Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. София, 02.02.18
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, IV Г въззивен състав, в
откритото заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от Сава Шишенков въз. гр. д. № 10159 по
описа за 2017 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение от 23.06.2017 г. по гр. д. № 10149 по описа на Софийски районен
съд за 2017 година съдът отхвърлил предявените от А.Г.Й. против Агенция „М.“
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 КТ искове за признаване за
уволнението, извършено със Заповед № 05/06.01.2017 година на Директора на
Агенция „М.“ за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Старши специалист/Контрольор“ в отдел
„Приходи, пътни такси и разрешителен режим“, М.С., Териториално митническо
управление и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в размер на 4848 лева за периода от 13.01.2017 година до 13.07.2017
година, както и за връщане на удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на 808 лева.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от А.Г.Й., с
която решението е обжалвано в цялост като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивирано е, че неправилно съдът е намерил, че процедурата по чл. 195, ал. 1
от КТ е спазена. Изложени са съображения, че в атакуваната заповед не се сочат
конкретни дисциплинарни нарушения, които по своята същност да обуславят
системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Наведено е, че липсват
мотиви на заповедта. Аргументирано е, че съдът не е приложил сроковете по чл.
194 КТ. Мотивирано е, че не е налице пълно съвпадение между описаното в
заповедта дисциплинарно нарушение и това, за което на ищеца са поискани
обяснения. Поискано е атакуваното решение да бъде отменено. Претендирани са
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна – работодател, в който наведените
от въззивника доводи са определени като неоснователни. Посочено е, че
работодателят е спазил процедурата по чл. 195, ал. 1 КТ при издаване на
процесната заповед за уволнение. Аргументирано е, че заповедта е мотивирана и
съдържа изискуемите реквизити. Посочено е, че подробно в заповедта са описани
конкретните дисциплинарни нарушения. Мотивирано е, че срокът по чл. 194 ГПК е
спазен, тъй като при продължавано нарушение, което е извършено нееднократно, а
чрез повтарящи се действия през определен период от време моментът на
извършването му е целият период до прекратяване на действията. Поискано е
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендирани са разноски.
Въззивният съд намира жалбата на работника за редовна и допустима,
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, СГС, след преценка на събраните
пред СРС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
От фактическа
страна въззивният съд намира, че видно от Трудов договор № 13/14.01.1991
година А.Г.Й. бил назначен на длъжност митнически милиционер за срок от три
месеца на митница Калотина.
От Допълнително споразумение за промяна на трудовото
правоотношение № 6756 се установява, че на 21.12.2011 година Агенция „М.“ и А.Й.
постигнали съгласие служителят да бъде с място на работа Сектор „Пътни такси и
разрешителен режим“, отдел „Приходи“, Специализирана администрация, М.С.,
териториално митническо управление на длъжност „Старши специалист /контрольор/“.
Съдът е приел Допълнително споразумение за промяна на
трудовото правоотношение № 8743, от което се установява, че на 19.10.2012
година А.Й. и Агенция „М.“ постигнали съгласие трудовото възнаграждение на
работника да се изплаща с банков превод по сметка.
От Заповед № 1283 от 18.02.2016 година се установява, че А.Г.Й.
бил определен на длъжност „Старши специалист /контрольор/“ в отдел „Приходи,
пътни такси и разрешителен режим“, Териториално митническо управление, М.С. с
основна месечна заплата 808 лева.
От Длъжностна характеристика съдът намира за установено,
че основните функции на длъжността „старши специалист/контрольор/“ в Отдел
„Приходи, пътни такси и разрешителен режим“, при Териториално митническо
управление Столична, М.С., Агенция „М.“ включват извършване на
контролнопропусквателна дейност на товарни автомобили, автобуси и леки коли,
събиране по установен ред на винетни такси, контролиране на общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на преминаващите през ГКПП превозни
средства, изготвяне на отчетен лист за събраните суми, включващ номерата на
предадените квитанции и сумите за внасяне по видове валута, приемане на личните
отчети и изготвяне на обобщен отчет, изготвяне на заявки за винетни
стикери, изготвяне на справки по образец
и срокове, утвърдени от Директора на Агенция „М.“.
От Заповед от 31.10.2014 година се установява, че
Директорът на Агенция „М.“ утвърдил вътрешни правила за дейността на отдел
„Приходи ПТРР“.
Видно от Заповед от 15.03.2016 година А.Г.Й. бил
определен за изпълнение на функции и задачи по администриране и отчитане на
дейността пътни такси и разрешителен режим.
Съдът е приел Заповед от 19.09.2016 година, от която се
установява, че Директорът на Агенция „М.“ наредил инспектората в Агенция „М.“
да извърши тематична проверка в Митнически пункт Калотина на тема „Проверка на
създадената организация за работа и осъществявания контрол, свързани със
спазването на Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите
по контрол на пътните такси и разрешителния режим“.
От Заповед от 26.10.2016 година съдът установява, че
Директорът на Агенция „М.“ поставил срок до 14.11.2016 година за изпълнение на
Заповед от 19.09.2016 година.
Като доказателство е прието писмо до А.Й., в което във
връзка с извършваната проверка са му поискани отговори на въпросите за
генериране на лични отчети, причината генерираните отчети да са със статус
неприет и начин на събиране на средства в брой при аварийна процедура, като
видно от положения подпис А.Й. е получил писмото на 27.10.2016 година.
Видно от Докладна от А.Г.Й., изх. № 32-30-0065 от
27.10.2016 година работникът е посочил,
че за номерата на личните отчети няма посочен срок, а седем броя отчети са със
статус приети.
Съдът е приел доклад на работна група от 15.11.2016
година, от който се установява, че в изпълнение на Заповед от 19.09.2016 година
била извършена тематична проверка на Митнически пункт Калотина и било
констатирано необосновано забавяне от страна на А.Й..
Видно от Докладна записка от 15.11.2016 година
Инспекторатът в агенция „М.“ в резултат на извършена тематична проверка
констатирал, че А.Й. не е изпълнил трудовите си задължения като не е съставял
ежедневно общи отчети, допуснал е забава при съставянето на общи отчети,
допуснал е забава при отчитането на събрани от него парични средства в брой,
допуснал е забава при приемането на лични отчети, въвел е невярна информация в
модул ПТРР.
Като доказателство е прието обяснение с вх. №
32-347335/12.12.2016 година, от което е видно, е работникът е посочил, че при
извършване на служебните си задължения се е съобразил с Правила за работата на
служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и
разрешителния режим, утвърдени със Заповед ЗАМ-841/03.12.2012 година.
Съдът е приел писмо до А.Г.Й., рег. Индекс № 32-343624 от
07.12.2016 гоидна, от което е видно, че е поискано от работника на 12.12.2016
година в 10 часа да се яви в инспектората на Агенция „М.“ за запознаване с
материалите по преписка и за даване на съответните писмени обяснения в срок до
17:00 часа на следващия работен ден.
От заповед от 07.12.2016 година е видно, че на А.Й. бил
разрешен платен годишен отпуск за дните между 27.12.2016година и 30.12.2016
година, както и за 02.01.2017 година.
Със Заповед № 5 от 06.01.2017 година директорът на
Агенция „М.“ наложил дисциплинарно наказание уволнение на А.Г.Й., като
заповедта била получена от работника на 13.01.2017 година.
От показанията на
свид. Е.– И.и свид. С.се установява, че била извършена проверка и на А.Й. били
поискани данни за 14 броя лични отчети, които били в състояние неприет. А.Й.
реагирал бурно, нарекъл проверяващия го служител Д.Д.„тъпанар“ и го заплашил с физическа
саморазправа, приближавайки го заплашително. В последствие на Й. били изискани
писмени обяснения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен състав е постановил съдебен
акт по предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т.1,
т. 2 и т. 3 КТ. Въззивната инстанция е сезирана с
твърдения относно незаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт в
цялост.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Настоящата инстанция намира, че за да бъде
законосъобразно реализирана дисциплинарната отговорност на служителя,
работодателят следва да изпълни описаната в чл. 193 КТ процедура. Съществен
елемент от тази процедура е преди налагане на дисциплинарно наказание да бъде
изслушан работника или да се приемат писмените му обяснения, както и да се
съберат и оценят посочените доказателства. Преди налагане на наказание
дисциплинарно уволнение работодателят е длъжен да поиска обяснение за всички
нарушения, цитирани в заповедта за уволнение – Решение № 1112 от 19.10.1999 година на ВКС по гр. д. № 759/98 г. III ГО. Наред с това искането за
обяснение следва да бъде направено по ясен, недвусмислен и разбираем за
работника начин - Решение № 182 от 07.10.2015 година на ВКС по гр.д. № 1284/2015 годинa III ГО.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ предвижда ако
работодателят предварително не е изслушал работника или не е приел писмените му
обяснения, съдът да отмени дисциплинарното наказание без да разглежда спора по
същество.
Дали на работника е предоставена реална възможност да
даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай – Решение № 137 от
02.03.2010 година на ВКС по гр.д. № 20/2009 IV
ГО.
В чл. 194 КТ е предвиден срок за налагане на
дисциплинарните наказания – не по – късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по – късно от 1 година от извършването им.
В случай, че работателят прецени, че следва да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника, същото следва да бъде извършено с
мотивирана писмена заповед – в нея следва да се посочат нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законовата разпоредба, въз основа
на която се налага наказанието.
В тежест на работодателя е да докаже законосъобразното
упражняване на правото си на уволнение – Решение
№ 427 от 28.05.2010 година на ВКС по гр.д. № 1113/2009 година IV ГО, както и Решение № 1112 от 19.10.1999 година на ВКС по гр. д. № 759/98 г. III ГО.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на
първоинстанционния състав, че при реализирането на дисциплинарната отговорност
на ищеца с процесната уволнителна заповед не е нарушена нормата на чл. 193, ал.
1 от КТ.
Действително с писмо № 32-343614/07.12.2016 година,
връчено на работника на 12.12.2016 година на А.Й. е предоставен срок за
предоставяне обяснения до 13.12.2016 година - 17 часа по описаните в доклад №
32-319008 от 14.11.2016 година и преписка № 32-319660/15.11.2016 година
нарушения.
С оглед обстоятелството, че А.Й. вече е бил запознат с
цитираната проверка и по нея са му задавани въпроси /л.366 от делото/, съдът
намира, че предоставеният на работника срок е бил разумен по смисъла на чл. 193 КТ. В този смисъл Решение
№ 493 от 21.01.2013 година по гр.д. № 1771/2011 година, ГК, ІV Г. О. на ВКС. Наред с това, независимо от обстоятелството, че в искането не са поискани
нарочно обяснения за конкретните обяснения, а е извършено препращане, съдът
намира, че разпоредбата на чл. 193 КТ е спазена, тъй като от извършеното
препращане към конкретни доклад и преписка за работника е било възможно бързо
да се ориентира по констатациите за кои точно негови действия му е поискано
обяснение. В този смисъл Решение № 232
от 20.07.2012 година по гр.д. № 1008/2011 година, ГК, III ГО ВКС.
С оглед възприетия от съда извод за спазване на
процедурата по чл. 193 КТ, релевантно обстоятелство се явява доколко срокът по
чл. 194 КТ е спазен при налагане на наказанието. Законодателят е възприел
преклузивен срок не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването му за налагане на казанието. Наложеното на
13.01.2017 година наказание е сторено в рамките на двумесечния срок от
узнаването на нарушението – 15.11.2016 година
- когато докладът на работната група е доведен до знанието на директора
на Агенция „М.“. Съдът намира, че към тази дата не е изтекъл и едногодишният
срок от извършване на нарушенията, извършени от работника след 13.01.2016
година.
В случая процесният срок не е изтекъл по отношение на
констатираните несъставени за 122 дати общи отчети, по отношение на съставените
общи отчети от 06.02.2016 година, 09.03.2016 година, 03.04.2016 година,
04.05.2016 година, 17.06.2016 година, 01.07.2016 година, 22.07.2016 година,
26.08.2016 година, 07.09.2016 година, по отношение на отчета от 04.04.2016
година, статус „непредаден“, както и по
отношение на седем броя лични отчети със статус „неприет“ – 05.09.2016 година,
07.09.2016 г., 13.09.2016 г., 01.10.2016 г., 03.10.2016 г., 05.10.2016 г. и
11.10.2016 г., както и по отношение на грубото и непристойно поведение спрямо
работната група на 19.10.2016 година.
С оглед изложеното следва да бъде разгледан въпросът дали
работодателят е санкционирал нарушението с мотивирана писмена заповед – в нея
следва да се посочат нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законовата разпоредба, въз основа на която се налага наказанието, като в тежест
на работодателя е да докаже законосъобразното упражняване на правото си на
уволнение. Видно от заповедта дисциплинарното наказание на работника е наложено
заради това, че в периода 03.11.2015 година до 14.11.2016 година не е съставял
ежедневно общи отчети, като е съставял общи отчети, в които включвал генерирани
на предходни дати лични отчети, допускал е забава при отчитането на събрани от
него парични средства, допускал е забава при приемането на лични отчети, въвел
е невярна информация в модул ПТРР и на 19.10.2016 година се е държал грубо и
непристойно към работната група, извършваща проверка.
Видно от текстовото съдържание на заповедта, в неподробно
са изложени мотиви във връзка с конкретното поведение, представляващо нарушение
- несъставяне на общи дневни отчети в
периода от 03.11.2015 година до 30.09.2016 година в нарушение на чл. 12, т.
12.3 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по
контрол на пътни такси и разрешителния режим, съставяне на общи отчети по време
на работната смяна, а не при приключването й по отношение на 13 броя отчети,
непривеждане в съответствие на общ отчет № 16166/04.04.2016 година,
самостоятелно приемане на 8 броя лични отчети, генериране на 7 броя отчет в
състояние „неприет“, допусната забава по отношение на събрани плащания в брой
на 663 евро и 235 лева, предал е сумата от 8 евро осем месеца след като е
отразил в модул ПТРР, че същата е предадена и непристойно поведение спрямо
проверяващите служители. В заповедта подробно са посочени датите на всяко едно
от нарушенията, както и нарушените разпоредби от Правилата за работа на
служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътни такси и
разрешителния режим и Етичния кодекс, както и наложеното наказание – уволнение.
Установени са и описаните в заповедта нарушения. Видно от
Доклада на работната група и приложенията към него, както и от показанията на
свид. Е.– И.и свид. С.се установява, че в периода от 03.11.2015 година от
30.09.2016 година А.Й. съставил общо 13 броя дневни отчета, т.е. по аргумент на
противното – не е съставил 122 отчета, за които не е изтекъл срокът по чл. 194 КТ. От доклада, приложенията към него и показанията на свид. Е.– И.и свид. С.се
установява, че общите отчети на ищеца съдържат генерирани на предходни дати на
лични отчети, както и че седем броя лични отчети са със статус „неприет“, защото
по част от генерираните от него лични отчети е имало пари в брой, които все още
не са били отчетени.
Последното нарушение се установява от показанията на
свидетелите Е.– И.и Стоянов, които са посочили, че при изискване на информация
от Й. заплашил проверяващият го Д., нарекъл го „тъпанар“ и прибегнал към
физическа саморазправа.
С оглед изложеното
настоящата инстанция намира, че правилно наказващият орган е подвел
установените факти под приложимата правна норма на чл.190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Пропускът за генериране на 122 отчета, които ищецът е следвало ежедневно да
съставя многократно надвишава установеното от практиката разбиране за
системност на едно нарушение, поради което съдът намира, че спрямо тези
процесни обстоятелства приложима е разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
Касателно соченото от свидетелите грубо поведение на
ищеца, състоящо се в изричането на обидни квалификации по отношение на
проверяващия го орган и преминаването към физическа саморазправа, съдът намира,
че същото се явява „тежко нарушение“ доколкото нарушава не само трудовата
дисциплина, а и общо установения принцип да не се вреди другиму. Ето защо съдът
намира, че правилно фактите от процесното поведение на ищеца са подведени под
нормат ана чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Ето защо, с оглед обстоятелството, че констатациите на
двете инстанции съвпадат, въззивният съд
намира, че правилно СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и в тази част решението следва да бъде потвърдено.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед неоснователността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, искът за възстановяване на
предишната работа се явява неснователен. Преценката на СРС в тази насока
настоящата инстанция намира за правилна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ:
С оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, искът за присъждане на обезщетение за времето през
което работникът е останал без работа поради незаконосъобразното уволнение също
е неоснователен и в тази връзка следва да бъде отхвърлен.
Недоказан се явява и искът по чл. 221, ал. 2 КТ,
доколкото от приетите по делото доказатества не е видно възнаграждение от 808
лева да е удържано от работника.
По тези причини настоящият съдебен състав намира, че след
като констатациите на двете инстанции съвпадат, изложените в жалбата доводи
следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС следва да бъде да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на процеса въззивникът следва да понесе
своите разноски така, както са направени. Претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт се явява
основателна. С оглед изхода на процеса и предвид правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК
на страната следва да бъде присъдена сумата от 100 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.06.2017 година по гр. д. № 10149/2017 година на СРС, II ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА А.Г.Й., ЕГН ********** със съд.
адрес *** чрез адв. В. да заплати на Агенция „М.“, гр. ********** сумата от 100
/сто/ лева, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: