Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 09.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 55 по описа за
2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.Б.В. против Наказателно постановление № 785 от 20.12.2019 г. на
директора на Регионална дирекция по горите – София, с
което за нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗГ на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна, но не по изложените съображения.
На 07.10.2019
г. Н.Д., в качеството си на главен специалист горски инспектор при РДГ София, съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 785 от 07.10.2019 г. срещу жалбоподателя
за това, че на 24.09.2019 г. в качеството си на горски стражар при ОТД
„Костенец Лес 18“ ЕООД, лице оправомощено да издава превозни билети за горските
територии общинска собственост по чл. 211, ал. 2, т. 2 от Закона за горите, не
е изпълнил задълженията си, като на 24.09.2019 г. е допуснал да се извърши
транспорт на 9.0 пространствени кубични метри широколистни дърва за огрев с
товарен автомобил марка „ЗИЛ“, модел „131“ с рег. № СО7477ВС, маркирани с
контролна горска марка № 9327 от временен склад, находящ се в отдел 169,
пототдел „а“, землище на с. Очуша до завод „Ел Бат“, м. „Оловото“, землище с.
Долна баня, община Долна баня, без за същите да има издаден превозен билет,
което поведение на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 211, ал.
1 ЗГ.
Въз
основа на АУАН при същата фактическа обстановка директорът на Регионална
дирекция по горите – София, е издал обжалваното Наказателно постановление № 785
от 20.12.2020 г., с което за нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите на
основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗГ на жалбоподателя Н.Б.В. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по
чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки
това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на жалбоподателя. Това е така доколкото фактическото описание
на нарушението в обстоятелствената част на НП не отговаря на нарушението, за
което жалбоподателят е наказан. Допуснатото несъответствие представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като фактическото и правно описание на
нарушението в АУАН по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН трябва да са в пълно единство помежду си, за да е в състояние наказаният
да разбере естеството на обвинението, т.е. какво нарушение е извършил.
Санкционната
норма, посочена като основание за налагането на наказанието - чл. 257, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите - е бланкетна и определя като състав на нарушение
всяко неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни
правомощия, възложени по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. При това положение за обосноваване на
санкцията следва да бъде посочена материално-правната норма, съдържаща
предписание за конкретно задължително поведение, което не е сторено от
актосъставителя и административно-наказващия орган. Посочването на разпоредбата
на чл. 211, ал. 1 от ЗГ не представлява изпълнение на това задължение, тъй като
не представлява правило за поведение адресирано до жалбоподателя в качеството
му на длъжностно лице. Т.е. разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ установява
като правило за поведение, че дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет, но това правило не е адресирано до жалбоподателя в
качеството му на длъжностно лице, тъй като липсва разпоредба или поне тя не е
посочена в АУАН и НП, която да вменява задължение на длъжностните лица да не
допускат транспорт на дървесина от временен склад, непридружена с превозен
билет. Цитираната норма установява правило за поведение само за лицата, които
транспортират дървесина от временен склад. В случай, че съществува задължение длъжностните
лица да не допускат транспорт на дървесина от временен склад, непридружена с
превозен билет, следва да се посочи конкретната разпоредба от ЗГ или подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях
конкретното задължение, разпоредбата и актът, в който е установено правилото.
Вече
беше изложено, че според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН наказателното
постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, законните разпоредби, които са нарушени, и то при пълно
съответствие на словесното описание на нарушението и цифровата му правна
квалификация, като същото се отнася и за акта за установяване на
административно нарушение, съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Описанието на нарушението и съответстващите му законни разпоредби, които
са нарушени трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин небудещ
никакво съмнение. Без всякакво съмнение в случая е допуснато нарушение на
императивните норми на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и
отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е необходимо да се
разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението, вината на
нарушителя и неговото авторство.
За
пълнота следва да се посочи и още нещо. В НП е допуснато смислово противоречие.
В обстоятелствената част и диспозитива е посочено, че жалбоподателят има
качеството на длъжностно лице, същевременно в обстоятелствената част е
посочено, че той е оправомощен да издава превозни билети на основание чл. 211,
ал. 2, т. 2 ЗГ. Цитираната разпоредба предвижда за дървесината, добита от
собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от
собственика, превозни билети да се издават от лицата, упражняващи лесовъдска
практика. Лицата, упражняващи лесовъдска практика имат различно качество от
длъжностните лица, което е видно от санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1
ЗГ, която предвижда алтернативно субектите на нарушението – длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика.
Всичко
изложено налага отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 785 от 20.12.2019 г. на директора
на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: