О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 536 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”,
ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
ет. 6 срещу разпореждане № 1479/12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 417/2019 г. на
Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
В частната
жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане, в насока редовност на заявлението и липсата на основания
заповедният съд да дава указания по чл. 129 ГПК. Според частния жалбоподател в
заявлението се съдържали твърдения относно уведомяване на длъжника за цесията,
които не следвало да бъдат проверявани в заповедното производство. В частната
жалба е направено искане за отмяна на разпореждането и за издаване на заповед
за изпълнение за посочените заявлението суми.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес
от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). За частния жалбоподател е налице интерес да
обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от
него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Със
заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд,
от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за конкретно посочени суми, като в обстоятелствената част на същия сезиращ акт
е означено, че вземанията произтичат от договор за паричен заем между длъжника Н.М.Д.
и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“). Посочено е също, че
кредиторът-заемодател по договора прехвърлил на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД вземанията си срещу Н.М.Д. с цесия от 08.07.2014 г., като е
направен извод, че „са изпълнени условията на чл. 99 ЗЗД.
С
разпореждане по делото от 31.05.2019 г. съдът е оставил без движение
заявлението, указал е на заявителя да посочи дали длъжникът е уведомен за
прехвърляне на вземането, по какъв начин и на коя дата е получил уведомлението,
определил е седмичен срок за изпълнение на указанията и го предупредил за
неблагоприятните последици при евентуално тяхно неизпълнение. Разпореждането е
връчено на заявителя на 27.06.2019 г.
В
указания седмичен срок заявителят подал до съда молба (вх. № 3477/02.07.2019 г.
на РС Тетевен), в която посочва, че не е нужно да посочва датата и начина на
връчване уведомлението за цесия, доколкото в заявлението следвало да се излагат
само обстоятелства на които се основава, вземането. В молбата се обръща
внимание, че в т.12 от заявлението е означено, че заявителят изпълнил
задължението по чл. 99 ЗЗД, с оглед на което следвало да се приеме, че имало
достатъчно данни и не се налагало излагане на нови твърдения в тази насока.
Заповедният
съд счел, че не са отстранени нередовностите и постановил разпореждане №
1497/12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 417/2019 г. на Районен съд Тетевен, с което
отхвърлил изцяло заявлението.
Отхвърлянето
на заявлението е правилно.
За
да отхвърли заявлението, районният съд е счел, че заявлението не съответства на
изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК и че констатираната нередовност не е отстранена, въпреки дадените указания.
Постановеното от съда е в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2 ГПК, според които съдът не следва да
издаде заповед за изпълнение.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
трябва да отговаря на установените в чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК изисквания за
редовност на исковата молба (чл. 410, ал. 2 ГПК). Изискването за точна
индивидуализация на вземането е установено от процесуалния закон с оглед
редовното сезиране на съда и осигуряване възможност на длъжника да упражни
защитата си по чл. 414 ГПК. Индивидуализацията на вземанията в заявлението
трябва да се извърши така, че да се осигури на длъжника възможност да прецени
дали да предприеме оспорване на издадената заповед или да се съгласи с
последиците й, отказвайки да я оспори.
В
съдържащото се в т. 12 от заявлението описание на обстоятелствата, от които
произтича вземането, се съдържат единствено твърдения за правопораждащия вземането факт (договор за
паричен заем) и за извършено прехвърляне на вземанията
по договора в полза на заявителя. Доколкото в заявлението не е посочено кога и
как и от кого длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията, съдът
приема, че в него липсват твърдения за уведомяване за цесията. В този смисъл съдържащото
се в заявлението изявление, че „са изпълнени условията на чл. 99 ЗЗД“
съставлява извод, а не фактическо твърдение, съдържащо
информация дали и кога изявлението за цесията е достигнало до длъжника и как
той е узнал за него – връчен ли му е материализиращия го документ (лично или
чрез трето лице). Само при конкретизация на тези обстоятелства би могло да се
приеме, че в заявлението се съдържат твърдения за съобщаване цесията на
длъжника и че същите може да бъдат установени в последващо
исково производство по установяване на вземането по основание, размер и страни.
При липса на твърдения за някоя от тези характеристики, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. То е нередовно и съдът е
процесуално задължен да го отхвърли (ТР 4-14-ОСГТК, т. 1 и т. 2б). Така е
процедирал и първоинстанционният съд, издавайки
обжалваното разпореждане.
В този
смисъл не е основателно оплакването в частната жалба за неправилна преценка на
заявлението като нередовно. Не е основателно и оплакването за излизане на съда
от правомощията му в заповедното производство. Съдът е извършил проверката на
заявлението в съответствие с правомощията по чл. 411, ал. 2 ГПК и изхождайки от
посочената непълнота на обстоятелствената му част, е достигнал до решаващия
извод за неговата нередовност. Съдът не е изградил извод относно съществуването
на вземането, а анализирайки фактическите твърдения в заявлението, е установил
тяхната непълнота относно това кога и по какъв начин длъжникът е уведомен за
извършената цесия – обстоятелство, което трябва да се посочи, доколкото подлежи
на установяване в производството по чл. 422 ГПК.
След
като дадените указания не са изпълнени в указания срок, заявлението е останало
нередовно и по него не следва да се издава заповед за изпълнение (чл. 411, ал.
2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2 ГПК). Този извод съвпада
с мотивите на обжалваното разпореждане, поради което последното следва да бъде
потвърдено.
При
отказ да издаде заповед за изпълнение, заповедният съд трябва да укаже на
заявителя възможността за предявяване на осъдителен иск за вземанията по
заявлението (чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 ГПК),
което следва да бъде сторено от районния съд след получаване на делото от
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1479/12.07.2019 г. по ч.гр.д. №
417/2019 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Н.М.Д..
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.