№ 70
гр. Ловеч, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. П.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200670 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 11-2200068 от 11.08.2022 година на
инж.П.М.Н. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на “Х.” ЕООД, представлявано
от Б. Д. Ч., в качеството му на работодател, за това, че на 14.04.2022 г. е
извършена проверка от Дирекция “Инспекция по труда“, съвместно със
служители от ЦУ на НАП и сектор „Криминална полиция“ в РУ-Ловеч на
обект – „Авточасти втора употреба“, в с.Х. п.к.****, общ.Ловеч, ул.“С.“ №5,
експлоатиран от „Х.“ ЕООД с.Х..
При проверката на територията на обекта е заварено под навеса да
пренася части от автомобили лицето Д.Т.С. с ЕГН:**********. По време на
проверката С. собственоръчно е попълнил и подписал декларация, в която е
отразил, че е безработен и „помага на комшията Б.“. При проверката е
установено, че в двора на обекта пред вратата на работилницата е бил
паркиран автомобил/на Д. С./, тъмно зелен Нисан, от който лицето е извадило
личните си документи, за да се легитимира.
При извършена на 15.04.2022 г. проверка на представената в ДИТ Ловеч
документация по спазване на трудовото законодателство е констатирано, че
1
Д.Т.С. не е работник на дружеството. С оглед на това е установено, че той е
външно лице и не е следвало да се намира на територията на експлоатирания
от дружеството обект.
Предвид гореизложеното е установено, че „Х." ЕООД, с.Х., в
качеството си на работодател не е изпълнило задължението си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, като на 14.04.2022 г. не е
предприело мерки за ограничаването на достъпа на външни лица на
територията на експлоатирания от дружеството обект „Авточасти втора
употреба“ в с.Х., п.к.****, общ.Ловеч, ул.“С.“ №5, с което е нарушен чл.11,
ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят “Х.” ЕООД, представлявано от Б. Д. Ч., който го обжалва в
срок, като незаконосъобразно и излага, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на
НП, както и че описаната фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП,
като присъди направените разноски, алтернативно моли съда да приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован се явява
управителя Б. Ч., който поддържа жалбата си, като излага, че С. не е бил в
обекта на фирмата му, а в съседния имот. Моли съда да отмени НП, а ако
приеме, че е налице нарушение, да приеме, че е налице маловажен случай.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се
представляват от юриск.Д., който моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно НП. Счита, че правилно е
приложен материалния закон и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и
че нарушението е безспорно доказано. Изтъква, че относно обстоятелството
чий е бил имота, в който се е намирал свид.С., не е доказателство, че той се
експлоатира от едно лице, още повече, че са налице доказателства, че тази
част е на „Х.“ ЕООД. От разпита на свидетелите се установява, че
2
помещението представлява един неразделен с физически прегради имот и
под въпросния навес, където е заварено лицето е имало авточасти, които са в
предмета на дейност на дружеството, както и че свид.С. е пребивавал на
територията на обекта с личния си автомобил. Счита, че е неприложима
разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като не са представени никакви
доказателства, че нарушението е отстранено. Поради изложеното моли съда
да потвърди НП, като им присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П. Н., К. П., Б. П. и Д. С., както и от становищата на страните,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.07.2022 година бил съставен Акт № 11-2200068 за
установяване на административно нарушение от свид. П. Н., в присъствието
на свид.К. П. и Б. П. срещу „Х.” ЕООД, представлявано от Б. Д. Ч., в
качеството му на работодател, за това, че на 14.04.2022 г. е извършена
проверка от Дирекция “Инспекция по труда“, съвместно със служители от ЦУ
на НАП и сектор „Криминална полиция“ в РУ-Ловеч на обект – „Авточасти
втора употреба“, в с.Х. п.к.****, общ.Ловеч, ул.“С.“ №5, експлоатиран от „Х.“
ЕООД с.Х..
При проверката на територията на обекта е заварено под навеса да
пренася части от автомобили лицето Д.Т.С. с ЕГН:**********. По време на
проверката С. собственоръчно е попълнил и подписал декларация, в която е
отразил, че е безработен и „помага на комшията Б.“. При проверката е
установено, че в двора на обекта пред вратата на работилницата е паркиран
автомобил/на Д. С./, тъмно зелен Нисан, от който лицето е извадило личните
си документи, за да се легитимира.
При извършена на 15.04.2022 г. проверка на представената в ДИТ Ловеч
документация по спазване на трудовото законодателство е констатирано, че
Д.Т.С. не е работник на дружеството. С оглед на това е установено, че той е
външно лице и не е следвало да се намира на територията на експлоатирания
от дружеството обект.
Предвид гореизложеното е установено, че „Х." ЕООД, с.Х., в
качеството си на работодател не е изпълнило задължението си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, като на 14.04.2022 г. не е
3
предприело мерки за ограничаването на достъпа на външни лица на
територията на експлоатирания от дружеството обект „Авточасти втора
употреба“ в с.Х., п.к.****, общ.Ловеч, ул.“С.“ №5, с което е нарушен чл.11,
ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. По акта жалбоподателят е направил
възражения, че лицето Д.Т.С. не работи и не получава възнаграждение от
дружеството, както и че по време на проверката се е намирал в съседен имот,
за който той като управител на „Х.“ ЕООД не носи отговорност и на който не
е собственик. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно
представените доказателства. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя, като му е връчен екземпляр от същия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Наложената от административнонаказващия орган санкция на " Х." ЕООД се
основава на нормата на чл. 413, ал.2 от КТ, съгласно която работодател, който
не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Ангажирането
на отговорността на жалоподателя е обосновано с допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на
предприятието се огражда и/ или се предприемат други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица. От фактическа страна повдигнатото на
" Х." ЕООД административно обвинение се основава на това, че в качеството
се на работодател, по време на извършената от контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" проверка на 14.07.2022 г., не е предприело
мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на
експлоатирания от дружеството обект „Авточасти втора употреба“, находящ
се в с.Х.. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че имота, в който е
заварен свид.С. при проверката не е негова собственост, тъй като от
показанията на свидетелите по акта се установява, че въпросното лице се е
намирало в заграждението на процесния обект, като личният му автомобил е
бил паркиран непосредствено пред входа на работилницата. В подкрепа на
техните показания се явява и попълнената от свид.С. декларация.
4
Разпоредбата на чл. 2 от НМИЗБУТ вменява на работодателя
задължението да осигури прилагане на изискванията на тази наредба за
работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното
работно оборудване. Следователно субект на задължението по чл. 11, ал.1 от
НМИЗБУТ, респ. субект на нарушението по чл. 413, ал.2 КТ, във връзка с чл.
11, ал.1 от НМИЗБУТ е лице, имащо качество на работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, а въведеното с чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ изискване, е
елемент от задължението на работодателя да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд.
За да е налице обаче съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, във
връзка с чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на работодателя, е необходимо
да бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно
регламентираното му задължение да огради територията на предприятието и/
или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица.
В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице
неизпълнение на задължението му по чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ
/непредприемане от работодателя на необходимите мерки за ограничаване
достъпа на външни лица на територията на обекта/, фактически е обосновано
с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на външни лица на
територията на обекта, като е допуснал външно лице в обекта, стопанисван от
дружеството. Така описаното деяние обаче не се свързва с неизпълнение на
задължението на работодателя по чл. 11, ал.1 НМИЗБУТ, доколкото
посоченото правило не съдържа забрана въобще за достъп на външни лица на
територията на обекта, а поставя изискване работодателят да ограничи
достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила,
регламентиращи реда и условията за това. Изложената в съставения АУАН и
в НП фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение,
релевиращо съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си
обстоятелството, че по време на извършената от контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" проверка на територията на стопанисвания
5
от "Х." ЕООД с.Х. обект „Авточасти втора употреба“ се е намирало лицето Д.
С., не сочи на неизпълнение на нормативно установеното задължение на
работодателя да предприеме мерки за ограничаване достъпа на външни лица,
без да е посочено конкретно какви са необходимите, достатъчни или
адекватни мероприятия в тази насока с оглед спецификата на предприятието.
Данни за неизпълнение именно на това изискване не се съдържат в НП и в
преписката по издаването му, нито такива обстоятелства са изследвани от
наказващия орган.
На следващо място от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че пребиваването на територията на
стопанисвания от жалбоподателя обект лице е било със знанието на
работодателя, тъй като именно управителят на дружеството е поискал разпита
на свид.С.. Обстоятелството, че лицето е било допуснато на територията на
обекта, а не е пребивавало без основание или неправомерно, се доказва
еднозначно от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на лицето Д. С.. Показанията на този свидетел са
последователни, логични и непротиворечиви относно обстоятелството по
каква причина се е намирал в обекта и следва да се кредитират.
Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на
територията на обекта на лице, което не е в трудови правоотношения с „Х.“
ЕООД, не релевира допуснато от работодателя нарушение по
административнонаказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ, във връзка. с чл.
11, ал.1 от НМИЗБУТ. Нито описаното в наказателното постановление, нито
установените факти и обстоятелства въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, сочат на съставомерно от обективна страна деяние по
повдигнатото административнонаказателно обвинение.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса искането на юриск.Д. за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
6
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-2200068
от 11.08.2022 година на инж.П.М.Н. – Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.413,
ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на “Х.”
ЕООД, представлявано от Б. Д. Ч., в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юриск. Д. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7