№ 754
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500535 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Цар Симеон I №32, ет.4, ап.6, срещу решение №4038/19.12.22г.,
постановено по гр.д.№4087/21г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, срещу ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.ЗПЗ,
ул."инж.Павлин Николов" №11, насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 23381,76лв.,
представляваща недължимо заплатена стойност по фактура №51000002690/21.12.2018г. на
недоставено количество метални конструкции от 5,040 тона по сключен между страните
договор за изработка съгласно оферта № Qv020119_A/06.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 05.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че към датата на осчетоводяване
на процесната фактура не са били доставени никакви количества от ответника, както и че
същата е издадена по оферта, която включва прогнозни стойности за необходимите метални
конструкции. Счита, че изложените от него твърдения изцяло се подкрепят от заключението
на извършената по делото комплексна експертиза, което не било оспорено. Излага, че съдът
не е взел предвид, че обстоятелствата по осчетоводяване на фактурата и включването й в
1
дневниците по ДДС съставлява признание за възникването на продажбено правоотношение,
но не са достатъчни да докажат факта на реално извършване на доставката. Счита, че
ответникът не е доказал основанието за получаването на платената сума над стойността за
7,98 тона. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
С решение №4038/19.12.22г., постановено по гр.д.№4087/21г. на ВРС, са
отхвърлени предявените от ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, срещу ВИАС
ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 13624,26 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
изработка съгласно оферта №Qv020119_A/ 06.11.2018г., включващо стойността на
изработените 2635кг метални конструкции за обект „Язовир Въча“ и техния транспорт до
мястото на доставка, за която сума е издадена фактура №**********/25.09.2019г., както и
сумата от 1933,89лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.10.2019г.
до 19.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението. В тази му част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В производството пред ВРС от страна на ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД,
ответник по първоначалния иск, е предявен спрямо ищеца ИНТЕРКОМ ГРУП ООД,
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ИНТЕРКОМ ГРУП
ООД да заплати на ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД сумата в размер на 5000лв, предявен като
частичен иск от иск в общ размер на 20381,76лв, представляваща стойността на платени, но
недоставени метални конструкции по фактура №51000002690/21.12.18г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.05.21г. до оконч.изплащане на
задължението.
В исковата молба, уточнена с депозирана пред ВОС молба, се твърди, че
ответникът е издал фактура №51000002690/21.12.18г. по оферта, която включва прогнозни
стойности за необходимите метални конструкции за обекта, която стойност била изцяло
заплатена. Твърди, че ответникът не е доставил изцяло платените количества като вместо
платените 18,520т. доставил 13.480т. Сочи, че недоставеното и надплатено количество
възлиза на 5,04т. на стойност 16984,80лв без ДДС или 20381,76лв с ДДС. Излага, че
отв.дружество неоснователно се е обогатило със сумата от 20381,76лв с ДДС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната по насрещния иск
страна ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Излага доводи за наличието на процесуални пречки за предявяване на
насрещен иск по реда на чл.211 ГПК. Твърди, че изработеното и продадено количество
2
съвместно с подизпълнителя е 22795кг., като доставените количества били приети без
забележки. Твърди, че поръчката е изпълнявана на части и плащането е било на части.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на спора е неправилна и не съответства на въведените от ищеца факти и
обстоятелства, както и формулирания петитум. Правната квалификация на иска е служебно
задължение на съда и представлява функция на твърденията и петитума, изложени в
исковата молба, включително след нейното уточняване. Съобразно твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, конкретизирани с уточн.молба, депозирана пред
ВОС, и заявения петитум на иска, ищецът отправя искане за връщане на недължимо платена
сума, т.е. сума, платена при начална липса на основание, а не поради неосъществено
основание. Следователно предявеният иск намира правното си основание в чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД. Доколкото обаче ВРС е докладвал и разгледал въведените от ищеца твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба като в мотивите си е обсъдил всички правно
релевантни факти, обуславящи именно претендираното вземане на възложителя за връщане
на недължимо платена цена за недоставени метални конструкции по договор за изработка,
то не е налице постановяване на недопустим съдебен акт. Правната квалификация на всеки
иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато съдът е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/,
произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на
търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна
квалификация на исковата претенция, обуславя правилността на решението му. В случая
съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на спора, а е дал погрешна
квалификация на предявения иск, което не води до недопустимост на постановеното от него
решение.
В рамките на дължимата от въззивния съд проверка настоящият състав намира
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание /в тази насока е Постановление №1 от
28.V.1979 г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на
3
годно основание.
По делото между страните няма спор, че помежду им е сключен договор за
изработка на метални конструкции за обект „Язовир Въча“ при условията на оферта от
06.11.18г., както и че въз основа на нея е издадена фактура №51000002690/21.12.18г. на
стойност 74894,88лв с ДДС за изработка и доставка на 18,520т. метални конструкции. Не се
спори по делото още и факта, че цялата стойност на фактурата е заплатена от ВИАС
ИНЖЕНЕРИНГ ООД.
Отв.страна ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, в качеството си на изпълнител по
договора за изработка, противопоставя възражението, че е изпълнил точно в количествено и
качествено отношение възложената му работа, поради което и вземането му за
възнаграждение е дължимо.
Неправилен е извода на ВРС, че след като ищецът е осчетоводил платената от
него фактура и е ползвал данъчен кредит по нея, то той е признал полученото изпълнение и
дължимостта на вземането. По делото няма спор, че към датата на издаване на фактурата не
е било налице започнато изпълнение от страна на ответника, поради което и няма как
самото осчетоводяване към този момент да се цени като признание на изпълнение, което
дори не е започнало. Следва да се съобрази, че в хипотезата на сключен договор за
изработка правото на изпълнителя да получи дължимото възнаграждение съгласно чл.266,
ал.1 ЗЗД възниква при изпълнение на възложените с договора работи и предаване на
изпълнението. Т.е. за да възникне задължение за възложителя за заплащане на извършената
работа, то трябва тя да е изпълнена, и в този смисъл не самото приемане на работата го
задължава да плати, а нейното изпълнение. В тежест на ответната страна по делото бе да
установи факта на пълно изпълнение в количествено отношение на възложената работа,
което в случая не е сторено. Видно от заключението на събраната пред първата инстанция
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и което се
кредитира от съда като обективно, съгласно приложените по делото товарителници до
обекта яз.Въча са достигнали общо 7,98т. метална конструкция, доставени от отв.страна.
Макар и по делото да са представени доказателства за доставени от трето лице –
подизпълнител БУЛМАК 2005 ООД на ответника изработена метална конструкция от
8900кг за обект яз.Въча /съгласно и заключението на вещите лица/, то липсват данни същата
да е доставена на ищеца, съответно да е приета от него. Не могат да се приемат като
доставени и посочените в заключението на вещите лица 12295кг, изработени от БУЛМАК
2005 ООД, за които се сочи, че няма фактура, тъй като липсват данни за тяхното приемане
дори от самия възложител ИНТЕРКОМ ГРУП ООД. Извод за извършена доставка на цялото
договорено количество метални конструкции по процесната фактура /18,520т/ не може да се
формира и от показанията на св.Стойчев, доколкото в тази насока същите не съдържат
конкретни факти, възприети лично и непосредствено от него. Ето защо съдът намира, че
отв.страна не успя да докаже по делото доставянето на цялото договорено количество
метална конструкция, което би й дало правото да задържи цялата платена за него цена по
фактура №51000002690/21.12.18г.
Изложените от ВРС мотиви касателно възражение за некачествено изпълнение
са без правно значение, доколкото видно от уточняващата молба, депозирана пред ВОС,
тези твърдения не са предмет на насрещния иск, поради което и не подлежат на
разглеждане. С оглед доводите на отв.страна за липсата на възражение при приемане на
изработеното следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВКС / решение
№94/02.03.12г. по т.д.№133/10г. на ВКС, решение №68/11.07.16г. по т.д.№1170/15г. на ВКС,
определение №440/04.07.18г. по т.д.№2853/17г. на ВКС, решение №60014/28.07.21г. по т.д.
4
№2563/19г. на ВКС и др./ възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение се различават от възражението за некачествено изпълнение
по чл.265 ЗЗД, тъй като некачественото изпълнение се изразява в отклонение от поръчаното
или в недостатъци на изпълнената работа. Възраженията на възложителя за неточно
изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл.264, ал.3
ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез иска по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно
средство при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не дължи
заплащане на количеството от 5,04т. метална конструкция, възлизащо на стойност
16984,80лв без ДДС или 20381,76лв с ДДС, което ответникът не доказа да е доставил. Ето
защо предявената частична претенция в размер на 5000лв следва да бъде изцяло уважена.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
ВРС в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което насрещният иск да бъде уважен.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат
възложени сторените от въззивника в първоинстанционното производство разноски
допълнително в размер на 1200лв и във въззивно производство разноски за д.т. и адв.
хонорар в размер на общо 2700лв.
Разноски на ответника не се следват с оглед изхода от спора, като решението
на ВРС в тази част следва да се отмени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4038/19.12.2022г., постановено по гр.д. №4087/2021г. по
описа на Варненски районен съд, В ЧАСТТА , в която е отхвърлен предявеният от ВИАС
ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Цар Симеон I №32, ет.4, ап.6, срещу ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.ЗПЗ, ул."инж.Павлин Николов"
№11, насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 23381,76лв., представляваща
недължимо заплатена стойност по фактура №51000002690/21.12.2018г. на недоставено
количество метални конструкции от 5,040 тона по сключен между страните договор за
изработка съгласно оферта № Qv020119_A/06.11.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба – 05.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта му, в която са присъдени разноски в полза на
ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.ЗПЗ, ул."инж.Павлин Николов" №11, ДА ЗАПЛАТИ
5
на ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Цар Симеон I №32, ет.4, ап.6, СУМАТА от 5000лв, предявен като частичен иск
от иск в общ размер на 20381,76лв, представляваща стойността на платени, но недоставени
метални конструкции по фактура №51000002690/21.12.18г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 05.05.21г. до оконч.изплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.ЗПЗ, ул."инж.Павлин Николов" №11, ДА ЗАПЛАТИ
на ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Цар Симеон I №32, ет.4, ап.6, сумата от 3900лв, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6