Решение по дело №518/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 111
Дата: 29 март 2023 г. (в сила от 14 април 2023 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20233630200518
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Шумен, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
в присъствието на прокурора М. С.. Н.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200518 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на
А. Ш. А., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №1054/2022 год. по
описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с
деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано не се явява лично. За него
се явява упълномощен представител, който моли съда на нарушителя да бъде наложено
наказание в размер на минимума, предвиден в закона.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на
обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство
№1054/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
1
Обвиняемият А. Ш. А. живеел и работел във Федерална Република Германия. С
Решение на Районен съд – Щутгард-Бад Канщадт реф.№3 Сs Js 15246/21 г. свидетелството
му за управление на МПС било отнето, като компетентният орган по издаване на
свидетелства за управление на МПС във ФРГ /Федералната служба за автотранспорт/ е
изпратила на Министерството на вътрешните работи на РБ СУМПС с №*********,
издадено на А. Ш. А.. В тази връзка на 11.10.2021 год. с писмо рег. №3286р-
44039/17.09.2031 год. на Главна дирекция „Национална полиция“ свидетелството за
управление на МПС с №*********, издадено на А. Ш. А. било върнато в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Шумен.
На 23.09.2022 год. в гр.Шумен обвиняемият А. посетил сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Шумен, като подписал и подал заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС с вх.№6224/23.09.2022 год. и декларация с рег.№869000-
12607/23.09.2022 год. по описа на ОД на МВР – Шумен, изискваща се по силата на чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС
№13/08.02.2010 год. и чл.160 от ЗДвП. В декларацията обвиняемият декларирал, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство с №*********, издадено от
ОД на МВР-Шумен и контролен талон са изгубени.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия А. Ш. А., даден в хода на
досъдебното производство, в който последният признава изцяло извършеното деяние и
изразява съжаление за постъпката си.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№27/27.01.2023 год., която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа срещу
„декларатор“ в Декларация рег.№869000-12607/23.09.2022 год. по описа на ОД на МВР –
Шумен, изискваща се по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС и по чл.160 от ЗДвП
и срещу „подпис на заявителя“ в заявление за издаване на СУМПС вх.№6224/23.09.2022
год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и този, с който са
положени подписите, представени като сравнителен материал от името на лицето А. Ш. А.
принадлежи на едно и също лице.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият А. Ш. А., с ЕГН********** на 23.09.2022 год. в гр.Шумен е
потвърдил неистина в писмена декларация /Декларация рег.№869000-12607/23.09.2022 год.
по описа на ОД на МВР – Шумен/, която се подава по силата на закон чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на БЛД и чл.160 от ЗДвП и която подал пред орган на властта –
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелство за управление на МПС и контролен
2
талон, издадени от ОД на МВР – Шумен на името на А. Ш. А., с ЕГН**********, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на ЗДвП и Правилника за издаване на БЛД и представена пред орган на властта – ОД на
МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са нА.це предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
-с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството,
че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и която е послужила за издаване на официални документи за самоличност – СУМПС
Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия
обвиняем, която преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е с
чисто съдебно минало, като по делото липсват данни за налагани на лицето
административни наказания, както и за други висящи производства. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което А. е оказал по време на
досъдебното производство – дава обяснения, като в разпита си признава вината си и
изразява съжаление за постъпката си.
Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да
бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства в
размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева
ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното
производство разноски за вещо лице в размер на 61.98 лева.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на
досъдебното производство разноски за преводач следва да останат за органа, който ги е
3
направил.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА А. Ш. А., с ЕГН**********, роден на 10.05.1968 год. в гр.Шумен,
български гражданин, с основно образование, разведен, работещ, неосъждан, за виновен в
това, че на 23.09.2022 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация
/Декларация рег.№869000-12607/23.09.2022 год. по описа на ОД на МВР – Шумен/, която се
подава по силата на закон чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД и чл.160 от ЗДвП и
която подал пред орган на властта – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелство за
управление на МПС и контролен талон, издадени от ОД на МВР – Шумен на името на А. Ш.
А., с ЕГН********** - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от
НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъждаА. Ш. А., с ЕГН********** да заплати в полза
на държавата направените деловодни разноски в размер на 61.98 лева /шестдесет и един
лева и деветдесет и осем стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 61.98 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР-Шумен, а сумата от 5.00 лева - по сметка на ШРС.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на
досъдебното производство разноски за преводач следва да останат за органа, който ги е
направил.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването
му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване
на А.Ш.А., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №1054/2022 год. по
описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с
деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано не се явява лично. За
него се явява упълномощен представител, който моли съда на нарушителя да бъде
наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на
обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство
№1054/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.Ш.А. живеел и работел във Федерална Република Германия. С
Решение на Районен съд – Щутгард-Бад Канщадт реф.№3 Сs Js 15246/21 г. свидетелството
му за управление на МПС било отнето, като компетентният орган по издаване на
свидетелства за управление на МПС във ФРГ /Федералната служба за автотранспорт/ е
изпратила на Министерството на вътрешните работи на РБ СУМПС с №*********,
издадено на А.Ш.А.. В тази връзка на 11.10.2021 год. с писмо рег. №3286р-44039/17.09.2031
год. на Главна дирекция „Национална полиция“ свидетелството за управление на МПС с
№*********, издадено на А.Ш.А. било върнато в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Шумен.
На 23.09.2022 год. в гр.Шумен обвиняемият А. посетил сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Шумен, като подписал и подал заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС с вх.№6224/23.09.2022 год. и декларация с рег.№869000-
12607/23.09.2022 год. по описа на ОД на МВР – Шумен, изискваща се по силата на чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС
№13/08.02.2010 год. и чл.160 от ЗДвП. В декларацията обвиняемият декларирал, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство с №*********, издадено от
ОД на МВР-Шумен и контролен талон са изгубени.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия А.Ш.А., даден в хода на
досъдебното производство, в който последният признава изцяло извършеното деяние и
изразява съжаление за постъпката си.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№27/27.01.2023 год., която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа срещу
„декларатор“ в Декларация рег.№869000-12607/23.09.2022 год. по описа на ОД на МВР –
Шумен, изискваща се по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС и по чл.160 от ЗДвП
и срещу „подпис на заявителя“ в заявление за издаване на СУМПС вх.№6224/23.09.2022
год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и този, с който са
положени подписите, представени като сравнителен материал от името на лицето А.Ш.А.
принадлежи на едно и също лице.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
1
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият А.Ш.А., с ЕГН********** на 23.09.2022 год. в гр.Шумен е
потвърдил неистина в писмена декларация /Декларация рег.№869000-12607/23.09.2022 год.
по описа на ОД на МВР – Шумен/, която се подава по силата на закон чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на БЛД и чл.160 от ЗДвП и която подал пред орган на властта –
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелство за управление на МПС и контролен
талон, издадени от ОД на МВР – Шумен на името на А.Ш.А., с ЕГН**********, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на ЗДвП и Правилника за издаване на БЛД и представена пред орган на властта – ОД на
МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
-с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството,
че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и която е послужила за издаване на официални документи за самоличност – СУМПС
Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия
обвиняем, която преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е с
чисто съдебно минало, като по делото липсват данни за налагани на лицето
административни наказания, както и за други висящи производства. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което А. е оказал по време на
досъдебното производство – дава обяснения, като в разпита си признава вината си и
изразява съжаление за постъпката си.
Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да
бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства в
размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева
ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното
производство разноски за вещо лице в размер на 61.98 лева.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на
досъдебното производство разноски за преводач следва да останат за органа, който ги е
направил.
2
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови
съдебния си акт.
3