РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 07.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ
състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 739 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на П.П.П. *** срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01,
с изх. № 01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г., издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Разград, с който на основание чл. 27,
ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и т. 11.1,
т. 11.1.2 и т. 11.1.5 от Условията за изпълнение във връзка с т. 8.1.3 от
Условията за изпълнение – раздел „Финансово изпълнение на проектите и плащане“,
чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е отказано
изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР
2014-2020) и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 24 447,50 лв.
В жалбата се твърди, че оспорения
АУПДВ е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон като
това твърдение се основава на подробно изложено от жалбоподателката описание на
извършените от нея действия по изпълнение на административния договор за
предоставяне на безвъзмездната финансова помощ и извод, че всички нейни
задължения по този договор са изпълнени, а констатациите на административния
орган не отговарят на действителността.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адв. В.Ф., който в хода на делото по същество, както и в
представена писмена защита, поддържа като основно оплакване наличието на
допусна при издаване на оспорения административен акт съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, сочейки че в конкретния случай
погрешно са избрани процесуалния ред и вида на акта. Посочва, че доколкото
АУПДВ се основава от фактическа страна на констатация на административния орган
за неизпълнение от ползвателя на помощта на задължението му за увеличаване на
икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро СПО, както и
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план специфични резултати, то
следва да бъде съобразена трайната съдебна практика, според която непостигането
на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за
налагане на финансова корекция.
Допълнително по същество
процесуалният представител на жалбоподателката посочва, че за нея не е било и
налице задължение за увеличаване на икономическия размер на стопанството
предвид сключения към административния договор за предоставяне на
безвъзмездната финансова помощ анекс от 16.07.2020 г.
Претендира се отмяната на акта за
установяване на публично държавно вземане и присъждане на направените по делото
разноски съгласно списък. В молба от 14.02.2022 г. и приложения към нея списък
на разноските по чл. 80 от ГПК е формулирано и възражение за прекомерност на
евентуално претендираното от ответника юрисконсултско или адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – Директорът на Областна
дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Разград се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от П.П.П., която е адресат на оспорения АУПДВ
и за която е налице правен интерес и активна легитимация да оспори акта, който я
засяга неблагоприятно. По делото липсват доказателства за момента на съобщаване
на АУПВД на жалбоподателката, но предвид факта, че акта е издаден на 08.12.2021
г., а жалбата е подадена в деловодството на Административния съд на 20.12.2021
г., следва да се направи извод, че същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 07.06.2018 г. жалбоподателката
депозирала проект с УИН BG06RDNP001-6.001-1014 по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г. Според представения бизнес план стопанството на жалбоподателката е изцяло с
растениевъдно направление – отглеждат се 2,250 дка домат –открито производство,
2,250 дка краставици – открито производство, 2 дка зеле с намерение за засяване
на втора култура и костилкови трайни насаждения – череши 1,066 дка, 8,091 дка
кайсии, 4,000 дка праскови и 1,090 дка сливи. Бизнес планът предвижда
земеделският стопанин да разшири производството си, изграждайки 1 дка оранжерия
на третата година. През втората година да наеме производствен персонал,
осигурявайки заетост на 1 човек, както и да закупи ДМА – трактор за нуждите на
стопанството през първата година от изпълнението на проекта. Предвидено е и
преминаване на обучение за придобиване на професионални умения и компетентности
в областта на земеделието.
Началният икономически размер на
стопанството (измерен в СПО) е определен на 28 745,25 лв. Предвидено е
нарастване в размер на левовата равностойност на 4 000 евро СПО (9753
лева) като към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес
плана – 02.08.2021 г. икономическият размер на стопанството на жалбоподателката
следва да достигне 38 498,25 лв.
СПО.
С оглед на предвидените за изпълнение
дейности са определени и специфичните цели и резултати, свързани с развитие на
дейностите на новото стопанство, които според бизнес плана са увеличаване
икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум
4 000 евро СПО); увеличаване обработваемата земеделска площ на
земеделското стопанство; подобряване на механизацията на стопанството чрез
закупуването на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за
нуждите на земеделското стопанство; придобиване на професионални умения и
компетентности; завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по
опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в
информационна дейност относно тези проблеми; преминаване към биологично
производство на цялото стопанство и създаване на допълнителна заетост и нови
работни места в стопанството.
На 29.10.2019 г. жалбоподателката, в
качеството на бенефициер („бенефициент“ според текста на договора) сключила
договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01/29.10.2019 г. (л. 36-47 от
преписката) с Държавен фонд "Земеделие" – София, по силата на който
да й бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ, за извършване на
дейностите, заявени за финансиране с внесения проект. В приложение № 3 към
договора са отразени предвидените в бизнес плана специфични цели и резултати
(посочени по-горе). Срокът за изпълнение на одобрения бизнес план е 02.08.2021
г., но не по-късно от 5 години, считано от датата на подписване на договора
(чл. 4, ал. 1 от договора). Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в
максимален размер на 48 895 лева, който е разделен на две равни плащания
по 24 447,50 лв. като първото плащане се извършва до два месеца след
сключване на договора, а второто – в срок до три месеца от подаване на искане
за второ плащане.
По делото не се спори, че въз основа
на сключения договор е извършено първо плащане и жалбоподателката е получила
сумата от 24 447,50 лв.
В последствие с Анекс № 1 към този
договор от 16.07.2020 г. (л. 53-54 от преписката) е извършена промяна на
Приложение № 2 „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или
нематериални активи“ и Приложение № 3 „Таблица за специфични цели и резултати“
към сключения договор като вместо одобрения за закупуване актив – трактор е
одобрено закупуването на ДМА – фреза, а от заложените специфични цели е
отпаднало изискването за увеличаване на обработваемата земеделска площ на
земеделското стопанство.
В хода на изпълнение на проекта – на
18.06.2021 г. е извършено посещение на място от експерти на ДФЗ, като
констатациите им са отразени в попълнени контролни листи (л. 150-170 от
преписката). Според съдържанието на контролните листи проверка относно
закупуването на мотофреза ще се извърши впоследствие след подаване на заявка за
второ плащане от земеделския стопанин. Относно растениевъдната дейност е
посочено, че площите с трайни насаждения ( череши, кайсии, праскови и сливи)
видимо съответстват. Такова съответствие е установено и по отношение на
засадените краставици и домати – открито производство. За площите предвидени за
засаждане на оранжерийни краставици и домати е посочено, че тези насаждения са
налице, но без да са изградени оранжерии. Контролният лист е подписан от
жалбоподателката.
На 30.07.2021 г. П. подала искане за
второ плащане по договора, към което представила необходимите документи. Във
връзка с това искане отново било извършено посещение на място на 26.08.2021 г.
И при тази проверка е установено наличието на земеделските култури, заявени в
бизнес плана (без зеле) без да е определена конкретната площ на всяка от
културите, като отново е посочено за оранжерийните краставици и домати, че те
са засадени, но без да са изградени оранжерии, т.е. отглеждат се на открито.
Изводите на експертите, извършили посещението на място, е че се налага извършването
на проверка на място. Имотите стопанисвани от жалбоподателката са съседни и
нямат граници между тях като общата площ на културите не може да се определи,
тъй като са засяти на няколко места. Контролният лист е подписан от
жалбоподателката, която представила обяснение, в което посочва, че желязната
конструкция на оранжериите е била покрита с полиетилен, който обаче е бил
увреден от слънцето и вятъра до степен, която не позволява поправката му.
Закупен е нов полиетилен, който към момента на проверката не е поставен, тъй
като поставянето му би унищожило насажденията в оранжерията. По отношение на
отглежданото зеле, жалбоподателката посочила, че то е засадено в кофички, като
преместването му на предвидените за това площи ще се извърши след преминаване на
проверката и прибиране на продукцията от засятата на тези места първа култура.
Със Заповед № 451680/07.09.2021 г. на
началника на РТИ – Разград е разпоредено извършването на проверка на място по
заявлението на жалбоподателката за второ плащане като проверката се извърши в
периода от 07.09.2021 г. до 24.09.2021 г., удължен с нова заповед до 13.10.2021
г. За резултатите от извършената проверка на място са съставени контролни
листи. В тях се посочва, че в бизнес плана на ползвателя е залегнато, че за
стопанската 2020/2021 г. ще бъдат засадени 2,00 дка със зеле в периода
01.07.2021 г. 01.08.2021 г. като при проверката е измерена площ от 0,0806 ха ,
представляваща угар, със засадени единични бройки разсад от зеле (40 бр.).
Същата площ от 0,0806 ха е приета за площ, която е била засята с краставици на
открито като първа култура за стопанската 2020/2021 г. Според бизнес плана за
стопанската 2020/2021 г. ще бъдат засадени 0,55 дка с оранжерийни краставици и
0,55 дка с оранжерийни домати в периода 20.05.2021 г. – 20.06.2021 г. При
проверката на място е установено, че са изградени три броя оранжерии с площ
съответно 0,0336 ха, 0,0352 ха и 0,0378 ха, но културите под тях са засадени
доста преди изграждането на оранжериите, поради което проверяващите приели, че
културите следва да бъдат отнесени към категорията открито производство.
Жалбоподателката е подписала контролния лист и е представила писмени обяснения,
в които отново посочва, че първоначално поставеният на оранжериите полиетилен е
бил унищожен и се е наложило повторно покриване на оранжериите.
Независимо, че контролният лист от
проверката на място е бил подписан от жалбоподателката, същият й е изпратен и
допълнително с уведомително писмо № 01-172-6500/409 от 14.10.2021 г., като й е
даден 14-дневен срок за възражения. Въпреки че по преписката липсват данни за
получаване на това писмо от жалбоподателката, очевидно то е получено, тъй като
е налице подадено срещу него възражение (л. 259-263 от преписката).
С писмо изх. № 01-170-6500/285#1/21.10.2021
г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателката била уведомена за
откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. На жалбоподателката била дадена възможност за становище и
възражение, каквото тя подала на 01.11.2021 г. Директор на Областна дирекция на
ДФ "Земеделие" гр. Разград, въз основа на материалите в преписката,
издал оспорения в настоящото производство АУПДВ № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с
изх. № 01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г., с който е отказано изплащането на финансовата
помощ, представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР
2014-2020) и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 24 447,50 лв.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че процесното решение е издадено от компетентен административен
орган. Съобразно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове
за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, като с нормата на ал. 6 от същия член е
регламентирана възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. В случая е осъществена такава делегация с
представената по преписката (на л. 1-10) заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г.
на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на директорите на областни дирекции
на ДФЗ е предоставено правомощие по отношение на бенефициенти по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопанства“ (какъвто е процесния случай) да
издават АУПДВ по реда на ДОПК – т. ІІІ.9. от заповедта. Спазена е и
териториалната компетентност, определена с т. ІV.7. от същата заповед.
Оспореният АУПДВ е издаден в писмена
форма и съдържа посочване както на фактическите, така и на правните основания
за издаването му. Независимо от това съдът намира, че в случая не е спазено
изискването за форма на административния акт, съобразно фактическите основания,
на които се позовава административния орган като е налице и съществено
нарушение на процесуалните правила досежно вида на развилото се пред органа
производство. За да достигне до този извод настоящият съд съобрази следното:
Константната съдебна практика,
изразена в множество съдебни решения на ВАС (Решение № 12650 от 13.12.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 4780/2021 г., VІІІ о.; Решение № 8763 от 20.07.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 1835/2021 г., I о.; Решение № 13882 от 10.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 3115/2020 г., VIII о.; Решение № 10543 от 30.07.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 1067/2020 г., VIII о. и много други) категорично приема, че законът
(ЗПЗП) предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ
Земеделие по прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от
прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове –
чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на
акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК.
Поради това преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, в
това число и спазването на административнопроизводствените правила по чл. 146,
т. 3 АПК, налага да се направи разграничение между производствата, свързани с
разходите по ПРСР 2014 – 2020 по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ според правната уредба,
действаща от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ бр.
2/2018).
Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ
(ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. –
"Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. –
"Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба
следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон
(Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по
прилагането му) не е предвидено друго.
С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр.
2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му
уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и
подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
- по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30,
31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.),
наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този
закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г.
В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е
предвидено, че производствата пред управляващия орган или Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1.
Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от
ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и
"б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; и 2.
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН)
по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки.
В процесния случай се касае за
административно производство по прилагане на подмярка 6.1. "Стартова помощ
за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата на чл.
9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в
чл. 9б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б",
чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае се за
подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на
стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i,
на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани.
На това основание процесната подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" безспорно се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП.
Въпреки това, за да се прецени дали административното
производство следва да е по реда на ЗУСЕСИФ, респективно какъв следва да е вида
на акта и процесуалния ред за неговото издаване, е необходимо да се съобрази в
конкретния случай намира ли приложение или не преходната разпоредба на § 12,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Цитираната норма изключва
приложението на ЗУСЕСИФ при наличие на визираните в нея предпоставки.
В случая производството по
подпомагане на жалбоподателката е по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП,
преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.). Конкретното производство
обаче е започнало по заявление на жалбоподателката, депозирано на 07.06.2018 г.
и сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.10.2019
г., т.е. след влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП, поради което за него не намира
приложение § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.).
Аргумент за неприложимост на
досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за
условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.
2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на министъра на
земеделието, храните и горите (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.). Според тази
разпоредба, новата наредба се прилага за проектни предложения по мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (каквато е подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“), подадени след влизане в сила на Закона за изменение
и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018г.).
Разграничението между производствата,
които следва да бъдат реализирани пред ДФЗ с оглед вида на мерките и подмерките
от ПРСР 2014-2020 е доразвито с изменението на ЗПЗП – ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр.
51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), с което са приети нови ал. 6 и ал. 7 на
чл. 27 от ЗПЗП.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (нова -
ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г.,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
Няма спор, че съдебната практика
приема непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана за неизпълнение
на одобрените индикатори и по този начин е налице основанието по чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са множество,
постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни
решения: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по
адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е
прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.
1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция
с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
Изводът е, че показателите, заложени
в бизнес плана, представляват индикатори. В подкрепа на горното са и мотивите,
изложени в Решение № 13796/06.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на седмо
отделение, според които: "Индикаторът е нещо, което или чрез което се
измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно
определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура,
стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от
друга страна - анализ на приходите и разходите след реализация на
инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение,
които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри
предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той
е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще
има принос за постигане на целите на оперативната програма".
В процесния АУПДВ административният
орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със
сключения с ДФ "Земеделие" договор за финансова помощ, а именно за
отглеждане на оранжерийни зеленчуци и за постигане на увеличение на
икономическия размер на земеделското стопанство. В този случай, съгласно чл.
27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само
ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка
следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на
алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл.
73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере
кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени,
както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и
под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се
сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при
неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два
различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато
липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9
от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент
/Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36
и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: "Нередност" означава всяко
нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането
на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на
Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
При констатиране на нередност по
определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл.
27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в
специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в
различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде
възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на
оспорения акт.
Следва да се посочи, че в процесния
случай е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51
от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като производството по издаването на
оспорения АУПДВ е започнало на 21.10.2021 г., видно от уведомителното писмо по чл.
26 АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е
издаден на 08.12.2021 г. и както вече се посочи по-горе § 12, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., не намира приложение в случая.
Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 29.10.2019 г.
По изложените съображения жалбата,
като основателна, следва да бъде уважена като бъде отменен оспорения АУПДВ, тъй
като е постановен в противоречие с изискванията за форма на акта и при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила –
отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Доколкото издаването на процесния
АУПДВ е във връзка с подаденото от жалбоподателката искане за второ плащане по
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, то преписката следва
да бъде върната на административния орган – Директора на Областна дирекция на
ДФЗ гр. Разград за ново произнасяне по това искане.
При този изход на спора, на жалбоподателя
следва да се присъдят претендираните разноски за заплатена държавна такса в
размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1260 лв.,
доказателства за заплащането на което са налице по делото. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, тъй като размерът му е под минималния размер,
определен с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2006 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК за заплащане
на разноски следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ – София –
юридическото лице, в чиято структура е органът, издател на акта.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Русе,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.П.П. *** Акт за
установяване на публично държавно вземане № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с изх.
№ 01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г., издаден от Директора на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Разград, с който на основание чл.27, ал. 3 и
ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и т. 11.1, т.11.1.2
и т. 11.1.5 от Условията за изпълнение във връзка с т. 8.1.3 от Условията за
изпълнение – раздел „Финансово изпълнение на проектите и плащане“, чл. 59, ал.
1 и 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е отказано
изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР
2014-2020) и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 24 447,50 лв.
ВРЪЩА делото като преписка на Директора на
Областна дирекция на ДФЗ – Разград за ново произнасяне по Искане за плащане № 2
от 30.07.2021 г. по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“,
със седалище гр. София, да заплати на П.П.П. ***, ЕГН **********, сумата от 1 270,00
(хиляда двеста и седемдесет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: