Решение по дело №1270/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ срещу Решение номер 25 от 25.09.2023г., постановено по АНД с номер 46/2023г. по описа на Районен съд – Ивайловград, с което е отменено Наказателно постановление с номер 81 от 19.06.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД – София, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 вр. ал. 4, т. 3 ЗВ и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 27, пр. 2 от ЗВ.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие на закона. Излага се, че процесното противоправно деяние е безспорно извършено от ответната страна. С графика за използване на водите на комплексните и значими язовири за месец април 2023г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, за яз. Ивайловград било определено разрешените обеми за производство на електроенергия да се ползват при обем в язовира до 125,40 млн. куб. м., а режимът на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ да е съобразен с постъпващия в язовира приток. Твърди се, че при извършена на място проверка на данните от баланса на съоръжението за периода от началото на м. април 2023г. до 20.04.2023г. е направена констатация, че най – голямата отрицателна разлика във водните нива – коти и обеми, завирени във водното езеро, е реализирана в периода от 08:00ч. на 17.04.2023г. до 08:00ч. на 20.04.2023г. на стойност от 6,964 млн. куб. м. вода, съответно разликата за същия период във водните нива на язовира кота водно ниво е -0,57 метра. Установено било несъответствие на режима на работа на ВЕЦ с постъпващия в язовира общ приток, което е неизпълнение на утвърдения от Министъра на околната среда и водите график за м. април 2023г. – разходът на водните маси, преработени през ВЕЦ значително надвишавали общият приток за съоръжението. Излага се, че е нарушена разпоредбата на чл. 53, ал. 1 вр. ал. 4, т. 3 ЗВ и съгласно чл. 200, ал. 1, т. 27 ЗВ е наложена санкция. Сочи се, че е неправилен изводът на районния съд, че нормата на чл. 53, ал. 1 вр. ал. 4, т. 3 ЗВ не създава никакви задължения за дружеството-водоползвател и не изисква спазването на определено поведение от страна на наказаното дружество, поради което не може самостоятелно да бъде нарушена. Необоснован е изводът, че нарушението е било неправилно квалифицирано.

Ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД – София не взема становище по касационната жалба в срока за отговор на същата. В съдебно заседание за страната се явява юрисконсулт К., който оспорва касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, прокурор Пазаитова, излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, досежно съдържанието му, както и че са спазени сроковете по реда на чл. 34 ЗАНН.

Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в НП фактическа обстановка, а именно, че при извършена на място проверка на данните от баланса на съоръжението за периода от началото на м. април 2023г. до 20.04.2023г. е направена констатация, че най – голямата отрицателна разлика във водните нива – коти и обеми, завирени във водното езеро, е реализирана в периода от 08:00ч. на 17.04.2023г. до 08:00ч. на 20.04.2023г. на стойност от 6,964 млн. куб. м. вода, съответно разликата за същия период във водните нива на язовир „Ивайловград“ кота водно ниво е -0,57 метра. Налице е несъответствие на режима на работа на ВЕЦ с постъпващия в язовира общ приток, което е неизпълнение на утвърдения от Министъра на околната среда и водите график за м. април 2023г. – разходът на водните маси, преработени през ВЕЦ, значително надвишавали общият приток за съоръжението.

Предвид тази фактическа обстановка районният съд е посочил, че чл. 53, ал. 1 ЗВ урежда, че начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане. Посочил e, че нормата не създава никакви задължения за дружеството – водоползвател, тъй като не предписва никакви действия или пък указва въздържане от извършване на определени действия. Приел е, че е извършено нарушение от санкционираната страна, но нарушението е на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. В изводите си съдът е посочил, че „Национална електрическа компания“ ЕАД е водоползвател и тази разпоредба предписва определено правило за спазване, а именно задължение за спазване на условията в издадените разрешителни за водоползване. С оглед на изложеното в решението си Районен съд – Ивайловград е посочил, че в НП извършеното нарушение е неправилно квалифицирано.

Решението на Районен съд – Ивайловград е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства е районният съдия е достигнал до правилни и съответни на закона правни изводи.

В конкретната хипотеза в наказателното постановление, при описание на нарушението, административнонаказващият орган е посочил, че „Национална електрическа компания“ ЕАД не е съобразило режима на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ с постъпващия в язовира приток за периода от 17.04.2023г. до 20.04.2023г., съгласно утвърдения от Министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април 2023г., с което не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „Ивайловград“, №18 от Приложение №1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите. С обжалваното наказателно постановление на касатора е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, вр. ал. 4, т. 3 от ЗВ. Според нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗВ, начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, а според нормата на чл. 53, ал. 4, т. 3 от ЗВ - с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни.

Настоящият съдебен състав споделя съжденията на районния съд, че тези норми сами по себе не създават задължения за дружеството – водоползвател и не предписват извършването на никакви действия или въздържане от определени действия от страна на дружеството. Споделя се изводът, че описаното в НП нарушение е следвало да се квалифицира като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, според която разпоредба "водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Мотивите на въззивния съд в тази насока са обосновани и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящия състав препраща към тях. Нито в АУАН обаче, нито в процесното НП е посочена нарушената разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.

Ето защо, като е приел, че извършеното нарушение не е правилно квалифицирано и отменил НП, районният съд е постановил решение в съответствие със закона.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, нито е налице противоречие с материалния закон, основание за отмяна на атакуваното решение.

Доколкото направените от Районен съд – Ивайловград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в ЗАНН вр. чл. 348 НПК, то и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски на ответната страна не се дължат, доколкото такива не са били поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/25.09.2023г., постановено по АНД № 46/2023г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: