№ 45
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венелин И.
Членове:Даниела Врачева
Г. Ушев
като разгледа докладваното от Венелин И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20241000600018 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава XXI от
НПК. Въззивното производство е образувано по по жалба на осъдения В. А. П., подадена от
защитника му адв.Ц. В. САК, срещу протоколно определение №5746 от 05.12.2023г. на СГС
НК 19-ти състав, по НЧД№232/23г., с което съдът е определил на основание чл. 25, вр. чл.
23 от НК едно общо най-тежко наказание измежду по НОХД № 4912/21 г. на СГС; НОХД
4843/21г. на СГС; НОХД 827/22г. по описа на ОС ПЛОВДИВ и по НОХД № 232/22г., по
описа на СГС, като му наложил най-тежкото, а именно това, в размер на 10 години ЛОС.
С Определението, съдът е приложил разпоредбата на чл.24 НК, като е увеличил
наложеното му общо наказание с една година и приспаднал срока на задържане, формиран
от прилагани мерки за процесуална принуда, определил е първоначалния срок на
изтърпяване на така наложеното увеличено общо наказание.
С въззивната жалба се иска ревизиране определението на първата съдебна инстанция,
което се оспорва като незаконосъобразно, с оглед приложеното увеличение по чл.24 НК с
една година. Твърди се, че не било съобразено със степента на физическа интервенция при
осъществяване на изпълнителното деяние за всяко отделно престъпление от тези, за които е
бил осъден. В хода на съдебните прения защитата и осъденият претендират, че П. прилагал
щадящи пострадалия криминални практики, като при употребата на сила при извършените
грабежи се насочвал само съответните вещи, които отнемал прилагайки сила, без да засяга
телесната цялост на пострадалите лица. Този фактически елемент не бил отчетен и
неоснователно било увеличено наказанието му. Отделно се претендира, че увеличението с
1
една година на наложеното общо наказание се прилагало повторно, доколкото тежестта на
извършеното е било вече отчетено при постановяване на всяка от присъдите, включени в
съвкупността им, по реда на чл.23 НК. Според защитата и осъденият, тежестта на общото
наказание, без увеличението му било достатъчно продължително, за да изпълни заложените
в чл.36 НК цели.
Прокурорът настоява определението да бъде потвърдено. Акцентира, че четирите
наказания, наложени по делата в кумулативната група са за престъпления извършени при
условията на опасен рецидив, които характеризирали осъдения като лице с висока степен на
обществена опасност.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл.314, ал. 1
от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес. Разгледана по
същество е неоснователна.
С определение №5746/05.12.23г., по реда на чл.306 ал.1 НПК, 19 – ти състав на СГС,
на основание чл.25 ал.1 вр. 23 ал.1 НК е определил едно общо, най-тежко наказание
измежду наложените му наказания по НОХД № 4912/21 г., НОХД 4843/21г. и НОХД №
232/22г., по описа на СГС, както и това по НОХД 827/22г. по описа на ОС ПЛОВДИВ и
като приложил закона е определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание в размер
на най – тежкото от наложените му наказания, а именно това, в размер на 10 години ЛОС.
На основание чл.24 НК е увеличил така наложеното най - тежко наказание с ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, като по този начин преценил, че увеличеното най-тежко
общо наказание ще изпълни целите на закона. Определил е и първоначален СТРОГ РЕЖИМ
на изтърпяване на наказанието на общото и увеличено наказание, приспаднал е времето през
което са били прилагани мерки за процесуална принуда свързани с лишаване от свобода.
Прокурорът в първоинстанционното производство е поискал увеличение с пет години
лишаване от свобода, което е било оставено без уважение, за срока над една година.
Прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание е
предвидено в закона и може да се прилага и като самостоятелно правомощие на решаващия
съд, дори такова искане да не е направено от прокурор. В същия смисъл са мотиви изложени
в РЕШЕНИЕ № 192 от 17.04.2013г. по н. д. № 592/2013 г., н. к., І н. о. на ВКС:
„Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание,
определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на
решаващия съд. За приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не се изисква нарочно
искане от прокурора, поради което съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция.
Затова, поддържаните в този аспект доводи са неоснователни.“
За да наложи увеличение с една година на наказанието по чл.24 НК,
първоинстанционният съд е посочил, че е съобразил следното “…общо определеното
наказание следва да съответства на извършеното в неговата съвкупност, а именно, по
отношение на четирите противоправни посегателства, включени в съвкупността,
2
преценени през призмата на общия престъпен резултат, настъпили вреди и засегнати
пострадали лица, поради което и предвид препятстване обстоятелството да се заличи
факта, чрез определяне на наказанието да се снижи силата на поправителното
въздействие по отношение на лицето, съдът намира, че макар и в минимален, а не
претендирания размер, следва да увеличи определеното общо наказание с една година….“
Настоящият въззивен състав, намира че количествените измерения в съдебното
минало на осъдения са били осмислени правилно и в съответствие със закона
първостепенният съд е съобразил, че осъденият е лице с висока степен на обществена
опасност и изградени престъпни навици, което в съчетание с многократното му осъждане за
деяния извършени в условията на опасен рецидив, налагат по продължително прилагане на
превъзпитателни мерки, поради което номиналния размер на едно от наказанията, макар и
това да е най-тежкото налагат увеличение по реда на чл.24 НК. С това в най - пълна степен
се отчита съвкупната степен на обществената опасност, която се формира на самостоятелно
основание от количеството на деянията извършени при условията на опасен рецидив, в
съответствие с техният характер и тежест, последователност във времето и всички останали
обстоятелства, които не биха могли да бъдат отчетени при налагането на отделните
наказания, включени в съвкупността на общото наказание. С всеки отделен съдебен акт, при
налагането на отделните наказания са били съобразявани индивидуалните изискванията на
закона за съответното деяние, но поради определянето на едно общо, останалите наказания
извън най-тежкото не се изпълняват самостоятелно и тяхната относителна тежест и общата
степен на обществена опасност следва да намери адекватна оценка, което закона позволява с
прилагането на чл.24 НК. Наказанието, което се налага винаги е с цел за поправяне и
превъзпитаване на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, но видно от
извършените престъпления, не са настъпвали положителни промени от наложените му
наказания. В този смисъл правораздаването не е изпълнило целите на наказанията за
предупредително възпиращо въздействие на всяко отделно наказание, поради което може да
бъде направен обоснован извод, че правораздавателната дейност до момента е била
неефективна, доколкото не е въздействала до момента, върху превъзпитанието на осъдения
и е довела до неизпълнение целите на индивидуалната превенция към личността на
осъдения за неизвършване на престъпления.
Въз основана на посоченото, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният
съд е извършил правилна оценка за необходимостта от удължаване продължителността на
превъзпитателния процес, с увеличеното му наказание. Този акт на съда не е
незаконосъобразен и винаги размера на наказанието може да бъде скъсен с прилагане на
института на условно предсрочно освобождаване, което ще зависи именно от степента на
промените, които ще настъпват у осъденото лице в хода на изтърпяване на така наложеното
му наказание и при изпълнение плана на присъдата и заложените от закона целите на
наказанието.
При цялостна служебна проверка бе констатирано, че атакуваното определение е
правилно, а исканата отмяна от осъдения и защитника му на така наложеното общо най-
3
тежко и увеличение с една година на общото наказание е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
На основание посоченото X – ти състав на Апелативен Съд – София
РЕШИ:
Потвърждава протоколно определение №5746 от 05.12.2023г. на СГС НК 19-ти
състав, по НЧД№232/23г.,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4