Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
…………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в
публично заседание на десети март,
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм.дело N 76 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.172,ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** , против Заповед № 19-0819-002358/30.11.2019 г. издадена от началник група към
ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита, че
заповедта е необоснована, тъй като изложената в нея фактическа обстановка е
невярна. Сочи се, че след издаден талон за медицинско изследване № 0069227 е
дал кръвна проба за изследване в ЦСМП Девня. Моли за отмяна на заповедта.
Поддържа жалбата в представена допълнителна молба. Сочи се, че в съдебно
заседание от 18.02.2020 г. по НОХД № 45/2020 г. по описа на Районен съд-Девня е
постигнато споразумение, което изключва налагането на ПАМ по реда на ЗДвП. В
съдебно заседание редовно уведомен не изпраща представите.
Ответникът – началник група към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, се представлява от гл. юрисконсулт Г. , който моли за отхвърляне
на депозираната жалба и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред родово и
териториално компетентен съд, от лице, за което безспорно е налице правен интерес от оспорването на
акта. Жалбоподателят е адресат на
наложената ПАМ. Обжалването е предприето чрез органа, чийто акт се
оспорва, в рамките на предвидения за това 14-дневен срок.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предмет на преценка в настоящето съдебно
производство е Заповед № 19 -0819-002358/30.11.2019 г. издадена от началник
група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
На 30.11.2019 г. Срещу Г.С.Д. е
съставен АУАН № 130162 за това, че на същата дата в гр. Вълчи дол по ул.
„Александър Стамболийски“ до № 42 в посока полицейски участък управлявал
собствения си товарен автомобил „Нисан терано“ с рег.№ В****ВХ, като отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство за изследване
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRBB-0079. Но водача е издаден талон за
медицинско изследване за ЦСМП- град Девня с № 0069227, който е връчен на
30.11.2019 г. в 19,30 часа..
На основание чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП спрямо Г.С.Д.
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца.
Установява се, че с медицински
протокол от 30.11.2019 г. - 19,45 часа талонът е получен в съдебно –
медицинската лаборатория на ЦСМП-Девня. Видно от протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 1348/03.12.2019 г. в резултат на изследването е установено
съдържание на етилов алкохол в кръвта от количество от 1,60 промила.
Във връзка с осъществен състав на
престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс е образувано ЗМ № 535/2019
г. по описа на сектор „Пътна полиция“ - Варна. Издадено е Постановление за
привличане на обвиняем от 31.01.2020 г. от разследващ полицай в сектор
„Разследване РУ- Девня“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна, по бързо производство
№ 2140/2019 г. по описа на РУ-Девня, прокурорска преписка № 989/2019 г. по
описа на Районна прокуратура-Девня. С посоченото Г.С.Д. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс. На 11.02.2020 г. между прокурор в Районна
прокуратура-Варна и адв. Тодор Гочев в качеството на защитник на Г.С.Д. е
сключено споразумение за прекратяване на наказателното производство по бързо
производство № 2140/2019 г. по описа на РУ МВР-Вълчи дол на основание чл.381 от
Наказателния кодекс. На основание чл.343г от Наказателния кодекс страните са се
споразумели на обвиняемия да се наложи наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от седем месеца, считано от
датата, на която е бил лишен от това право по административен ред- 30.11.2019
г.
С определение постановено в
открито съдебно заседание по НОХД № 45/2020 г. по описа на Районен съд-Девня ,
на основание чл.382,ал.7, във вр. с чл.24,ал.3 от НПК съдът е одобрил
постигнатото споразумение. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1 от НК е
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от седем
месеца, като на основание чл.59,ал.4 от Наказателния кодекс е приспаднато
времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред
считано от 30.11.2019 г.
Горната фактическа обстановка, съдът приема въз
основа на писмените доказателства, представени от страните и приобщени по
делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По валидността на акта:
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е началник група
към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ - Силвия Маринова Съботинова , оправомощен съгласно т.1.3 от Заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. от директора на
ОД на МВР-Варна .
По процесуалната и материално-правната законосъобразност
на акта:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния
кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съобразно чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр.
77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП,
е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. В случая съобразно
обстоятелствената част на заповедта е отказ за проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписание за изследване. Съобразно доказателствата по делото
се установява фактическия състав на отказ за проверка с техническо средство,
което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Установява се наличието
на условията (отказа на водача да бъде изследван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози), с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва
настъпването на определени правни последици изразяващи се във временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС.
След като са налице
елементите от фактическия състав относно установяването, правилно
административният орган е наложил мярката.
Във връзка с изложеното в жалбата, следва да се посочи , че
константна е съдебната
практика, че разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност за прилагане на
ПАМ с цел преустановяване
на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017 г. по адм. дело №
4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм. дело №
800/2014 г. по описа на ВАС; Решение № 3588/ 31.03.2015 г. по адм. дело №
10872/ 2014 г. на ВАС и др./.
В случая приложената по отношение на жалбоподателя принудителна
административна мярка се
основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП- отказ на водача на МПС да бъде проверен с
техническо средство за установяване употреба на упойващи и наркотични вещества,
което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за
законосъобразното упражняване на административното правомощие. С проявлението
на посочения релевантен правопораждащ юридически факт, е възникнало публичното право на органа да наложи
ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.
Относно възражението, че в случая не е налице „отказ“
доколкото лицето се е явило и е дало кръв за медицинско изследване съгласно
издадения му ТМИ, следва да се посочи, че всеки от двата законово установени
способа за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества от водач
на МПС – чрез съответни технически средства и/или медицински и лабораторни
изследвания, има отделно практическо и правно значение. Отказът на водача да
бъде проверен по който и да било от посочените способи, дава възможност за
прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по
адм. дело № 800/ 2014 г. на ВАС, Решение № 4159 от 26.03.2013 г. по адм. дело №
1904/ 2013 г. на ВАС; Решение № 14971 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. дело №
9679/ 2012 г. на ВАС и др.
Следва да се
посочи, че задължението на водача на МПС да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични и упойващи вещества е нормативно въведено и
то е безусловно.
Ето защо съдът намира, че са осъществени
материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния
орган да издаде заповед за налагането на процесната принудителна
административна мярка в хипотезата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП. Целта
на тази мярка е да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова
тя се прилага под прекратително условие
- "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При
издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и
материалноправни норми, същата е съобразена с целта на закона , поради което
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора на основание чл. 143, ал.4
от АПК, вр. чл. 78, ал.8
от ГПК, в полза на ОД на МВР-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора,
и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лева.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** , против
Заповед № 19-0819-002358/30.11.2019 г. издадена от началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на двидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Г.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** да плати в полза на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: