Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
град
Средец , 04.02.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд,
граждански
състав
на четвърти януари
две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря М. М, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 87 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на „*****” ЕАД гр. Бургас
против Н П Р, **** **** *** ****. Ищецът
претендира ответницата да бъде осъдена да
заплати 268.88лева, представляваща сбор от главница в размер на
218.22лева и лихва в размер на 50.66лева, за доставена, отведена и пречистена
вода за периода 02.06.2015г. до 07.09.2015г. Относно задължението, на
25.09.2015г. е била издадена една фактура. Иска се осъждане на ответницата за
заплащане на процесната сума, ведно със законна лихва върху незаплатената
главница за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното
плащане. В исковата молба се сочи, че Р е клиент на дружеството, за което е
била заведена партида с абонатен № ******. Сочи се, че процесните доставки са
били отчитани от длъжностно лице – инкасатор, по показания на специално
монтирани за това два броя измервателни средства. За извършената услуга са била съставена
фактура с № **********/ 25.09.2015г. за сумата от 218.22лева с ДДС. Върху така
посочената сума се претендира мораторна лихва за забава в размер на 50.66лева.
По така посочената фактура не било извършено плащане на исковата сума, което
пораждало правния интерес на дружеството от водене на настоящото производство. Претендират се съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Предявените искове са с материалноправно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не
се явява, но депозира молба с която се
поддържа иска, моли за уважаването му, както и за присъждане на разноските по
делото.
Особеният представител на ответниците- адв. Д Ч, АК гр. Бургас, депозира
отговор на исковата молба. С дадения отговор е посочил, че предявеният иск е
допустим и евентуално основателен. Счита, че според писмените доказателства
може да се направи обосновано заключение, че имотът е бил собственост на
ответницата в процесния период. Според защитника , представената по делото
фактура сочи, че претенцията е доказана по размер, като липсват доказателства
стойността й да е заплатена.
Съдът , след като обсъди представените с исковата
молба писмени материали и становището на ответницата по делото, счита за
установено следното.
Между страните
не се спори , а от представените доказателства се установява, че
ответницата Н П Р е закупила недвижим
имот – два апартамента находящи се в гр. Несебър. Видно от справката от Служба
по вписванията/ стр. 30 от делото/ на 17.04.2015г. е вписано прехвърляне на два
недвижими имота като с покупко – продажба Р е придобила *** *** *** в к.к.
„Слънчев бряг“. Двете жилища са били водоснабдени, като измерването на ползваната
в домовете вода е ставало чрез монтирани водомери – два броя. Относно това при
ищеца е била разкрита партида за Н Р с кл. № ******. Изложените факти не са
били оспорени от особения представител на ответницата. В периода 02.06.2015г.
до 07.09.2015г. по посочената партида е отбелязано, че са ползвани услугите на
дружеството – доставяне, отвеждане и пречистване на вода. За последното е била
издадена с № **********/ 25.09.2015г. за сумата от 218.22лева с ДДС.
Съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост;собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение/ чл. 3, ал. 1 от
Наредбата/. По делото не се спори , а и от представените доказателства се
установява, че Р е потребител на услугите предоставяни от ищеца. По делото няма
данни да е извършвана промяна в партидата на абоната в процесния период,
въпреки данните, че Н Р е продала имота и не е собственик, като по реда на чл.
9а от Наредбата „*****” ЕАД гр. Бургас да е било уведомявано. Според чл. 30 от
Наредбата „Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение,
а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното
отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в
сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им
водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички
разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.” В представените писмени
доказателства е посочено, че исковата сума е формирана чрез индивидуално
потребление отчетено по двата монтирани в апартаментите водомери, както и
сумата от разпределението за процесния период, съобразно разпоредбите на чл.
31, ал. 1 до ал. 4 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. Справката за
показанията на двата водомера сочи състояние „нормален” на отчетения водомер,
което следва да покаже, че са спазени изискванията при отчитане на показанията
на устройствата. Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при използване на електронен карнет - чл. 23, ал. 4 от
ОУ. Следователно при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно
показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. В настоящия случай от представените доказателства
може да се заключи, че записването на данните е станало по посочения начин и те
са послужили за издаване на фактурата. По делото няма представени доказателства
потребената услуга да е била заплатена, което ведно с изложеното до тук прави
претенцията на ищеца основателна и доказана. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на
оператора , потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, като такова не е
постъпило. В ОУ на оператора също така е изрично посочено, че върху дължимата
сума се начислява обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката на ВиК оператора/ чл. 44 от ОУ/. В тази връзка, при
основателността на претенцията за главница, дължима е и сумата за лихва
претендирана от страна на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева за
заплатената държавна такса, сумата от 200.00лева за назначения особен
представител, сумата от 20.00лева платена такса за публикация в „Държавен
вестник”, както и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от
ЗПр.П и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ и сумата от
63.00лева такса за призоваване чрез ЧСИ или всичко в общ размер от 483.00лева.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнграждение в по – голям
размер, а именно за сумата от 300.00лева, следва да се отхвърли за сумата от
200.00лева като неоснователно. Съображенията на съда са , че настоящото производство
не се отличава с правна и фактическа сложност, като възнаграждението следва да
се определи в минималния размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК,
Средецкият районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Н П Р, родена на ********г. в гр. М, Р Ф, с
адрес: **** **** *** ****, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на “*****” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
********* № 3, представлявано от инж. Г Т, сумата от 218.22лева/двеста и
осемнадесет лева и двадесет и две стотинки/ – неплатена стойност на
предоставени и ползвани ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в
периода от 02.06.2015год. до 07.09.2015год., за което на 25.09.2015г. е издадена
фактура с № **********, сумата от 50.66лева/ петдесет лева и шестдесет и шест
стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от деня на падежа до датата на
предявяване на претенцията, както и законна лихва върху неизплатената главница
за периода от датата на завеждане на исковата молба – 06.02.2018г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н П Р, родена на ********г. в гр. М, Р Ф, с
адрес: **** **** *** ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати
на “*****” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *********
№ 3, представлявано от инж. Г Т сумата
от общо 483.00лева/четиристотин осемдесет и три лева/ представляваща деловодни
разноски - 100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 200.00лева за
назначения особен представител, сумата от 20.00лева платена такса за публикация
в „Държавен вестник”, сумата от 63.00лева такса за призоваване чрез ЧСИ, както
и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 от ГПК
вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
като за сумата от 200.00лева до претендираното възнаграждение от 300.00лева за
юрисконсулт в настоящото производство ОТХВЪРЛЯ искането на “*****” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ********* № 3, представлявано
от инж. Г Т като неоснователно.
Решението е обжалваемо пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: