна броня, като водачът А. не усетил и не възприел пряко настъпилото ПТП и
продължил движението си,като едва половин час по-късно го уведомили органите на С-р Пътна
полиция ОДМВР-Бургас
От съставения протокол за ПТП № 1876313 от 20.07.2024 г., изготвен от служители на сектор
„ПП“ при ОД МВР-Бургас при оглед на местопроизшествието, се установило, видимите щети по
отношение на претърпелия имуществена повреда пострадал автомобил с рег. № А************,
които засягат предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, предна лява джанта,ляво
огледало за обратно виждане, а по управлявания от жалбоподателя влекач не са установени видими
материални щети.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№1266827 в който били пресъздадени гореописаните
фактически параметри относими към механизма и съставомерността на допуснатите от
жалбоподателя нарушения, които актосъставителят квалифицирал, съотнасяйки ги към
материалноправните разпоредби на чл.25, ал.2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на въззивника, като последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта не
били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Наказващият орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на
извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно
единство в описателната обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на
допуснатите нарушения и с идентични изводи по приложимия материален закон, впоследствие
издал срещу въззивника атакуваното НП, с което му били наложени: административно наказание
"глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца на
основание на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2.
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,
т.5,пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.11.2024 г.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства съдът кредитира като
обективни, надеждни и формиращи с нужния доказателствен интензитет стройна и логически
издържана последователност от факти, правеща извода относно фактическата картина на
процесните събития на допуснатото нарушение единствено възможен. Тази преценка произтича от
произхода и характера на представените чрез показанията на контролните длъжностни лица
информация, която е придобита чрез непосредствени визуални наблюдения в служебно качество на
актосъставителя К. М. и св.Г. Д.. По-пълни детайлни и пунктуални са възприятията на св.К. М.,
който не само е констатирал пряко, но и възпроизвежда в по-широк спектър на детайлност
правнозначимите факти относно установяването на мястото на инцидента единствено на
пострадалия автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № А************,който бил спрян в най-дясната
лента, в технически неизправно състояние,в т.ч. и със свалена предна броня и множество щети.
Свидетелят М., а също и св.Д. предоставят категорични, информативни и еднопосочни сведения,че
водачът на състав от ППС с влекач Рено Премиум с рег.№********, който бил установен чрез
прегледан видеозапис на автопроизшествието на диск, предоставен от ОП „Транспорт“ Бургас, не
2
бил установен на място на процесната дата 17.07.2024 г.Свидетелите поясняват,че при опит за
призовавенто му на мястото на инцидента,водачът на влекача отказал да се върне,което наложило
установяване на материалните щети по двете ППС и съставяне на АУАН три дни по-късно на
20.07.24 г. С необходимата последователност, точност и пълнота свидетелите М. и Д. излагат
фактология, относима към пасивното поведение на жалбоподателя А., който към момента на
пристигане на екипа на С-р „ПП“ не бил установен на мястото на инцидента, а се бил оттеглил в
неизвестна посока с влекача с прикачено към него полуремарке. Показанията на св.М. и св. Д.
пресъздават непредубедено и цялостно фрагментите от картината на изследваното поведение на А.
А..Свидетелите констатирали механизма на автопроизшествието чрез видеозапис от ОП Транспорт
към Община Бургас, от който се установявали действията на водача на влекача, обусловили
причинно-следствения механизъм на настъпилото автопроизшествие, впоследствие и
праволинейното движение на водача на влекача,който окончателно преустановил връзката на
управляваното от него ППС с местопроизшествието.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на актосъставителя К. М. и св.Г. Д.
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за
ПТП, фактическите констатации направени от настоящата инстанция при проведения оглед на CD-
R, предоставен с протокол за доброволно предаване от ЦВУТ-Бургас, инкорпориран на л.11 и др.
които съдът кредитира изцяло като еднопосочна,вътрешно съгласувана доказателствена основа.
С писмо вх.№53504/17.12.2024 г. на зам.кмет „Строителство,инвестиции и регионално развитие“
на Община Бургас, е постъпила по делото скица- на конкретно локализираното в АУАН и НП
местопроизшествие- участък от бул. „Захари Стоянов“ в района на магазин „Мосю Бриколаж“
гр.Бургас.
Предвид оттеглянето на жалбата срещу НП в частта относно нарушението по чл.25,ал.2 ЗДвП, то
следва да бъде зачетена като несъмнен факт предикатната съставомерна дейност на жалбоподателя,
с оглед фактическата позиция, застъпена в о.с.з. на 20.01.2025 г.,която не включва
противопоставяне относно механизма на настъпване на ПТП, чрез съприкосновение между
влекача, управляван от жалбоподателя и лекия автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№А************ на
посочените дата и място. Жалбоподателят отрича единствено противонормения характер на
действията му непосредствено след настъпилото ПТП и твърди,че същите не бележат формално-
нормативно съответствие с разпоредбата на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление в обжалваната част- относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок на 19.11.2024 г. видно от входящия печат на
ОДМВР, Сектор "ПП", като НП е връчено на жалбоподателя на 18.11.2024 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдените нарушения. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество
в изрично поддържаната й част.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Бургас,
Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При
цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не
констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните
формални характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42 от ЗАНН и чл.57
ЗАНН. При описание на нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП се съдържа нужната фактическа
детайлизация, изпълняваща критериите за яснота и изчерпателност на основните характеристики -
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
с изложение на фактите относно проявената форма на бездействие- неизпълнение на задължението
за оставане на местопроизшествието с цел установяване на последиците от произшествието.
3
Законосъобразно и в закономерна връзка с фактическата страна на нарушението е
индивидуализирана правната квалификация -чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП и кореспондиращия на нея
санкционен състав-чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията
на нарушителя. В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП в
обжалваната му част и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект
процесуални нарушения на административно производствените правила.
В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:
За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна
неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно
произшествие. От субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на виновно поведение
на субекта на нарушението. В случая съставомерните признаци на това нарушение са налице.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. Според дефиницията, дадена с нормата на
§ 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Всяка
повреда върху субстанцията и механизмите на превозното средство попада в обсега на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, а установените по делото факти,оставащи стабилни на база протокола за ПТП,
илюстрират действителния обем и характеристики на причинените увреждания на л.а. „Хонда
Джаз“ с рег. № А************, които засягат предна броня, преден ляв калник, предна лява врата,
предна лява джанта,ляво огледало за обратно виждане. Налице е допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата, като е предприета маневра, свързана с частично навлизане в
съседна пътна лента, без пропускане на движещ се в нея с предимство автомобил, и в пряка
причинно-следствена връзка настъпил удар между превозните средства, в резултат на който са
причинени имуществени вреди по лекия автомобил. На следващо място, от свидетелските
показания и констатациите при извършения оглед, се установява, че жалбоподателят А. при
настъпването на ПТП, не е спазил задълженията си по ЗДвП като участник в произшествието, като
непосредствено след това е напуснал същото и не е уведомил контролните органи на МВР в
нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил установен допълнително от
контролните длъжностни лица и впоследствие /3 дни след датата на нарушението/ се явил за
съставяне на АУАН.
Що се отнася до централното възражение за субективна несъствомерност на нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП съдът изцяло споделя практиката на касационната инстанция по аналогичен по
фактическите си белези казус в Решение № 809 от 28.07.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1162/2023 г., разграничаваща правните особености на умисъла и непредпазливостта, с което
обосновава категоричен извод за неоснователност в ползването на едно твърде широко и общо
правоизключващо възражение, лансиращо тезата за липса на вина за нарушението по чл.123,ал.1,т.1
ЗДвП при отсъствие на умисъл към обуславящото нарушение, в случая по чл.25, ал.2, ЗДвП: „По
отношение възражението, касаещо субективната страна на извършените деяния, следва да се
посочи, че дори и да приемем, че касаторът С. не е забелязала станалото ПТП, то факта, че
същата е управлявала МПС без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално не й е
позволило да забележи станалото ПТП, причинило имуществени вреди, не изключва нейната
вина, като елемент от субективната страна на състава на административните нарушения по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, т. е. касае се за
непредпазливи деяния по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът
не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.“ Изцяло в този см. виж и практиката, в РЕШЕНИЕ № 3292/25.04.2024 г. по к.а.н.д.
№ 648 / 2024 г. на АдмС-Бургас; Решение № 2947 от 11.04.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 337/2024 г. Решение № 3098 от 18.04.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 432/2024 г.
Решение № 1198 от 12.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1332/2023 г. и мн.др./ Следва
да се има предвид, че нормата на чл. 123 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП не
изключва наказуемостта при тази форма на вина. В този смисъл, следва да се приеме, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
4
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, на посоченото основание.
Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да
черпи права от него, което е недопустимо./в т.см. Решение № 3098 от 18.04.2024 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 432/2024 г./ Отделно от изложеното, и единствено за пълнота следва да се
отбележи,че е твърде полемична,а също и несъвместима с преки доказателствени факти позицията
за невъзприемане на възникналото ПТП от страна на жалбоподателя. Чрез писмените сведения на
водача А. /л.8 от делото/ е закрепена фактологична версия,според която дясно намиращия се л.а.
„Хонда“ се е блъснал в ремаркето на влекача.При тези фактически данни,намиращи логическа
опора в писмени изявления на водача на влекача след деянието, при обикновена бдителност,
дисциплинираност и дължима грижа при изпълнение на правно –регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност,каквато е управлението на МПС,А. несъмнено би
следвало да забележи настъпилото автопроизшествие, или поне да напрегне вниманието си,и да
забележи предизвиканата по негова вина нередност – ПТП с материални щети, съответно и да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието,както повелява нормата на чл.123,ал.1, т.1
ЗДвП.
Това, че жалбоподателят се е отзовал 3 дни по-късно и не се е укривал не води до извод на липса на
осъществено деяние по напускане на ПТП./ в този см. виж Решение № 842 от 24.06.2022 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 669/2022 г./
В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано индивидуализиране на
съответстващите административни наказания, при съобразяване на диапазона на размера на
наказанието в санкционната част на приложимата административно-наказателна разпоредба на чл.
175, ал. 1, т.5 от ЗДвП и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12
от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на
индивидуализация на наложените кумулативни административни наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП за срок от 2
месеца. За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са предвидени административни
наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв.
Недопустимо е да се извеждат по тълкувателен път мотивите на наказващия орган при
осъразмеряване на съответстващата на индивидуалните специфики на деянието и нарушителя,
административна санкция. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, намира, че
наказанието "глоба" следва да се редуцира до законовия минимум от 50 лева, а срокът на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, следва да се намали до минимума -1 месец.
Според съда така определените мерки за административно-репресивно въздействие биха осигурили
от една страна спазване баланса между засегнатите с нарушението обществени отношения и
правата на нарушителя, а от друга биха обезпечили целите на специалната и генерална превенция
по см. на чл.12 ЗАНН –да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните
от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, е свързано с изразено незачитане на установения правов ред,изискващ активно
подпомагане на полицейските служители при установяване на вредите след ПТП. С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за третирането на случая като маловажен на плоскостта
на чл. 28 от ЗАНН . Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и
58 г от Закона за административните нарушения и наказания, която забрана е непреодолима в
контекста на относително високата обществена опасност коментирана с обективните
характеристики на нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган,формулирано в писменото му становище, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
80 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Бургас – арг. от чл. 42, ал.
1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР. Така мотивиран, съдът
С тези мотиви, БРС
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-003877 от 22.10.2024 г. издадено от Началник
група в ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас В ЧАСТТА МУ, с която на А. Й. А.
ЕГН:**********, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание - глоба в размер на 200 лв. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца,
като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложеното наказание „ глоба“ в размер на 50 лева и срок на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ 1 месец.
ОСЪЖДА А. Й. А. ЕГН:********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сума в размер на 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6