РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Бургас , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана И. Асеникова Лефтерова
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Диана И. Асеникова Лефтерова Гражданско
дело № 20202120104991 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „УМБАЛ Бургас“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от изпълнителния
директор доктор ******* против Н. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *****, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 52 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца 480 лева,
представляващи сума по фактура № 20200001776/05.10.2018 г. за лечение на здравно
неосигурен пациент в отделение по гинекология на „УМБАЛ Бургас“ АД по клинична
пътека № 1 за периода от 01.10.2018 г. до 02.10.2018 г., и сумата от 82, 66 лева – мораторна
лихва за периода 05.10.2018 г. – 15.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2976/2020 г. на Районен съд – Бургас, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението на 16.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 01.10.2018 г. – 02.10.2018 г.
ответницата е лекувана в отделение по гинекология при „УМБАЛ – Бургас“ АД с
окончателна диагноза „Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“ като
здравно неосигурена пациентка. Твърди се, че към момента на хоспитализация в лечебното
заведение пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права и че същата е била
надлежно уведомена, че за лечението следва да се заплатят оказаните медицински услуги
съгласно ценоразписа на лечебното заведение, при условие че не възстанови
здравноосигурителните си права до момента на дехоспитализация. Отбелязва се, че
пациентката е информирана с декларация за писмено информирано съгласие, че следва да
се заплати всяка медицинска услуга в случай, че не се спази задължителният минимален
болничен престой или е с прекъснати здравноосигурителни права, както и за наличието на
ценоразпис, утвърден със заповед на Изпълнителния директор на ,,УМБАЛ – Бургас“ АД,
който е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и
публикуван в сайта на лечебното заведение. Посочва се, че към момента ответницата не е
погасила дължимата сума, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
1
ч. гр. д. № 2976/2020 г. на Районен съд – Бургас, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата чрез
назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат В., който оспорва
претенциите по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ответницата е била
надлежно запозната с правата и задълженията й при постъпване в болничното заведение,
включително с евентуалното бъдещо заплащане на медицинските услуги и ценоразписа,
предвид обстоятелството, че същата не е била във физическо и психическо състояние да
прочете и да възприеме написаното в предоставените й документи, които са били фиктивно
подписани. Поддържа се, че здравноосигурителният статус на ответницата е без значение,
тъй като същата е постъпила в УМБАЛ Бургас по спешност със съмнение за раждане преди
навършени 37 гестационни седмици, т. е. при условията на риск за майката и за бебето,
поради което медицинската помощ се финансира от държавния бюджет на основание чл. 82,
ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗдр. Излагат се доводи, че дори и при липсата на спешност ответницата не
дължи претендираните суми, тъй като на основание чл. 47, ал. 2 КРБ има право на безплатна
акушерска помощ, която включва всички съпътстващи бременността усложнения в
здравословното състояние на жената съгласно т. 2 от Решение № 8 от 02.04.1998г. по к. д. №
3/1998 г. на КС. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител и не взема
становище.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения й по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адвокат В., който поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете. Не оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество е
предоставило на ответницата медицински услуги по клинична пътека № 1.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За претендираните с исковата молба суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1206 от 17.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2976/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжницата при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, поради което предявените положителни установителни искове се явяват допустими.
Безспорни и установени по делото са следните фактически обстоятелствата: 1. За
периода от 01.10.2018 г. до 02.10.2018 г. ответницата е лекувана в отделение по гинекология
при „УМБАЛ – Бургас“ АД с диагноза „Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни
седмици“, като са й били предоставени медицински услуги по клинична пътека № 1 на
стойност 480 лева; 2. Към момента на получаване на медицинските услуги ответницата е
била с прекъснати здравноосигурителни права и самоволно е напуснала лечебното
заведение преди изтичане на минималния болничен престой без да заплати дължимите
здравноосигурителни вноски; 3. Цената на предоставените от лечебното заведение
медицински услуги не е заплатена нито от ответницата, нито от НЗОК чрез РЗОК.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО),
действаща за процесния период от 01.10.2018 г. до 02.10.2018 г., неосигурените лица по този
закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните
заведения. Спорно по делото е правнозначимото обстоятелство дали ответницата дължи
заплащане на стойността на предоставените й медицински услуги. В тази насока съдът
намира направените от ответницата правоизключващи възражения за неоснователни по
следните съображения.
2
Сред представените по делото документи, с положен от ответницата подпис, чиято
автентичност не е оспорена, са и две декларации от 01.10 2018 г. за информирано съгласие,
че е приета за лечение в лечебното заведение по клинична пътека № 1; че ако се установи, че
е с прекъснати здравноосигурителни права, същите ще възстанови в рамките на болничния
си престой; че ще спазва задължителния минимален болничен престой по клиничната
пътека, по която е приета; че ако не възстанови своите здравноосигурителни права и/или не
спази задължителния болничен престой ще заплати на лечебното заведение цената на
клиничната пътека, по която е приета за лечение по цени на НЗОК. Безспорно е по делото,
че ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановила в
рамките на болничния си престой, както и че не е спазила минималния болничен престой по
клинична пътека № 1. Ирелевантно за дължимостта на претендираните суми е
обстоятелството дали ответницата е била във физическо и психическо състояние да прочете
и да възприеме написаното в предоставените й документи, тъй като законът не предвижда
подобни предпоставки за възникване на задължението по чл. 52 ЗЗО за заплащане на
оказаната медицинска помощ от здравнонеосигуреното лице.
На основание чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр) извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински
услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. По смисъла на чл. 99,
ал. 2 вр. ал. 3 ЗЗДр спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето
на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване на
смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено
значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на
майката или плода. По делото не се установява да е налице някое от посочените основания,
въз основа на което предоставената в полза на ответницата медицинска помощ да се
квалифицира като „спешна“. От писмените доказателства по делото се установява, че
ответницата е постъпила в лечебното заведение с оплаквания в корема и кръста, чести
маточни контракции, със запазен околоплоден мехур, а след извършване на необходимите
медицински изследвания и прегледи й е поставена диагноза „Лъжливо раждане преди
навършени 37 гестационни седмици“. Поради това съдът намира, че състоянието на
ответницата не е изисквало незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване на
смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено
значими органи и системи. Предвид поставената диагноза ответницата не може да се приеме
за родилка, доколкото не се касае за започнало раждане, а освен това няма и данни за
налични усложнения, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр) извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински
услуги, които са свързани с профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за
всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по
ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Следователно медицинските
услуги, които са свързани с оказване на акушерска помощ в полза на здравнонеосигурени
жени, не са неограничени, а имат определен законодателен обхват. Въз основа на
посочената законова разпоредба е приета Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на
акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени (Наредбата). На
основание чл. 2 от Наредбата обхватът на медицинските услуги, свързани с акушерска
помощ на здравно неосигурени жени, включва услугите, посочени в клинична пътека № 141
„Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на
родоразрешение“. Съобразно действащия към момента на приемане на Наредбата списък-
приложение с клинични пътеки към Националния рамков договор поставената на
ответницата диагноза „Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“ попада
3
в клинична пътека № 144 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск преди 36
гестационна седмица“. Съобразно списъка-приложение с клинични пътеки към
Националния рамков договор, действащ за процесния период, клинична пътека № 141
„Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на
родоразрешение“ съответства на клинична пътека № 5 „Раждане“, а клинична пътека № 144
„Стационарни грижи при бременност с повишен риск преди 36 гестационна седмица“
съответства на клинична пътека № 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“,
където попада поставената на ответницата диагноза. Следователно оказаната на ответницата
като здравнонеосигурено лице медицинска помощ не попада в обхвата на разпоредбата на
чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗдр вр. чл. 2 от Наредбата, поради което на основание чл. 52 ЗЗО подлежи
на заплащане от нея.
На основание чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ)
гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Съгласно чл. 47, ал. 2 от КРБ жената майка се ползва от особената
закрила на държавата, която й осигурява безплатна акушерска помощ. С т. 2 от Решение № 8
от 02.04.1998г. по к. д. № 3/1998 г. на Конституционния съд е дадено тълкуване на чл. 47, ал.
2 КРБ относно обема на безплатната акушерска помощ в смисъл, че същата обхваща не само
профилактика, израждане и лечение, свързани пряко с бременността, раждането и периода
след него, но и всички съпътстващи през този репродуктивен период на жената усложнения
в здравословното й състояние, вкл. и такива, които нямат връзка с него. От съпоставката
между конституционния текст на чл. 47, ал. 2, ведно с даденото му тълкуване, и
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 КРБ вр. чл. 52 ЗЗО вр. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗдр може да се направи
извод за наличието на колизия помежду им, доколкото законодателят е определил обхват на
безплатните медицински услуги в полза на здравнонеосигурени бременни жени, който не
съвпада с тълкуването на понятието „безплатна акушерска помощ“, дадено от
Конституционния съд. Това обаче не е основание съдът да откаже да приложи действащият
закон, който не е обявен за противоконституционен. Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ
разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. При
тълкуване на посочения текст по аргумент за противното в конституционноправната теория
последователно се приема, че съдът не може да откаже да приложи противоконституционен
закон, ако е приет след 12.07.1991 г., какъвто е случаят със ЗЗО и ЗЗдр. Съответствието на
приетите при действието на Конституцията от 1991 г. закони е отговорност на Народното
събрание. Ако приет при действието на Конституцията от 1991 г. закон й противоречи,
компетентен да установи и обяви това е Конституционният съд съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2
КРБ. Поради това съдът намира, че в настоящия казус разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗдр
следва да намери приложение независимо от наведените от ответната страна съображения
относно тълкуването на понятието „безплатна акушерска помощ“ по смисъла на чл. 47, ал. 2
КРБ.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният главен иск се явява доказан
по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.
За уважаването на предявения акцесорен иск за мораторна лихва ищецът следва да
докаже, че длъжникът е изпаднал в забава. По делото е представена издадена и подписана от
ищеца фактура № 20200001776/05.10.2018 г. на стойност 480 лева, с падеж 05.10.2018 г.
Като получател е посочена ответницата, но липсва неин подпис върху фактурата. Ищецът е
търговско дружество, което извършва медицински услуги по занятие, а с горепосочената
декларация за информирано съгласие ответницата се е съгласила да получи предложените й
медицински услуги по клинична пътека № 1, поради което следва да се приеме, че между
страните е възникнало правоотношение по относителна търговска сделка. По делото обаче
4
не се доказа да е налице някоя от хипотезите по чл. 303а ТЗ. Не може да се приеме, че
посоченият във фактурата падеж е договорен от страните съгласно чл. 303а, ал. 1 ТЗ,
доколкото фактурата не е подписана от ответницата, а от представените по делото
декларации, подписани от ответницата, не се установява страните да са постигнали съгласие
относно срока за изпълнение на паричното задължение. Предвид липсата на положен от
ответницата подпис върху фактурата не е налице и хипотезата на чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ,
която предвижда, че при липса на уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Доколкото ответницата не е получила издадената фактура или друга покана за
плащане, а процесните медицински услуги са предоставени преди издаването на фактурата,
случаят не попада и в приложното поле на чл. чл. 303а, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Следователно
липсват основания – било то по ЗЗД, или по ТЗ, за да се приеме, че ответницата е изпаднала
в забава. Поради това предявеният акцесорен иск се явява неоснователен и следва да бъде
изцяло отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената
част от претенциите ищецът има право да му бъдат присъдени направените в заповедното и
в исковото производство разноски в общ размер от 177, 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 52 ЗЗО вр. чл. 422 ГПК, че
ответницата Н. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *****, дължи на „УМБАЛ БУРГАС“ АД ,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
изпълнителния директор доктор ******* сумата от 480 лева, представляваща цена по
фактура № 20200001776/05.10.2018 г. за предоставени медицински услуги за лечение на
здравно неосигурен пациент в отделение по гинекология на „УМБАЛ Бургас“ АД по
клинична пътека № 1 за периода от 01.10.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението на 16.06.2020 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1206 от 17.06.2020 г. по ч. гр. д. №
2976/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УМБАЛ БУРГАС“ АД , ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от изпълнителния директор доктор *******
против Н. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *****, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 82, 66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.10.2018 г. –
15.06.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1206 от
17.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2976/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Н. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „УМБАЛ БУРГАС“ АД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от изпълнителния директор доктор ******* сумата от 177, 50 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
5
К.К.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6