Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.06.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет
и осми май през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4642
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.220 ал.1 от КТ – за обезщетение за неспазен срок на
предизвестие.
В подадената от
„ГАРАНТСТРОЙ КОМПЛЕКТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*****“ №*, представлявано от членовете на УС: В. А. , С. Ц. и Н. Д.
против И.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** искова молба, ищецът твърди, че ответникът
бил работник на длъжност пътен работник в „ГАРАНТСТРОЙ КОМПЛЕКТ" АД, по
Трудов договор от 04.04.2006г. по чл.67 ал.1, т.1 от КТ със срок на изпитване 6
месеца. Твърди, че към този трудов договор между страните е подписано
Допълнително споразумение от 04.01.2007г., съгласно което срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор е уговорен на три месеца.
Твърди, че на 05.08.2015г.
ответникът е подал молба до работодателя с искане да бъде освободен от работа
по взаимно съгласие. Работодателят не се е съгласил и е дал резолюция върху
молбата, че ще освободи работника след изтичане на уговорения срок на предизвестие
от три месеца. Без да спази тримесечното предизвестие, работникът е заявил, че
няма да идва повече на работа и е поискал да му бъде предадена трудовата
книжка.
Твърди, че предвид
нежеланието на работника да продължи да работи в срока на уговореното предизвестие,
му е връчена лично на 07.09.2015г. Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.326 ал.1 , считано от същата дата, в която е
вписано, че работникът И.Т. дължи на работодателя „ГАРАНТСТРОЙ КОМПЛЕКТ"АД
обезщетение на основание чл.220 ал.1 от КТ в размер на 1088 лева за неспазен
срок на предизвестието за два месеца. Сочи, че срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор е три месеца. При неспазване на целия срок
работникът дължи обезщетение за времето, което не е отработил. Въпреки това
работникът е заявил, че няма да идва повече на работа и е поискал да му бъде
предадена трудовата книжка. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати обезщетението за неспазен срок на предизвестие, на 15.06.2018г. му е
изпратена покана, с обратна разписка, с която същият е поканен да изпълни
задълженията си към дружеството.
Твърди, че към
настоящия момент ответникът не е заплатил задълженията си, поради което за
дружеството възниква правният интерес от завеждане на настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника И.Д.Т. да заплати на
ищеца „Гарантстрой комплект“ АД сумата от 1088 лв., представляваща обезщетение
за неспазен срок на предизвестие за два месеца, съгласно чл.220 ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба, с всички
законни последици и разноски.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който оспорва
предявеният иск, както по основание, така и по размер. Взема становище, че от
представените писмени доказателства по делото не се установява, че ответникът е
изразил воля, която да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на
трудовия му договор на основание чл.326 ал.1 от КТ, т.е. с предизвестие. Твърди,
че разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ е категорична, че предизвестието трябва да
е писмено, което е форма за действителност, също и да включва определен срок,
след изтичането на който трудовият договор се прекратява. Сочи, че в същата
насока е Тълкувателно решение №2/2012г. по т.д. №2/2012г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът твърди, че е подал молба за
прекратяване на трудовия му договор, но на основание чл.325, т.1 от КТ - по
взаимно съгласие. В същата никъде не е изразил воля, ако същата не бъде уважена,
молбата му да се счита за предизвестие. Ответникът не е направил писмено
волеизявление за прекратяване на трудовия му договор с предизвестие и в
по-късен етап, т.е. преди прекратяването на трудовото му правоотношение със
заповед, издадена на основание чл.326 ал.1 от КТ. Не е направил писмено изрично
волеизявление за неспазване на срока на предизвестие от три месеца. Сочи, че ищецът
е представил с исковата си молба единствено молба за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. С представената по делото Заповед от 07.09.2015г. за
прекратяване на трудовия договор на ответника като причини за издаването й е
посочено подаването молба от работника за прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, но такава молба в действителност не съществува.
Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовия
договор се явява незаконосъобразна и на това основание ответникът не дължи
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок за предизвестие от два
месеца. Така предявеният иск се явява неоснователен както по основание, така и
по размер и същият следва да бъде отхвърлен. Твърденията на ищеца в исковата
молба, че ответникът е заявил, че няма да идва повече на работа не обуславят
наличието на основание за прекратяване на трудовия му договор на основание
чл.326 ал.1 от КТ и не влече след себе си основание за заплащането на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Твърди, че фактическото неявяване
на работника на работа и преустановяване на изпълнението на трудовите
задължения не води автоматично до „фактическо“ прекратяване на трудовия
договор, а ангажира неговата дисциплинарна отговорност по реда на КТ. Формата
на едностранното изявление на работника, с което той упражнява своето
субективно преобразуващо право по чл.326 ал.1 КТ да прекрати трудовото
правоотношение, е писмена и тя е за валидност на това волеизявление. При
доказано от работодателя неявяване на работа, може да доведе до други правни
последици за него, свързани с нарушение на трудовата дисциплина, но не и до
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 КТ. Поради
наличието на едностранно писмено предизвестие от страна на работника за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 КТ, не се
дължи и обезщетение за неспазен срок на предизвестието по реда на чл.220 ал.1 КТ. Следователно в настоящия случай няма изразена писмена ясна воля от страна
на работника за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, както и няма
ясна писмена воля за прекратяване на трудовия договор от него преди изтичане на
срока за предизвестие, за да е налице хипотезата на чл.220 ал.1 от КТ и той да
дължи обезщетение за това. Ответникът не е отправял друго писмено изявление до
работодателя, с което да е посочвал ясно и недвусмислено, че не желае да
отработи предизвестието си и че желае трудовото му правоотношение да бъде
прекратено от точно определена дата, предхождаща изтичането на срока на
предизвестие по чл.326 от КТ.
Твърди, че искът не е доказан и по размер. От
представения трудов договор с исковата молба е видно, че трудовото
възнаграждение на ищеца е в размер на 160 лв. месечно, а ищецът твърди, че
неспазения срок на предизвестието е два месеца и искът е в размер на 1088 лв.
Няма доказателства по делото, от които да се приеме за безспорно установено, че
той дължи тази сума.
Претендира направените разноски в производството.
Прави доказателствени искания.
Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът,
чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи
като основателен и доказан. Претендира разноските по делото по представения
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, както по основание,
така и по размер. Подробни съображения по същество излага в представеното по
делото писмено становище.
Съдът като взе предвид
твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения
отговор и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приетите и неоспорени писмени
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът
„Гарантстрой комплект“ АД и ответникът И.Д.Т. са били в трудовоправно отношение
по силата на сключен помежду им Трудов договор от 04.04.2006г. на основание чл.70
от КТ - със срок на изпитване шест месеца, впоследствие продължен /и станал
безсрочен/, както и че ищецът е заемал длъжността пътен работник. С Допълнително
споразумение от 04.01.2007г., подписано от страните, срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор е определен на три месеца. С последващо
допълнително споразумение към трудовия договор от 30.12.2014г., сключено на
основание чл.119 от КТ, страните - работодател и работник са се споразумели, че
работодателят ще заплаща на работника основно месечно възнаграждение в размер
на 400 лева, считано от 01.01.2015г.
Не е спорно и това, че на 05.08.2015г.
ответникът И.Д.Т. е подал молба до
работодателя-ищец с искане да бъде освободен от работа по взаимно съгласие. Върху
молбата работодателят е поставил следната резолюция: „Да, след изтичане срока
на предизвестие от три месеца!“.
Със Заповед на работодателя от
07.09.2015г., издадена на основание чл.326 ал.1 от КТ е прекратен трудовия
договор с ответника, считано от 07.09.2015г. Като причини за прекратяване на
трудовия договор са посочени: подадена молба от работника за прекратяване на
трудов договор с предизвестие. В графата други условия на заповедта е посочено:
на основание чл.220 ал.1 от КТ, работникът дължи на работодателя обезщетение за
неспазено предизвестие за два месеца в размер на 1088 лв. Заповедта е връчена
на ответника срещу подпис на датата 07.09.2015г. По делото няма представени
доказателства, нито наведени възражения, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника да е атакувана относно нейната законосъобразност
преди настоящето производство, в което това се прави за първи път с писмения
отговор на ответника. Нещо повече, в конкретния случай отдавна са изтекли
предвидените в КТ срокове за обжалване на процесната уволнителна заповед. Следователно
същата е влязла в законна сила и посоченото в нея основание за прекратяването
на трудовия договор между страните е меродавно. Затова неснователни са
изложените от ответната страна доводи, че трудовият договор е прекратен на
друго основание, а не на посоченото в заповедта.
На 15.06.2018г., работодателят е
изпратил на ответника покана, с която го е поканил да изпълни задълженията си
към дружеството и да му заплати дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в
размер на 1088,00 лв. Видно от приложеното известие за доставяне е, че пратката
с поканата е върната като непотърсена.
От представеното от ищеца
извлечение от ведомост е видно, че трудовото възнаграждение на ответника за
последния пълен отработен месец при работодателя-ищец – месец август 2015г. - е
в размер на 544 лв.
При тези данни от
правна страна, съдът
приема следното:
В конкретния случай са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ, съгласно която, страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Волята на ответника е била
трудовият му договор с ищцовото дружество да се прекрати и то по взаимно
съгласие на страните и на основание чл.325, т.1 от КТ. Работодателят-ищец обаче
не е приел това предложение на работника и това е видно от поставената от него върху
молбата на ответника от 05.08.2015г. резолюция. Не е налице съвпадение на
волеизявленията на двете страни по трудовото правоотношение за неговото
прекратяване по взаимно съгласие. Затова и в процесната уволнителна заповед
като основание за прекратяване на трудовото им правоотношение, работодателят е
посочил разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ, визираща прекратяването на трудовия
договор от работника/служителя с отправяне на писмено предизвестие до
работодателя, а не разпоредбата на чл.325 т.1 от КТ.
С исковата си молба ищецът
признава, че ответникът е продължил да изпълнява трудовите си задължения по
трудовото си правоотношение с дружеството в следващия един месец и претендира
обезщетение за неспазено предизвестие за следващите два месеца от тримесечния
срок, договорен с допълнителното споразумение от 04.01.2007г. към трудовия договор.
Ответникът не изложи възражения и не ангажира доказателства да е работил през
целия тримесечен срок на предизвестието. Предвид това ответникът дължи на ищеца
обезщетение при условията на чл.220 ал.1 от КТ.
При тези
данни съдът счита, че
предявеният иск е доказан по своето основание. Същият е доказан и по
размер, тъй като от представените от ищцовата страна допълнително споразумение
от 30.12.2014г. към трудовия договор и
извлечение от ведомостта, се установи, че последно полученото от ответника
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовия договор е било в размер на 544 лева. Така претендираното от ищеца
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за два месеца се равнява на сумата
от 1088 лв.
Основателна е и акцесорната претенция - за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 12.11.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи
на ищеца направените от него разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонора в размер общо на 350 лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ГАРАНТСТРОЙ КОМПЛЕКТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*****“ №*,
представлявано от В. А. , С. Ц. и Н. Д. сумата в размер на 1088 лв.,
представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ - за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба
– 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски
по делото в размер общо на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: