№ 369
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100101623 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на Ж. М. Н., ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр. Елхово, ул. „*****“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.
Шумен, ул.„*****“ №*, ет.*, ап.* срещу Д. Н. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, жк.
Младост, бл.*, ет.*, ап.*, както следва:
- с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване за нищожно
на саморъчно завещание от 02.11.2017г., обявено с протокол от 09.11.2017г., вписано в АВ
СВ – Варна под акт №189, том Х, вх. рег. №32485/ 24.11.2017г. и в АВ СВ – Нови пазар под
акт №30, том 4, от дата 29.11.2017г., поради неспазване на законоопределената форма – не е
написано саморъчно и подписано от завещателя Д. Д. Н.;
- с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните по делото, че ищците Ж. М. Н. и С. М. Н. са собственици на общо ½
идеална част или по ¼ ид.част за всяка от ищците, от следните вещи:
1/ Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул. „****" №*, ет.*, с площ 95.71 кв.м.
/деветдесет и пет квадратни метра и седемдесет и един квадратни сантиметра/,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1505.61.2.4 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно точка две
точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, намиращ се в
сграда №2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1505.61 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно/, при съседи
на обекта: на същия етаж: 10135.1505.61.2.3, под обекта: 10135.1505.61.2.32,
10135.1505.61.2.31, 10135.1505.61.2.29, 10135.1505.61.2.34, 10135.1505.61.2.33 и над обекта:
10135.1505.61.2.8, ведно с прилежащата му изба №16 /шестнадесет/, с площ от 8.56кв.м.
/осем квадратни метра и петдесет и шест квадратни сантиметра/, при граници: на изток-
избен коридор, на запад- двор, на север- изба № 15, на юг- избен коридор, както и също на
таван №16 /шестнадесет/, с площ от 11.10кв.м. /единадесет квадратни метра и десет
квадратни сантиметра/, при граници на тавана: на изток- ул. „Державин", на запад- тавански
коридор, на север- таван № 15, на юг- тавански коридор, както и 5.1644% /пет цяло хиляда
шестстотин четиридесет и четири десетохилядни процента/ идеални части от общите части
1
на сградата и от правото на строеж върху дворното място;
2/ автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ, рама
№WV2ZZZ70ZRH124021, двигател „AAZ374307", цвят "бял",
на основание за собствеността – наследяване от Д. Д. Н., поч. на 04.11.2017г. и
съответно (за жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС
по повод на окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК Септември и
съответно (за лекия автомобил) договор за покупко-продажба, сключен на 07.10.2010г. в
Република Италия и внос и регистрация на автомобила след това в Република България.
Кумулативно с иска за собственост на жилището е предявено и искане с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна до ½ част на КНА №165 от дата 27.11.2017г., том 1, рег. №1790, по
н.д. №165/2017г. на на-с при ВРС, вписан в АВп с акт №192/28.11.2017г. за констатиране правата
на ответника върху 100% ид. ч. от горния и спорен Апартамент №1 с идентификатор
№10135.1505.61.2.4.
Ищците твърдят, че Д. Д. Н. е починал на 04.11.2017г. и е оставил за наследници брат
си Н. Н. и внучките си по линия на по-рано починалата през 2014г. сестра Н. B. – двете
ищци Ж. и С. Н.. С това те твърдят, че по право на заместване са наследници по закон на Д.
Д. Н..
Ищците твърдят и че на 09.11.2017г. ответникът Д. Н. Д. е представил пред нотариус
при ВРС саморъчно заещание от 02.11.2017г., което било записано да било изгответно от
покойния Д. Д. Н. и с което той бил завещавал на ответника цялото притежавано от него
движимо и недвижимо имущество: 1/ жилище с идентификатор: 10135.1505.61.2.4 в гр.
Варна; 2/ поземлен имот No 120, находящо се в с. Избул, община Нови Пазар, област
Шумен, ул. *** No *, представляващо празно дворно място с площ от 500 кв.м., включващо
собствено място в парцела с площ от 360 кв.м., съставляващо по плана на селото УПИ IX –
120 от кв.20, при граници: улица, УПИ VIII – 123, УПИ VII – 121; 3/ Къща и стопански
сгради със застроено и незастроено дворно място от 1530 кв.м., находящо се в с. Избул,
община Нови Пазар, област Шумен, съставляващ по плана на същото парцел VII – 121 от
квартал 20, при граници: улица, парцел VI – 123, парцел IX- 120, парцел IV- 119 и парцел III-
122, включен в УПИ VII – 121 в кв. 20 с площ 1700 кв.м. 4/ Нива с идентификатор 32353.18.8
с площ от 2,463 дка., находяща се в с. Избул, община Нови Пазар, област Шумен; 5/ Нива с
идентификатор 32353.18.7 с площ от 2,420 дка., находяща се в с. Избул, община Нови Пазар,
област Шумен; 6/ Нива с идентификатор 32353.26.14 с площ от 5,042 дка., находяща се в с.
Избул, община Нови Пазар, област Шумен; 7/ автомобил марка „Фолксваген", модел
„Транспортер, ДК №В7068РМ, рама №WV2ZZZ70ZRH124021, двигател „AAZ374307", цвят "бял";
8/ парични средства по банкова сметка.
Ищците твърдят, че така представеното и обявено завещание изобщо не отговаря на
законовите изисквания за форма, тъй като нито е било написано саморъчно от Д. Д. Н., нито
е било подписано от същия. На това основание молят завещанието да бъде прогласено за
нищожно.
С оглед на горното ищците твърдят, че те са собственици на общо ½ ид. част, или по
¼ ид.ч. всяка от ищците, от всичките притежавани от Д. Д. Н. вещи, по наследяване.
Конкретно молят да бъде установено правото им на собственост върху процесните и
гореописани Апартамент №1 с идентификатор №10135.1505.61.2.4 и автомобил марка
„Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ – наследяване от Д. Д. Н., поч. на
04.11.2017г. и съответно (за жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на
н-с при ВНС по повод на окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК
Септември и съответно (за лекия автомобил) договор за покупко-продажба, сключен на
07.10.2010г. в Република Италия, след което внос и регистрация на автомобила в Република
2
България.
С оглед на последното и тъй като сочат, че с КНА №165 от 27.11.2017г., том 1, рег. №1790,
по н.д. №165/2017г. на на-с при ВРС, вписан в АВп с акт №192/28.11.2017г. били констатирани
правата на ответника върху 100% ид. ч. от спорния Апартамент №1 с идентификатор
№10135.1505.61.2.4, молят този КНА да бъде отменен по чл.537 ГПК до ½ част от
констатираните права.
В о.с.з. ищците поддържат изцяло твърденията и исковете си.
По същество молят за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Н. Д. депозира писмен отговор, с който не
оспорва: че ищците са сред наследниците по закон на Д. Д. Н., починал на 04.11.2017г., по
заместване на по-рано починалата през 2014г. сестра на наследодателя Н. B.; че законовата
им квота по наследяване би била общо ½ за двете, или по ¼ част за всяка (ако нямаше
завещание); че на 09.11.2017г. ответникът представил пред нотариус при ВРС саморъчно
заещание от 02.11.2017г., което било записано да е било изгответно от покойния Д. Д. Н. и с
което той бил завещавал на ответника цялото си притежавано имущество, което включвало
и сочените от ищците вещи. Не оспорва и допустимостта на производството.
Исковете обаче категорично оспорва по основателност. Твърди изрично, че цялото
саморъчно заещание от 02.11.2017г. е било изписано и подписано лично от Д. Д. Н.. Твърди,
че ако на пръв поглед има отлика в почерка или подписа на наследодателя, спрямо
предишни моменти, това се дължи на влошеното през последните години от живота на Д. Н.
общо здравословно състояние, в това число хронични заболявания, изолация за около десет
месеца, отключило се тревожно – депресивно разстройстви и свързан с него тремор на
ръцете. Затова завещанието било изписано от лице с силно увредено общо състояние с
множество придружаващи заболявания и то в крайната им фаза, но това лице бил Д. Д. Н..
За това сочи, че ищците нямало как да знаят,защото от 30 години изцяло се дезинтересирали
от своя дядо Д. Н., който бил обгрижван в последните години точно и само от ответника Д.
Д.. По тези причини моли за установяване на истинността на представеното саморъчно
завещание и съответно отхвърляне на исковете, с присъждане на съдебни разноски.
В първото осз. ответникът поддържа изцяло становището си,в това число
фактическите си и правни възражения срещу основателността на предявените искове. Едва
след даване ход на устните състезания пред ВОС, във второто по делото о.с.з., ответникът за
първи път в процеса прави признание на исковете и моли за тяхното уважаване. Едва тогава
за първи път прави и възражението, че не е станал повод за образуване на делото, поради
което не следва да дължи и разноски за процеса. Евентуално прави възражение за
прекомерността им.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото,
при отчитане становищата и процесуалните действия на страните и при при съобразяване на
приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявените искове се свързват с пълното и главното доказване от
ищцовата страна на следние обстоятелства: По исковете по чл.42 от ЗН – качеството си на
наследник по закон на лицето, чието завещание се оспорва по действителност; факта на
представяне и обявяване на саморъчно завещание, вписано да е изготвено от наследодател
по закон, спрямо ищеца. По исковете по чл.124, ал.1 от ГПК – притежанието си на право на
собственост върху всеки самостоятелен недвижим имот или движима вещ, на твърдяното
придобивно основание (наследяване от Д. Д. Н., поч. на 04.11.2017г. и съответно (за
жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС по повод на
3
окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК Септември и съответно (за
лекия автомобил) договор за покупко-продажба, сключен на 07.10.2010г. в Република
Италия, след което внос и регистрация на автомобила в Република България. По искането
по реда на чл.537 от ГПК – наличието на КНА в полза на ответника, с който акт са
установени права на собственост върху имот, пълно или частично притежавани от ищеца по
делото.
В процесуална тежест на ответната страна по делото е да докаже всички заявени
положителни факти, на които основава възраженията си, включително за случая: По
исковете по чл.42 ЗН – качеството си на наследник по завещание на лицето, чието
завещание се оспорва по действителност по делото; пълно и главно следва да докаже и че
завещанието е изписано лично и подписано от завещателя (действителността на
завещанието); в конкретния случай с оглед на изричните твърдения следва да докаже и
наличието на заболяванията (вид и степен на развитие) на завещателя, които се твърди да са
били налице и да са обусловили начина на изписване и подписване на завещението. По
исковете по чл.124, ал.1 от ГПК – твърдяните си противопоставими на ищцовата страна
права (в случай на доказване на правата на ищцовата страна). По искането по чл.537 ГПК
тежестта произтича от вече разпределената по самите искове.
С оглед обаче на направените от ответника, след даване ход на устните състезания
пред ВОС, във второто по делото о.с.з., признание на исковете, но с възражение, че не е
станал повод за делото – ответникът следва да докаже, че своевременно е признал исковете
и че извънпроцесуалното мо поведение не е станало причина за образуване на съдебното
производство.
Безспорните обстоятелства, които изрично са обявени за такива по реда на чл.146,
ал.1, т.3 от ГПК и които се потвърждават и от приобщените по делото доказателства, са
следните: че двете ищци са сред наследниците по закон на Д. Д. Н., починал на
04.11.2017г., по право на заместване на по-рано починалата през 2014г. сестра на
наследодателя Н. B.; че законовата им квота по наследяване би била общо ½ за двете, или по
¼ част за всяка (ако нямаше изготвено завещание); че на 09.11.2017г. ответникът представил
пред нотариус при ВРС саморъчно заещание от 02.11.2017г., което било записано да е било
изгответно от Д. Д. Н. и с което той бил завещавал на ответника цялото свое притежавано
имущество, което включвало сочените от ищците вещи;че общият праводател Д. Д. Н.
приживе се е легитимирал като собственик на процесния Апартамент №1, находящ се в
гр.Варна, ул. „****" №*, ет.*, с площ 95.71 кв.м. въз основа на НА №51 от 21.02.1979г., том
1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС по повод на окончателен разделителен протокол от
07.11.1978г. на ЖСК Септември, респективно като собственик на процесния автомобил
марка „Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ, въз основа на сключен на
07.10.2010г. в Република Италия и внос и регистрация на автомобила след това в Република
България; че при тези данни формално ответникът се легитимира, към момента на делото, за
наследник по завещание на наследодателя; че чрез КНА №165 от 27.11.2017г., том 1, рег.
№1790, по н.д. №165/2017г. на н-с при ВРС, вписан в АВп с акт №192/28.11.2017г. са били
констатирани правата на ответника върху 100% ид.ч. от спорния Апартамент №1
№10135.1505.61.2.4.
Основният спорен въпрос по делото, към момента на изготвяне проекта за доклад по
чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК, към момента на обявяване на доклада за окончателен и в
момента на приключване на първото по делото о.с.з., беше действителността или не на
саморъчното завещание от 02.11.2017г., обявено с протокол от 09.11.2017г., вписано в АВ
СВ – Варна под акт №189, том Х, вх. рег. №32485/ 24.11.2017г. и в АВ СВ – Нови пазар с
акт №30, том 4, от 29.11.2017г., и като резултат относно собствеността върху ½ част от
исковите вещи.
С оглед на него беше допусната СПГрЕ на въпроси и на двете страни. От
4
заключението по нея, което съдът кредитира изцяло, поради обосноваността му и поради
базираността му на безспорни сравнителни образци, включително и с оглед неоспорването
му от никоя от страните по делото, се установи следното за процеса: Не се наблюдават
съществени изменения в почерка и в подписа на Д. Д. Н., починал на 04.11.2017г., които да
влияят значимо на индивидуалността и устойчивостта на почерка и подписа. Заболяванията
на Д. Н. са довели до частични промени, но не и до разрушаването или „угасването” на
устойчивите признаци на почерка и подписа му. С оглед на това ръкописният текст в
саморъчното завещание от 02.11.2017г. не е изпълнен от Д. Д. Н.. Подписът за „завещател” в
саморъчното завещание от 02.11.2017г. също не е изпълнен от Д. Д. Н..
От изложените експертни изводи следват правните такива, че спорното саморъчно
завещание от 02.11.2017г. страда от формалните пороци, визирани в разпоредбите на чл.42,
б. „б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН. При липса на кумулативно изписване и подписване на
саморъчно завещание, лично от завещателя, то без съмнение е нищожно, поради липса на
форма. Следователно то не произвежда правните си последици, не легитимира наследника
по завещание и вещния му ефект не се проявява изобщо. Ето защо и предявените искове
следва да бъдат изцяло уважени.
Този резултат, освен базиран на обсъдените доказателства, следва още и от
направеното от ответника, макар и във второто о.с.з. и след приемането на експертизата,
пълно признание на исковете, по арг. от чл.237 ГПК. Въпреки че настоящото решение е по
общия ред, признанието на исковете в хода на спора е процесуално релевантно, и след като е
кореспондиращо с доказателствените изводи то е допълнително основание за уважаване на
предявените искове.
Като резултат на осн. чл.537, ал.2 ГПК и с оглед ТР на ВКС следва да се отмени от
съда издадения КНА с констатации за права на ответника, отречени с настоящото съдебно
решение.
По разноските: Съгласно чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска разноски се
присъждат на ищеца. В чл.78, ал.2 ГПК е регламентирано изключението от правилото на
ал.1 – когато ответникът с извънпроцедуалното си поведение не е станал причина за делото
и признае иска, ищецът няма право на разноски от него. Нормата предполага кумулативното
наличие и на двете предпоставки. В случаите, когато признание на иска не е направено в
първия възможен момент за това (с отговора на исковата молба) изключението не може да се
приложи, тъй като очевидно така ответникът е допринесъл за последващите процедурни
дейстивя (изготвяне на доклад, допускане на доказателства, провеждане на първо о.с.з. с
всички етапи от него, включително събиране на доказателства и т.н.), с краен резултат
забавяне и затрудняване на процеса. Аналогично е още и когато признанието не обуслови
решение по облекчения ред по чл.237 ГПК. А за другата предпоставка - когато с
поведението си преди делото ответникът е станал повод за образуването му и когато
материалното притезание на ищеца съдът прецени като основателно, но поради
обстоятелства, възникнали в хода на производството намали или отхвърли иска, разноските
отново се определят по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, по арг. от противното от чл.78, ал.2
ГПК (така и Определение №511/29.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №1499/2013г., IV г.о.;
Определение №149/22.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №3/2012г., I г.о и др; така и Определение
от м.09.2013г. по в.т.д. №1729 по описа на ВОС за 2013г. и др.).
В настоящия случай никоя от горните предпоставки не е налице. Първо е очевидно,
че макар да е признал някои от фактическите твърдения на ищеца, с отговора си ответникът
категорично е оспорил основателността на иска, като в същия смисъл е и позицията му в
първото о.с.з. Признанието е направено едва след събиране на всички допуснати
доказателства (и с оглед на тях) и едва на етапа на устните състезания, което напълно
изключва довода за неотговорност за разноски в процеса. На второ място е очевидно, че
преди образуването на исковото производство ответникът е извършил редица действия, с
5
които той се е възползвал от в крайна сметка нищожното завещание – обявил го е, подал е
декларация за вида и обема на имуществото, което е сочил да е придобил чрез завещанието,
снабдил се е и с КНА за собствеността си, който КНА е бил дори публично оповестен чрез
вписване в АВп. Да се твърди при тези данни, че бил ответникът абсолютно добросъвестен
преди предявяване на иска, не може да се приеме. Още повече и с оглед безспорно
проведеното производство по реда на чл.390 ГПК преди делото, за което ответникът е бил
известен. Дори да са се водили някакви разговори между страните (което не е доказано),
това само по себе си не може да обоснове, че ответникът „не е станал повод за делото” при
обсъдените му действия след смъртта на наследодателя. В заключение поради липса и на
двете изискуеми предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК ответникът дължи на ищците разноски в
процеса.
Възражението за прекомерност на адвокатските хонорари на адвоката на ищците
обаче се споделят. Признанието на някои от фактическите твърдения с отговора е облекчило
донякъде делото. Същият ефект имат и неоспорването на СГЕ, липсата на искане за
повторна и макар и късното все пак признание на исковете. Доколкото преценката по реда
на чл.78, ал.5 ГПК е за фактическа и правна сложност на делото и свързаните с тях
процесуални действия от съда и страните, с процесуалното си поведение ответникът е
допринесъл за по-бързо приключване на процеса. Тъй като обаче претендираните и платени
хонорари (4500.00лв. за исковото дело и 1500.00лв. за обезпечителното) са в рамките на
минималните дължими такива по Наредбата, с оглед общия интерес от всички искове по
делото, в крайна сметка редукция не се следва.
Като резултат на ищците се следва присъждане на сбора от разноските им, според
представения и неоспорен списък по чл.80 ГПК, с разгледаната по него липса на
прекомерност на адв. хонорар, или крайна сума 7910.28лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по предявените искове от Ж. М. Н., ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр. Елхово, ул. „*****“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.
Шумен, ул.„*****“ №*, ет.*, ап.* срещу Д. Н. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, жк.
Младост, бл.*, ет.*, ап.*, за НИЩОЖНО саморъчно завещание от 02.11.2017г. , обявено с
протокол от 09.11.2017г. и вписано в АВ СВ – Варна под акт №189, том Х, вх. рег.
№32485/24.11.2017г. и в АВ СВ – Нови пазар под акт №30, том 4, от дата 29.11.2017г.,
поради неспазването на законоопределената форма, а именно не е написано саморъчно и
подписано от завещателя Д. Д. Н., починал на 04.11.2017г., на правно основание чл.42, б.
„б“ от ЗН вр. чл.25, ал.1 от ЗН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията спрямо отв. Д. Н. Д.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, жк. Младост, бл.*, ет.*, ап.*, че ищците Ж. М. Н.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Елхово, ул. „*****“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. М. Н.,
ЕГН**********, с адрес гр.Шумен, ул.„*****“ №*, ет.*, ап.*, притежават право на
собственост върху общо ½ ид. част или по ¼ ид.част за всяка от ищците, от следните
вещи:
1/ Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул. „****" №*, ет.*, с площ 95.71 кв.м.
/деветдесет и пет квадратни метра и седемдесет и един квадратни сантиметра/,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1505.61.2.4 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно точка две
точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, намиращ се в
сграда №2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1505.61 /десет
6
хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно/, при съседи
на обекта: на същия етаж: 10135.1505.61.2.3, под обекта: 10135.1505.61.2.32,
10135.1505.61.2.31, 10135.1505.61.2.29, 10135.1505.61.2.34, 10135.1505.61.2.33 и над обекта:
10135.1505.61.2.8, ведно с прилежащата му изба №16 /шестнадесет/, с площ от 8.56кв.м.
/осем квадратни метра и петдесет и шест квадратни сантиметра/, при граници: на изток-
избен коридор, на запад- двор, на север- изба № 15, на юг- избен коридор, както и също на
таван №16 /шестнадесет/, с площ от 11.10кв.м. /единадесет квадратни метра и десет
квадратни сантиметра/, при граници на тавана: на изток- ул. „Державин", на запад- тавански
коридор, на север- таван № 15, на юг- тавански коридор, както и 5.1644% /пет цяло хиляда
шестстотин четиридесет и четири десетохилядни процента/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място;
2/ автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ, рама
№WV2ZZZ70ZRH124021, двигател „AAZ374307", цвят "бял",
на основание за собствеността – наследяване от Д. Д. Н., поч. на 04.11.2017г. и
съответно (за жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС
по повод на окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК Септември и
съответно (за лекия автомобил) договор за покупко-продажба, сключен на 07.10.2010г. в
Република Италия и внос и регистрация на автомобила след това в Република България,
на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ КНА №165 от дата 27.11.2017г., том 1, рег. №1790, по н.д. №165/2017г.
на н-с при ВРС, вписан в АВп с акт №192/28.11.2017г., до ½ ид.ч. от констатираните с него
права на отв. Д. Н. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, жк. Младост, бл.*, ет.*, ап.*,
върху: Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул. „****" №*, ет.*, с площ 95.71 кв.м.
/деветдесет и пет квадратни метра и седемдесет и един квадратни сантиметра/,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1505.61.2.4 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно точка две
точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, намиращ се в
сграда №2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1505.61 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно/, при съседи
на обекта: на същия етаж: 10135.1505.61.2.3, под обекта: 10135.1505.61.2.32,
10135.1505.61.2.31, 10135.1505.61.2.29, 10135.1505.61.2.34, 10135.1505.61.2.33 и над обекта:
10135.1505.61.2.8, ведно с прилежащата му изба №16 /шестнадесет/, с площ от 8.56кв.м.
/осем квадратни метра и петдесет и шест квадратни сантиметра/, при граници: на изток-
избен коридор, на запад- двор, на север- изба № 15, на юг- избен коридор, както и също на
таван №16 /шестнадесет/, с площ от 11.10кв.м. /единадесет квадратни метра и десет
квадратни сантиметра/, при граници на тавана: на изток- ул. „Державин", на запад- тавански
коридор, на север- таван № 15, на юг- тавански коридор, както и 5.1644% /пет цяло хиляда
шестстотин четиридесет и четири десетохилядни процента/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, на правно основание чл.537, ал.2
от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН**********, да заплати на Ж. М. Н., ЕГН********** и на
С. М. Н., ЕГН **********, сумата от 7910.28лв. – разноски в исковото производство пред
ВОС и в обезпечителното на бъдещ иск пред ШОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7